top of page

ПАРИТЕ

 

 

Значението и ползата от парите са неизмерими за прогреса.

 

В началото, участието на човека в пазара се е осъществявало очи – в очи, тук и сега, стока или услуга – за стока или услуга. Правейки парите пълноправен заместител на всяка стока или услуга, човекът вече може да участва в пазара косвено, навсякъде и всякога, пари – за стока или услуга.

 

Но с увеличаване на възможностите на пазара се увеличават и участниците в него, съответно и желанията им и главно алчността.  

 

В зората на банковото дело, не е било безопасно и поради това е било неуместно, когато човек пътува по търговски дела, да носи със себе си злато. Затова, тогавашната "банка" е получавала злато от търговеца в един град или държава, издавала му е квитанция и той си получавал с нея златото от клон на "банката" в друг град или държава. Тази услуга е работила добре и се е утвърдила и разширила.

 

По някое време доверието в "банката" е подтикнало търговците вместо златото да си обменят направо квитанциите. И тази дейност е работила добре и се е утвърдила и разширила. По-късно квитанциите са отпаднали и са се появили парите. Но и парите, както квитанциите са били заместител на исторически установената висша обменна стойност на пазара – златото.

 

Всяка парична стойност е била гарантирана от действително количество злато, като застраховка за сделките и за да няма злоупотреба с парите на пазара. Така беше доскоро. Понеже златото е и промишлена суровина и стока, а количеството му ограничено, днес то вече не служи като банкова гаранция за парите и те вече са само къс хартия. Но все пак, нещо трябва да ги държи "в играта" и не само да гарантира тяхната стойност но и да я променя.

 

Предупреждението за тази "подскок" на парите от една естествена природна гаранция – златото, към друга, променлива, обществена величина е записано в Библията така. "Внимавайте, прочее, как слушате; понеже, който има, ще му се даде; а който няма, ще му се отнеме и това, що мисли че има."

 

За да стане по ясно ще повторя текста с добавки в скоби. "Внимавайте, прочее, как слушате; понеже, който има (голям вътрешен брутен продукт), ще му се даде; а който няма (голям вътрешен брутен продукт), ще му се отнеме и това, що мисли че има."

 

И така парите на богатите държави стават по-скъпи, а на бедните по-евтини. Като прибавим към това и оценките за държавите, които правят рейтинговите агенции – за богатите три пъти ААА, а за бедните три пъти ььь, разстоянието се увеличава неимоверно.

 

Този "подскок" на парите и това тълкувание на Библията са измама. Истинският превод, тълкуването на този текст от Библията е този: "Внимавайте, прочее, как слушате; понеже, който има (знание, слушал е в час и се е научил), ще му се даде; а който няма (на глупака), ще му се отнеме и това, що мисли че има."

 

А ето и измамата с "подскока" на парите. Те стават нищо, но от тогава се налагат като виртуална стока. Измамата се прикрива с измислена и неработеща гаранция за парите – стойността на брутния вътрешен продукт на страната собственик на парите. Тази измама трябва да се разглежда различно – за следствията от нея:

 

  • Вътре в страната, собственик на парите.

  • Вън от страната, при паричните сделки с други държави.

Смисъла за съществуване на обществото, са растежът и задоволяването на нуждите на гражданите в следните три стожера.

 

    1. Задоволяване на нуждите на тялото: на живот, на бит и на възпроизводство.

    2. Задоволяване на нуждите на душата: на духовните тежнения, на чувствата.

    3. Задоволяване на нуждите на ума: на творческите му дръзновения.

Тъй като обществото винаги е разделено, и трябва да бъде разделено на граждани и елит, отношенията им към трите стожера не винаги съвпадат. Гражданите са едновременно и производители и потребители, но винаги желаят да бъдат задоволени и по трите стожера, но елитът не винаги успява или желае да ги задоволи.

 

Задачата за задоволяването, която елитът трябва да решава е елементарна. Въпреки, че нямам никакви знания и опит в икономиката и финансите, ще се опитам да я обясня, с надеждата че може и аз да я разбера. Един човек, влага труд – А и произвежда стока – Б. Разходът е равен на прихода или 1А = 1Б. Но, пет души заедно извършват повече работа, отколкото пет души поотделно. Затова 5А = 5Б + В.

 

По същество това съотношение е неравенство, а увеличаването на В, е целта на всяко общество и е задължение и отговорност на елита, който с везните производител – потребител и инструментите "моркова и тоягата" управлява обществото.

 

  • Когато желанията и възможностите на гражданите и елита са малки и слаби, обществото само съществува, без да се движи нито напред, нито назад, а везните производител – потребител са в равновесие. "Взел Колю – дал Колю."

  • Когато желанията и възможностите на гражданите и елита са големи и съвпадат, това винаги означава растеж, а везните производител – потребител са наклонени наляво.

  • Когато желанията и възможностите на гражданите и елита не съвпадат, това винаги води до разруха, а везните производител – потребител са наклонени надясно.

Причината за разрухата винаги е елитът. На света не съществува народ, който да желае собственото си унищожение. Стадното чувство за общност, за народ, за нация, е насочено винаги в посока растеж.

 

Величието на САЩ, като вътрешнодържавно достижение и в международните отношения, се дължи на второто условие, постигнато чрез висока стойност на неравновесие – несправедливост в трите стожера и двата инструмента.

 

Вземам за пример САЩ и ще се опитам да обясня влиянието на долара вътре в САЩ и на международните пазари, защото, там се е случвало всичко и има всичко и то в големи количества – и добро, и лошо. И защото там днес се води битката между добрите и лошите, за бъдещето на света.

 

Бащите на Америка – онези славни мъже, използваха цялата си власт и всички възможни средства, дори и войната, за да наложат на народа на Съединените американски щати и на Света, своя разум.

 

За това, народът на Съединените американски щати и Светът са им благодарни.

 

Но техните "наследници" днес – "господарите на света", използват целия си разум и всички възможни средства, дори и войната, за да наложат на народа на Съединение американски щати и на Света, своята власт.

 

Това е предателство, което народът на Съединените американски щати и Светът, никога няма да им простят!

 

Част от елита на САЩ днес "играе "ва банк" – или Светът ще стане част от САЩ или САЩ ще станат част от Света. За целта се опитва да приложи следните елитни правила за трите стожера, както в САЩ, така и спрямо останалия Свят.

 

  • Който владее парите на света, той ще владее хората!

  • Който владее душите на хората, той ще владее света!

  • Който владее умовете на хората, той ще владее света!

 

За ролята на долара, вътре в САЩ.

 

За първия стожер. Неравновесието между Националното богатство – Брутният вътрешен продукт, от една страна и парите в гражданите, като тяхна възможност за ползване на част от Националното богатство, се увеличава в полза на много по-големия и по-бърз растеж на Националното богатство, за разлика от по-малкия и по-бавен растеж на богатството на гражданите.

Неравновесието е в полза на елита и така трябва да бъде, а гаранцията за успеха на елита и единомислието на гражданите с елита за първия стожер, е растежът. Това дава предимство на елита на САЩ пред гражданите и пред останалите елити в света.

 

За втория стожер. Неравновесието между  предоставените от елита много и разнообразни възможности за задоволяване на духовните тежнения на населението и ограничените пари у гражданите, чрез които да ги ползват, подтиква потребителите към всякакви действия за набавянето на пари. На първо място, разбира се е трудът.

 

А за сплотяване на обществото "под знамената", елитът подсилва стадното чувство, като използва всички възможни средства за въздействие върху сетивата и чувствата на гражданите. Ще спомена само два лозунга. "We're number one! – Ние сме номер едно!" и "We are the Best! – Ние сме най...!" Неравновесието и тук е в полза не елита.

 

За третия стожер. Ако усилията на елита за първите два стожера са от значение предимно на територията на САЩ, то резултатите от постиженията в третия стожер имат положително въздействие върху цялото човечество, тъй като познанието е колективно дело.

 

Елитът на САЩ, предоставя добри възможности за възпроизводство на собствените си граждани. Но тъй като естественият прираст на населението не е достатъчен за желания от елита растеж, чрез имигрантската политика се увеличава допълнително прирастът на населението.

 

На първо място в подбора на имигранти в САЩ стоят знаещите и можещите. Учени от цял свят биват привличани да осъществяват своите умствени дръзновения в САЩ. Неравновесието в третият стожер отново е в полза не елита, не само в САЩ, но и спрямо елитите от целия свят.

 

Печатането на пари с целево предназначение и използване, е инструментът "морков" за гражданската активност – истинската причина за растежа, а виртуалната стойност на парите, е "опорната точка" на Архимед, с която елитът в САЩ осъществява своите дръзновения. От всичко това се вижда, че виртуалната стойност на парите може да бъде голяма, благородна лъжа, подкрепяща растежа.

 

Но това може да е добре само вътре в страната собственик на парите, защото се обвързват, влияят, разпределят и преразпределят взаимно, националното богатство и собствениците на това богатство, чрез стойността и количеството на парите. Но в международните взаимоотношение елитът на САЩ "обръща палачинката" и използва долара като голяма, користна лъжа, подкрепяща разрухата навсякъде по света.

 

За осъществяване на основната си цел – овладяване и подчиняване  на цялото човечество, част от елита на САЩ изгражда и налага на света множество формални и неформални международни институции и организации на неравноправни начала, с които налага своята воля на света. Такива са и паричните: Международен валутен фонд, Световната банка, рейтинговите агенции и др.

 

Как работи доларът навън от САЩ? Заради огромния Брутен вътрешен продукт на страната, доларът предявява висока стойност спрямо парите на другите държави. Но брутният вътрешен продукт и научният потенциал на  някоя страна служи за гарант на парите и, само вътре в страната. Заедно с печатането на пари и лихвите, това се следи, чрез инфлацията и дефлацията в страната.

 

В международните парични взаимоотношения тази гаранция не съществува. Примерно, когото в България се изсипят много долари, не означава, че красивият български град Чикаго се премества от Мичиганското езеро на брега на Черно море. Не означава, че НАСА, Принстън или Харвард се преместват и започват да работят в България, за нас. Всички те си остават в САЩ и си работят там, за тях.

 

Заради голямата измама, че парите са стока, при износ на долари реалната им вътрешна стойност гарантирана чрез БВП, навън се превръща във виртуална.  Така елитът на САЩ заявява на света, само една голяма празна "фукня": "Аз съм най-голям,  най-силен, най-умен и най-красив и дори само заради прекрасните ми сини очи трябва да ми плащате скъпо и прескъпо, когато купувате или ползвате моите пари!"

 

Така от цял свят благата текат към САЩ – ограбвайки чуждите стоки, суровини и труд. САЩ забогатяват, а другите страни обедняват, защото в международните търговски и финансови взаимоотношения има само едно правило: "Всеки тегли чергата към себе си." А когато се съединят две стопанства, голямото измъква чергата изпод краката на малкото. Затова, не бива да забравяме какво ни казваха нашите баби, когато се връщахме разплакани в къщи: "Не играйте с големите!".

 

Парите са създадени да обслужват човека и пазара и трябва да бъдат само помощно средство. Но някои ги превърнаха (разбирай себе си) в господарите на пазара и на хората и така те (парите) станаха най-висшето божество на човечеството днес. А както се пее в една наша песен "Това е толкова недопустимо!", че няма как да продължи да се случва. И затова днес се води титанична битка за "Укротяване на опърничевата" световна финансова система.

 

Ние – българите сме в челото на тази битка и то победоносно. Уравновесяването на бюджета е оздравяване, а намаляването на външния дълг е освобождаване от робство, свобода. В тази жестока борба, както при всяка болест или епидемия първите жертви са неродените ни и прокудени деца и унизените ни и умиращи в глад, мизерия и нищета родители.

 

Но, за съжаление външният ни дълг отново започна да расте и отново ще дойде благодетелят МВФ за да ни "спаси". Ами тогава..."Оти ги ручааме жабетата?"

 

Вярно е, че нищо не разбирам от финанси, но не мога да си обясня, защо днес държавите трябва да вземат външни заеми? Когато се е плащало само със злато, това е ясно. Като няма достатъчно злато в държавата, ще се вземе отвън и ще се плати за услугата. Но днес не се плаща със злато, а с празни хартийки.

 

Необходими са едно уточнение и едно пояснение. Навсякъде в текста по-горе, в думата елит влагам разбирането за истински, добронамерен, съзнателен елит от народа, от държавата на която служи, а не частни користни лица, без морал, народ и държава.

 

Мисля, че следващото пояснение е по-важно от всичко написано до тук. Трудът, в най-общ смисъл, включващ знания и умения, е единственият пряк осъществител на всички блага ползвани от човека. Той е единственото градивно начало в обществото. Другото важно деяние, което е вторично, спомагателно е организацията на труда.

 

Какво се случва с нашия труд?

 

  • Първо. Спомагателното деяние – организация на труда, разбирай организаторите на труда, обсебиха везната производител – потребител, стопанския живот в страната и го управляват по свое усмотрение, разбирай в своя изгода.

  • Второ. Нашият труд, превърнат в пари, става виртуален. Положен в едно време и на едно място от нас и вложен в парите, може да стои във виртуално състояние някъде неограничено време. При нужда, някога и някъде, по нечия воля, парите в които е вложен нашият труд влизат в употреба и купуват труда на други хора в друго време и на друго място, който ще произведе стоки или услуги за приносителя на парите. Така собственият ни труд вложен в парите, може да работи и против нас.

Какво е решението? Не знам точно какво е то, но знам, че по времето на социализма в България нямаше никакви парични сътресения, защото парите и няколкото банки бяха държавни – под контрола на елита. Можи би, това е решението.

 

В България трябва да има само шест банки (примерно).

 

  • Българска народна банка. С пълни и действителни права и задължения за всичко което се случва с парите и банките в страната; Печатането на парите, съхраняването и раздаването им, както и правилата за това. Без НИКАКВО външно вмешателство – нито от правителството нито от чужбина.

  • Българска държавна банка. Да обслужва бюджета и данъчната система на държавата и общините.

  • Българска стопанска банка. Банката на българските стопани. Тя ще раздава заемите и ще съхранява парите на стопаните. Ще осъществява стопанския растеж, застой или равновесие в страната.

  • Държавна спестовна каса. Ще съхранява парите на гражданите. Ще раздава заемите за кооперативните стопанства и за гражданите.

  • Българска гражданска банка. Ще обслужва пенсионните, здравните и застрахователните каси.

  • Българска външнотърговска банка. Тя ще осъществява паричните преводи между България и Света. Тя ще е щитът ни за защита от световните парични сътресения.

В България не трябва да се осъществява търговия с пари. НИКАКВА. Могат да се продават и купуват само:

  • Труд: знания и умения.

  • Стоки: суровини и произведения.

  • Средствата за полагане на труд, добив на суровини или производство на стоки – предприятията.

Но каквото и да правим в България, трябва да започнем първо с Истински Български елит. Без елит и най-добрите намерения, ще се превръщат винаги в разруха. След решаването на този въпрос, можем смело да преминем към планово-пазарно стопанство.

 

 

предишна     горе     следваща

​

bottom of page