БАЛКХАРА
Бòрис Балкх
МАРТЕНИЦАТА
Как са се появили в българския език и народните обичаи мартеницата, Баба Марта и името на месец Март?
ПАРАМАРДХА – това е първообразът на Баба Марта. Дума от свещения език на древните българите – БХАДЖА, означаваща „край – излизане от Мъртвото дихание”. Става въпрос за диханието на бог Брахма. Когато той издишва, се създава всичко и светът се разширява, а когато вдишва, светът се свива и всичко се унищожава. Това е модел от макро космическо естество, но същият принцип е валиден и за нашия свят, в по-малки мащаби и по-ограничено действие. Това е кръговратът на сезоните в годините, който циклично и безспирно се повтаря като метрична пулсация.
Днес годината се разделя на четири сезона: пролет – сътворение, лято – съществуване, есен – унищожение и зима – покой. Но според древните, тя се разделя по още два начина, на две полугодия. Според първия се разделя на издишване – от средата на зимата, до средата на лятото и вдишване – от средата на лятото, до средата на зимата. А според втория на Мъртво дихание – от средата на есента, до средата на пролетта и на Живо дихание – от средата на пролетта, до средата на есента.
Самият факт, че разделянето на годината на полугодия става по два начина, вече е различие и поражда противоречие. Същото противоречие съществува и днес по въпроса „Кога е началото на човека, неговото зачатие или неговото раждане?”. Църквата е на мнение, че началото е зачатието и затова е против абортите. Това недоразумение в човешкото битие може да се реши, като се обърнем към процесите в природата. Там, Нощта на непорочното зачатие – "Бъдни вечер", е на 21 декември, а Денят след зачатието, 22 декември, е Коледа. Нищо не ни пречи да го празнуваме заедно с Майката природа.
Нашите деди са били и са останали на позициите на идеализма, да почитат истината – причината, дори и тя да е абстрактна и невидима. Но някои, някога, някъде, са слезли на нивото на материализма и са приели за начало видимото – следствието, защото такъв е девизът на материализма „Око да види – ръка да пипне”. И за начало са поставили Денят на раждането, на възкресението – 22 март. По тази причина, ползваният днес зодиак започва от зодия Овен.
Пролетният преходен период, между зимното и лятното полугодие, според Българският зодиак е от 7 март до 6 април. Това е периодът ПАРАМАРДХА – край на Мъртвото дихание.
Думата ПАРА, означава край, излизане, отвъд. Със същото значение тя се използва и днес в съвременния български език, като чуждица – парапсихология, паранормални явления и др.
Думата МАР, в много езици означава смърт, мъртво. В Будизма това е името на бога на смъртта МАРА (м.р.). А един от седемте висши принципа в Хептат от Зороастризма, е Амеретат – безсмъртие. Първата гласна А, означава отрицанието Не, а коренът на думата носещ нейния смисъл е мер – смърт.
В съвременния български език съществува изразът „Да омеретейш дано”, от типа на „До пукнеш дано” и „Чумата да те тръшне”. Също и думата мерешки, с подобно значение. От същия корен е и името на планетата Марс – Мъртва планета.
Думата ДХА, означава диханието, духът.
Това е смисълът на думата ПАРАМАРДХА. Но тези знания, по обясними причини са оставали винаги в малък кръг от посветени хора. За масова употреба дедите ни са разработили на същата основа в друга светлина, празнично-обредна система за бита и обичаите на народа. Така месецът в календара става Март, периодът ПАРАМАРДХА – Баба Марта , а отличителният му знак – Мартеницата. Самата мартеница е символ на двойствеността на битието. Както животът носи в себе си смъртта, така и смъртта носи в себе си живота. Периодично преминават от един в друг. Затова двата цвята са така преплетени в мартеницата. Белият – символ за смъртта, съня, покоя и зимата, а червеният – за живота, бодърстването, движението и лятото.
В народните обичаи, в някои краища на България и днес се използва Уруглица – сватбено знаме от бял и червен цвят, като съвременния национален флаг на Полша. С цветовете на мартеницата са и знамената на САЩ и Япония.
В книгата „Българи, тюрки, славяни”, от Петър Добрев, научаваме, че до планината Тян Шан, при разкопки на могила е намерена седемдесетсантиметрова островърха шапка, за която на стр.108 четем: „…някога към върха и е бил прикрепен един особен религиозен символ – така нареченият ФАРН, изобразяван като овен с мартеница на врата…”. Защо овен с мартеница?
В Българския зодиак, периодът ПАРАМАРДХА съвпада със зодия Риби, от 7 март до 6 април. От 7 април до 6 май – Гергьовден, е зодия Овен – първата зодия извън Мъртвото дихание, която пренася символа на прераждането – мартеницата, по-нататък в годишния кръговрат.
На Гергьовден се принасят в жертва овни и агнета, защото тогава завършва зодия Овен. Нашите деди са празнували винаги края, а не началото, защото и в Библията е писано Недовършеното не се брои.
Може би написаното по-горе е в основата на приказката за черния и белия овен, които ще ни отнесат на долната или горната земя. За мъртвата и живата вода. Но ако погледнем по-внимателно илюстрацията на овена с мартеницата ще забележим, че животното не е овен, а муфлон. Това не променя нищо от написаното по-горе, но означава, че там където е битувала мартеницата, муфлонът е бил обичайна част от околната среда, което също може да ни насочи, откъде сме дошли ние, българите – хората с мартениците.