top of page

БХАДЖА – Н, О, П

 

 

Древният мироглед, към който са принадлежали нашите прадеди, е в основата на всички значими древни и съвременни религии, на всички древни философски школи, явни и тайни учения. Името му е БАЛКХАРА. В него е вложено познанието на нашите деди за същността, изграждането, съществуването, преобразуването и разграждането на всичко във Вселената. Но до тайните му може да се достигне единствено чрез свещения език на древните българи, БХАДЖА. Той е строго фонетичен език от двадесет и два звука, в които са закодирани двадесет и две висши понятия от мирогледа.

 

 

 

ПОКОЯТ – УСТАНОВЯВАНЕТО

 

 

Н – Звукът Н, е символ за покоя в Небитието, а в Битието е символ за действието установяване.

 

През втория и четвъртия период от кръговрата, движението е абсолютно, а покоят относителен. Затова е уместно, за тогава да се употребява думата установяване. Примери:  КХАН, МАН, ПАГАН, БХАГАВАН, БАН, ГАН и т.н.

 

НА – Състоянието установеност, във физическото поле – относителен покой. Примери:  КХАНА, МАНА, ПАГАНА, БХАГАВАНА, БАНА, ГАНА и др.

 

Думите от БХАДЖА, които завършват с Н, НА или АНА, са в страдателен залог.

 

АНА, означава не само завършено и установено цяло пространство, но с него, като окончание, се образуват и думи за място, за ограничена, обособена отделна част от пространството: Примери: ДЖАНА, ГАНА, МАНА, ИНАНА и др.

 

АНА, АННА, на някои езици означава майка.

 

За разлика от останалите съгласни звуци в БХАДЖА, Н, не образува собствени срички, а се добавя в края на други срички и думи.

 

 

 

 

ГОРНАТА ГРАНИЦА НА ФИЗИЧЕСКАТА СИСТЕМА

 

 

О – Символ за горната граница на физическата система, между пространството – АН и Астрала – ЕН.

 

През четвъртия период от кръговрата, тя е недоловима. Може да се определи само теоретично, чрез математически изчисления.

 

ОМ – Свещена дума в Хиндуизма и Будизма. Част от мантрата „Ом мане падме хум”.

 

Твърди се, че ОМ всъщност е АУМ. Ако е така, АУМ означава неуплътнена, невъплътена  душа.

 

Окултистите твърдят, че различните хора имат различна аура (душа, биополе), по-широка или по-тясна. Поради това хората се различават по своята чувствителност за съобщение с околните полета, в околната среда. Имат различна способност да възприемат петте татви – светлина, топлина, звук, мирис, вкус и техният доставчик електромагнитното поле. Така естествено хората се разделят на четири варни.

 

ОПА – Горната граница – О на пространството – ПА.

 

ОПА, най-общо означава отвесна посока, а в древността и планина. Така са образувани имената на планините Родопа, Маропа – Сакар, Европа – Странджа и Етиопа – Хиндокуш.

 

ОР – Горната граница – О, между Астрала и полето, е отворена за втичане – Р към полето, към пространството. Това се случва в началото на втория период от кръговрата. В началото на сътворението на всеки отделен свят.

 

ORBIS – Латинска дума, означаваща кръг, кълбо, граница, държава, свят.

 

Съдържа се в приветствието на папата „Урби ет Орби”„Към града (Рим) и света”, произнасяно на Рождество Христово и Великден.

 

ORDO – Латинска дума означаваща ред, боен ред, порядък, привеждам в ред.       

     

Със същото значение е и българската дума орда – боен ред, армия.

 

ОРЕЛ – Когато горната граница на физическата система – О, е отворена – Р за втичане от Астрала към полето, Горната вода – Е започва своя кръговратът – Л.

 

 

 

 

ПЛЪТНОСТТА НА ПОЛЕТО – ПРОСТРАНСТВОТО

 

 

П – Символ за плътността на полето, триизмерност, обем. Пространството.

 

ПА – Плътността на полето, триизмерност, обем. Пространството.

 

Пространство има само Полето. Двете води нямат нищо друго освен двете тежнения, които образуват полето. Всичко което познаваме или бихме опознали, е само Поле.

 

ПАГАН – Пространството – ПА, където физическите системи – ГА, се установяват – Н.

 

ПАГАНА – Пространството – ПА, където физическите системи – ГА, са установени – НА.

 

ПАГАНА, ГАНА, АМАНА, АКХАДЖА, АСТРА, Етера са еднозначни думи (синоними) и са символи за земното пространство над атмосферата.

 

ПАН – Пространството – ПА, се установява – Н.

 

ПАН, е общо понятие и се отнася за цялото пространство около ядрото в четирите му плътности – етерна, газова, течна и твърда.

 

ПАНА – Пространството – ПА, е установено – НА. 

     

ПАНА, е цялото пространство около земното ядро в четирите му плътности.

 

ПАНДАВИВ Индия: Пет братя, главни герои в древноиндийския епос Махабхарата.

 

Истинското им име е ПАН ДЕВИ – Общопространствени богове. Те са управители на светлината, топлината, звука, аромата и вкуса. Така авторите на Махабхарата са изразили общите правила за петте татви – фините неща в природата – светлина, топлина, звук, аромат и вкус, от които се изгражда цялата останала материя.

 

ПАНДАРА, Пандора – Пространството – ПА, е установено – Н, поляризирано – ДА и променено – РА.

 

ПАНДАРА означава, че по време на установяването на пространството – ПАН и чрез поляризацията и осъществяването – ДАРА, е осъществено цялото материално многообразие в полето на Земята. Даровете са осъществени и раздадени.

 

В интернет за Пандора пише следното: "Според един по-кратък вариант Пандора отваря съд, в който боговете били поставили най-висшите дарования: когато го отваря те се изпаряват към небето, а на Земята остава единствено Надеждата. Този мит разгръща етимологията на името Пандора, т.е. "всички дарове"."

 

ПАР – Пространството – ПА, се променя – Р.

 

ПАРА – Пространството – ПА, е променено – РА.

 

Тази дума се използва и днес и означава отвъд, различие от общоприетото за нормално: паранормално, парапсихология.

 

ПАРАМАРДХА, Парамарта – Буквално означава, промяна на пространството на Мъртвото дихание, но тази дума има точно определено значение в годишния кръговрат и означава Край на Мъртвото дихание.  

 

ПАРАМАРДХА, е първообразът на Баба Марта.

 

При диханието на Брахма, когато той издишва се създава всичко и светът се разширява, а когато вдишва светът се свива и всичко се унищожава. Това е модел от макрокосмическо естество, но същият принцип е валиден и за нашия свят, в по-малки мащаби и по-ограничено действие. Това е кръговратът на сезоните в годините, който циклично и безспирно се повтаря като метрична пулсация.

 

Днес годината се разделя на четири сезона: пролет – сътворение, лято – съществуване, есен – унищожение и зима – покой. Но в древността годината се е разделяла по още два начина. Според първия тя се разделя на две полугодия: издишване – от средата на зимата до средата на лятото и вдишване – от средата на лятото до средата на зимата. А според втория на Мъртво дихание – от средата на есента до средата на пролетта и Живо дихание – от средата на пролетта до средата на есента.

 

Пролетният преходен период, между зимното и лятното полугодие според Българският зодиак е от 7 март, до 6 април, зодия Риби. Това е периодът ПАРАМАРДХА – край на Мъртвото дихание.

 

Думата ПАРА, означава преминаване, отвъд. Със същото значение тя се използва и днес в съвременния български език, като чуждица – парапсихология, паранормални явления и др.

 

Думата МАР, в много езици означава смърт, мъртво. В Будизма това е името на бога на смъртта Мара (м.р.). А един от седемте висши принципа в Хептат от Зороастризма е Амеретет – безсмъртие. Първата гласна А, означава отрицанието Не, а коренът на думата носещ нейния смисъл е МЕР – смърт.

 

В съвременния български език съществува изразът „Да омеретейш дано”, от типа на „До пукнеш дано” и „Чумата да те тръшне”. Също и думата мерешки, с подобно значение. От същият корен е и името на планетата Марс – Мъртва планета.

 

Думата ДХА, означава диханието, духът.

    

Това е смисълът на думата ПАРАМАРДХА, от мирогледа БАЛКХАРА.

 

Върхът на ПАРАМАРДХА е 22 март – денят на пролетното  равноденствие, начало на Живото дихание, на възкресението. Днес се празнува от народите на Средна Азия на 21 март и се нарича Науруз – иранската Нова година. Както твърдят някои източници, празнува се от осем хиляди години.

 

По време на този празник се приготвят седем ястия. Трябва да има седем предмета. Боядисват се в червено сварени яйца. Палят се големи огньове и се прескачат за пречистване от греховете. Но най-важното са прошките.

 

Има хилядолетни празници, които не могат да бъдат забранени или отменени, затова религиите са принудени да ги приемат, като се опитват да ги променят и пригодят за своите нужди. Така става и с ДХАУРУЗ. Днес в Средна Азия той се счита за празник на Исляма. Но в Християнството са постигнали по големи успехи в превъплътяването му и пригаждането му за нуждите на религията си. Разделят празника на две, за да отразят и причината и следствието от астрологична гледна точка. 

 

За да определят датите на подвижните си празници религиите ползват Колелото на промените – И Дзин, което отчита състоенето между Земята, Луната и Слънцето. От Колелото на промените се разбира кога е астрологичната причина и кога е нейното метеорологично следствие. Разликата между тях е 46 дни. Затова и двата празника в Християнството, които отразяват причината и следствието са на разстояние един от друг от седем седмици. Това са 49 дни, най-близо до истинското време от 46 дни. Избрани са седем седмици за да може двата празника да са в един и същи ден от седмицата.

 

Първият празник – причината, в източното православие е празникът Сирница, по християнски Сирни заговезни. От ДХАУРУЗ в него са прехвърлени обичаите: палене на големи клади – Сирници, прескачането на огньове, седемте ястия на трапезата и най-важното прошките. Вторият празник – следствието, в източното православие е Великден. От ДХАУРУЗ в него са прехвърлени: боядисването на червени яйца, идеята за сезонното възкресение в природата и отново прошките.

 

ПАСТРА – Пространството – ПА, под ПАГАНА, където пребивават: газовата плътност на полето – С, твърдата плътност на полето – Т и течната плътност – РА.

 

ПАСТРА, е първообразът на съвременната българска дума пъстра.

 

ПРА – Първообразуване, първоизява на пространството.

 

ПРА, означава пръв, първа, първо, първи.

 

Прабългари означава първите българи. Племе или племена, чиито имена днес все още са неизвестни и който желае да премахне това пра, пред думата българи, всъщност желае да затвори пътя назад в историята за търсене на истината за нашите деди.

 

Днес прабългари се употребява неправилно за средновековните българи, защото техните имена са известни: хайландури, ванандури, оногондури, котрагури, утигури, ургури и др.

 

ПРАМАРДХА – Първоизява, начало на Мъртвото дихание.

 

Есенният преходен период, между лятното и зимното полугодие според Българският зодиак е от 7 септември, до 6 октомври, зодия Везни. Това е периодът ПРАМАРДХА – начало на Мъртвото дихание. Върхът на ПРАМАРДХА е 22 септември – есенното равноденствие.

 

ПРАН – Първоизявеното пространство – ПРА, се установява – Н.

 

ПРАНА – Първоизявеното пространство – ПРА, е установено – НА.

 

ПРЕ – Пространството – П, се променя – Р към Горна вода – Е.

 

Това е граничното действие между четвърти и първи период от кръговрата на Долната вода. Преди пространството да престане да съществува и всичко да се върне в Горната вода, в Астрала.

 

В съвременния български език ПРЕ, е представка, която има смисъл на действие или място, крайна граница, предел преди преминаване отвъд.

 

Примери: Предел, преход, премъдрост, претоварвам, прегазвам, прегарям, прехласвам, преспивам, прелюбопитно, прехвърлям, пренасям  и др.

 

ПРИ – Пространството – П, се променя – Р към Долна вода – И.

 

Това е граничното действие между втори и трети период от кръговрата на Долната вода. Преди пространството да престане да съществува и всичко да се влее в Долната вода, в ядрото.

 

В съвременния български език, ПРИ, е частица и представка, която има смисъл на действие към, до, приближаване преди преминаване отвъд.

 

Примери: Кръчмата „При бай Иван”, военната команда и стойка "при нозе", прибой, пристан, пришелец, придойде (реката), прихващам, принизявам, както и подканата към децата „Прибирайте се в къщи”, а най-точният пример е терминът от физиката „земно притегляне”.

 

ПРО – Пространството – П, се променя – Р, като се отплътнява към горната граница на физическата система – О. Преобразуване на Пространството – П към отворената за изтичане горна граница – РО, между полето и Астрала.

 

В съвременния български език, ПРО, е представка, която има смисъл на действие, тежнение към. Използва се главно в политическата терминология: протурска партия, проамерикански настроения, проруско влияние.

 

ПРУ – Пространството – П, се променя – Р, като се уплътнява към долната граница на физическата система – У.

 

Преобразуване на пространството – П към отворената за изтичане долна граница – РУ, между полето и ядрото.

 

ПРУГ – Пространството – П, се променя – Р като уплътнява – У физически системи – Г.

 

От ПРУГ, в съвременния български език са думите пружина и съпруг(а). Думата пружина е ясна, но за съпруг е необходимо кратко разяснение. Представката съ е вариант на със и означава заедно, съвместно, а пруг е гнет.

 

Двама души, мъж и жена,  заживяват в съпружество за да могат заедно, съвместно да устояват на трудностите и да превъзмогват житейския гнет. Както е казал народът: „Къща да струпат – челяд да отгледат.”

 

bottom of page