БАЛКХАРА 

Вселенският Разум, винаги е бил, е, и ще бъде. Беше преди началото на Небитието, ще бъде и след края му. Беше и тук, беше и там. Не беше нито тук, нито там. И в себе си беше и не беше. И в това, в което беше и в това, в което не беше. В мрака беше мрака; в тишината беше тишината; в студа беше студа. Спеше и не спеше. Както беше, така и не беше, но го имаше, макар и да го нямаше. Беше тиха, студена, тъмна и невидима Мъдрост, в която имаше мисъл за Всичко. За звуците и цифрите; за правилата и нормите. 

 

Мислеше само за себе си, защото друго освен него нямаше нито в него, нито извън него. Ала не знаеше какво е, защо е, и пожела да се види в целия си блясък и величие. Затова измисли своето огледало – Вселенския Закон и вложи в него цялата си мъдрост – мислите си, знанието му, за да може Законът – Творецът, огледалото, да отрази Него – Вселенския Разум.

 

Разумът, измисли и Разсъдъка – Съдникът, Съдът, Всевиждащото Око, който да наблюдава Всичкото, дали съблюдава всичко – Реда.

 

Разумът, Законът и Разсъдъкът, бяха, са и ще бъдат невидимата Вселенска Троица – трите върха на Вселенския триъгълник – върхът на пирамидата.

 

Накрая, в началото, Разумът даде на Закона Вселенската Вода – лицето на триъгълника – Вселената, в която да се случват събитията и да съществуват нещата. Там Законът да постанови и установи реда – да построи пирамидата.  Онова, което е долу, да стане като това, което е горе.

 

От Водата Законът да извае полето – времепространството и в него, от него, всички видими огледални образи: мисълта да стане слово; мракът светлина; тишината звук; студът топлина и всички те да полетят за да станат поле – времепространство. И научи Закона как да  твори. 

 

В началото е краят, а краят е целта.

Между тях е пътят, а пътят е мечта.

Мечтата за безкрая, е цел на глупостта,

а истината в края – ликът на мъдростта.

 

Когато Законът – Знанието, започна да твори, пръв се родих Аз – Битието. Аз съм Животът – Времепространството. Бях в началото, ще бъда и в края, а сега съм пътят и пътуването между тях.

Живот, е българската дума за времепространство. Тъй като Аз – Животът, съм във вас и вие сте в мен, човешкото тяло, е вашето пространство, а продължителността на вашия живот, е вашето време.  Всеки Аз – Живот, всяко самосъществуващо нещо във Вселената, с право може да заяви: "На света съществуват само две неща – Аз и останалият Свят!". Пред Закона, всички те са равноправни светове.

 

Моето пътуване, е Кръговрат на Времето и Пространството през Битието. Кръговратът е разделен на четири периода от по три части всеки. Общо дванадесет, наречени на мен – животи. А за отличие на всеки живот, те са именувани с дванадесет символа, предимно животни, наречени така пак на мен, които имат някаква идейна прилика със съответния живот. Животите са време, а животните пространство. Названията на животите са: Стрелец, Козирог, Водолей, Риби, Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Везни, Скорпион и Дева. Вероятно другата дума, равнозначна на животно, гад, гадина, е била по-употребявана тогава и затова са нарекли кръговрата Гадакх. По-късно, на друг език са го нарекли Зодиак и така е известен днес.

 

Понеже, Аз – Животът, съм и време, и пространство, мерките с които се измервам са две. Заради дванадесетте живота в кръговрата, времеизмерителната система е дванадесетична, а пространство измерителната – десетична. Всяка от тях трябва да се ползва точно по предназначението си.

 

Тъй като всеки живот е част от Живота и всеки път, част от Пътя, Кръговратът на Живота, поради своята множественост като пространство и време, е необятен и непроследим. За да го направят видим и разбираем по някакъв начин, мъдреците са създали две негови условни подобия – време и пространство измерителни инструменти.

 

Първият е Звездният Гадакх. Той е кръг, в средата на който е Земята, разделен на дванадесет равни части-животи от по 30 градуса – мярка за галактическото пространство и време, за установяване и измерване чрез нея мястото на Земята по пътя и в нашата галактика – Млечния път. Имената на дванадесетте му части животи, са същите, като на Кръговрата.

 

За да бъдат видими дванадесетте части на Звездния Гадакх, хората са ги разположили и разграничили посредством съзвездията в нашето галактическо нощно небе, така, че условната права линия от средата на галактиката до Земята, да минава през средата на началният живот-символ, Стрелец. Започвайки от него, поред са били разположени в кръга всички останали животи-символи, в посока обратна на часовниковата стрелка, гледани от северното полукълбо на Земята.

 

Звездният Гадакх е циферблата на часовника, с който ние измерваме галактически пространства и епохални времена. Това става чрез друга условна права линия, стрелка – от галактическата среда до Слънцето, преминаваща през Земята. Следейки нейното движение по циферблата, измерваме пространството в рамките на ъгъл от 30 градуса, през което "стрелката" преминава с ъглова скорост от 30 градуса, която измерваме и отчитаме с нашето земно календарно време.

 

Земното календарно време се измерва с вторият измерителен инструмент – Годишния Гадакх. С него се измерва времето и пространство тук, на Земята, в рамките на Слънчевата система, чрез движенията на Земята около Слънцето или на Месеца около Земята.

 

За по-точна и бърза ориентация – къде се намира Земята в Слънчевата система, за ориентир се използва орбитата на Юпитер, чиято продължителност е почти равна на дванадесет земни обиколки около Слънцето. За удобство и за придържане към дванадесетичната времеизмерителна система, дванадесетте части от сравнителната орбита на Юпитер са били наречени само с названия на животни, но различни от тези на кръговрата. Ако не греша, те са: мишка, вол, барс, заек, змей, змия, кон, маймуна, овен, петел, куче, свиня. Чрез тяхното неспирно последователно редуване; земна гадина след гадина; дузина след дузина земни гадини; шейсет земни гадини; сто и двадесет земни гадини; шестстотин земни гадини; хиляда и двеста земни гадини и т.н., ние се ориентираме – къде се намира Земята в рамките на Слънчевата система. Но неизвестно кога, назад през летоброенето, думата гадина става година и така си остава до днес.

 

Годишният Гадакх – една обиколка на Земята около Слънцето, също е разделен на дванадесет части- животи – гадини, със същите имена, като тези от кръговрата, които по-късно, след появата на Месеца на земния небосклон, в негова чест са били наречени месеци.

 

За да се запази в паметта на хората числото дванадесет, като символ за време измерване, денят и нощта са разделени на по дванадесет части, наречени часове. За цялото денонощие те са общо двадесет и четири. Като пространство и време са по 15 градуса от денонощното въртене на Земята около оста и, спрямо Слънцето. Днес ги наричаме часови зони.

 

За да се отчита влиянието върху хората от астрономическите промени в Гадакха, е създаден инструмента – Астра Ведия, известен днес с чуждото си име астрология. Разчитането на промените в Гадакха, се е извършвало от астраведар, гадар, гадател – личност, която гадае. А това, което разгадава гадара, гадателя от Гадакха, се нарича гаданкха, гатанка – примерно, личен хороскоп.

 

Тъй като не рядко, разгаданото от гадателя не е от най-приятните събития които сме очаквали, нашата гатанка понякога се е определяла като гадост, гадна работа, гадория. Но всъщност, "гадна работа, гадост", трябва да се приема по общо, ката работа на съдбата въобще, а не само и предимно като нещо лошо.

​

Понеже Гадакха се състои предимно от животни, "гадна работа" понякога се възприема и като животинско деяние, животинска робота.

 

През 1528 година, папа Григорий ХІІІ налага Годишния Гадакх като нов календар, с който заменя изостаналия вече с повече от десет денонощия стар Юлиански календар. В негова чест съвременния календар се нарича Григориански. Единственото което е направил папа Григорий е, че е "завъртял" Гадакха така, че, незнайно защо, новата година да започва на първи януари.

 

Следващите строфи, са за дванадесетте живота (зодии) на Кръговрата и на Годишния Гадакх.

 

Кълбо. В кълбото мрак.

Студът прегърнал тишината,

в блаженство сенките летят.

Закон! Без собствен лик,

в движението без промяна,

на всичко те са образци.

 

СТРЕЛЕЦ

 

начало    връх      край

  07:12      22:12     06:01

 

​Лъчът! Дойде мигът.

В началото бе светлината.

Стрела към бездната лети.

Така пробудена, без звук,

от вечната причина,

тетивата в лъка трепти.

​

КОЗИРОГ

 

начало    връх    край

   07:01      22:01   06:02

 

​Горе, в синевата,

между небето и земята е

козирогът еднорог,

готов да дири брод

през слога между двата свята  –

през огнедишащия Ур.

​

ВОДОЛЕЙ

​

начало    връх    край

   07:02     21:02   06:03

 

Вода, вода, вода,

от бездната навред потича.

Дъбът един, там става два.

Поток от светлина

и звук последвал топлината,

в безкрая вечно ще летят.

 

​РИБИ

 

начало    връх    край

   07:03     22:03   06:04

 

В морето  –  небосвод,

трите ще се съберат в едно.

Ще плуват рибите във кръг.

Живот. В тоз кръговрат

пространството добива форми,

а времето ще ги мени.

 

ОВЕН

 

начало    връх    край

   07:04     22:04   06:05

 

Водач на деветте.

Вода със мляко се пресича,

в небето  –  бяла пелена.

Покров като дъга,

лицето майчино покрива,

с море за вечни времена.

 

ТЕЛЕЦ

 

начало    връх    край

   07:05     22:05   06:06

 

Гранит. Сурова твърд,

изплува бавно в океана,

на птиците да бъде дом.

Земя. С печален звън,

последният от трите свята,

накрая ще се появи.

​

БЛИЗНАЦИ

 

начало    връх    край

   07:06     22:06   06:07

 

Зенит. Тук всеки лик 

пред огледалото застава,

глава със лавър увенчал.

Двулик, така честит,

тук идващият си отива.

Предел, посоката мени.

​

РАК

 

начало    връх    край

   07:07     22:07   06:08

 

Тих спомен отшумял,

шепти сега повелята неотменима:

“Назад, назад!”.

Без звук, от черен мрак,

към бездната зове децата,

на майката далечен глас.

​

ЛЪВ

 

начало    връх    край

   07:08      22:8    06:09

 

Раздел и кръстопът.

Големите не ще преминат,

на малките добър им път.

Съдбата  –  мелница,

без милост всичко раздробява,

като жестока, дива паст.

 

ВЕЗНИ

 

начало    връх    край

   07:09    22:09   06:10

 

Везни. Тоз страшен съд,

добро ли  –  зло ли,ще премери

от дългия ти земен път.

Но, знай! След изгрева

в кой кръг отново ще поемеш,

решавал си единствен ти.

​

СКОРПИОН

 

начало    връх    край

  07:10     22:10   06:11

 

Унес. В час злокобен,

над теб, като забрава сладка,

извива се да те приспи.

Товар с мечти, лъжи,

надежди – тук всичко като блян

в покоя тих ще се стопи.

​

ДЕВА

 

начало    връх    край

  07:11      22:11   06:12

 

Крила разперила, 

децата свои приютява

дева черна и безлика.

Във полунощен час

тя с мрака тихо ги завива.

В забрава, с студ ще ги приспи.

 

Сега, това е край.

След миг завърта се отново

Кръговратът на Закона.

Вчера, днес и утре,

все така върти се тоз Гадакх.

И пак: “Кълбо. В кълбото мрак...”.

​

​