top of page

БХАДЖА – С

 

 

Древният мироглед, към който са принадлежали нашите прадеди, е в основата на всички значими древни и съвременни религии, на всички древни философски школи, явни и тайни учения. Името му е БАЛКХАРА. В него е вложено познанието на нашите деди за същността, изграждането, съществуването, преобразуването и разграждането на всичко във Вселената. Но до тайните му може да се достигне единствено чрез свещения език на древните българи, БХАДЖА. Той е строго фонетичен език от двадесет и два звука, в които са закодирани двадесет и две висши понятия от мирогледа.

 

 

 

ГАЗОВАТА ПЛЪТНОСТ НА ПОЛЕТО – АТМОСФЕРАТА

 

 

С – Символ за газовата плътност на полето – атмосферата.

 

СА – Газовата плътност на полето – атмосферата.

 

САД – Газовата плътност на полето – СА, се поляризира – Д.

 

САД, е посяване на семената от които се изграждат трите химически плътности на полето. От САД са съвременните български думи: садя, разсад, посаждам, насаждам, разсаждам. От САД е и съвременната руска дума сад – градина.  АСАД, асат, е непосяване на семената.

САДА – Газовата плътност на полето – СА, е поляризирана – ДА.

 

САДВА – Газовата плътност на полето – СА, е поляризирана – Д и се е осъществило радиалното движение – ВА.

 

САДВА, Сатва – В Индия: Първата от трите гуни, Сатва гуна – атмосферата.

 

САДР – Газовата плътност на полето – СА, се поляризира – Д  и променя – Р.

 

САДРА – Газовата плътност на полето – СА, е поляризирана – Д  и променена – РА.

 

СА+ДРА – Газовата плътност се променя с пълна мощ и безусловно. САДРА, е съставна дума в древноиндийските КХУРУКХСАДРА – Курукшетра и КХСАДРА – кшатра – втората от четирите варни.

 

САКХА – Газовата плътност на полето – СА, е осъществена от творческата мощ – КХА.

 

САКХАР – Газовата плътност на полето – СА, е осъществена от творческата мощ – КХА и се променя – Р.

 

От атмосферата, творческата мощ ще изгради течността и твърдта. Светлата и чиста САМА ГУНА ще бъде пожертвана, претворена, пригодена и принизена в течната и страстна РАМА ГУНА и тъмната и сляпа ТАМА ГУНА.

 

От САКХАР, е името на българската планина Сакар. От САКХАР са и съвременните английски думи: sacred – свещен, secret – таен, sacrament – тайнство, причастие, sacrifice – жертвоприношение, жертва, жертвам.

 

САКХАРЗа човека: Свещенослужител, който извършва жертвоприношения.

 

Наставката АР, приобщава човека към понятието: лек – лекар, стол – столар.

 

САКХАРА – Газовата плътност на полето – СА, е променена – РА от творческата мощ – КХА.

 

От САКХАРА, е името на долината на пирамидите Сакара, до Кайро в Египет, а от там е името на пустинята Сахара.

 

САМ – С газовата плътност на полето – СА, започва изграждането на химическото поле – М.

 

САМ, е и название за една самостоятелна химическа система с газовата плътност. САМ, са най-малките химически системи с лично, индивидуално поле – атомите. Първите, най-малките атоми са на водорода. Те са семената от които се изграждат системите в трите химически плътности на полето. От САМ са съвременните български думи: сам, съм и семе.

 

САМА САМА ГУНА, газовата плътност на полето, атмосферата.

 

САМАДЕВА, Самодива – Светъл бог, Светъл демон.

 

САМАР – Газовата плътност но полето – САМА, се променя – Р.

                           

САМАР – Последният, четвъртият, живителният период от кръговрата, от развитието на Земята.

 

САМАР – Природният закон или богът, който изгражда течността и твърдта от атмосферата.

 

САМ и САМА ГУНА са началото и краят на химическото поле, в зависимост от посоката му. Те са предпоставка за появата на РАМА ГУНА и ТАМА ГУНА и съответно съществуването на живот, такъв какъвто го познаваме ние днес.  

  

САМАР – Графичен знак            за четвъртия период от развитието на Земята.

     

САМАР – Име на живата планета – Земята. Мъртвата е Марс(а).

 

SUMMER, Самър – Дума от съвременния английски език означаваща лято – живителният период от годишния кръговрат.

 

САМАР – Древна държава в Междуречието, известна днес като Шумер.

 

САМАРА –Газовата плътност но полето – САМА, е променена – РА.

 

САМАРА – Държава в древен Балистан – Палестина, основана от преселници от Самар – Шумер.

 

САМАРА – Градове.

 

САМАРИЯ – Град.

 

САМАРКАНД – Град.

 

САМАРАМАДА, Семирамида – Майката на САМАР.

 

САМБАЛА, Шамбала – САМ, първите атоми се изграждат от кръговрата на Закона на Мъдростта – БАЛА.

      

САМБАЛА, е началото на САМА ГУНА, газовата плътност на полето. Тя е известна сред руснаците като Беловодие.

 

САР – Газовата плътност – СА, се променя – Р.

 

САРА – Газовата плътност – СА, е променена – РА.

 

В развитието на Земята, съществуването на газовата плътност продължава много дълго, затова библейската САРА – Сарая, съпругата на АБРАХАМ – Аврам трябва да чака божието благоволение да роди дете чак до дълбока старост.

 

САРАтея, е името на съпругата на върховния бабилонски бог БЕЛ.

     

САРАсвати, е името на съпругата на Брахма, върховния брахманистки бог в Индия.

 

При смяна на местата на сричките от САРА се образува думата РАСА, която означава образуване на газовата плътност на полето – атмосферата.

 

САТАН – Газовата – СА и твърдата – ТА плътности на полето се установяват – Н.

 

САТАНА – Газовата – СА и твърдата – ТА плътности на полето са установени – НА.

 

СТА – Съотношение между САМА ГУНА и ТАМА ГУНА, между газовете и твърдта, между атмосферата и земната кора.

 

СТАН – Съотношението между САМА ГУНА и ТАМА ГУНА, между газовете и твърдта, между атмосферата и земната кора се установява – Н.  

     

Нашите деди в древността са прилагали Закона – физическите правила и закони и като правила и закони за устройството, управлението и развитието на общността и съжителството между хората, по две причини. Първата е, че така е правилно, обществото трябва да се развива според природните закони, а втората е да се запази Истината в паметта на хората.

 

За целта пренасят думи и понятия от БХАДЖА в живота и в битово разговорния език. Така става и с думата СТАН. В човешко измерение тя вече означава географско място обитавано от определена група хора, племе или народ и това място се нарича с името на този народ.

 

СТАН, днес означава постоянна държава или временен лагер, бивак. Тази традиция е жива и днес. Ако погледнем политическата карта на Южна Средна Азия ще открием там следните държави: Пакистан, Афганистан, Таджикистан, Киргизстан, Узбекистан, Туркменистан, Казахстан.

 

Индийският полуостров доскоро беше наричан Хиндустан, а днешна България за някои източни народи е Булгаристан.

 

В древността на преден план е извеждан винаги човекът. Затова са наричали географските райони които обитават, примерно „Земята на българите”. Днес така наричат своята държава хърватите, Хърватска (държава). Но у нас, на преден план е изведена държавата и затова сега тя се нарича Република България.

 

Преди десети ноември се наричаше Народна Република България,  преди девети септември Царство България, а преди 22 септември Княжество България и всичко това в рамките само на стотина години. И е явно и неоспоримо доказателство за мирогледа на политиците у нас, да узаконяват по този начин собствените си желания за власт над българите, ако може за по-дълго време. А самите българи в най-добрия случай са наричани народ.

 

СТАНА – Съотношението между САМА ГУНА и ТАМА ГУНА, между газовете и твърдта, между атмосферата и земната кора е установено – НА.

 

Това е първообразът на съвременната българска дума стана – случи се, получи се, осъществи се, стана прав.

 

СТИКХА, Стика – Тази дума означава стичане и втичане на СТ в Долната вода, в ядрото. Това става през втория период от кръговрата.

 

От стикха в съвременния български език е думата стича. Посоката на стичане е винаги надолу. В случая стичането към Черната дупка преминава във втичане в нея.

 

АСТИКХА, Астика е нестичане в ядрото. Астика е и герой от древноиндийския епос Махабхарата.

 

СТРА – Съотношението между газовата – С и твърдата – Т плътности на полето, са се променили – РА.

 

Тъй като РА означава и течната плътност на пространството, СТРА може да се преведе, и трите гуни са осъществени. СТРА, е пространството на химическото поле МАНА, а АСТРА, е местото над МАНААМАНА, ГАНА, ПАГАНА, АКХАДЖА, Етера.

 

СТРА съществува като корен в много думи от съвременния български език. Те са: страх, стража, Стражица, Стралджа, стремеж, устрем, стремление.

 

СТРАДА – Трите плътности на полето – СТРА, са поляризирани – ДА.

     

От СТРАДА е съвременната българска дума страда, страдание и италианската страда, автострада.

 

СТРАЛДЖА – Когато трите плътности на полето – СТРА, извършват кръговрат – Л се проявяват химически системи – ДЖА.  

 

СТРАЛДЖА – Град в съвременна България.

 

СТРАН – Трите плътности на полето – СТРА, се установяват – Н.  

 

От СТРАН са съвременните български думи: пространство, странство, странник (чужденец, пътник), страноприемница, странност, страница, Странджа.

 

СТРАНА – Трите плътности на полето – СТРА, са установени – НА.  

     

Това е първообразът на съвременната българска дума страна (държава), страна (двете страни на едно нещо).

 

СТРАНДЖА – Когато трите плътности на полето – СТРА, се установяват – Н се проявяват и химически системи – ДЖА

 

СТРАНДЖА – Съвременна планина на Балканския полуостров.

 

СУ – Газовата плътност на полето – С, се уплътнява – У.

 

Ако газовете са уплътни ще станат течности. СУ, на разговорен език означава вода. КХАРА СУ, кара су, днес се превежда черна вода.

 

Кара су се споменава в книгата Веда словена, като крайселска река. Така се нарича и депресията от устието на река Дунав, дала името на румънския град Черна вода. Кара су разделя Бабадаг (Пеликановите възвишения) от Добруджа. В средновековието там е протичал южният ръкав от устието на реката, който по-късно пресъхнал и оставил последователно разположени езера и блата. Днес Кара су е плавателният канал Черна вода, Констанца.

 

СУ АСТИ – Уплътняване на газовата плътност на полето – СУ, без да се стича и втича в Долната вода, в ядрото – АСТИ.

 

СУ АСТИ, е и правилната посока на въртене на Земята около оста и, каквато е в момента.

 

СУАСТИКХА – Уплътняване на газовата плътност на полето – СУ, без да се стича и втича във Долната вода, в ядрото – АСТИ и нейното претворяване от творческата мощ – КХА. Това действие се случва, когато въртенето на Земята е СУ АСТИ.

 

СУАСТИКХА е и името на единия от вариантите на пречупеният кръст, използван от дълбока древност в Средна Азия, а днес е свещен знак на Будизма.

 

АСУАСТИКХА, е обратно въртене на физическа система. В това състояние е днес Венера.

 

АСУАСТИКХА е дума с обратно значение на СУАСТИКХА, а нейният знак е вариантът на пречупения кръст използван от нацистите в Германия.

СУДРА – Газовата плътност на полето – С, е уплътнена – У поляризирана – Д и променена – РА.

 

Когато ДРА, е в края на думата означава, че действието, в случая СУ, се извършва с пълна мощ и безусловно. Така е и в думите вадждра, Хиндра, Рудра, Мидра.

 

СУДРА, Шудра – Най-нисшата от четирите варни. Символ за човешкия примитивизъм. Хора с ниски умствени възможности.

 

СУР – Газовата плътност на полето – С, се уплътнява – У и променя – Р.

 

Но има и друга дума Сур, която се употребява днес с друго значение. Тя е променен вариант на думата ЗУР. Затова в Сур е останало и значението на ЗУР – излъчване на видима светлина, светъл, светило и в частност Слънцето. От Сур  в българския език са думите: сурат, сурия, сурвака, сурвакница. Сурат е образ, лице.

 

Ако през нощта разгледаме нашата стая ще видим в нея много предмети. Те наистина са там. Но когато изключим осветлението не виждаме нищо. А предметите са пак там. Човешкото око не вижда, не възприема нищо друго освен светлина. Ето защо древните са нарекли човешкото лице сурат – неговият видим, представителен светлинен образ.

 

Сурия днес означава голямо стадо овце. Сурия е в множествено число на Сур, като Мари – Мария, Сара – Сарая. Зурия, Сурия, е поток от фотони, много светещи частици – светлината.      

                                                                                                               

В Библията има следния текст: „Но ангел Господен я намери (Агар ББ) при един воден извор в пустинята, при извора на пътя за Сур.”

 

АСУР – неизлъчващ светлина, тъмен.

 

СУРА – Газовата плътност на полето – С, е уплътнена – У и променена – РА.

 

СУРВАКХА, Сурвака – Газовата плътност на полето – С е уплътнена – У и променена – Р, по време на радиалното движение – ВА от творческата мощ – КХА.

     

ЗУРВАКХА, Сурвакха, се случва днес около слънчевото ядро.

 

От 22 декември до 4 януари са четиринадесетте черни, мръсни дни. Тогава според нашия народ „Слънцето се колебае по кой път да тръгне”. Тогава са били празниците на МАРДУ КХАН – Черният бог, богът на смъртта. Ако тогава МАРДУ КХАН не бъде омилостивен, той може да се разгневи и да не позволи на ЗУРВА, Сурва КХАН – Белият, Светлият бог да дойде на власт на и годишният кръговрат на сезоните да не продължи по установения ред.

 

МАРДУ КХАН е древен бог и в Шумер, Бабелон и Асирия. В Асирия той е отъждествяван с върховния бог Асур, Ашур – тъмен, черен бог, в противовес на Светлия бог ЗУР, Сур.

 

За МАРДУ КХАН в интернет можем да прочетем следното: „Подобен обичай не е описан при дунавските българи. Както свидетелстват хрониките на арабския мисионер Мохамед Ибн Фадлан от 955 год. обаче, при волжските българи сходен обичай е бил много разпространен до тяхното ислямизиране и малко след това, т.е., далеч преди тяхната тюркизация (XIII-век). Съгласно друг арабски хронист, Хаджи-Омар, Нардуган (Мардуган, Мардукан, Нардуан) е волжско-български национален праздник "Рождество на Мардукан".

 

Мардуган се празнувал в периода на декемврийското слънцестоене. Изграждала се снежна крепост, в която се поставяла кукла на злия бог "Тама-Тархан". Името Тама-Тархан вероятно идва от “тьма таркан” - “черен управител” – символ на ЧЕРНИЯТ БОГ. Подобно име имал и град Тмутаркан (Черния таркан), столицата на Черна България – подчинена федерална единица в състава на федералната Хазарска държава.

 

Участниците в празника си поставяли маски и се разделяли на две половини. Едните защищавали снежната крепост, а другите се стремели да влязат в крепостта с помощта на огромно чучело на кон, бик или камила, направено от бял материал. По време на шествието бялото чучело (БЕЛИЯ БОГ) било носено на високи копия или возено на талига, а всички пеели и свирели на тръби и думкали тъпани. Крепостта се превземала обезателно, а куклата на “Черния бог” се окачвала на дърво (т.е., отдавала се като дар или жертва на бога).

 

Церемонията вероятно символизира битката между злите сили (Черния бог) и светлите сили (Белия бог), което е много характерно за космологията на иранските народи. Подобни митологични персонажи,  Белобог и Чернобог са описани и при източните славяни. При тях това вероятно са ранни заемки от иранците живеещи по Северното Причерноморие, подобно на бог Хорст, Даждбог, божествената птица Симаргл и др.”

 

Допълнителни подробности за този важен обичай във Волжска България са дадени в книгата Джагфар тарихъ, за чиято автентичност все още се спори, макар че в нея се откриват много правдиви исторически детайли. Участниците в церемонията правели снежно градче и после го подлагали на символичен щурм.

 

Ако “защитниците” на града упорствали, то “нападателите” се покачвали на върха на високо дърво (!) и викали: “Ето Слънцето, великият цар Кубер влезе – могъщо и блестящо, ослепител на враговете! Хас нардуган, Хас нардуган! Бъди винаги наш защитник и помощник!”. Тогава “защитниците” закривали лицата си с ръце и падали ничком, а “нападателите” заемали “града” и окачвали чучелото на “вражеския цар” на върха на  дървото.

 

Този обичай бил типичен за бурджаните (българите) жители на град Болград, столицата на Волжска България. Имайки пред вид сценария на играта и смисъла на цялата новогодишна обредност, фразата “Хас, хас, мардукан” може да се преведе като “Слънце, Слънце умори ги!” от иранското название на Слънцето Хурсет (Хорс по алански и осетински) и основата на общоиранския (и индоевропейски) глагол МАР – умирам, смърт.”

http://www.protobulgarians.com/balgaro-kavkazki_vrazki.htm

 

Действието е ЗУРВАКХА, сурвакха, а управителят на сурвакха е ЗУРВА, Сурва КХАН. Но, ако някога победи МАРДУ КХАН, Слънцето ще поеме по нов път и ще настъпи промяна – Земята ще се обърне с полюса към Слънцето. Това действие ще е асурвакха.

 

СУРВАКХАР, Сурвакар – Човекът, който почита и слави Сурва Кхан, е сурвакхар.

 

В края на мръсните дни, се провежда ритуална битка между мнимите войни на МАРДУ КХАН – черният и ЗУРВА, Сурва КХАН – белият, в която винаги побеждава Сурва Кхан. А в утрото след победата, на Суров ден тръгват сурвакхарите.

 

bottom of page