top of page

ЗАГОВОРЪТ  ПРОТИВ  БЪЛГАРИТЕ

 

 

Древният мироглед, към който са принадлежали нашите прадеди, е в основата на всички значими древни и съвременни религии, на всички древни философски школи, явни и тайни учения. Името му е БАЛКХАРА. В него е вложено познанието на нашите деди за същността, изграждането, съществуването, преобразуването и разграждането на всичко във Вселената. Но до тайните му може да се достигне единствено чрез свещения език на древните българи, БХАДЖА. Той е строго фонетичен език от двадесет и два звука, в които са закодирани двадесет и две висши понятия от мирогледа.

 

БАЛКХАРА, е най-мощният идеен тласък в човешката история, но с времето избледнява, а БХАДЖА се забравя, препокрити от множеството породени религии, митологии, езици и символи. Днес тях ги няма в обхвата на съвременното човешко познание, но в Индия, в този океан от религии, философски течения, митове, писмености и езици е останала голяма част от идеите на БАЛКХАРА и БХАДЖА, като ехо от онези славни времена когато Идеализмът беше над всичко.

 

**********************

 

В тази статия ще стане дума за хилядолетния заговор против българите. Препоръчвам на тези, които са убедени и вярват, че в световната история никога не е имало, няма и няма да има какъвто и да е заговор и най-малко пък против нас българите, да не я четат. Не бих искал да ги разочаровам. Нека си останат с техните убеждения, защото "Блажени са вярващите!".

 

Нашите врагове работят хиляди години упорито, неуморно и последователно буквално за да ни затрият. Но тъй като това начинание не е лесно за изпълнение, те използват различни похвати от тихия фронт, а когато е възможно едновременно с тях и горещата или студената война.

 

Следващият цитат е от книгата Веда Словена. Думи записани преди повече от сто и петдесет години. Те са на помака Хасим, от село Чавдарли, Пазарджишка кааза. Чрез тях той ни споделя родовата си памет.

 

“Дедо ми казваше, че такива китапе имало всяко село в Доспат, дур да станат кауре. Тогава нашите душмане, като надвили на нашите дедове с вярата, което никак си инак с пусат или юнаство не можели да достигнат, зафанали да горят онези стари китапе, най-сетне с техний мурафет тогашний наш цар издал буюрутие, че лу у кого се намерят онези стари китапе, ша гу накаже със смърт. Тога едни се противили на царската повеля, дур и кавга усторили, но царят, спомаган от душманите, надвил хми и ги разгонил.

 

Които предпочели да остаят отечеството си, а не вярата си, и тъй се разпръснали по фред земята, а други скришом си чували старата вяра и китапете; това го правили нашите душмани, не че имали гайле на нашите дедове, но да достигнат с вярата онова, което с юнаство не можели и да се загуби нашият ихтибар, че сичко от нас излело, но пак ша дойде време, когато нашите дедове пак ша си земат първият ихтибар, защо и Господ кабул не чини да се тъптат толко онези, от които всичко излезло на земята.”

 

Във всички статии за езика БХАДЖА съм описал значението на неговите двадесет и два звука. Но тук, в тази статия, са само един звук и две имена. За целта ще препиша няколко текста от статията БХАДЖА – Б.

 

Б – Символ за Мъдростта на Вселената, за най-мъдрият и всеобхватен промисъл от Вселенския Разум за делата и нещата във Всемира, постановен в Единен природен Закон, който никога не е нарушаван, нито вчера, нито днес, не ще бъде нарушен и утре.

 

БАЛ – За българите: БАЛ – „Кръговратът на Закона”, е най-висшето понятие в мирогледа на нашите деди. БАЛ, означава и Истина.

 

От това понятие, от тази дума започва роенето от нашата древна цивилизация и народ. Тогава голямата Истина се разделя на части, които имат своите названия в езика БХАДЖА.

 

Истината, знанието за най-малките химически системи във Вселената САМ – атомите, става Самбала. Тя е тибетската Шамбала, Симбела и руското Беловодие. А истината, знанието за това как се изгражда, съществува и разгражда материята, за творческата мощ – КХА, става Кхабала. Тя е еврейската Кабала.

 

В книгата „Апокрифнота история на света” от Джонатан Блек, на стр 330 можем да прочетем следното: „В Испания през XIII век живее кабалист на име Абрахам Абулафия, който пише за съзидателното слово на Бога. В ранните кабалистични текстове 22-те букви от еврейската азбука са описани като обладаващи съзидателна мощ. Следователно „в началото” Бог е комбинирал тези букви в определени модели, трансформирал ги е и от тях е създал думите, а от този процес са се разгърнали всички различни форми на Вселената.”

 

Както се вижда без БАЛ – Истината не могат да минат нито тибетската Шамбала, нито еврейската Кабала.

 

БАЛ – За българите: Мярка за човешкото познание. В нашите училища, знанията на децата се оценяват по шестобална система, а във висшите училища се приемат кандидатите с най-висок бал.

 

БАЛ – За религията: За да остане в човешката памет през вековете и да придобие масовост, а от там почит и уважение от много хора, понятието БАЛ става Бог. 

 

От почит и уважение към него, дедите ни наричат главния си град БАЛКХ, територията си БАЛКХАРА, а себе си БАЛКХАРи. Бал, е бил върховен бог в Балкхара, Акад, Бабилон, Балистан – Палестина и неговата колония Картаген.

 

Навсякъде, при своите преселения последователите му именуват държавите си, главните си градове, планини, езера и морета с неговото име. Такива са:

 

  • БхаБел – Бабел – Бабилон.

  • Баалбек и БиБал в Балистан – Палестина.

  • Езерата Балкхаш – Балхаш и Балатон.

  • Балтийско море – от народа балти. Балти живеят и днес в Балтистан, в североизточен Пакистан, близо до глетчера Балторо.

  • Държавата Белгия – от народа белги, дошли от Белаския – от Македония.

  • Провинция Белуджистан в Пакистан – от народа белуджи. Белуджи живеят и днес в Пакистан, Афганистан, Иран и някои близкоизточни държави.

  • В Кавказ и днес съществува Балкария и град Балкхар в Дагестан.

  • На територията на Волжска България, са развалините на древната и столица Болгар.

  • В Дунавска България са Бяла, Белица, Беласица и сръбската столица Белград.

  • А най-голямата планина в земите на аспаруховите българи е именувана Балкхан.

     

Бог Бал е известен от историята още и със следните имена: Бел, Пал, Пел, и Балу, а от Библията Баал – семитска версия, Ваал – гръцка версия.

 

Известният асирийски цар Ашурбанипал заповядал да напишат върху глинена плочка с клинопис следното: „Който с коварна умисъл заличи документ с моето име, унищожи го или го пренесе на друго място, нека него прокълне Нинмах пред Бел и Саратея, нека унищожи неговото име и неговото семе във всички земи!”

 

По времето на Александър Македонски, бабилонският маг и историк Берос, тълкувател на белусите – свещени древни книги изгубени във времето, е записал следното: „Бог Бел разделил Оморка (мрака, като прасубстанция) и създал небето и земята.”

 

Балистанският град БиБал, е оставил името си върху корицата на Библията, а с него и името на бог Бал, въпреки че в нея не са казани ласкави думи за него. Така е защото Библията е сбор от редактирани и приспособени за нуждите на новата джудайска религия по-стари текстове от Бабилон и Египет. Но както писа наскоро един световноизвестен автор, в една своя книга „Борбата между Бал и Ехова, още не е завършила”.

 

Тихо и неусетно нашите врагове направиха така, че ние днес да порицаваме и мразим всичко свято за нашите деди, за което те са давали дори живота си, за да го отстояват. И не само това, ами днес враговете успяха да ни приобщят здраво и необратимо към своите "ценности", така, че да възхваляваме мирогледа им, методите им, бита им, подлостта и мерзостта им, приложени против нашите деди, а сега и срещу нас. Направиха ни неволни предатели и родоотстъпници. Не напразно Паисий възкликна "О, неразумний..."

 

А сега да видим какво са натворили нашите врагове с понятието БАЛ и защо мнозина българи вече се срамуват да се наричат българи.

 

Понятията по-долу започват със звука Б или думата БАЛ и ще бъдат преведени от БХАДЖА в най-общ смисъл. С първичното им значение и след "преработката" им.

 

БАЛАБХУР – Състои се от две думи БАЛА+БХУР. БАЛА означава пълен кръговрат на Закона и в частност, завършена физическа система – Земята. БХУР ни казва, че всичко върху земната повърхност е "изтекло" от земното ядро. В Индия БХУРлока, също означава Земята. Но днес цялата дума се произнася баламурник и винаги означава само едно – ГЛУПАК.

 

БАЛАМА – Означава, че при пълния кръговрат на Закона – БАЛА, се е проявило химическото поле – МА. Но днес балама, винаги означава само едно – ГЛУПАК.

 

БАЛАКХ – Означава, че при пълния кръговрат на Закона – БАЛА, се изявява и творческата мощ – КХ. Но у нас балък винаги означава само едно – ГЛУПАК.

 

Днес тази дума се използва и като име или прозвище на човек. Такова е родовото име на известния германски футболист Михаел Балак. Такова е и родовото име на известния български футболист Класимир Балъков. Всеки българин знае какво означава то, но тъй като човекът прави името, а не името човека, Красимир Балъков е достоен и уважаван човек.

 

КХАРАБАЛАКХ, Карабалък – Състои се от две думи КХАРА+БАЛАКХ. КХАРА означава теория – КХА и практика – РА, в едно. Абсолютна творческа власт и мощ. Но днес така е наречена вид шаранова риба. И когато някой човек бива наричан карабалък, винаги означава само едно – ГЛУПАК. Същото, като да го нарекат шаран.

 

От КХАРАБАЛАКХ произлиза и думата калабалък – множество, сган.

 

БАЛСАРА – Състои се от две думи БАЛ+САРА. Означава, че по време на кръговрата – БАЛ, газовата плътност на полето, атмосферата – СА, се променя, преобразява – РА.  Но днес балсара, винаги означава – ГЛУПАК, немарливец.

 

В Индия има такова име, Balsara.

 

БХУДАЛА – Означава, че Законът – Б осъществява възможностите – Х, уплътнява ги – У и ги е поляризирал – ДА, през време на четвъртия период от кръговрата, когато времето тече в права посока, а пространството се разширява – ЛА. Но днес будала, винаги означава само едно – ГЛУПАК.

 

БХУНАКХ – Означава, че Законът – Б осъществява възможностите – Х, уплътнява ги – У, установява ги – НА, чрез творческата мощ – КХ. Но днес бунак, винаги означава само едно – ГЛУПАК.

 

Към горните думи, съдържащи Б или БАЛ, може да се прибави и името на великият пълководец от Картаген – КХАНИБАЛ. В Картаген върховен бог е бил бог БАЛ. Днес КХАНИБАЛ е станало нарицателното канибал.

 

Това са само някакви си осем омърсени думи – "нищо работа". Но... Кой образован българин ще ги приеме за български и ще иска да ги използва или да си премълчи когато го нарекат с някоя от тях. Кой ще обърне внимание въобще на думата БАЛ и ще иска да си има нещо общо с нея, камо ли пък да я издигне като свое свято знаме.

 

Аз наричам този похват "отрязване на пъпната връв" – изтриване на паметта и подмяна на съзнанието, така, че детето вече никога да не припознае и приеме своята родна, истинска майка като такава. А чрез допълнителни целенасочени похвати приложени от враговете, да я намрази и може така да се случи, че да я убие като вещица с камъни на площада, какъвто е бил обичаят в стари времена. След това ни оставят на автопилот, като във вица за българите в ада. "Елементарно, Уотсън".

 

В този луд свят ще оцелее народът, който има най-дългата пъпна връв.

 

Но, както казва народът "Луд, умора няма" и гаврата с българите продължава.

 

Думата БАЛ, е първообразът на нашето мирогледово име – БАЛКХАРи, българи, което е почти същото като съвременните названия юдеи, християни и мохамедани. А нашето народово име, известно ни от средновековието от така наречените "прабългари", се съдържа в имената на сродните племена: хайландури, ванандури, котрагури, утигури, оногондури и др.

 

Някой може да възрази, че ури е само граматическо окончание от някакъв език, а не нашето народово име. Отговорът е, че същият похват е приложен и с нашето мирогледово име: Купи булгар, Кучи булгар, Оногхонтор булгар, Чдар булгар. Понеже е известно какво означава булгар, изразите не са изписани слято, като една дума, а две отделни думи, както е правилно. Да приложим и това в думите с народовото ни име: Хайланд Ури, Вананд Ури, Котраг Ури, Утиг Ури, Оногонд Ури и др. Това вече, е друго нещо.

 

УРИ – Българско народово име, произлизащо от понятието от БАЛКХАРА и БХАДЖА – УР, чийто графичен знак е този Y.

 

В древността някои народи са се именували с понятия от БАЛКХАРА и думи от БХАДЖА, а понятието УР е едно от най-значимите в мирогледа БАЛКХАРА. Затова е прието като наше народово име. И не само от нас, но и от други народи.

 

УР, в езика БХАДЖА е символ за това, че долната граница – У, между ядрото и полето вече е отворена навън и ядрото излъчва. В действителността, УР, е това което наблюдават астрономите върху слънчевата повърхност, в най-долния слой на слънчевата хелиосфера, над самото ядро. Там, където се образуват гранулите.

 

 

В древността УР, е символизиран със змия, дракон или огнедишащ змей, който е обвил ядрото.

 

В Индия, УР – „Васуки или Шеша, е цар на морските дракони или наги. Владетел на долната земя Патала. Обитава водите на първичния океан. Когато една от хилядата уста на Шеша се прозява, някъде по света става земетресение. В края на нашата епоха, когато боговете решат, че Земята вече трябва да бъде унищожена, от устата на Шеша ще се излее горяща отрова, която ще превърне в пепел всичко сътворено на света.”

 

И понеже цялото материално многообразие на Земята е изтекло през УР, змиите се считат за най-мъдрите същества, а кобрата е свещено животно, както в Индия, така и в древен Египет. Можем често да я видим над главата на фараона от древните стенописи. Там, тя е наричана Урей, Уреус.

 

Вероятно от написаното по-горе се досещате, че УРИ символично означава и змии, а змиите както казват са най-мъдри. Още от древността, до наши дни в Индия змиите са наричани наги. И днес, в източна Индия съществува щат с името Нагаланд. А от древността е известно названието нагомъдреци. За да разберем, кои са нагомъдреците, ще цитирам текст от книга на Петър Добрев.

 

„И най-после стрелката на маршрута отскача рязко на изток, споменавайки добре известните гимнасофисти или нагомъдреци – средновековно название на съседните с Персия северни индийци и по специално на индийските брахмани. До тези именно гимнасофисти във втория списък на Хронографа е поставено като завършек на текста и името на древните българи.”

 

Дали пък няма връзка между урите и нагомъдреците? Има и то каква. Ур гури, е първообразът на индийското нага мадра – нагомъдрец. УР, означава змия, а гур, е съвременното индийско гуру – учител, мъдрец. Нага, в Индия означава змия, а МАДРА – мъдрец, от името на държавата МАДРА. Ур гури, достига до България със жителите на средновековната българска крепост в Странджа – Ур гури, близо до съвременното село Българи. А на изток, Ур гури се променя в уйгури.

 

Но мъдростта на змиите е само в символиката, а в живата те са си проклетия. Заради отровата. И от нея започва другата митология, че между човеците живеят ужасни рептилии с човешки образ. Че те... Я най-добре да прочетем, какво точно пише по въпроса тук-там в мрежата.

Виж: http://megavselena.bg/al-ubaidskite-gushteri-hora/

 

Надявам се, че от статията става ясно за какво иде реч. Но и от много други публикации, с по тенденциозно и крайно съдържание се разбира общият подтик на тази хилядолетна кампания –  ако някога се разбере кои са тези рептилии с човешки образ, тогава непременно и незабавно трябва да си получат заслуженото. Ама ха... Е, как тогава някой ще поиска да си признае че е горд наследник на УРИте? Ако някой все пак го направи, първото което му се отговаря, е: "От Ванкувър да Мисури, пълно с чукундури!".

 

Но от статията се разбира, че в Индия има още едно название за змии. "В Индия се разказва за нага – рептилски същества, които живеят под земята, но често прекарват време с хората. В някои индийски текстове се споменава и племе, наречено сарпа – рептилско общество със змиеподобни носове и крака на гущери."

 

Моля, да обърнете внимание на името на племето "сарпа". Тази дума я има и в латинския език и също означава змии. От там е преминала и в някои от романските езици.

 

Тук, на Балканския полуостров, римляните превеждат нашето народово име от УРИ на серпи. И така са ни наричали. Но са знаели и нашето мирогледово име – българи.

 

Девизът на Рим е "Разделяй и владей!". А най-лесно е да разделиш един народ, когато има две имена. Римляните, а по-късно и гърците, винаги са се стремили да откъснат части от нашия народ и непременно да ги превърнат в наши смъртни врагове. А това е най-лесно, защото всеки предател се стреми да ликвидира предадения, за да си замине с него и сведението за самото предателство. Това е едни вид пречистване. Защото предателите във всички времена и земи са считани за долни и мерзки. Включително и от тези в чиято полза са направили предателството. 

 

В по-голямата част от страната ни, там където властта на българския елит е била силна, са ни наричали българи. Но в северозападните български покрайнини и северно от Дунава, тенденциозно са ни наричали предимно серпи. Заработват и други похвати от тихия манипулативен фронт и... Ето ти нов народ – сърби и нова държава Сърбия. Честито.

 

Официално това се случва през 1217 година, след като Василий ІІ, през 1214 година е победил Самуил. А в 1218 България пада окончателно под Бизантийска власт. От тогава Сърбия, като държава, е била използвана винаги за да ни забива нож в гърба. Един от последните примери е по време на Съединението.

 

Но такива са правилата на играта. Когато те повалят и видиш, че някои са се затичали към теб, не си мисли че всички искат да ти помогнат да се изправиш. Мнозина бързат към теб за да си изтрият обувките. Таке че, по-добре не падай.

 

Оказа се обаче, че названието серпи не е изчезнало, а се е използвало дори и през деветнадесети век. Виж: http://bghistoryanalysis.blogspot.bg/2011/12/1861.html

 

Второто разделение, което враговете ни извършват с българския народ е мирогледово. По време на турското робство, значителна част от българите доброволно приемат исляма или биват "потурчвани" насила. Такива са помаците, торбешите и бошняците. И те, в подходящ момент биват употребени като наши смъртни врагове. Най-яркият пример за това е Баташкото клане.

 

Третото разделение на българския народ бе осъществено от "Великите сили". В края на 1861 година, от обединените Балахия – Влахия и Молдова, на север от Дунава е образувана измислената държава Румъния. Дотогава там са били българи и са говорели български език, но им беше натресен и измисленият "румънски език", както и хилядолетна история, от времето на Рим и цезарите. И отново, Честито! И остава... познайте какво... В междусъюзническата война ни забиха ножа в гърба.

 

Но създаването на Румъния има и още едно, може би по-важно предназначение – да се вбие като разделителен клин, заедно с Унгария и Австрия, между южните и северните и източни, така наречени "славяни".

 

Цялото така наречено "славанство" заедно с Румъния, Унгария и Албания са продукт на българския мироглед и усилия. Те са българската цивилизация в Европа. Затова Източна Европа е различна от Западната. Но. Има едно голямо но. Ние сме орали и сели, а други жънат. Но... Ах, колко е прекрасно това последно но! Надявам се.

 

Четвъртото разделение на българския народ се осъществи през двадесети век и всички сме свидетели на неговите последствия днес. Това е известният "македонизъм" и антибългарската държава Македония. Естествено, и със свой хилядолетен македонски език и история от времето на Александър. Първо в рамките на Югославия, а по-късно и като независима държава. Този въпрос не е окончателно решен. Но въпреки това, се работи вече и за петото разделение. То е новият "тракидонизъм" – "копи-пейст" вариант на македонизма.

 

Казват, че някой бил казал, че "Бъдещето не принадлежи на всички!". Не звучи добре. Никак. Дори е трагично и унизително. Но, това е положението. Точно както го е казал поетът: "Борбата е безмилостно жестока. Борбата, както казват е епична..."

 

Какво ли е искал да каже мъдрият дядо на Хасим: "... но пак ша дойде време, когато нашите дедове пак ша си земат първият ихтибар, защо и Господ кабул не чини да се тъптат толко онези, от които всичко излезло на земята.”

 

"Ще поживеем, ще видим". Но и това вече не е сигурно. Така че...

 

 

предишна     горе     следваща

​

bottom of page