БАЛКХАРА
Бòрис Балкх
БХАДЖА
С тази статия искам да споделя достиженията на древната българска цивилизация от територията БАЛКХАРА, известна от древните писмени източници в Индия като Балхика, а в Персия, като Бактрия. Да споделя познанието на древните българи за вселената и обществото от техния мироглед, наричан също БАЛКХАРА – начало на всички значими древни цивилизации в Азия.
Мъдреците, знаейки че през Кали Юга – желязната епоха човечеството ще деградира, ще подивее отново, правят всичко възможно БАЛКХАРА да не изчезне безвъзвратно. Влагат неговите идеи като символика в обичаите от бита, в приказките, в митовете. Създават религии, писмености и езици. Изпращат ни чрез тях послания за да преоткрием БАЛКХАРА, защото знаят това което е записано и в Библията: „...няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе наяве”. Но колко назад ще се върне човекът през КХАЛИ УГА, никой не знае.
Границата между човека и животното е говорът. Затова древните мъдреци са вложили тайните от БАЛКХАРА в култивираните и осмислени звуци на речта. Те са най-ниското равнище на човешкото в нас – „В началото бе словото”.
Единичните звуци, които могат да се произнесат ясно и отчетливо от нашия говорен апарат, са двадесет и два. На тази основа нашите деди са създали езика БХАДЖА, в чиито двадесет и два звука са закодирали двадесет и две висши понятия от мирогледа БАЛКХАРА, за същността и процесите във вселената.
В книгата „Апокрифната история на света”, от Джонатан Блек, на стр 330 можем да прочетем следното: „В Испания през XIII век живее кабалист на име Абрахам Абулафия, който пише за съзидателното слово на Бога. В ранните кабалистични текстове 22-те букви от еврейската азбука са описани като обладаващи съзидателна мощ. Следователно „в началото” Бог е комбинирал тези букви в определени модели, трансформирал ги е и от тях е създал думите, а от този процес са се разгърнали всички различни форми на Вселената.”
БАЛКХАРА е най-мощният идеен тласък в човешката история, но с времето избледнява, а БХАДЖА се забравя, препокрити от множеството породени религии, митологии, езици и символи. Тях днес ги няма в обхвата на съвременното човешко познание. Но в Индия, в този океан от религии, философски течения, митове, писмености и езици е останала голяма част от идеите на БАЛКХАРА и БХАДЖА, като ехо от онези славни времена когато Идеализмът беше над всичко.
Езикът БХАДЖА, е в основата на санскрит, на латинския и на семитските езици, както и на много от древните езици в Азия. Той е известен от древността в Индия, като Балхика Бхаша. Поради своята значимост, по-късно личното му име – БХАДЖА, става нарицателно, за говорим език въобще, а днес е известен и като: бхача, бхаша, бача, баша, сандхйя бхаша или санкхйя баша.
Ето и един откъс от книгата на Шри Свами Рама “Живот сред хималайските мъдреци”. "Това е един чисто йогичен език, да говорят на който са имали щастието много малък брой йоги, мъдреци и адепти. Във философски и идеен план сандхйя баша много прилича на санскрит, доколкото всяка дума в него приема пълното си значение от своя коренен звук. Сандхйя баша е език предназначен за обсъждане само на духовни въпроси. Неговият словесен запас не дава възможност да се обсъждат деловите въпроси на този свят... Когато такъв йог разговаря с другите адепти, те използват при общуването си този език, който е малко разбираем за другите хора."
Трудността за преоткриване и разбиране на БАЛКХАРА днес идва от разделянето на човешкото познание на отделни области – науки, които обхващат само определени части от него. Днес няма енциклопедисти. Всеки учен е тесен специалист в дадена област от знанието и не познава останалите. Така е поставена строга разделителна, забранителна граница между двете крайни области на човешкото познание – природните, точните науки и хуманитарните, обществените.
БАЛКХАРА, трябва да е основна тема на космологията, астрофизиката, физиката и астрономията, но до знанията от БАЛКХАРА се достига само чрез езика БХАДЖА, а космолозите, астрофизиците, физиците и астрономите не се интересуват от древни езици, цивилизации, митологии и религии. Поради това, те дори не поглеждат към БХАДЖА и БАЛКХАРА. От другата страна на познанието са учените, които изследват древните езици, цивилизации, митологии и религии, но те не преоткриват БХАДЖА, защото не се интересуват от космология, астрофизика, физика и астрономия и като следствие от това, БАЛКХАРА и БХАДЖА все още си остават забулени в мрак.
Днес учените използват формули за да записват и предават знанията си за определена част от материята или определено действие. Ето две известни формули от съвремието: Е = m.c и H2O. Те се състоят от два компонента. Мисловен, идеен, понятиен – вложен в буквите и математически, количествен – вложен в числата и знаците за математическите действия.
Мисловният компонент от втората формула ни показва, че водата навсякъде във вселената е изградена от водород и кислород, но не ни дава представа за количественото съотношение между двете съставки, за да се изгради и съществува една водна молекула. За целта е необходим и количественият компонент изразен чрез езика на материята – математиката. Тогава вече ще знаем от формулата, че водата навсякъде във вселената е съвкупност от взаимно свързани еднакви молекули, всяка от които е изградена от два атома водород и един атом кислород.
Мисловният, идейният, понятийният компонент, вложен в буквите на формулите не е откритие на нашето съвремие. Той идва от древността, чрез смисъла на звуците от БХАДЖА. В неговите двадесет и два звука са закодирани двадесет и две висши, абстрактни понятия от мирогледа БАЛКХАРА. За съжаление съвременната наука още не е достигнала до тях, защото отдава превес на математическия компонент, т.е. на материализма, като "улавя" част от материята или дадено действие, изследва го, описва го във формули и го прилага в практиката. Но...преди всяко човешко действие трябва да е мисълта. Тя е първична във всяко отношение.
Грешната мисъл ще предизвика грешно действие, а правилната – правилно. Затова съвременната фундаментална теоретична наука за физическите закони и строежа на вселената, все още не намира правилния път. А той минава през двадесет и двата звука на БХАДЖА, всеки от които означава всеобщо, принципно, потенциално, латентно, непроявено, идеално състояние на понятието чийто символ е той, отнасящо се въобще за всички настоящи и бъдещи системи и движения във вселената.
Ето какъв е смисълът на двадесет и двете висши понятия от БАЛКХАРА, вложени в БХАДЖА – истината за изграждането и съществуването на материалните светове и в частност на нашата планета.
А – ФИЗИЧЕСКОТО ПОЛЕ
Физическото поле, е взаимодействието, борбата между двете тежнения, на двете води. Осъществява се само чрез и заради физическите ядра. Има ядро – има поле, няма ядро – няма нищо.
Б – ЗАКОНЪТ
Днес учените твърдят, и с право, че физическите закони са валидни навсякъде във вселената. Но къде в природата са записани законът на Нютон, законите на Кеплер или формулата на водата? Кой и как ги пренася насам-натам, през пространството и времето?
Законът е и лесен, и труден за разбиране. Труден е за материалистите, които не искат и не могат да приемат, че съществуват и нематериални неща и че те са сетивно недостижими, но са най-важните.
При нас хората често се случва да мислим едно, да говорим друго, а да вършим трето, но в природата това е невъзможно. Там, най-мъдрият и всеобхватен промисъл от Вселенския Разум – Мислителя, за делата и нещата във Всемира е постановен в Единен природен Закон.
Връзката между Закона от Небитието и материалната му изява в Битието, е като творчеството на архитекта. Идеята за красива сграда се ражда в главата му и никой не знае каква е тя (идеята), докато сградата не бъде построена. Същото е и с композитора, и с художника, и с всеки друг творец.
Законът – Творецът, е мисловен (идеен) – измисленото от Мислителя, а делата на Закона са материалната изява на мислите на Мислителя.
В – РАДИАЛНОТО ДВИЖЕНИЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ СИСТЕМИ
То е, навътре – към физическото ядро или навън – към астрала. Скоростта на радиалното движение на физическата система определя дължината на вълната в електромагнитния спектър.
Г – ФИЗИЧИСКИТЕ СИСТЕМИ
Физическа система е тази, която има собствено физическо ядро. Такива са: елементарните частици, атомите, планетите, звездите, кометите, черните дупки, галактиките и т.н. Физическата система се състои от ядро и поле.
Физическите системи от земното поле са установени главно над атмосферата, в Етера, в плазмата.
Д – ПОЛЯРИЗАЦИЯТА – СЪПОСТАВЯНЕТО НА ПОЛЕТАТА
Съпоставяне на полетата и поляризиране на физическите системи на два полюса, а биологичните на два пола. Така всяка физическа, химическа или биологична система е полярно или полово определена и получава съответното тежнение – към земното ядро или към астрала.
Е – ГОРНАТА ВОДА – Първата вселенска противоположност
Тя е идеална – без физически характеристики и е недостижима, вечна, безкрайна, единна и непроменлива величина. Изпълва цялата вселена и е космическият фон в който се случват събитията и съществуват нещата. Мястото и е Междузвездният вакуум – АСТРАЛА.
Ж – ХИМИЧЕСКИТЕ СИСТЕМИ
Химическа система е тази, която няма собствено физическо ядро. Такива са молекулите и съединенията.
З – ИЗЯВЕНАТА, МАТЕРИАЛИЗИРАНАТА ЧАСТ ОТ ЗАКОНА
На практика хората могат и възприемат по сетивен път само изявената, материализираната част от Закона и то само части от нея, които пребивават в човешката памет, като съхранени сведения, знания. По-точно съзнания със Закона. Части от идеите в Закона могат да бъдат достигнати и на теория от човешката мисъл, без сетивни възприятия. Всичко открито от човека, като теория и практика, са идеи от Закона. Най-висшата чест която е оказана на човека е, че може да опознава Закона.
И – ДОЛНАТА ВОДА – Втората вселенска противоположност
Ако всичко е само Едно – Горната вода, в нея или от нея не може да се породи нищо, защото не действа „Законът за единство и борба на противоположностите”. За да заработи той са необходими две противоположности. Затова от Първата противоположност (от нея) се разграничава Втората и от Едно се ражда Две. Едно е причина за единството, а Две за раздора и борбата помежду им.
Отделянето на Долната вода от Горната (от нея) – на физическото ядро от астрала (от него) в Библията е описано буквално, точно и ясно:
„И Бог каза:
Да бъде простор посред водите,
който да раздели вода от вода.
И Бог направи простора;
и раздели водата, която беше под простора,
от водата, която беше над простора;
и стана така.
И Бог нарече простора Небе.”
Битие 1:6
От Горната вода – от астрала се отделя Долната, свива се и се втича в черната дупка за да образува физическо ядро. Тя е нагнетена и свита до безкрайност Горна вода и е множествена. Ражда се, разграничава се от Горната (от нея), свива се, съществува временно, на ограничено място, в ядрото, връща се в Горната, слива се отново с нея и престава да съществува, защото роденото умира.
Това е кръговратът на Долната вода. Мястото и е физическото ядро.
Множественост на долната вода означава, че всички физически ядра са еднакви по съдържание и различни по големина и качествена изява.
К – НАПРЕГНАТОСТТА НА ПОЛЕТО
Тя е, неравновесието между двете тежнения, на двете води - гровитацията и левитацията. Всичко което се случва в материалния свят, е следствие от промяната на напрегнатостта на полето. Тя е повелителят на изграждането, промените, поддържането и разграждането на всичко във вселената.
Л – КРЪГОВРАТЪТ – ВРЕМЕТО
Времето, е кръговратът на Долната вода. Извършва се в четири периода.
-
Първият период е покой – в горната вода.
-
Вторият е свиване, от астрала, до черната дупка.
-
Третият е покой – във физическото ядро.
-
Четвъртият е разширение, от физическото ядро, до АСТРАЛА.
М – ХИМИЧЕСКОТО ПОЛЕ
Всяко физическо ядро, поражда свое физическо поле. Така се обособява физическа система. Разликата между полетата на физическите и химическите системи е, че полето на физическата система се поражда от ядрото, от тялото, а при химическата, полето изгражда своя образ, форма, тяло. Полето на физическата система е едно, а полето на химическата система е сложно, съставено от множество полета. Това сложно, съставно поле, сбор от възможности, което изгражда своя сложен, съставен образ е химическото, личното, индивидуално поле на химическите системи.
Личното поле – Азът, е причината за самосъществуването на всяко отделно единично нещо, от цялото многообразие съществуващо днес на Земята. Личното поле дава право на всеки човек да заяви: На света съществуват само две неща, Аз и останалият свят.
Отнесено към човека, съответствие на химическото поле е биополето, дума въведена от съвременната наука, но още от древността за него се използват други две думи: аура – в астрологията и душа – в религията.
Н – ПОКОЯТ, УСТАНОВЯВАНЕТО
Покоят е в първия и третия период от кръговрата. През втория и четвъртия период от кръговрата покоят е относителен, а движението абсолютно. Затова, в материалния свят, всяка система може да се установи само в устойчиво неравновесие.
О – ГОРНАТА ГРАНИЦА НА ФИЗИЧЕСКАТА СИСТЕМА
Тя е между пространството и АСТРАЛА.
В действителността, горната граница през втория период са белите и червени гиганти. През четвъртия период от кръговрата, горната граница практически е недоловима и може да се определи само теоретично, чрез математически изчисления.
П – ПЛЪТНОСТТА НА ПОЛЕТО – ПРОСТРАНСТВОТО
Плътността на полето, е пространството. То има четири плътности в отвесна посока – от астрала към ядрото. Съответствие на четирите плътности на полето в съвременната наука, са четирите агрегатни състояния на материята:
-
плазмено – етера
-
газово – атмосферата
-
течно – водния океан
-
твърдо – земната кора
Р – ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО. ТРЕТОТО ДВИЖЕНИЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ СИСТЕМИ
Скоростта на въртене на физическата система при третото движение определя честотата на вълната в електромагнитния спектър.
С – ГАЗОВАТА ПЛЪТНОСТ НА ПРОСТРАНСТВОТО – Атмосферата
Ф – ТЕЧНАТА ПЛЪТНОСТ НА ПРОСТРАНСТВОТО – Водния океан
Единствено тази двойка - звукът Ф и течността, е събрана от автора без никакви основания за това.
Т – ТВЪРДАТА ПЛЪТНОСТ НА ПРОСТРАНСТВОТО – Земната кора
У – ДОЛНАТА ГРАНИЦА НА ФИЗИЧЕСКАТА СИСТЕМА
Тя е между ядрото и пространството. В действителността, долната граница може да се види в най-долната част от слънчевата хелиосфера, над самото слънчево ядро, там където се образуват гранулите и тъмните петна.
http://umbra.nascom.nasa.gov/images/eit_19970914_0121_304.gif
http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/image/0511/sunspot_vtt_big.jpg
Х – ВЪЗМОЖНОСТИТЕ
Мислите на Мислителя – идеите Му, вложени в Закона, не са веднъж и завинаги постановени готови модели, шаблони, матрици за всяко нещо във вселената, а всички възможни комбинации, които могат да се случат при взаимодействието между всички системи във вселената. Възможностите са „правилата на играта”, градивните идеи – причините, а материалните образувания са изявите им – следствията. Правилата от Закона се изявяват в Битието, само чрез структури от физически, химически и биологични системи.
Възможностите от Закона са планът, програмата, идеите, кодовете, шифрите, гените по чиито правила се изгражда всичко във вселената, от най-малкото, до най-голямото.
Ш – ФОРМИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ СИСТЕМИ – Телата
Това накратко са понятията от БАЛКХАРА, вложени в звуците на БХАДЖА. Те могат да се групират по смисъл.
-
Б, З и Х, са символи за Закона – непроявен, проявен и възможностите.
-
Звуците В, Д, К, Л, Н и Р, са символи за действия и движения.
-
Звуците Г, Ж, М, П, С, Т, Ф и Ш, са символи за вътрешни и външни състояния на системите. Символи за качества на полето.
-
Петте гласни звука А, Е, И, О и У, са символи за трите части на физическата система и двете граници между тях.
Звуците – кодове от БХАДЖА, носещи смисъла на абстрактни понятия, образуват многобройни комбинации помежду си, които звучат нелогично и са трудни за произнасяне. Затова практиката е наложила това да става чрез едносрични или двусрични думи – модули, със или без гласен звук, със свой собствен смисъл, които са придобили статут на устойчиви градивни единици за строежа на многосричните думи и изреченията.
Ето част от думите – модули:
А – А+Н – А+НА – А+НО – А+НУ.
Б – БА+Н – БА+НА, БА+Л – БА+ЛА, Б+РА, Б+ХА, Б+ХУ.
В – ВА+Д – ВА+ДА, ВА+Н – ВА+НА, ВА+Л – ВА+ЛА, ВА+Р – ВА+РА, В+РА, ВЕ+Д – ВЕ+ДА, ВИ+Д – ВИ+ДА.
Г – ГА, ГА+Н – ГА+НА, ГА+Р – ГА+РА.
Д – ДА, ДА+Н – ДА+НА, ДА+Р – ДА+РА, ДЖ – ДЖА, Д+РА, Д+ХА.
Е – Е, Е+Н, Е+Л.
Ж – Звукът Ж, се използва само в звукосъчетанието ДЖ.
З – ЗА+Н – ЗА+НА, ЗА+Р – ЗА+РА, З+РА.
И – И, И+Н, И+Л.
К – КХ – КХ+А, КХ+Е, КХ+И, КХ+СА, КХ+У.
Л – ЛА, ЛИ.
М – МА, МА+Д – МА+ДА, МА+Н – МА+НА, МА+Р – МА+РА.
Н – Звукът Н, се употребява само в края на едносричните думи.
О – О+Р – О+РА.
П – ПА, ПА+Н – ПА+НА,ПА+Р – ПА+РА, П+РА, П+РЕ, П+РИ, П+РО, П+РУ.
Р – РА, РА+Д – РА+ДА, РА+Н – РА+НА, РА+М – РА+МА, РА+С – РА+СА, РО, РУ.
С – СА, СА+Н – СА+НА, СА+М – СА+МА, СА+Р – СА+РА, СУ+Р – СУ+РА.
Т – ТА, ТА+Н – ТА+НА, ТА+М – ТА+МА, ТА+Р – ТА+РА, ТУ+Р – ТУ+РА.
У – У+Р – У+РА,
Ф – ФА, ФА+Р, ФА+РА, ФУ – ФУ+Р.
Х – Звукът Х, се използва само в звукосъчетанията БХ, ДХ, и КХ.
Ш – ША, ША+Н – ША+НА.
Този модел е останал в много от древните и съвременни езици на Индия, където някои от едносричните думи се изписват с една буква от съответната азбука. Затова много азбуки от този район са различни графично, но четенето на буквите им (от азбуките) става по един и същ начин, с едносрични думи. Такива азбуки са: Брахми, Бенгали, Деванагари, Грантха, Гуджарати, Гупта, Гурмикхи, Кадамба, Калинга, Канада, Кашмири, Кхарошти, Ланда, Малаялам, Моди, Нагари, Ория, Сарада, Синхала, Стара Канада, Такри, Тамили, Телугу, Тибетската, а вероятно и други.
НЯКОЛКО ГРАМАТИЧЕСКИ ПРАВИЛА ОТ БХАДЖА
Колкото по-кратка е "думата" в БХАДЖА, толкова понятието чийто символ е тя, е по-общо. Когато "думата" е по-дълга, понятието което тя символизира, е по-конкретно, по-частно.
Преобладаващата част от сричките и думите в БХАДЖА се образуват само с гласния звук А, тъй като всички понятия от БАЛКХАРА се изявяват осезаемо единствено чрез и във физическото поле, чийто звук е А.
Примери: БАЛКХАРА, МАКХАБХАРАДХА, ПАРАМАРДХА, САМАРАМАДРА, КХАРАНА, МАДАРА и др.
Тази е причината в семитските езици да се записват само съгласните звуци, а гласните да се изпускат. Това днес създава много проблеми за съвременните изследователи на древни текстове на някой от семитските езици.
Когато звукът А, се прибави в началото на дума, той означава отрицанието НE, а смисълът на думата става противоположен.
Примери: ДХАРМА – АДХАРМА, СУАСТИКХА – АСУАСТИКХА, САД – АСАД, СУР – АСУР и др.
Това правило се е запазила и днес в някои чужди езици, от където се е завърнало отново в съвременния български език.
Примери: морален – аморален, логичен – алогичен.
Двусричните и многосрични думи в БХАДЖА се образуват, като се добавят в началото и/или в края на едносрична дума, други едносрични думи. Така е и в съвременния български език. Днес думите се образуват с представки и наставки прибавени към корена на думата.
Ще дам пример от БХАДЖА с едносричната дума МАР: МАР+ДХА, А+МАР+ДХА, ПРА+МАР+ДХА, ПА+РА+МАР+ДХА, МАР+ДХУ+КХА+Н, МАР+ГА, А+МАР+ГА, СА+МАР, МАР+ИН, МАР+ИН+КХА и др.
За пример от съвременния български език ще ползвам корена лич. От него, с прибавяне на представки и наставки се образуват много съвременни думи: лич+ен, раз+лич+ен, от+лич+ен, пуб+лич+ен, у+лич+ен (от улика), из+лич+ен, раз+лич+ава+м, за+лич+ава+м, из+об+лич+ава+м, лич+но, раз+лич+на, раз+об+лич+ава+щ+и+я+т и др.
Пример от БХАДЖА, за многосрична дума образувана от пет едносрични: МА + КХА + БХА + РА + ДХА. Те се съчетават и образуват три други думи: МАКХА + БХА + РАДХА, а те пък образуват една дълга, сложна и трудна за произнасяне дума МАКХАБХАРАДХА. Днес тя е останала в Индия като Махабхарата.
Пример за многосрична дума от четири едносрични: ПА + РА + МАР + ДХА. Те се съчетават и образуват две нови думи: ПАРА + МАРДХА, а те пък образуват ПАРАМАРДХА. Днес тя е останала в Индия като Парамарта.
За четене на "думите" от БХАДЖА, е от значение и какво е тяхното окончание. Ще дам примери с думата БАЛКХ, с четири различни окончания.
Първият вариант е БАЛКХ+АН, БАЛКХАН.
Звукът за установяването в БХАДЖА е Н. Горната вода – Е, е установена в астрала – ЕН. Долната вода – И, е установена в ядрото – ИН. Физическото поле – А, е установено в простора, в пространството, в небето – АН. Но те не са се самоустановили там по свое желание, а са установени там по волята на Закона. Същото се отнася и за БАЛКХ. Той е установен в БАЛКХАН.
Това деяние на Закона е останало и в граматиката на съвременния български език като страдателен залог. Той и днес се образува със същите три окончания ен, ин и ан.
Примери с окончанието ен: защитен, изумен, възхитен, осветен, осиновен, променен, назначен, уволнен, освободен, опарен, оперен (от птичи пера), различен, уличен (от улика), заличен и др. Ударението би трябвало да пада винаги върху ен и общо взето е така.
Примери с окончанието ан: командирован, изигран, освиркан, избутан, изтласкан, вкаран, скаран, боядисан, закопан, закодиран, складиран, отзован, поруган, излъган и др. Ударението би трябвало да пада винаги върху ан. Така е в думите от БХАДЖА: БАЛКХАН, БХАГАВАН, ПАГАН, КХАЛИМАН, БРАКХМАН, АТАМАН, ВАРАН, КХАРАМАН, КХАН и др., но вероятно е заработило по-ново граматическо правило и днес с малки изключения не е така.
Примери с окончанието ин: бащин, майчин, мамин, бабин, лелин, теткин, чинкин, стринкин, учинайкин.
Тези съвременни думи са за принадлежност, притежание от жени, в затворен роднински кръг. Вероятно това е така защото земното ядро – ИН, е символ за женското начало и за жената. Изключение прави сама бащин. В тях ударението пада винаги върху първата сричка и никога върху ин.
Днес за родово име на дете, чийто баща е неизвестен се използва майчиното му име: Пенкин, Донкин, Станкин.
Вторият вариант е БАЛКХ+АНА, БАЛКХАНА.
АНА, в БХАДЖА означава нещо установено, завършена самостоятелна част от пространството. Така са образувани трите думи от БХАДЖА, с които започва съвременният химн на Индия: ДЖАНА, ГАНА, МАНА.
По същия начин в древността са се образували имената на някои съседни с БАЛКХАРА държави, а може би и нейни производни: Маргиана, Согдиана.
При третия вариант ще добавя наставката ар, БАЛКХ+АР, БАЛКХАР.
Звукът за осъществяването в БХАДЖА, е Р. Ако разгледаме една дума от БХАДЖА като цяло изречение, примерно МАРДХА, звукът Р, в нея ще е сказуемото, действието. Ако думата е по сложна, образувана от две думи, примерно като ПАРАМАРДХА, тук вече са две изречения, с две сказуеми ПАРА+МАРДХА. Но ако думата завършва на ар, тогава цялата дума ще е подлог, извършителят на действието.
Такива думи от БХАДЖА са: БАР, БАЛАР, БАЛКХАР, КХАНАР, МАР, МАРДАР, МАДАР, ПАДАР, САМАР, ЗАР, ЗАРАР и др.
Едносричната дума АР, добавена в края на думите става граматическа категория, окончание за деятелен залог, което се е запазило и днес в съвременния български език. Употребява се за хора деятели, извършители, които обладават теоретическо и практическо знание, с приложно-битов характер в земния, материалния, човешкия свят. Така се образуват думи, които днес в повече от случаите означават професии.
Примери: Господ – господар, друг – другар, лек – лекар, хляб – хлебар, нож – ножар, желязо – железар, злато – златар, каца – кацар, бъчва – бъчвар, дърво – дървар, риба – рибар, овца – овчар, говедо – говедар, обуща – обущар, врата – вратар, зид – зидар и т.н. Ударението би трябвало винаги да пада върху ар.
Четвъртият вариант е БАЛКХ+АРА, БАЛКХАРА.
Първият звук от думата е изходното правило, състояние или движение, след което могат да се случат събития или състояния, докато се стигне до последния звук – крайното правило, състояние или движение.
Когато последният звук на думата е съгласен, тя изразява незавършено действие или състояние.
Примери: БАЛКХ, БАЛКХАР, БАЛКХАН, МАДАР, САМАР, ТАР, БАН, МАР, МАД, САР, САМСАР, БАЛ, БАЛАР, КХАН, КХАНАР и др.
Когато последният звук на думата е гласен, тя означава завършено действие или състояние.
Примери: БАЛКХАРА, МАДАРА, САМАРА, ТАРА, МАРА, САРА, САМСАРА, САГАРА, ЗАРА, ВАРА, КХАНАРА и др.
Това разбира се не е цялата "граматика" на БХАДЖА, но дава достатъчно добра представа и основа за бъдеща работа по въпроса, а има и други прилики между БХАДЖА и съвременния български език, освен посочените до тук.
Първата е ятовата езикова граница в съвременния български език, която преминава през средата на съвременна България, от север на юг и разделя езика ни на западни и източни говори.
Съвременният български книжовен език произлиза от източните говори. За негово начало се счита „Рибният буквар” от Петър Берон, родом от град Котел.
Основното различие между източните и западните говори и причина за ятовата граница, е различната употреба на звуците Е и Я. На запад казват: нема хлеб, нема млеко и бегай в лево, а на изток: няма хляб, няма мляко и бягай в ляво.
Друга разлика, не толкова категорична и повсеместна днес е употребата на звука Ъ. В източните говори казват мъж, път, лъже, а в някои югозападни части от българските поселища те се произнасят маж, пат, лаже.
В БХАДЖА няма нито двойни, нито меки звуци. Не се използва и звукът Ъ, което показва, че западните български говори са по близо до БХАДЖА. До същият извод ни отвежда и историята, която показва, че българите се заселват първо в западната част на Балканския полуостров.
За величието на БАЛКХАРА и БХАДЖА убедено мога да споделя, че целият огромен културен океан, наричан древно индийска култура, е наследство от тях. Поради това се оказа, че единственият път водещ обратно към БАЛКХАРА и БХАДЖА минава от там.
Основната тема на повествованието в древно индийския епос Махабхарата, е символика от БАЛКХАРА, за изграждането на нашата планета и последвалите промени. Имената на голяма част от боговете и героите там и в много други текстове от древна Индия са от БХАДЖА. Те са образувани чрез "сглобяване" от едносричните и двусрични думи – модули от БХАДЖА. Всъщност не са думи, нито имена на богове и герои, а формули, само с мисловния, идейния, понятийния аспект. По-долу ще изброя някои от тях. Но за начало, ще започна с по-подробно обяснение на името на един бог.
БРАКХМА, е понятие от БАЛКХАРА и "дума" от БХАДЖА, но по-късно става бог Брахма, Брама, един от върховните богове в Индия. Думата е образувана от модулите БРА+КХ+МА. Думата – модул БРА, означава "първоизява, изява на Закона". Думата – модул КХ, означава "творене", което включва изграждането, промяната и разграждането. Думата – модул МА, означава "химическото поле", всичко съдържащо се в пространството, от горния край на атмосферата, до земното ядро.
Значението на древната дума БРА днес се превежда като "разширявам се", а в древна Индия, Брахма е поставен в ядрото и от там твори и разрушава вселената чрез своето дихание: „Когато Брахма издишва се създава цялата Вселена, а когато вдишва, целият осезаем свят ще изчезне, ще загуби видимата си форма и ще се оттегли в божествената си същност, където всичко се връща”.
В древността за издишването на Брахма: „Когато Брахма издишва се създава цялата Вселена”, е казано следното: “Така Диханието става камък, камъкът – растение, растението – животно, животното – човек, човекът – дух, а духът – бог.”
През четвъртия период от кръговрата – разширенито, (издишването от Диханието на Брахма), се създава цялото материално многообразие върху земното ядро.
Част от тази дума е останала и до днес в съвременния български език със своето първоначално значение. Това е думата БРАКХ – гражданския или църковен брак – която днес никой не може да обясни откъде е дошла и какво означава. Думата БРАКХ означава само създаване на потомство и нищо друго. Така ние ставаме сътворци със Закона или с бог Брахма. Дали се харесваме или не, дали се обичаме или не, дали се уважаваме или не, какъв семеен или обществен живот водим, нямат нищо общо с думата БРАКХ. Тя е само част от вселенския Закон и няма нищо общо с междуличностните и социалните човешки взаимоотношения.
Ето и други такива думи – модули – формули.
ДУМА СЪСТАВЕНА ОТ
АН А+Н
АНА А+НА
АР А+Р
АРА А+РА
БАНА БА+НА
БАЛА БА+ЛА
БАЛАРАМА БА+ЛА+РА+МА
БАЛКХ БАЛ+КХ (Балк, Балх)
БАЛКХАН БАЛ+КХ+АН (Балкан)
БАЛКХАРА БАЛ+КХ+АРА (Балхара)
БХАГА БХА+ГА (Бага, Бога)
БХАГАВАД БХА+ГА+ВА+Д
БХАГАВАН БХА+ГА+ВА+Н
БХАДЖА БХА+ДЖА (Бхаша, Баша)
БХАРАДХА БХА+РА+ДХА (Бхарата)
БХИМА БХИ+МА
БХИШМА БХИ+ШМА
ВАДА ВА+ДА
ВАДЖДРА ВА+ДЖ+ДРА (Ваджра, Важра)
ВАРНА ВА+Р+НА
ВАРУНА ВА+РУ+НА
ВАСУ ВА+СУ
ВЕДА ВЕ+ДА
ВИДА ВИ+ДА
ВИДУРА ВИ+ДУ+РА
ВРАНА ВРА+НА
ГАВАН ГА+ВАН
ГАНА ГА+НА
ГАНДХАРВА ГАН+ДХА+Р+ВА
ГАНКХА ГАН+КХА (Ганга, Ганг)
ГАРУДА ГА+РУ+ДА
ГУНА ГУ+НА
ДЖАРА ДЖА+РА
ДЖАНА ДЖА+НА
ДЖАРДЖА ДЖА+Р+ДЖА
ДЖУДА ДЖУ+ДА
ДЖУДЖА ДЖУ+ДЖА
ДЖУНА ДЖУ+НА
ДРАВА ДРА+ВА
ДХАНА ДХА+НА
ДХАРВА ДХА+Р+ВА
ДХАРМА ДХА+Р+МА (Дарма)
ЕН Е+Н (Ян)
ЕЛ Е+Л
ЕЛЕН ЕЛ+ЕН
ЗАРА ЗА+РА
ЗАРАДХУСТРА ЗА+РА+ДХУ+СТ+РА (Заратустра)
ЗУР З+УР (Сур)
ЗУРВА ЗУР+ ВА (Сурва)
ЗУРВАН ЗУР+ ВА+Н
ЗУРВАКХАН ЗУР+ВА+КХА+Н
ИН И+Н
ИЛ И+Л
ИЛИН ИЛ+ИН
КХАДЖА КХА+ДЖА (Каша)
КХАЛА КХА+ЛА (Кала)
КХАЛИ КХА+ЛИ (Кали)
КХАМА КХА+МА (Кама)
КХАНА КХА+НА (Кана, кан, хана, хан – владетелска титла)
КХАРМА КХА+Р+МА (Карма)
КХАРНА КХА+Р+НА (Карна, Карана)
КХАНДРА КХА+Н+ДРА
КХЕНДРА КХЕ+Н+ДРА
КХИНДРА КХИ+Н+ДРА (Хиндра, Индра)
КХСАДРА КХ+СА+ДРА (Кшатра)
КХУМАНА КХУ+МА+НА (Хумана)
ЛИЛА ЛИ+ЛА
МАДАН МА+ДАН
МАДАР МА+ДАР
МАДХУРА МА+ДХУ+РА (Матура)
МАНА МА+НА
МАРА МА+РА
МАРДХА МАР+ДХА (Марта)
МАРДХУКХАН МАР+ДХУ+КХА+Н (Мардукан)
МАРИНКХА МАР+ИН+КХА (Маринка)
ОРАН ОР+АН
ОРГАН ОР+ГАН
ОРЕЛ ОР+ЕЛ
ПАНА ПА+НА
ПАНДАРА ПАН+ДА+РА (Пандора)
ПАРА ПА+РА
ПАРА ПА+РА
ПАРАМАРДХА ПА+РА+МАР+ДХА (Парамарта)
ПРАМАРДХА ПРА+МАР+ДХА
РАВА РА+ВА
РАВАНА РА+ВА+НА
РАДА РА+ДА
РАДХА РА+ДХА (Радка)
РАМА РА+МА
РУДРА РУ+ДРА
САДА СА+ДА
САМА СА+МА
САМСАРА САМ+СА+РА
САРА СА+РА
СУДРА СУ+ДРА (Шудра)
ТАМА ТА+МА (Тъма)
ТАРА ТА+РА (Тера)
ТУРА ТУ+РА
УРАН УР+АН
УРВА УР+ВА
УРГАН УР+ГАН (Юрган)
УРЕЛ УР+ЕЛ
ШАНА ША+НА
ШАНТА ШАН+ТА
ОБРАЗУВАНЕ НА ПРОТИВОПОЛОЖНИ ДУМИ
ВЕДА АВЕДА
ВЕСТА АВЕСТА
ВИДА АВИДА
ДХАРВА АДХАРВА
ДХАРМА АДХАРМА
КХАДЖА АКХАДЖА (Акаша)
МАРА АМАРА
САД АСАД
СТРА АСТРА
СУР АСУР (Ашур, Ахур)
УРА АУРА
В общи линии това е езикът БХАДЖА – сянката на мирогледа БАЛКХАРА, описана набързо и накратко. Вероятно стана ясно, че БХАДЖА не е красива цветна картина, която можем да разглеждаме детайлно в захлас, а отворен прозорец, през който можем да разгледаме единствено вселената. Но само ако желаем и ако сме готови за това.