БАЛКХАРА
Бòрис Балкх
§ 4.4.1.2 – ВТОРОТО ДВИЖЕНИЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ СИСТЕМИ – ПРЕМЕСТВАНЕ НА ЯДРАТА – ВЪНШНО УРАВНОВЕСЯВАНЕ – В
През втория и четвъртия период от кръговрата, движението е абсолютно, а покоят относителен и недостижим. Но въпреки това, при взаимодействие между две физически системи, равновесието между тях е цел на всяко външно движение и вътрешно състояние.
Напрегнатостта на околното поле придвижва и поставя физическите системи в пространството, там където могат да съществуват или променя големината на ядрата им.
Когато физическо ядро попадне в поле с критична напрегнатост, недопускаща съществуването на неговото поле в рамките на деветте му равнища на напрегнатост, то (ядрото) ще бъде променено до съответната големина за новата напрегнатост, чрез превеждането му през прехода или ще бъде преместено в пространството, там където може да съществува.
Ако символично си представим ядрото като ветроходна яхта, без двигател, то полето му ще е платното на яхтата. При взаимодействие между две физически системи, напрегнатостта между техните полета ще е вятърът, който ще издува платната им в определена степен и в определена посока – свиване или разширение и ще устремява физическите системи към външно уравновесяване помежду им.
При взаимодействието си, две физически системи могат да са в три пространствени разположения една спрямо друга:
-
Да са на разстояние, при което се привличат.
-
Да са на разстояние, при което се отблъскват.
-
Да са в равновесно положение, една спрямо друга.
От тези три точки се вижда, че физическите системи се движат радиално, като се приближават една към друга или се отдалечават една от друга. Целта на тези две движения на физическите системи, винаги е достигане на равновесното им положение една спрямо друга.
Какво е равновесно положение?
Полетата на физическите системи са с различна напрегнатост. Затова, при взаимодействие, двете физически системи съпоставят своите полета и установяват равновесното разстояние помежду си, където напрегнатостта между техните полета е нула и полетата им се стремят да преместят и установят ядрата си на това разстояние.
Промяната на съотношението между тежненията свиване и разширение, при взаимодействие между две физически системи, следствие от радиалното движение на по-малката, от долната до горната граница на полето на по-голямата, изглежда така.
Разстоянието на равновесното положение между две физически системи е:
-
Съразмерно на разликата от големината на ядрата им.
-
Съразмерно на сбора от посоката и напрегнатостта на полетата им.
Скоростта на радиалното движение на физическите системи към или от равновесното им положение е:
-
Съразмерна на разликата от големината на ядрата им.
-
Съразмерна на сбора от посоката и напрегнатостта на полетата им.
-
Съразмерна на разстоянието от мястото на възникване на взаимодействието, до мястото на равновесното им положение.
Ще дам за пример взаимодействие между звезда и фотон, роден от звездното ядро.
-
По условие първо за скоростта – разликата от големината на ядрата на звездата и фотона е огромна. Следователно и скоростта на движение на фотона, към равновесното им положение, ще е огромна.
-
По условие второ за скоростта – сбора от посоката и напрегнатостта между полетата им. Посоката и на двете е разширение, а напрегнатостта на полетата им и между полетата им, е огромна. Следователно и скоростта на движение на фотона, към равновесното им положение, ще е огромна.
-
По условие трето за скоростта – разстоянието от мястото на възникване на взаимодействието (повърхността на звездното ядро), до мястото на равновесното им положение, е максимално възможното. Следователно и скоростта на движение на фотона, за достигане на равновесното им положение една спрямо друга, ще е максимално възможната за този случай.
В горният пример, фотонът ще бъде изстрелян със скоростта на светлината към мястото на равновесното му положение спрямо звездата. Ще започне радиалното му движение – преместване на ядрото, за външно уравновесяване между звездата и фотона.
В началото на радиалното движението на фотона, скоростта му ще е максимална за случая, защото тежнението разширение прилагано върху него ще превишава максимално тежнението свиване, а скоростта му, с приближаване до равновесното му положение спрямо звездата, ще намалява, заради намаляване на разликата между тежненията прилагани върху него. Ако учените днес уловят такава светлина, спектралните и линии ще са отместени към виолетовия край на спектъра
Виолетовото отместване на спектралните линии на светлината, е знак и мярка, за забавяне на движението и и приближаването и към равновесното и положение, спрямо излъчилия я източник.
След като фотонът е достигнал равновесното си положение спрямо звездата, тежненията прилагани върху него ще са в равновесие. Практически, Земята да е на равновесното разстояние на фотона спрямо звездата, е малко вероятно, но теоретично е възможно и ако учените уловят такава светлина, спектралните и линии няма да бъдат отместени нито към виолетовия, нито към червения край на спектъра.
Щом фотонът премине равновесното си положение спрямо звездата, тежнението свиване прилагано върху него, ще започне да превишава тежнението разширение и скоростта му ще продължи да се забавя. С отдалечаване на фотона от равновесното му положение, забавянето ще нараства, заради увеличаващата се разлика между двете тежнения. Ако учените уловят такава светлина, спектралните и линии ще бъдат отместени към червения край на спектъра.
Червеното отместване на спектралните линии на светлината, е знак и мярка, за забавяне на движението и и отдалечаването и от равновесното и положение, спрямо излъчилия я източник.
http://physicstime.com/sites/physicstime.com/files/doppler.jpg
От написаното до тук следват изводите, че:
-
Скоростта на светлината, е променлива величина.
-
Скоростта на светлината, не е пределна скорост във вселената.
Светлината в човешката история, вярвания и обичаи, винаги е издигана в култ. За повечето хора причината е първосигнална, но някои, някога на нея са гледали по друг начин. Ето какво е записано за светлината в Библията:
"И рече Бог:
ето знакът на завета,
който сключвам между Мене и между вас
и между всяка жива душа, която е с вас,
до вечни родове.
Аз поставям Моята дъга в облака,
за да бъде знак на завет
между Мене и между земята."
Битие 12 : 13
Мисля, че думата "завет" трябва да се чете "за ВЕД, за ВЕДА", защото само чрез светлината ние опознаваме света и се ориентираме в него. Колко от нас знаят, че ние не виждаме нищо друго освен светлина? Всеки сам може да го провери.
Ако се огледаме около нас вечер, в нашата стая, ще забележим много и различни предмети. Всеки от тях си е на мястото и ние ги виждаме. Но когато изключим осветлението няма да виждаме нищо, а знаем, че предметите са си пак там и можем да ги пипнем, но не ги виждаме, защото нашите очи не възприемат нищо друго освен светлина...Тя е пътят за ВЕДА.
А сега ще дам пример за взаимодействие между звезда и комета.
Кометите са небесни тела прихванати от и задържани в полето на звездата. В момента на прихващането – начало на взаимодействието им, двете полета се съпоставят и определят мястото на равновесното положение на двете небесни тела, едно спрямо друго. Като следствие от това, кометата (по-малката система) ще се отправи към равновесното си положение, в посока към звездата, защото тежнението свиване прилагано върху нея, ще превишава тежнението разширение, а скоростта и ще се забавя, заради намаляване на разликата между двете тежнения.
С достигане на кометата до равновесното и положение спрямо звездата, тежненията ще се уравновесят, а след отминаването му скоростта и ще продължи да се забавя, защото тогава тежнението разширение, прилагано върху нея, ще започне да превишава тежнението свиване и разликата между тях ще се увеличава.
След отминаване на равновесното положение и приближаване към звездата, напрегнатостта на полето на кометата ще се повиши, заради влиянието на звездното поле, което ще предизвика по-интензивно „излъчване” от ядрото и. То ще се усилва с приближаване на кометата към звездата.
Но напрегнатостта на полето на звездата и „излъчването” и, ще подчинят „излъчването” от ядрото на кометата и ще му наложат своята посока – навън, отдалечаване от звездата. Затова около ядрото на кометата се образува светла опашка, която е насочена винаги навън от звездата, през цялото време докато кометата е вътре в окръжността на своето равновесно положение спрямо звездата.
След като кометата заобиколи звездата и достигне своя перихелий, скоростта и ще се ускори, защото разликата между тежненията ще е максималната за този случай. Кометата ще започне да се отдалечава от звездата и да се приближава отново към равновесното си положение, а интензивността на „излъчване” от нейното ядро ще намалява.
С приближаване на кометата към равновесното и разстояние, скоростта и ще се забавя, защото разликата между тежненията ще намалява. Когато достигне окръжността на равновесното си положение, тежненията ще се уравновесят, а светлата и опашка ще угасне.
След преминаване на кометата през равновесното положение, скоростта и ще продължи да се забавя, защото свиването ще превишава разширението, а забавянето ще расте с отдалечаването и от окръжността на равновесното и положение, защото разликата между тежненията ще расте.
С отдалечаване на кометата, навън от окръжността на равновесното и положение, върху ядрото и ще се появи и химическа материя. Когато кометата достигне своя афелий, ядрото и ще е покрито с химическа материя. След афелия кометата ще тръгне обратно към равновесното си положение и към звездата и това орбитално движение вече ще се повтаря многократно.
От написаното до тук се вижда, че кометата е небесно тяло хибрид, звезда – планета. Когато е вътре в окръжността на равновесното си положение е звезда, а когато е вън, е планета.
От представите на съвремието се разбира, че звездата е небесно тяло, около чието ядро няма химическа материя (почти), а планета е небесно тяло, чието ядро е обвито с химическа материя.
Формата на орбитата на кометите е овал, чиято степен на овалност зависи от ъгъла под който кометата е пресякла за пръв път окръжността на равновесното си положение спрямо звездата. Голямата разлика, между двете оси на овалната орбита на небесно тяло, е знак и мярка, че то отскоро е спътник и извършва радиално движение към уравновесяване и установяване в равновесното си положение спрямо централното небесно тяло.
След много време орбитата на кометата ще се приближи по форма до окръжност и кометата ще остане само планета. Когато орбитата на спътника е окръжност, това е знак, че той вече е установен на равновесното си разстояние и обикаля по окръжността на равновесното си положение, спрямо централното небесно тяло.
Дължината на орбитата на физическата система, е равна на дължината на окръжността на равновесното и положение.
Съвременното движение по орбита на планетите от Слънчевата система, е крайна фаза на тяхното радиално движение и установяване в равновесното им положение, спрямо Слънцето.
Равновесното положение между две физически системи, е причината, небесните тела да стоят твърдо и непоклатимо на своите орбити.
Взаимодействието между две физически системи, се различава от взаимодействието между физическа и химическа система. При второто взаимодействие – при изкуствените спътници е валидно съвременното мнение на учените, че гравитацията и центробежната сила ги държат на орбита.
Разликата при двата вида взаимодействие може да се онагледи с примери за промяна на орбитите на изкуствен и естествен спътник.
Ако изкуствен спътник обикаля по орбита и ние го преместим по-близо до Земята, той ще започне да обикаля по нова орбита, чиято окръжност ще е по-малка от първоначалната. Но ако допуснем грешка, той може да падне на Земята.
Ако изкуствен спътник обикаля по орбита и ние го преместим по-далече от Земята, той ще започне да обикаля по нова орбита, чиято окръжност ще е по-голяма от първоначалната. Но ако допуснем грешка, той може да отлети в космоса.
И в трите случая, орбитите на изкуствения спътник ще бъдат окръжност.
Ако преместим Луната навътре към Земята, тя ще започне да обикаля около Земята по нова, овална орбита. При преместването на Луната към Земята, дори и да допуснем грешка, тя не може да падне върху Земята.
Ако преместим Луната по-далече от Земята, тя ще започне да обикаля около Земята по нова, овална орбита. При преместването на Луната по-далече от Земята, дори и да допуснем грешка, тя не може да отлети в космоса.
След много време, овалната орбита на Луната и в двата случая ще се промени и тя отново ще започне да обикаля по окръжността на равновесното си положение спрямо Земята.
Примерите с изкуствения спътник са се случвали и са проверени, а примерите с Луната са въображаеми. Но ако не можем да преместим Луната, примерите могат да станат действителни, ако погледнем кометите в Слънчевата система с техните овални орбити.