Астра Веда

АСТРА ВЕДА

Всички знаем, че Астрология и Астрономия са думи от древногръцки произход и това не подлежи на съмнение. Но дали е така?

Първообразите на Астрология и Астрономия, са двете древнобългарски названия от езика БХАДЖА, АСТРА ВЕДА и АСТРА лока. Те се състоят от по две части: АСТРА и лока или ВЕДА. ВЕДА, е и съвременна българска дума и означава знание. Какво означава АСТРА?

Звукът С, в езика БХАДЖА е символ за газовата плътност на химическото поле – атмосферата, въздуха. Звукът Т, е символ за твърдата плътност – земната кора. Звукът Р, е символ за осъществяването, промяната, следствието. В случая, за промяната на съотношението между газовата и твърдата плътности на химическото поле.

Тъй като "В материалния свят движението е абсолютно, а покоят относителен", това означава, че промяната е неизбежна. Поради това, СТРА, означава движение, промяна, неравновесие.

СТРА, преминава като корен и на някои думи в битовия разговорен език, със същия смисъл. Такива са те и до днес в съвременния български език: страх, страна (една от двете), страна (далечна), странен (непознат, необичаен, различен), странник (пътник, скитник), стран(н)оприемница, страница и др.

Звукът А, поставен в началото на някоя дума в езика БХАДЖА, означава отрицанието НЕ и преобръща нейният смисъл в противоположен. Така СТРА, от неравновесие, става АСТРА – равновесие.

Какво означава лока? От чужди езици в българския са навлезли думите локал – местна кръчма и локатор – радар с кръгово въртящ се лъч.

Не е беда ако някоя дума от нашата древност не е оставила следа в съвременния ни език, но лока е останала и днес в нашия говор с цели три думи. Лъка (Широка лъка, голям завой на река), лъкатуши (реката, пътят) и лакът. И трите означават извивка, окръгленост на определено място.

Лока означава място. Известно, определено, ограничено, окръглено място. Двуизмерно – някъде върху земната повърхност и триизмерно – някъде в пространството.

АСТРА лока, означава "Място на равновесието" – на покоя, а такова е само мястото на Горната вода – ЕН. Онова безкрайно тъмно, студено и тихо нищо, в което се случват събитията и съществуват нещата. То е вселената – АСТРАлът. Той е началото и краят и всичко започва и завършва там. Чрез Единното всемирно поле, АСТРАлът въздейства навсякъде във вселената и всичко е подвластно нему.

Заради това название на необятния вселенски простор, англоезичните наричат небесните изследователи, астронавти.

http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/image/0803/M104b_peris2048.jpg

Нашите деди, опознавайки АСТРАла създават АСТРА ВЕДА – най-висшата наука – науката за полето и за влиянието на близките и далечни небесни тела, чрез своите полета, върху полето на Земята и на всичко намиращо се на нейната повърхност.

Но какво е станало в древността с АСТРА ВЕДА? Къде изчезва тя и защо не се знае нищо за нея?

Когото някой титан на разума или група мислещи хора достигнат до безценни знания и ги оформят в ново учение – обикновено само нов, по-съвременен поглед, естествено ги предават на своите ученици или последователи да ги пренасят през времето и пространството. Но поглеждайки в историята за такива примери ставаме свидетели „Когато гръм удари, как ехото заглъхва”.

С една дума, всеки ден не се раждат мъдреци. Техните достижения избледняват с времето, а висшето, сакралното, преминавайки от човек на човек, от група в група се превръща в догма, а учението в религия или безпаметни традиции. От криле за полет – в тежки окови.

Научавайки за АСТРА лока и АСТРА ВЕДА, древните гърци ги превеждат на гръцки. Вероятно за АСТРА са нямали подходящо слово, защото не са я заменили, но заменят лока и ВЕДА с две гръцки думи. Първата е ном – административна провинция, област, окръг. Така АСТРА лока става Астро ном и съответно науката Астрономия. Втората дума е логос – разум, познание. Така АСТРА ВЕДА става Астро логос и съответно науката Астрология.

Астрологията е наука подчинена на идеализма, отчитаща невидимото, причините – полето и неговите промени.
Астрономията е наука подчинена на материализма, отчитаща видимото, следствията – формите и движенията им.

Две са основните промени, които се случват върху земната повърхност, като следствие от движението на Земята около Слънцето и на Месеца около Земята.

Първите – причинните, полевите, астраведичните, астрологичните, са невидими. Причината за тези полеви промени, е овалността на земната орбита и двете крайни точки на овала – перихелия, когато Земята е най-близо до Слънцето и афелия, когато Земята е най-отдалечена от него. Тези промени са били достояние само на изключително подготвени и знаещи хора, а от историята знаем, че най-известните звездобройци в древността са "халдеите".

Вторите – следствените, формалните, астрономичните, са видими. Основават се на наклона на земната ос спрямо орбиталната плоскост на Земята и промените, които настъпват върху земната повърхност, като следствие от движението на Земята по орбита около Слънцето. Крайните видими промени са зимното и лятно слънцестоене – на 22 декември и 22 юни и пролетното и есенно равноденствие – на 22 март и 22 септември. Тези астрономични промени нашите деди са описали в Българския – годишния Зодиак. Той отразява астрономичната година и всъщност е единственият истински, неизмислен календар.

По-значимите са първите – причинните, полевите промени, защото "Единственото осезаемо във вселената, е физическото поле", а "Всичко което се случва в материалния свят, е следствие от стойността или промяната на напрегнатостта на полето".

Тъй като БАЛКХАРА "е в основата на всички значими древни и съвременни религии, на всички древни философски школи, явни и тайни учения", АСТРА ВЕДА не се е изгубила окончателно, а част от нея, моделът за полевите промени върху Земята, следствие от взаимодействието и със Слънцето и Месеца, е останал в своя най-точен модел в Китай, чрез осемте знака на Бха Гуа и шестдесет и четирите знака за предсказания в Книгата на промените И Дзин.

Тук ще представя полевите промени, върху земната повърхност, следствие от движенията на Земята около Слънцето и на Месеца около Земята. Но първо ще започна само с взаимодействието Земя – Слънце.

БХА ГУА

Четирите крайни точки, на двете оси на овала на земната орбита, при обиколката на Земята около Слънцето са:

на голямата ос: перихелия – на 4 януари и афелия – на 4 юли
на малката ос: равноотдалечените – на 4 април и на 4 октомври

Промените на земното поле в тези четири точки и между тях, нашите деди са описали в АСТРА ВЕДА, като частен случай – за Земята. Това е астраведичната (астрологичната) година. Тя е разделена на четири времена, средите на които са в гореописаните точки, а между тях са вмъкнати още четири.

http://photo-cult.com/pics/252/pic_10000119_0252872.jpg

Астраведичната година се състои от осем части – осем локи – осемте позиции на Земята, за осемте времена, при обиколката и около Слънцето.

Едно от древните имена на Земята е Самар – живата планета, а нейната орбита – Самар лока.

Всички локи: слънчевите, земните и месечовите, имат две измерения: пространствено и времево.

Времевото измерване на самар локите става чрез астрономичната година, а тя се състои от 365 денонощия – изключително неудобно за мярка число. Освен това, скоростта на Земята по нейната орбита около Слънцето е различна през някои части от годината. Затова във всички времеизмерителни мерки, свързани с годината има неточност – известна степен на приближеност до числова симетрия, за да се получи някакъв удобен за широка употреба времеизмерителен инструмент.

Така е и със самар локите. Те са с различно времетраене: 45 денонощия, 45 денонощия и 12 часа, 46 денонощия. Осемте самар локи траят общо 364 денонощия. 365тото – 4 януари не е част от локата, а 366тото се добавя по известният от Григорианския календар начин. На четири години, между 4 и 5 юли се прибавя едно уравнително денонощие.

Пространственото измерване на самар локите става чрез геометрията. Ако приемем земната орбита за окръжност, с нейните 360 градуса, една самар лока ще е една осма част от орбитата – от окръжноста – 45 градуса. Земята, при своето движение по орбита ще се намира в определена лока, когато е в рамките на тези 45 градуса. Но как да се ориентираме в небето, къде започва и завършва всяка лока?

За решаването на този въпрос и за всички други случаи, в които е необходим някакъв ориентир вън от Земята и Слънчевата система, нашите деди са използвали същността на Зодиака, като символично разполагат неговите дванадесет части – зодии в кръг, в галактиката и ги свързват трайно с определени съзвездия. Така са поставили, постановили небесния кръг АСТРА лока – Астралния зодиак на нощното небе, чрез чиито съзвездия се ориентираме времево и пространствено в нашата галактика и това е единственото му предназначение.

Днес двете измерения не съвпадат. Едното е 360 градуса, а другото 365 денонощия. Понякога хората ги бъркат и допускат грешки. Но след време, когато земната орбита стане окръжност, земната орбитална скорост стане постоянна, а орбитата по кратка с пет денонощия и нещо, тогава и градусите и денонощията ще са по 360.

Една осма част от астрономичната година, около 46 денонощия, е времето, след което астраведичната промяна в земното поле, в магнитосферата, ще се изяви – осъществи върху земната повърхност като действителна, метеорологична промяна.

Тези 46 денонощия са останали в съзнанието на народите като 40 дни и са важен срок в народните обичаи и на българите дори и днес.

Поради всичко това, осемте самар локи, изразени чрез времена от астрономичната година в следващата таблицата, са с различна продължителност. В нея са използвани китайските им названия.

Бха Гуа, е символичен модел за Кръговрата на Долната вода, при който се показва съотношението между двете тежнения през четирите периода на Кръговрата, в трите химически плътности на полето около земното ядро.

Тежнението разширение, е представено с дълга права черта, а тежнението свиване с две по-къси (или една прекъсната). Начертавайки по един от тези два знака, за всяка от трите плътности, един върху друг, се образува знакът тричерта. Той е най древният пример за двоично записване на сведения.

Долната черта от тричертата, е за твърдата плътност на пространството – земната кора, средната – за течната плътност – водния океан, а горната – за газовата плътност – атмосферата.

Възможните съчетания между двата знака по тройки, са осем. Те са тричертите.

Кръговратът на Долната вода се състои от четири периода, от по три части всеки – общо дванадесет. Но първи и трети период са невидими и непознаваеми и затова в Бха Гуа са отразени като една част, а втори и четвърти със своите три части. Така, от общо дванадесет, отразените части от Кръговрата, в Бха Гуа остават осем. Осемте отразени части от Кръговрата и осемте комбинации между цяла и прекъсната черта – осемте тричерти, са щастливо съвпадение и същност на Бха Гуа.

Днес Бха Гуа е известен с няколко варианта, но те почти винаги са неточни като чертежи и неразбираеми като текст. Две са причините които правят днешния Бха Гуа неразбираем.

При линейния вариант отсъства неговата кръгова същност. А при кръговия и осмоъгълен, не се указва гледната точка. Тъй като четири от тричертите са отвесно огледални съответствия по двойки, е важно откъде ще бъдат гледани те – отдолу или отгоре. Ако гледната точка не е посочена, те стават неразбираеми.

Това, според мен, е правилният вариант на линейния Бха Гуа.

Кръговият или осмоъгълен чертеж на Бха Гуа, е известен в Китай с два варианта – "Ранно небесно подреждане" и „Късно небесно подреждане” на тричертите.

Изхождайки и от името му, мисля, че вариантът „Ранно небесно подреждане” е първичният, правилният, но е преобразуван по-късно, повлиян от прагматичното предназначение и използване на „Късното небесно подреждане”, като компас от китайските мореплаватели.

За целта са сменени местата на някои тричерти и триизмерните посоки юг – запад – север – изток от Кръговрата, с реалните двуизмерни земни географски посоки изток – запад – север – юг.

Ще представя правилният, според мен, Бха Гуа – „Ранно небесно подреждане”, в осмоъгълен вариант с правилното разположение на тричертите и тяхното съответствие на триизмерните посоки от кръговрата.

Гледната точка за този чертеж, е от неговият център. Тричертите трябва да се гледат от там.

КОЛЕЛОТО НА ПРОМЕНИТЕ

В Колелото на промените, към Бха Гуа се включва и полевото влияние на Месеца върху земната повърхност, при обикалянето му около Земята.

Освен многото благодеяния които направил за хората, митичният китайски император Фу Си, който живял в началото на третото хилядолетие преди новата ера, създал и Бха Гуа. Така е записано в книгата „Китайска митология”, от Дерек Уолтърс. А ето какво пише за И Дзин в нея: „Идзин – Книга на промените. Представлява сборник от кратки съждения, смятани за средство, чрез което Небето разкрива волята си.”

В Бха Гуа знаците са тричерти, а в Колелото на промените и в И Дзин, те стават шестчерти.

В „Китайска митология”, за създаването им е записано следното: „Заглавието, стихът и текстът за линиите съставляват основното съдържание на Идзин. За техен автор се смята владетелят Уън, а за хексограмите (шестчертите, ББ) неговият син – владетелят У, основател на династията Джоу.”

Също там, за И Дзин можем да прочетем още: „При неотдавнашни археологически проучвания се откриха различни варианти на Идзин, разпространени през втори и първи век преди н.е. Стана ясно, че не е съществувал стандартен вариант нито за наименованията на хексаграмите, нито за реда, по който те се появяват…Текстът и адаптациите на Идзин в днешния им вид се основават на канонизиран вариант, изготвен много векове по-късно.”

Защо Бха Гуа става И Дзин? Защо някой или някои са решили и са създали Колелото на промените? Ето два възможни отговора.

За да се отчитат промените и от влиянието на Месеца, тук на Земята.
Защото тогава Месецът се е появил на земния небосклон и е станал спътник на Земята. Ако това наистина се е случило, тогава тук се е състоял потопът. Доказателство за това са големите океански и морски приливи и отливи които днес Месецът предизвиква при обикалянето си около Земята.

Едно от древните имена на Месеца, е Туран, а неговата орбита – Туран лока. Тя, по подобие на земната е разделена на осем туран локи.

Знаците от Бха Гуа, се преобразуват в знаци от Колелото на промените, като тричертите се групират по двойки, съчетани една над друга – в шестчерти. Всяка тричерта образува осем двойни знака – един със себе си и още седем с останалите седем. Осем двойни знака за една тричерта, умножени по осем тричерти, са шестдесет и четири двойни знака. Толкова е броят на шестчертите в Колелото на промените.

Ще покажа шестчертите, образувани от сдвояването на тричертата Циен, със себе си и с останалите седем тичерти.

Какво символизират шестчертите?

Долната тричерта, е за тежненията в трите плътности на полето около Земята, а горната, за тежненията в трите плътности на полето около Месеца. Долният знак, на горната тричерта, е за месечовата кора. Средният за водата, а горният за газовете. Въпреки че на Месеца няма видима вода и атмосфера, тежненията съществуват и се променят. Това е смисълът на шестчертите – знаците от Колелото на промените.

Ще припомня отново двоичното записване на двете тежнения.

Положителното тежнение на полето, чиято посока е разширение към астрала, се записва с дълга, права, водоравна черта.

С три дълги прави черти се записва времетраенето на Циен, през което тежнението на земното поле e разширение и в трите химически плътности в околоземното пространство, описани от долу нагоре: земната кора, водния океан и атмосферата. Върхът му е на 4 юли, по пладне.

Отрицателното тежнение на полето, чиято посока е свиване към земното ядро, се записва с дълга прекъсната права черта.

С три дълги прекъснати прави черти се записва времетраенето на Кун, през което тежнението на земното поле е свиване и в трите химически плътности в околоземното пространство, описани от долу нагоре: земната кора, водния океан и атмосферата. Върхът му е на 4 януари, в нула часа.

Колелото на промените е сътворено в, и се отнася за северното полукълбо и отразява всички възможни взаимни разположения между Слънцето, Земята и Месеца, за всяка от осемте им локи, за една астрономична година. Основна отправна посока в пространството за тази тройна система, е галактическият център.

Поради различните скорости с които се извършват тези движения, позициите на трите небесни тела едно спрямо друго са различни за определена дата в годините. Затова нашите деди са следели много внимателно техните движения, едно спрямо друго и полевите промени, които са настъпвали върху земната повърхност, като следствие от това. Дори и днес още религиите така определят, кога да се честват големите им подвижни празници.

Необходимо е и уточнението, че няколко туран локи, ще се повтарят в рамките на една самар лока. За да се различават във времето, като допълнение, трябва да се посочва и дали са в първа или втора полулока на самар локата. За удобство, ще покажа отново таблицата за началата и краищата на самар локите.

предишна горе следваща