Бхаджа

БХАДЖА – К

Древният мироглед, към който са принадлежали нашите прадеди, е в основата на всички значими древни и съвременни религии, на всички древни философски школи, явни и тайни учения. Името му е БАЛКХАРА. В него е вложено познанието на нашите деди за същността, изграждането, съществуването, преобразуването и разграждането на всичко във Вселената. Но до тайните му може да се достигне единствено чрез свещения език на древните българи, БХАДЖА. Той е строго фонетичен език от двадесет и два звука, в които са закодирани двадесет и две висши понятия от мирогледа.

НАПРЕГНАТОСТТА НА ПОЛЕТО

К – Символ за напрегнатостта на полето – диктаторът във Вселената.

КХ – Символ за творческата мощ. Напрегнатостта на полето – К и възможностите – Х.

В определено равнище на напрегнатост на полето се осъществяват точно определени за това равнище възможности. Затова звуците К и Х са винаги заедно в звукосъчетанието КХ. То е трудно за произнасяне в съчетание с други звуци и в по-късни времена звукът Х често не се произнася и трайно отпада от някои думи. По-рядко отпада К, а понякога КХ преминава в Г. Така е станало с думите: БАЛКХ – Балк или Балх, БАЛКХАРА – Балхара, БАЛКХАРи – българи, БРАКХМА – Брахма – Брама, КХИНДРА – Хиндра – Индра, ДХАРМА – Дарма.

КХА – За философията: Действително съществуваща творческата мощ.

КХА – За физиката: Напрегнатостта на полето – К и възможностите – Х, са изявени във физическото поле – А.

Всички промени в състоянието на физическата система са следствие от промяната на напрегнатостта на полето – К, а напрегнатостта се променя като следствие от промяната на съотношението (неравновесието) между тежненията на двете води ИЛ и ЕЛ – гравитацията и левитацията.

Всяка възможност от Закона може да се изяви само при определена напрегнатост на полето, в определена околна среда. В дадени граници на полевата напрегнатост могат да се осъществят много и различни възможности. Те си взаимодействат и създават първо физически системи, които се групират в спътникови общности. Така пространството се уплътнява и се създават и химическите системи – неорганичната материя, след нея органичната, биологичната и т.н. по пътя на енволюцията ДХАРМА.

Промяната, като следствие от ДХАРМА не само променя определени химически полета М с формите им Ш, но онези, чиято жизнеутвърждаваща напрегнатост е задмината при промяната от новата полева напрегнатост и е изостанала извън нея, ще изчезнат. При промяната ще се осъществят нови възможности, чиято жизнеутвърждаваща напрегнатост е достигната и вече е в границите на новата напрегнатост на земното поле. Така изчезват и се появяват нови растителни и животински видове.

КХАБАЛ – Творческата мощ се е проявила – КХА по време на кръговрата на Закона – БАЛ.

КХАБАЛА – Проявени творческата мощ – КХА и кръговрата на Закона – БАЛА.

КХАБАЛА, Кабала – Учение за тайните на Вселената, предавано устно от учител на ученик.

В книгата „Апокрифнота история на света” от Джонатан Блек, на стр 330 можем да прочетем следното: „В Испания през XIII век живее кабалист на име Абрахам Абулафия, който пише за съзидателното слово на Бога. В ранните кабалистични текстове 22-те букви от еврейската азбука са описани като обладаващи съзидателна мощ. Следователно „в началото” Бог е комбинирал тези букви в определени модели, трансформирал ги е и от тях е създал думите, а от този процес са се разгърнали всички различни форми на Вселената.”

КХАВАРН – Творческата мощ – КХА, осъществява радиалното движение – ВА и го променя – Р и установява – Н.

КХАВАРНА – Творческата мощ – КХА, е осъществила радиалното движение – ВА и го е променила – Р и установила – НА.

КХАВАРНА, Каварна – Град в съвременна България.

КХАДЖА – Творческата мощ – КХА, е проявила химически системи – ДЖА.

КХАДЖА, е уплътнена ГАНА, АСТРА, АМАНА, АПАНА, Етера. Тя е първообразът на съвременната българска дума каша. АКХАДЖА – Акаша е противоположната дума на КХАДЖА.

КХАЗАН – Творческата мощ – КХА, е изявила част от Закона – ЗА и го установява – Н.

Казан и Казанлък са съвременни градове във Волжска и Дунавска България.

КХАЗАНА – Творческата мощ – КХА, е изявила част от Закона – ЗА и го е установила – НА.

КХАЛ – Творческата мощ – КХА, осъществява кръговрата – Л.

Кръговратът е времето, което няма свои характеристики, затова е символ на черния цвят. Съвременната българска дума калугер идва от КХАЛ, Кал, почерняне, отказ от светски живот, черното духовенство. Но днес тази идея неоснователно е преминала към думата КХАР, КХАРА – кара.

КХАЛ – За българите: Значението на всяка от думите КХАЛ, КХАЛА, КХАЛИ, КХАЛИН, КХАЛИНДА и КХАЛИНДАР, е описано тук, в БХАДЖА – К и можете да го прочетете па-долу. Но те са свързани и с годишното време, сезоните и промените в тях. За тази им употреба, за удобство са обединени в една обща дума, която е останала и днес в българския език. Тя е Коледа – годишното, календарното време.

На 21 декември е Бъдни вечер, а на 22 Коледа – "Личен ден, Коледов ден". Затова на Бъдни вечер коледарите, посреднощ, обикалят по къщите и наричат с песни и слова на стопаните, какво да им се случи през следващата година. Наричанията са винаги за добро. А при наричането коледарите винаги се обръщат към Коледа, за да измолят неговата благословия с обръщението "Ой, Коледо, мой Коледо..."

След Бъдни вечер следват четиринадесет мръсни дни, през които "вилнеят" кхукхарите – кукерите, а на 4 януари, се провежда ритуална битка между войните на Марду Кхан – черният и на Сурва Кхан – белият. Бойците на Сурва Кхан винаги побеждават и превземат крепостта на Марду Кхан. Тази победа означава, че животът продължава за още една година.

Вечерта коледарите тръгват отново по къщите, но този път пеят "Бог се роди, Коледо. Млада бога, Бела бога." Бела бога е употребено тук с две значения: за Сурва Кхан – белият и за бог БЕЛА, БАЛ – кръговратът на мъдростта, чието име носим ние БАЛКХАРите. А на сутринта, на 5 януари, на Нова година, тръгват СУРВАКХАРите, следовниците на Сурва Кхан.

КХАЛА – За физиката: Напрегнатостта на полето – К и възможностите – ХА, през четвъртият период от кръговрата, когато пространството се разширява, а времето тече в права посока – ЛА.

КХАЛА – За обществото: Първата половина от Българския годишен Зодиак, от 22 декември до 22 юни.

КХАЛА – В Индия: „Кала – Бог на времето, а от тук и бог на смъртта, гибелта, разрушението и упадъка. Кала също така означава „черен” – едно от имената на Шива, бога на овъглените трупове и съпруг на богинята Кали.”

КХАЛАСТРА – Творческата мощ – КХА през четвъртия период от кръговрата – ЛА, е проявила атмосферата – С и земната кора – Т и ги променя – РА.

КХАЛАСТРА, коластра – Първата майчина кърма, непосредствено след раждането.

КХАЛИ – За физиката: Напрегнатостта на полето – К и възможностите – ХА, през втория период от кръговрата, когато пространството се свива, а времето тече обратно – ЛИ.

КХАЛИ – За обществото: Втората половина от Българския годишен Зодиак, от 22 юни до 22 декември.

КХАЛИ – В Индия: „Богинята унищожителка, Кали черната. Тя е всяващ страх и ужас аспект на жена владетелка на света (Джаганмата), която оставя след себе си само смърт и разрушения.

Изобразяват я като чернолика жена с искрящи и жадуващи кръв очи от които капе човешка кръв. Навървени около шията и висят човешки черепи, змии опасват шията и като огърлица, а във всяка от десетте си ръце държи оръжие. Като богиня на смъртта Кали унищожава всичко, включително и божествения си съпруг.”

Други имена на богинята са: Дурга – непробиваемата; Ума – сияйната; Сати – истинската жена, почтената и предана съпруга; Шакти – силата, детеродната енергия; Джаганмата – майка, владетелка на света; Парвати – планинска богиня; Махамари – великата убийца; Гаури и др.

КХАЛИН – Творческата мощ – КХА през втория период от кръговрата – ЛИ, се установява – Н.

Калин, е съвременно българско мъжко име.

КХАЛИНА – КХАЛИ, е установена – НА.

Калина, е съвременно българско женско име.

КХАЛИНДА – За физиката: Напрегнатостта на полето – К и възможностите – ХА, през време на втория период от кръговрата, когато пространството се свива, а времето тече обратно – ЛИ, са установени – Н и поляризирани – ДА.

КХАЛИНДА, Калинда – За обществото: Краят и началото на Българския годишен Зодиак.

Най-големият ежегоден български празник – Коледа, празнуван в продължение на хилядолетия на 22 декември, запазил името си до днес.

КХАЛИНДАР – За физиката: Напрегнатостта на полето – К и възможностите – ХА, през време на втория период от кръговрата, когато пространството се свива, а времето тече обратно – ЛИ, са установени – Н и поляризирани – ДА и се променят – Р.

КХАЛИНДАР, Календар – За човека: Отнесено към човека е звездоброец, който следи и отчита смяната на сезоните, месеците и дните през време на Българския годишен Зодиак – земната обиколка около Слънцето.

Днес човекът КХАЛИНДАР, е заменен от печатните настолни и стенни календари.

КХАЛИУГА – За физиката: Напрегнатостта на полето – К и възможностите – ХА, през време на втория период от кръговрата, когато пространството се свива, а времето тече обратно – ЛИ, уплътняват – У физическите системи – ГА.

В обозримо земно измерение КХАЛИУГА, е ледников период и вторично подивяване на хората. В Индия, Кали Юга е настоящата, Желязната епоха.

КХАЛПА – За физиката: Напрегнатостта но полето – К и възможностите – ХА, са осъществили времето – Л и пространството – ПА.

КХАЛПА, е времепространство – определено време и определено пространство.

КХАЛПА, Калпа – В Индия: според „Индийска митология”: „Един ден на бога Брахма, равняващ се на 4 милиарда човешки години. Според джайнистката космология Калпа и Калпатхитха са двете най-висши нива на вселената. Калпа се разделя на 12 Девалока или рая с различни названия и различни обитатели.”

КХАМА – Творческата мощ – КХА, е осъществила химическото поле – МА.

Всяко материално тяло има свое поле и то е променлива величина. Ако вземем за пример човека, усещането за промените на полето са чувствата. Те са вътре в тялото и вън от него.

Полето в здравото човешко тяло трябва да е в такова равновесие, че той да не усеща никой от своите телесни органи. Здравият човек не усеща и не осъзнава, че премигва през няколко секунди, че диша през няколко секунди, че сърцето му бие непрекъснато. Ако усеща функционирането на някой свой орган, дори и да няма болка, това означава че нещо в него не е наред.

Външните чувства са обмен на сведения при взаимодействието на човешкото биополе с всички обкръжаващи го полета. То се поддава на тяхното влияние и се променя без ние пряко да осъзнаваме това. Следвайки техните тежнения, стойността на нашето биополе се променя в благоприятна или неблагоприятна посока и поражда у нас съответното приятно или неприятно чувство.

Нашето биополе се влияе от промените на слънчевата активност и съответната промяна в земната магнитосфера. То се влияе от Луната, от сезонните и метеорологични промени, от присъствието на много хора, или отделни личности, животни, водни басейни и всичко което ни заобикаля.

Най-силно влияят тези промени на малките деца. Понякога те плачат неутешимо, без никаква видима причина. Старите баби в такива случаи казват, че го е хванало УРУКХИ. А УРУКХИто е наближаваща рязка промяна в метеорологичните условия, ниско или високо атмосферно налягане, облачност с висок електрически заряд, ултравиолетовите слънчеви лъчи и др.

Думата биополе е нова, въведена от съвременната наука, но още от древността за него се използват други две думи: АУРА – в астрологията и ДХУНДЖА (Тунджа) – Душа, в религията.

Външното и вътрешното поле на човека са в непосредствена връзка. Затова древните са казвали, че не можеш да излекуваш тялото докато не си излекувал душата.

КХАМА, е обмена на сведения за стойността на полето, чувствителност, осезаемост, която поражда тежнения в биополето и желания в тялото.

Чувствата са известни на всеки, но въпреки това ще се спра на две от тях.

Първото, най-силното човешко чувство е страхът, ужасът. В екстремна ситуация човек изпада в шок. Тогава: го полазват, побиват тръпки, косата му настръхва, дъхът му спира, краката му омекват или стават тежки като от олово, той се вцепенява и често изпада в безсъзнание, а понякога става ням свидетел на собствената си гибел, без да е в състояние да направи нещо.

Това е най-яркият пример за влиянието на външното поле и неговите промени върху вътрешното, телесното. Но за щастие, не се случва често и е неприятен спомен. Затова ужасът не е издигнат в култ.

Второто по сила чувство е любовта. И при нея е силно изразено въздействието на външното поле и неговите тежнения върху вътрешното, телесното. То е съотношението между платоническата и плътската любов, от едната до другата крайност. Всъщност, за мнозина любов е само плътската и нейната кулминация оргазмът. Какво е оргазъм и за какво служи той?

Първо, той е сладкото бонбонче което ни кара да желаем, да търсим и да правим любов, единственият естествен начин за продължаване на рода. Законът ни е дал тази залъгалка за да е сигурен че ще изпълняваме повелята – да създаваме потомство. Какво ли би станало ако го нямаше? Но оргазмът е различен, понякога дори е неприятно чувство защото и полетата са винаги различни.

Второ, той е локално, временно биополе предназначено да повиши жизнеността на семената и яйцето и тяхната активност, необходими за действието при срещата им. Това е основната му функция.

От последното е ясно, че ние не сме преки извършители на зачатието, а правилно настроените семена и яйца. Плътската любов, дори и оргазмът не са оплождане, а само удоволствието КХАМА – Кама. Няма да се задействат кодовете, няма да бъде заченат нов Аз – човек, ако не са настроени правилно яйцето и семената. Затова в Индия се твърди, че бог Кама няма тяло и е невидим. Той е само любовта удоволствие, но не и любовта зачатие.

Всичко в материалния свят се осъществява от напрегнатостта на полето – К, причината за всички промени. А промяната, следствието е това, което във физиката наричат електромагнитни трептения. Техен символ в езика БХАДЖА е звукът Р. Когато той се появи ще осъществи кодовете и ще постанови нов Аз. Това на езикът БХАДЖА е изразено така: КХАМА е любовта удоволствие, а КХАРМА любовта сътворение. Когато КХАМА стане КХАРМА, ще има зачатие.

КХАМА – В Индия: Богът на любовта Кама – плътско желание.

КХАМАН – Творческата мощ – КХА и химическото поле – МА, се установяват – Н.

От КХАМАН произлиза съвременната българска дума каман, камен, камък, камъни.

КХАМАРА – Творческата мощ – КХА, е изградила химическото поле – МА и го е променила – РА.

КХАМАРА, е творческата мощ, която убива. Може би затова в древността, върху гробовете са трупали камара от камъни.

КХАМА СУДРА, Кама сутра – Древноиндийска книга, поучаваща мъжете и жените за различните възможни пози на телата им по време на любов и очакваните сетивни усещания за единия и другия партньор.

Сутра днес се превежда писание, текст, книга: Брахма сутра, Калпа сутра, Гриха сутра и др.

Истинската дума е СУДРА и нейното второ значение е член на най-нисшата варна и е символ за човешкия примитивизъм, за хора с ниски мисловни възможности. Думата СУДРА, е била прикрепвана към писмените извори на познанието, защото истинското знание е предавано само устно, на избрани ученици.

КХАН – Творческата мощ – КХА, се установява – Н.

При смяна на местата на сричките в КХАН, се получава думата АНКХ. И двете думи означават пространство, където обладава творческа мощ – власт и знания, но АНКХ се отнася за цялата физическа система, а КХАН е точно установена творческа власт по място, в обект или човек.

КХАНА – Творческата мощ – КХА, е установена – НА.

КХАНА – Владетелска титла на древните българи, известна от средновековните източници като КАНА СУБИГИ. Хората имащи власт и знания да изграждат държавата, като справедливо административно устройство на обществения живот на българите. Затова за нашите владетели в стари текстове се казва „...от Небето поставен...”

КХАН, КХАНА, като владетелска титла в по-късно време се променя и в някои народи е Кан, а у други Хан. На английски думата се пише Khan, с четири букви.

Субиги се състои от две части, суб и иги. Суб означава под, отдолу, а иги иго. Субиги означава подвластен. Кхана субиги означава подвластен владетел, на друг, върховен владетел.

КХАНАР – Творческата мощ – КХА, е установена – НА и се осъществява – Р.

КХАНАР – За българите: Царедворец, изпълнител на царските заповеди, човек от висшата изпълнителната власт, примерно министър.

КХАНАР ТЕКИН, Канартекин – Българска, средновековна титла, която учените днес превеждат като „пръв престолонаследник”. Титлата се състои от две части: КХАНАР и текин. КХАНАР означава царски човек. Тек, е съвременната българска дума тек – едно, единствен, пръв, с наставка ин.

Ако наставката ар, приобщава човека към определена професия, наставката ин, приобщава човека към тесен, затворен кръг от хора, най-често с роднински връзки. Бащин край, маминно детенце, лелин и др. В случая, текин е в страдателен залог и означава, че лицето е приобщено към първия човек в държавата – Царя и царската власт.

До преди десети ноември, за Тодор Живков се употребяваше прилагателното „Първият”, а за приближените му „Човек на Първия”.

КХАНАРА – Творческата мощ – КХА, е установената – НА и осъществена – РА.

КХАНАРА – За българите: Царство. Ареала на кханската власт.

Това е първообразът на съвременната българска дума канара.

КХАНДА – Творческата мощ – КХА, е установена – Н и поляризирана – ДА.

КХАНДА, Канда, Канд – За българите: Царевград, престолнина, столица.

Примери: Мара кханда (Мараканда) – старото име на град Самарканд в Узбекистан. Кхара кханда (Караганда) – град в Казахстан. Кханда кхара (Кандахар) – град в Афганистан. Кханда гири в Индия.

КХАНДРА – Творческата мощ – КХА, се е установила – Н поляризирала – Д и осъществила – РА.

КХАНДРА, е установено устойчиво неравновесие между разширението и свиването. Земното поле, в което съществуваме и ние днес е КХАНДРА и е производно от КХИНДРА – гравитацията и КХЕНДРА – левитацията.

КХАНДРАВА – Творческата мощ – КХА, е установила – Н, поляризирала – Д и осъществила третото – РА и радиалното – ВА движения.

КХАНДХА – За българите: Тази дума трябва да се разчете на две части КХАН+ДХА. Звукосъчетанието ДХА означава диханието. В случая КХАНДХА означава царска дума, заповед, повеля.

КХАР – Напрегнатостта – К и възможностите – ХА, се осъществяват – Р.

КХАР – За българите: Най-висшата титла за владетел. Император, Цар на царете, Шахин шах, Владетелят на четирите посоки на света.

КХАР, в по-късни времена, в различните народи и в различните езици, преминава в Сар, Цар и Шар. Друга такава титла, за жреца водач, е ЗАР, ЗАРА, както при ЗАРАДХУСТРА.

Желанието на всеки владетел е властта му да е безгранична, да не я дели с никого. Затова в Римската империя и на запад и на изток, политическата и религиозната власт се обединяват в една личност. Титлите също – Цезар, Кесар и Кайзер.

Най-древният български КХАР ни е известен от древните индийски писмени източници – Кхар Дам, Кхар Дама, родоначалник на индийската династия кардами.

От новоразчетени писмени документи от Бактрия, писани през средновековието, се появява отново титлата КХАР, но вече като местен владетел.

"Освен дати много от тези документи съдържат имена на места, включително и местата, в който са написани (снимка 22). Някои документи твърдят, че са написани в Самиган, Роб(днешен Руй), Малр или Мард, Ках (или Кахмард). Всички четири места са под юрисдикцията на един владетел, който е споменат във всички останали документи като КХАР на Роб (Руй).

От друга страна Тармид (Термез) на северния бряг на Оксус(Амурдаря) и Бамиянм, който е разделен от Ках и Мадр от солиден планински хребет, може спокойно да са били извън царството. Така нареченият кхар на Руй без съмнение може да бъде идентифициран като Руб-Кхан, управител на Руб и Симинян, който помогнал на Кутаба мюсулманина да победи хепхалитския бунтовник Незак Таркан в година 91 от Хийра или 710 след Христа, както споменава историкът Табари." Виж: http://samoistina.com/bacdoc.htm

Възможно е, и според мен е било така, в още по стари времена КХАР да е бил колективен орган, задаващ мирогледа на много народи и направляващ развитието на големи територии със специфична култура. От историята са ни известни случаи на поява от нищото на високоразвити нови цивилизации или на могъща военна сила, която като тайфун завладява всички народи по пътя си.

Мисля че е уместно тук да цитирам Петър Голийски, от книгата му "Зиези, от който са българите", от стр. 349.

"...показват (споменати преди това сведения ББ), че В ОСНОВАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОГЕНЕЗИС Е ВЗЕЛ УЧАСТИЕ НЯКАКЪВ СВЕЩЕНИЧЕСКИ ОРДЕН, КОЙТО В ДЪЛБОКА ДРЕВНОСТ Е ПРОПОВЯДВАЛ ЕДНОВРЕМЕННО СРЕД ШУМЕРИТЕ И ИНДОИРАНЦИТЕ. В тази връзка се натъкнахме на нещо изключително интересно.

Професор Паргитър отбелязва, че според ранната ведическа традиция нито един от брахманите не е бил свещеник на нито един от древните царе на Аила (тоест царете на ариите), напротив – всички те били свещеници на данавите и даитите, с една дума, на демоните, в които арийското суеверие превърнало неарийските народи. Нещо повече – първите царе на Аила били противопоставяни на брахманите и едва по-късно ранните учители на брахманите и първите брахмани били арианизирани.

Професор Паргитър казва дословно: "Следователно брахманизмът не бил собствено арийска институция. Най-ранните брахмани били свързани с неарийски народи и се били издигнали сред тях, преди да нахлуят арийците. Това се потвърждава от тясната връзка, която съществувала между тях и даитите, данавите и асурите." (FEP, p. 305 – 306). Той добавя още нещо твърде важно: Кашяпа може би е неариец... Ангирис и Атри както може да са неарийци, така може и да са арийци.

Единствените имена, които поне външно са със санскритско звучене, са на БРИГУ И ВАСИЩХА И КОЕТО Е ТВЪРДЕ СТРАННО, ТЕ СА ТЕЗИ, КОИТО НАЙ-ОТЧЕТЛИВО СА СВЪРЗАНИ С НЕАРИЙЦИТЕ... Санскритският облик на имената им не доказва арийския им произход, защото подобно на тях много даити, данави и ракшаса са имали също имена със санскритско звучене. ИЗГЛЕЖДА, ЧЕ НЕАРИЙСКИТЕ ИМЕНА СА БИЛИ САНСКРИТИЗИРАНИ ИЛИ ПРЕВЕДЕНИ НА ТЕХНИТЕ САНСКРИТСКИ ЕКВИВАЛЕНТИ" (FEP, p. 307)."

КХАРА – Напрегнатостта – К и възможностите – ХА, са осъществени – РА.

КХАРА, е причината – КХА и следствието и – РА. Цялата творческа мощ – на теория и на практика.

КХАРА – За човека: Много народи в древността са се именували с думи от БХАДЖА и понятия от БАЛКХАРА. В Централна Азия такова понятие е и КХАРА и неговия вариант КХУРА, поради което някои народи са добавяли в името си, кар, кара, кура – Царски.

Примери: Карнаправаран, Мадракара, Карман – Караман, Каркота, Тукхара – Тушара – Тохара, Картикея, Кара-Кура, което по-късно става Каракурум, Кара Китаи, Кара Кханид, Кара Гуз, за което предполагам че е първообразът на съвременното гагауз, Кара Качани, Кара Вади – Хървати.

На изток, в Азия, се забелязва преминаване на три звука един в друг, в различните езици. КХ, преминава в С, а след това в Ш. Примери: АКХУРа (Мазда), преминава в АСУР, а след това в Ашур. Затова предполагам, че КХАР, е премнало в Сар, а после в Цар. Откъдето названието Кхармани е преминало в Сармати – Царски скити – саки.

Както писах по-горе, значението на КХАРА – творчество, в по-ново време се променя и се превежда черен. Примери: Кара Колю – Черен Колю, Кара Мустафа – Черен Мустафа, Кара Иван – Черен Иван и др. Но несъстоятелността на превода на КХАРА като черен, си поличава от прозвището Караджа, защото няма име Джа.

КХАРАМАН, Караман – Творческата мощ – КХА, е осъществила – РА химическото поле – М и го установява – Н.

МАН, МАНА, означава душа, а поради това че душата е същността на човека, МАН означава и човек, дума останала от БХАДЖА и в съвременните английски и немски езици. КХАРАМАН означава творящ човек.

Днес в Турция има град и вилает Караман, а в средновековието е съществувало Караманско княжество. В произведението „История на Караман” е описана съдбата на караманския народ, свързана с тамошните българи и турските завоевания. Виж: http://ziezi.tripod.com/anadol/venedikova.htm

КХАРАН – Творческата мощ – КХА, се е осъществила – РА и се установява – Н.

В Библията, това е името на град Харан, където Абрахам – Аврам, след като напуска Ур Халдейски – Урарту, се заселва временно, преди да отиде в Балистан – Палестина.

Виж: http://www.seecorridors.eu/?w_p=20&w_l=1&w_c=9&w_id=572

КХАРАНА – Творческата мощ – КХА, се е осъществила – РА и установила – НА.

КХАРАНА, Карана – За българите: Прозвище дадено на средновековния българския владетел Крум. Вероятно заради законотворческата му дейност е наречен Крум КАРАНА – Крум Творецът.

КХАРАНА – За обществото: Когато мястото където е установена КХАРА е човек, върху главата му е бил поставян символ със същото име. Днес този символ се нарича Корона. Но времето е променило нещата дотолкова, че носещите корона днес, са само символи, а понякога дори и пародия на първичния и смисъл.

КХАРАНА БАД, Карнобат – Градът на Карана. Град в съвременна България. Същият смисъл имат имената на селата Караново и местността Карандила край Сливен.

КХАРА СУ, Кара Су – Осъществената творческа мощ – КХАРА, уплътнява – У газовата плътност на полето – С.

От газовата плътност, под нея се проявява течната. Затова СУ, на някои езици означава вода. Кара су, днес се превежда черна вода.

Кара су, се споменава в книгата Веда Словена, като крайселска река. Така се нарича и депресията от устието на река Дунав, дала името на румънския град Черна вода. Кара су разделя Бабадаг (Пеликановите възвишения) от Добруджа. В средновековието там е протичал южният ръкав от устието на реката, който по-късно пресъхнал и оставил последователно разположени езера и блата. Днес Кара су е плавателният канал Черна вода, Констанца.

КХАРДАМ – Творческата мощ – КХА осъществява – Р и поляризира – ДА химическото поле – М.

КХАРДАМ, Кардам е име на средновековен български владетел и съвременен град в България.

КХАРДАМА – Творческата мощ – КХА, е осъществила – Р и поляризирала – ДА химическото поле – МА.

КХАР ДАМА – За българите: В древни индийски писмени източници се споменават Царят на БАЛКХАРА, Кардама, синът му Ила и внукът му Саса Бинду. Те основават в Индия свое царство, на Кардамите, а владетелската им титла е била БАЛКХАРА.

КХАРМА – Творческата мощ – КХА, е осъществила – Р химическото поле – МА.

КХАРМА – За човека: Отнесена към човека, КХАРМА е зачатието и още нещо.

При КХАРМА, при зачатието човек получава наследствени черти от своите преки и непреки биологични родители и от полето на околната среда в момента на зачатието. В общи линии той ще си остане такъв какъвто е сътворен за цял живот. Затова в Библията е писано, че децата ще страдат за греховете на своите родители.

Това в БХАДЖА се изразява с думата ДАР. Днес дар, подарък означава нещо добро, нещо хубаво, което получаваме ката награда за някаква наша дейност. Но в БХАДЖА, ДАР означава и добро и лошо, онова което сме получили според обстоятелствата. Днес за това използваме думата Съдба. Тя е много точна, но ако поставим ударението върху първата гласна Ъ. Съдба означава съдене, отсъждане. Зачатието е дар за родителите и съд за техните деяния и помисли.

КХАРМАта не се отнася само за отделния човек, а преминава от родител на дете като наследствени черти на ума, душата и тялото. Всеки трябва да се стреми към съвършенство в тези три области, за да предаде щафетата на по-висше ниво от онова при което я е получил и да знае, че през неговия живот везните може да се наклонят нагоре или надолу. Това трябва да се прави поколение след поколение.

Всъщност то е прераждането. Не на човека, а на гените, кодовете и е тяхното безсмъртие.

В животинския свят, за правото на мъжките животни да оставят поколение се водят жестоки, смъртоносни битки. Победителят доказва с победата си, че е достигнал физическа зрелост и мъдрост да води и опложда стадото или отделна самка, според вида им.

Днес учените правят генетичен подбор за подобряване на животинските породи. Работи се дори за промяна на гените.

В човешкия род също се прави такъв подбор. Сега ние възприемаме браковете между царски и аристократични родове като бракове по сметка. Да, днес е така, но в древността те са били преди всичко генетичен подбор.

Господ Бог създаде човека по свой образ и подобие, а човекът, в наши дни създаде компютъра, също по свой образ и подобие. Затова, чрез съпоставяне между човека и компютъра, наше величество може да бъде разбран па-лесно.

Днес за понятието КХАРМА битува мнението, че то е нашата орисия, предписанието ни, съдбата ни, която следваме цял живот и не можем да избягаме от нея. А от написаното по-горе от мен се разбира, че КХАРМА е само мигът на зачатието. На пръв поглед противоречието е крайно и непримиримо, но, ако погледнем компютъра ще разберем истината за нашата КХАРМА.

В момента на зачатието ни се създава нашата душа – хардуерът ни, която изгражда нашето тяло в майчината утроба и се грижи за него след раждането, чак до края ни. Тя не се променя през целият ни живот.

През деветте месеца в утробата, през деветте месеца за кърмене след раждането, през първите, вторите и третите седем години, се изгражда нашият софтуер – открехване на седемте прозореца – зареждане и усъвършенстване на програмите ни.

През същото време, в паметта ни се натрупват и сведенията за света – нашето познание. И така величеството става един прост компютър. Като се огледаме наоколо – всички сме хора, но както знаем, има компютри, има и супер компютри. Така че, "Всяка жаба, да си знае гьола" или с други думи варната.

Сафтуерът ни е частта от КХАРМА, която може да бъде променяна.

КХАРМА, кърма – За човека: Майчиното мляко.

КХАРМАН – Творческата мощ – КХА, е осъществила – Р личното поле – МА и го установява – Н.

КХАРМАНА – Мястото където се осъществява КХАРМАН – утроба.

В някои народни говори вместо обръщението "майко", се употребява "мане, мане мо". МАНА, от БХАДЖА означава душа.

КХАРНА, Карна – Един от главните герои в древноиндийския епос Махабхарата.

КХАУР – Творческата мощ – КХА, уплътнява – У и променя – Р.

КХАУРИ – За българите: КХАУРИ се състои от две части КХА и УРИ. КХА е творческата мощ, а Ури е наше народово име. Такива български клонове са: хайландур, ванандур, оногондури, кутригури, утигури, ултинзури, ургури и др.

КХАУРИ, Гяури – За религията: Превежда се неверници – безбожници. Използва се предимно от последователите на Исляма към всички останали.

Днес тези които ни наричат гяури отдавна са забравили защо точно ни наричат така, но и ние сме го забравили. Гяури – кафири се използва и до днес на изток, в Централна Азия. Там, както и тук се превежда неверници. Но думата се среща не сама далече в пространството, но далече и във времето, в древноиндийския епос Махабхарата.

КХАУРАВИ, Каурави – Сто братя и една сестра. Герои от древноиндийския епос Махабхарата, враждуващи и воюващи със своите братовчеди Пандавите. В епоса, нашите деди – балхиките, се сражават на страната на Кауравите.

Истинското им име е КХАУРИ, но по правилата на някой от индийските езици то е преминало в Каурави.

Кауравите са символ за химическите елементи от Менделеевата таблица. На съвременен български език името звучи Корави – химическите елементи. Кхауравите са материалистите, а Пандавите, идеалистите.

КХАУШ – Творческата мощ – КХА, уплътнява – У формите на химическите системи – Ш.

КХАУШ, е първообразът на съвременната дума кауш – затвор, считана за турцизъм.

КХЕНДРА – Творческата мощ – КХ, разширява към Астрала – ЕН, поляризира – Д и осъществява – РА. ДРА, се превежда и като: С пълна мощ и безусловно.

КХЕНДРА, е тежнението разширение, левитацията, слабите сили от физиката, разпада, тъмната енергия.

КХЕНДРА се използва и днес в съвременния български език: „Защо си се похендрил там горе?”

КХИНДРА – Творческата мощ – КХ свива към ядрото – ИН, с пълна мощ и безусловно – ДРА.

КХИНДРА, е тежнението свиване, гравитацията, ядрените сили от физиката, синтеза.

КХИНДРА, Хиндра, Индра – В древна Индия гравитацията е отъждествена с бог Хиндра, а за него в Риг Веда е написано: „Пред чието дихание двете вселенски половини треперели пред величието на огромната му мощ… Той, който закрепил здраво клатушкащата се земя, който успокоил тресящите се планини…, който подпрял небето, за да не падне…. Той сътворил слънцето и водите…”.

КХРАМ – За физиката: Творческата мощ – КХ, осъществява – РА химическото поле – М.

Звукът Р, в езика БХАДЖА означава действително осъществяване, промяна, или унищожаване на производните от възможностите Х, като следствие от появата и промяната на напрегнатостта К. Така се изгражда химическото поле М и думата става КХРАМ.

Думата РАМ, РАМА, означава проява на химическото поле М. В Индия, това е името на бог РАМА, чиито подвизи са описани в епоса Рамаяна.

КХРАМ, Храм – За религията: Този е храмът, който Христос обещава да съгради отново за три дни.

КХРАСТ – За физиката: Творческата мощ – КХ, осъществява – РА атмосферата – С и земната кора – Т.

КХРАСТ, Кръст – Напрегнатостта на полето – К, е двигателят за всичко случващо се във Вселената. Тя предизвиква изграждането, поддържането, преобразуването и разграждането – РА на всичко осезаемо. Нейната промяна определя кога ще се появят газовете – С, кога течността, кога твърдта – Т и какво ще е съотношението между тях. Кога и какви материални образувания да се проявят и да съществуват върху земната повърхност, предписани от съответните възможности – Х.

Химическото поле – М, се състои от три плътности, три гуни.

САМА ГУНА, е атмосферата. В Индия се нарича Сатва гуна.
РАМА ГУНА, е течността, водата. В Индия се нарича Раджас гуна.
ТАМА ГУНА, е земната твърд. В Индия се нарича Тамас гуна.

Водата е преходът, промяната на другите две гуни. Парата за да стане лед трябва да премине през водата. Ледът за да стане пара трябва да премине през водата. Същият преход се осъществява и за останалите химични елементи.

Този преход е символизиран с кръста, който в по-ново време е възприет като основен символ в Християнството.

Водоравната черта на кръста, е символ за звукосъчетанието КХРА – точната напрегнатост и точните възможности при които се проявява течната плътност на полето РАМА – водата. А водата е живот.

Отвесната черта на кръста, е символ за химическото поле – М около земята, което включва газовата, течната и твърдата плътност на полето около земното ядро. Горната част на отвесната черта на кръста е символ за газовата плътност С – атмосферата, а долната за твърдата плътност Т – земната кора.

Когато напрегнатостта на полето се променя към разширение или свиване, ще се променя и съотношението между газовата – С и твърдата – Т плътност на полето около Земята. Символично, водоравната черта на кръста ще се премести нагоре или надолу, като следствие от посоката на промяната на напрегнатостта – към разширение или към свиване.

Днес напрегнатостта на полето около Земята е такава, че е възможно едновременното съществуване на въздуха, водният океан и твърдата земна кора, а те са предпоставката за съществуване на цялото растително и животинско многообразие на Земята.

Тъкмо тази оживотворителна напрегнатост на земното поле, е изразена с графичният знак известен като Келтски кръст.

Графично Келтският кръст е съчетание от двата знака, за втори и четвърти период от кръговрата на Долната вода.

И розата в средата на кръста на розенкройцерите е символ за тази оживотворителна напрегнатост на земното поле.

С кръста се изразява и нравствената и мисловната същност на отделния човек. Когато водоравното рамо на кръста е високо, този кръст е символ за просветленост, просветеност, добронамереност и нравствена чистота. Когато е ниско, този кръст е символ за примитивизъм, непросветеност, злонамеленост и неморалност. Този кръст всъщност е издигнат меч.

Затова нашите владетели в древността, когато са отвоювали нови територии или са се преселвали с мир, са забивали меча си в земята и с това са оповестявали че войната свършва и започва съзиданието.

Същият символ е и мечът Ескалибур, в легендата за крал Артур, а тя е поредният символ за кръговрата.

АНКХ и Тау, са двойка кръстове от древен Египет.

АНКХ, е символ за оживотворителната напрегнатост на полето, а формата на Анкха, е стилизирана човешка фигура с разперени ръце.

Този знак може да се види в ръцете на египетските богове от древните скулптори и стенописи. С него те изпращат своята благословия и благосклонност към Земята и хората.

Формата на Тау е обезглавен АНКХ. На него са били разпъвани осъдените на смърт в древен Египет. Възможно е названието Тау да е свързано със следния текст от египетската „Книга за излаза от деня” (Книга на мъртвите).

„Аз приготвям добър път към вратите Тиау;

върша това,

защото придружавам оногова който е отпаднал и изнемощял,

подкрепям го,

защото онзи, който плаче

е онзи от Западняците, когото спасявам,

на когото аз съм Богът Акер от областта Акер.”

Формата на Тау е станала буква за звука Т, а в БХАДЖА той е звукът за твърдата плътност на полето, за земната кора.

Следващите три знака са астрологичните символи на Венера, Земята и Марс.

Знакът за Земята е Келтският кръст, защото тук, днес, е оживотворителната напрегнатост на полето, позволяваща съществуването на съвременното растително и животинско многообразие.

Знакът за Венера е Анкхът, защото там оживотворителната напрегнатост на полето още не е настъпила, но предстои да се случи в бъдеще.

Анкхът е знак и за женското начало, за жената.

Знакът за Марс е символ за това, че оживотворителната напрегнатост на полето вече е отминала повърхността на планетата и животът си е отишъл. Той е знак и за мъжкото начало и мъжа.

Кръстът е основен символ в Учението за Кръста. То е проповядвано в края на старата ера от гностиците – хора познаващи БАЛКХАРА, за да даде нов тласък в човешкото развитие и да преодолее застоя, следствие от дейността на тогавашните религии и учения.

Понятието КХРАСТ от БАЛКХАРА, е първообразът на символите бог Кришна и Христос, а думата КХРАСТ от БХАДЖА, е първообразът на техните имена: индийското Кришна и гръцкото Христос.

Днес същността на Християнството е само един знак – кръста и едно действие – Христос възкръсна. Но какво казва за възкресението българският език?

Сложната дума възкръсна се състои от две думи и една наставка. Първата дума е връх, връз и по-често употребяваната и форма въз. Тя означава върху, отгоре, горе. Втората дума е кръст. В пълната си форма думата ще изглежда връзкръстна.

Сложните думи често звучат тромаво и се произнасят трудно, но продължителната им употреба в ежедневието ги изглажда до окончателния им вариант. Така става и с връзкръстна.

Но възкръсна означава, че Христос отново се е възкачил на кръста, на смъртното си място, там от където е свален мъртъв.

Недоразумението тук идва от смесване на абстрактното понятие за кръста, невъзможността за отричане или преиначаване на истината за него и съчетаването му с проблемите за живота, смъртта и морала но човека.

Нелепата бъркотия идва от непознаването днес на БАЛКХАРА или Учението за Кръста. Така митологичното, приказното повествование в Евангелията и естественото чувство и желание на милионите онеправдани хора през всички времена към доброта и справедливост, узаконяват и поддържат Християнството живо.

Но в Евангелията са останали и идеите на гностиците.

Първо. Защо той е наречен Христос – Кръст, след като ще умре и умира на кръста?

Второ. Сам Христос говори за смесването на абстрактни понятия и теми от ежедневието.

“Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи? А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено. Защото който има (познание, ББ), нему ще се даде, и ще има в изобилие; а който няма от него ще се отнеме и това което има. Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят, а не слушат, нито разбират.”

Трето. В Евангелието на Марко той казва: ”Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг, неръкотворен." Времето през което Христос руши, е вторият период от кръговрата.

Четвърто. Той казва също: “След три дни ще възкръсна.”

Законът, водите, полето, напрегнатостта и всичко осезаемо през третия период от кръговрата са в мисловно състояние, в небитието, в земното ядро, а третият период, както и останалите се състоят от по три части.

Същото е записано и за Христос в евангелие от Матей: „Защото, както Йона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.”

А що се отнася за втората част от по-горния цитат, тя се отнася за четвъртия период от кръговрата: „…и за три дни ще съградя друг, неръкотворен”

Когато през четвъртия период от кръговрата, с неговите три части, се появят полето А, напрегнатостта му К и възможностите Х, те ще осъществят промяната Р и ще изградят химическото поле М, а то включва газовата, течната и твърдата му плътност. Това действие е КХРАМ – поява на земното химическо поле и всичко в него.

Трите дни за изграждането на неръкотворния храм са времената необходими за изграждане на трите гуни САМА, РАМА и ТАМА – химическото поле – М. То е Божият неръкотворен храм, днес и тук. И след тези три дни Христос ще се върне отново там горе, в първия период от кръговрата. Там от където е слязъл.

Днес, историци в България издигат и поддържат тезата, че някои владетели в Кубратова, а по-късно и в Дунавска България са приели Християнството още преди покръстването на Борис. Основание за това им дават кръстовете върху откритите печати на Кубрат, Аспарух и Органа, както и върху някои от съдовете в златното съкровище от Наги сент Миклош и от други източници. За историците те са християнски кръстове, на аз мисля, че са кръстове – символи за кръговрата.

Разглеждайки кръста от таса, от съкровището от Наги сент Миклош, каменния релеф на богомилския кръст от Лангедок във Франция, както и катарския кръст, виждаме, че всяко от четирите му рамена завършва с трилистник – символ за трите части на всеки от четирите периода от кръговрата на развитието на всяка физическа система и в частност на нашата планета Земята.

Общо за четирите рамена те са дванадесет – основата на Зодиака. В средата на кръста от таса има окръжност с точка в средата. Това е знакът за третия период от кръговрата – знакът и за физическото ядро и в частност за ядрото на Земята. Защото: Има ядро – има нещо, няма ядро – няма нищо.

Затова в средата на този кръст е знакът за земното ядро. Благодарение на него (на ядрото) и заради него се осъществява Кръговратът с неговите четири периода и дванадесет части.

От този предхристиянски кръст се е запазила и до днес формата на много кръстове върху църквите в България, на които всяко рамо завършва с малък кръст или с трилистник.

От думата КХРАСТ произлиза и името на известния от историята български бог Хърст, Хърс.

Много от думите от БХАДЖА са трудни за произнасяне заради изкуствената си постройка. Затова при употребата им, някои се променят. Така от КХРАСТ отпадат първият звук а в някои случаи и последния и остава ХРАСТ, ХРАС.

Някои особени думи в българския език се променят по определени граматически правила. Такива са: кръв – кърв, връв – върв, трън – търн, у торба – утроба. Същото се случва и с Храст, Храс. Те стават Харст, Харс или Хърст, Хърс.

С това име бог Хърст, Хърс е известен в земите на България, в Македония, в Сърбия, в Украйна, в земите на Волжска България и в Кавказ.

От името на този бог произлизат имената на Хразград – Разград, селището Хръсово в долината на Вардар и десетината селища в българските земи с името Хърсово.

В турските архиви са записани българи с имена Хърс и фамилия Хърстов.

Бог Хърс е имал и своите поклонници и последователи. Също от нашата история ни е известно, че голяма част от населението на северна България през средновековието се е самонаричало, а и днес още се нарича хърцои, ърцои.

Това е за КХРАСТ и българите преди налагане на християнството от Борис. А ето и нещо за самото покръстване.

Съдбата на всеки народ е в ръцете на неговия елит, който оформя собствения си мироглед, а посредством действията си задава историческата посока на развитие на целия народ.

Когато определен елит овладее властта и я затвърди, ако добре е ръководил, ще придобие мощ и самочувствие и народът му ще е добре. Но ако не „уцели ваксата”, тежко на народа, тежко и на елита. Така казва и Исус в „Евангелие на Лука”. „Горко на вас, законници! Защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте, и на влизащите попречихте.”

Мисля, че тук е подходящо място да спомена едно от правилата в обществения живот, което работи безотказно независимо от времето и мястото, независимо от това дали го познаваме или не, дали го спазваме или не. А то гласи: Всяко сдружение, явно или тайно, оставено без надзор и контрол, рано или късно се обръща против това, заради което е създадено.

Такива са: елитът, държавата, религията, идеологията, партията, армията, банката, мафията, масоните и т.н.

Днес се предполага, че хората в една държава живеят по правилата на обществен договор изразен с Конституцията и законите. Би трябвало елитът и останалите граждани да изпълняват своите задължения произтичащи от обществения договор, в името на благото на целия народ и държава. Но какво става когато елитът се сдружи или подчини на друг елит, от друга държава?

В онези времена светът е бил в нас и ние сме били в него. Той нас е обръщал и ние него сме обръщали, защото животът е борба.

В Кубратава България, след смъртта на Кубрат, престолонаследникът е приел доброволно или е бил принуден да приеме Юдаизма и да го наложи на част от народа. Това е причина за гражданска война в която участват и хазарите на страната на официалната власт. Юдаистите побеждават, а останалите братя на владетеля Бат Баян не приемат нито религията – каквато и да е тя, нито чуждата политическа власт произтичаща от приемането на чужда религия.

Една част от народа ни, запазва на Волга и Кама част от старата държава, която става известна като Волжска България и след време, като средства за отбрана и предпазна мярка против посегателства и асимилация от страна на Хазарския Каганат приема доброволно Исляма.

Другите братя тръгват по свои пътища. Аспарух поема останалата част от старата държава и след война с Бизантия довежда народа си в земите южно от река Дунав и прелива тук старата държавност, която днес наричаме Дунавска България. След време сценарият от края на Кубратова България се повтаря и тук.

Симеон е заложник в Константинопол, а баща му Борис загубва войната с Бизантия и е поставен на колене. Това е звездният миг за империята, чакан и подготвян отдавна. Историята се пише от победителите, а там пише, че: … княз Борис – доброволно, осенен с висше, прозрял и приел вярата Христова и т.н. и т.н.

И като я приел на часа побързал да ощастливи и целия български народ. Бедният и добър славянски народ приел християнството с радост, като манна небесна, а лошите властници, които били българи не пожелали, понеже били обладани от нечестива и бесовска езическа религия.

Ако някой наистина иска да разбере какво се е случило по време на покръстването и след него, бих могъл да подскажа какво точно е станало и какво точно се случва винаги в такава ситуация. Същото каквото е станало след преврата на девети септември. В цялата държавна машина на България плъзнаха комунистическите агенти на КГБ и първо унищожиха физически (за пореден път) цялата родолюбива интелигенция, чрез "Народния" съд.

С девиза за равенство и братство овластиха неподготвени хора от простолюдието, а във всички важни държавни институции поставиха свои представители, без чието знание и одобрение нищо в България не можеше да се реши или извърши.

Тогава ни беше променен мирогледът. Религиозната идеология – Християнството, беше заменена със социална идеология – Комунизма. А след десети ноември, Комунизмът беше заменен с още по-нова идеология – Либерализма. И отново в цялата държавна машина на България плъзнаха чужди и наши либерални агенти, без чието знание и одобрение нищо в България днес не може да се реши или извърши.

Същото се е случило и по време на покръстването. А то е предсказано с думите от старинния каменен надпис “Българите направиха много добрини на християните и християните забравиха...” В потвърждение на горното прилагам следните два цитата. Първият е от „Житие на св. Цар Борис, Покръстител на българите” от архимандрит Серафим (Алексиев), писано в наши дни.

„Ала имало и люде, които не били доволни от своето покръстване. Такива били някои знатни боляри, петдесет и двама на брой, които се гордеели със своите древни езически родове. Те свързвали големството си и успехите си с езическата религия и не желаели християнството, което със своята проповед за смирение и със своето учение за братство и равенство в Христа ги приравнявало с простия народ.

Затова, недоволни, че им се налага недобър закон, дигнали бунт срещу царя-покръстител и искали да го убият, за да могат да възстановят старото езичество. Това означавало да се тури край на християнската вяра, благочестие и просвета, да се държи в безправие народът и да продължи да се шири езическата бесовска власт над душите на непросветените. Но Божественото Провидение не допуснало това.”

А ето какво казва помакът Хасим от село Чавдарли, Пазарджишка кааза относно тези събития, преди около сто и петдесет години. Този цитат е от книгата Веда Словена.

“Дедо ми казваше, че такива китапе имало всяко село в Доспат, дур да станат кауре. Тогава нашите душмане, като надвили на нашите дедове с вярата, което никак си инак с пусат или юнаство не можели да достигнат, зафанали да горят онези стари китапе, най-сетне с техний мурафет тогашний наш цар издал буюрутие, че лу у кого се намерят онези стари китапе, ша гу накаже със смърт. Тога едни се противили на царската повеля, дур и кавга усторили, но царят, спомаган от душманите, надвил хми и ги разгонил.

Които предпочели да остаят отечеството си, а не вярата си, и тъй се разпръснали по фред земята, а други скришом си чували старата вяра и китапете; това го правили нашите душмани, не че имали гайле на нашите дедове, но да достигнат с вярата онова, което с юнаство не можели и да се загуби нашият ихтибар, че сичко от нас излело, но пак ша дойде време, когато нашите дедове пак ша си земат първият ихтибар, защо и Господ кабул не чини да се тъптат толко онези, от които всичко излезло на земята.”

Този текст е безценен за българската история. Той е ценен като цяло, но аз бих искал да отделя едно изречение на което тук трябва да се обърне особено внимание. „Които предпочели да остаят отечеството си, а не вярата си, и тъй се разпръснали по фред земята, а други скришом си чували старата вяра и китапете…”

Тези са хората отказали да приемат Християнството, хора последователи на Боян Мага. Заради това са наречени помаг (ед.ч.), помаци (мн.ч.) – хора следващи Мага.

Думата по в някои наши диалекти е синоним на думата след. И днес в шоплука можем да чуем „Оди по мене”, което означава „Върви след мен” .

Помаци са били българите отказали да приемат Християнството по време на покръстването и запазили стария си мироглед. Едва по късно някои от тях приемат Исляма и стават днешните бългоромохамедани. Българомохамеданин е различно от помак и по време и по мироглед. Общото между тях е, че са българи и че не са християни. Но днес те са еднозначни (синоними).

А тези от помаците, които „се разпръснали по фред земята” са богомилите. Те разпространяват дуалистичното си учение и „тайната книга” – идеите на БАЛКХАРА в западните части на Балканския полуостров, в северна Италия, в южна Франция и Германия. В Италия тези идеи допринасят за Ренесанса. Във Франция техни последователи са катарите.

След жестокия разгром на катарите, тамплиерите продължават делото им, а и след техния разгром идват масоните, във Франция, Шотландия и Англия. От там те отиват в Новия свят от където управляват света и до днес. В Германия идеите на богомилите са причина за реформизма на Мартин Лутер и раждане на Протестантството.

От тези действителни исторически събития се вижда каква е мощта и стойността на идеите от БАЛКХАРА. Ни повече, ни по-малко те промениха Западна Европа, а от там и цивилизацията в целия съвременен свят.

Написах това за да покажа, че от хиляди години до днес, така се случва, че други пият вода от нашия извор, а ние все жадни ходим по Евразия, но: Силен е този, който дава, а не онзи, който взема!

КХСАДРА – Творческата мощ – КХ, е изявила газовете – СА и ги е поляризирала – Д и променила – РА.

Това е времето от развитието на Земята, когато се изгражда атмосферата с всички промени в нея. САМА ГУНА, е втората плътност на полето.

КХСАДРА, Кшатра – За обществото: Член на втората от четирите варни – царете, аристократите и висшите военни. Изпълнителите на предписанията на брахманите за устройството и развитието на обществото.

КХУ – Творческата мощ – КХ, уплътнява – У.

Уплътняването е предпоставка за изграждане на цялото съвременно многообразие на Земята и затова се счита за добро събитие.

КХУ – В различните епохи и различните цивилизации, хората са изграждали общи морални правила. Днес, волю-неволю, светът се придържа към джудайските десет божи заповеди, създадени за нуждите на своето време.

Моралът на нашите деди за обществения живот, е закона ДХАРМА. В него има само четири правила и те са достатъчни за всички хора и за всички времена. Ето ги:

КХУ БАНА – Добра мисъл. Творческо мислене.
КХУ МАНА – Добра душа. Добри чувства.
КХУ КХАДХА – Добра дума. Говори истината.
КХУ ВАРДЖА – Добро дело. Съграждай, не руши.

КХУР – Творческата мощ – КХ, уплътнява – У и променя – Р.

КХУРАН – Творческата мощ – КХ, уплътнява – У променя – Р и установява – АН.

КХУРАН, е първообразът на персийското име Куран, Курани.

КХУРВА – Творческата мощ – КХ, уплътнява – У чрез третото – Р и радиалното движение – ВА.

КХУРМА – Творческата мощ – КХ, уплътнява – У и изгражда – Р химическото поле – МА.

КХУРМА – В Индия: Втората аватара на бог Вишну. Аватара се превежда слизане, спускане, а курма костенурка. „По време на първата космическа епоха Сатя юга бог Вишну приел образа на костенурка и се потопил на самото дъно на океана за да изнамери отново някои съкровища изчезнали по време на потопа.”

КХУРУ – Творческата мощ – КХ, уплътнява – У и променя уплътненото – Р, като го уплътнява втори път – У.

КХУРУ, е уплътняване на газовата плътност на полето и промяната и в течна – поява на водата.

КХУРУ, Куру – Древноиндийски аскет, цар на народността куру, населявала Северозападна Индия. Предтеча на Пандави и Каурави. Полето където упражнявал аскетизма е наречено в негова чест Курукшетра.

КХУРУДЖА – Творческата мощ – КХ, уплътнява – У и променя уплътненото – Р, като го уплътнява втори път – У и се проявяват химически системи – ДЖА.

На изток, в Тибет, звучи Куру чу и е име на река, а реката която тече през град Сливен се нарича Куруч, Куруча.

КХУРУКХСАДРА – Думата е сложна и се състои от КХУРУ и КХСАДРА.

КХСАДРА означава, че творческото начало поляризира газовата плътност на полето – атмосферата и я променя. Това е времето от развитието на Земята, когато се изгражда атмосферата с всички промени в нея.

КХУРУКХСАДРА, е физическото поле около Земята, където се твори и претворява под въздействието на тежненията му.

КХУРУКХСАДРА, Курукшетра – В Индия: Полето в древноиндийския епос Махабхарата, където е медитирал аскетът Куру и се е състояла голямата война Махабхарата, между Пандави и Каурави.

Пандавите са управители на петте татви, фините неща от ГАНА: светлина, топлина, звук, аромат и вкус. Кауравите са химическите елементи от ГУНА. Целият епос проследява борбата помежду им, следствие от тежненията на полето и превес вземат ту Пандави, ту Каурави.

Същата символика съществува и в Шеста песен от Книгата на Джан, цитирана от Елена Блаватска в книгата и „Тайното учение”.

“През време на Четвъртата Вечност

Синовете получават заповед да създават своите Образи.

Една трета отказва, двете други приемат.

Проклятието е произнесено.

Те ще се родят в Четвъртата,

ще страдат и ще причиняват страдание.

Това е първата война.

По-древните Колела се въртят надолу и нагоре...

Искрата на Майката изпълни всичко.

Имаше война между Творците и Разрушителите.

Водеше се битка за Пространство.

Семето се появяваше отново и отново.”

Бхаджа - К.pdf

предишна горе следваща