top of page

ОБЩЕСТВЕНОТО  УСТРОЙСТВО

1. ЕЛИТЪТ

 

Поради нашите различия, по-способните личности в общността, по естествен път се проявяват или биват гласно или негласно приемани или обявявани за водачи на рода или племето. С увеличаване на числеността на общността, съизмерно се увеличават и водачите, които се обособяват в група, ръководеща  общността. Те са елитът. Задълженията на елита са да осъществи, организира и поддържа здрави и работещи трите стожера на обществото.

 

Освен за устройството и устойчивостта на обществото, елитът е отговорен и за опазване на реда в него, запазване на територията на държавата, на земята и водата, както и за взаимоотношенията с другите общества.

 

Моралът не е природна даденост, а обществени – човешки съглашенски поддържани устои, за устройството и съществуването на общността. Когато обществото "заболее", това означава, че са нарушени неговите устои,  следствие от излизане на елита на общността от общоустановения за нея морал или, че елитът е подчинен на друг елит, от друго общество, с друг морал.

 

2. ЗАВИСИМОСТИТЕ

 

КХАМА, е обмена на сведения за стойността на полето, чувствителност, осезаемост, която поражда тежнения в биополето и желания в тялото.

 

Желанията са естествени и необходими. Те са част от съобщителната ни система, която известява командния център – мозъка, за състоянието на тялото, душата и околната среда. Умът е най-висшето в човека и съответно той, след обобщение и анализ, взема решение и издава команди до съответните органи, за справяне със ситуацията на глад, на жажда, на студ, на тъга, на опасност и т.н. Това изречение стана доста дълго, защото и самия път описан в него не е кратък и времето не винаги достига за решение и изпълнение. Затова природата е решила, при извънредни ситуации той да бъде заобиколи и "да предприемем инстинктивни спешни "спасителни" действия".

 

Но да се върнем към обичайните ежедневни нормални желания. Понеже "на вкус и на цвет, товарищи нет", всеки от нас има предпочитания към точно определени ароматни, вкусови, звукови и светлинни възприятия и усещания. Те ни стават любими и желанията за тяхното удовлетворяване се утвърждават като водещи и задоволявайки предимно тях те стават все по-силно и по-силно предпочитани. А ние продължаваме лекомислено по този път, защото знаем, че това не е проблем и ако решим, винаги можем да спрем с тези безобидни глезотии.

 

Най-лесният начин да "измамиш" ума, е като "не правиш резки движения". Това именно вършим ние, когато бавно но упорито го "изнудваме" да задоволява едни и същи желания на тялото или душата, ден след ден. Така волю – неволю "променяме програмата" и умът се подчинява на желанията на тялото или душата, а това е неестествено. Тогава желанията се превръщат в страст, а нейното задоволяване става целенасочено.

 

Осъзнавайки това ново наше състояние на зависимост на ума от желанията на тялото или душата, ние продължаваме по същия път, осланяйки се на волята, благодарение на която, ако решим, ще прекратим лесно това пътуване. Но, всеки път води до някъде. А ние, влачени от влечението на страстта, ще разберем накъде пътуваме едва когато пристигнем там и навлезем трайно в порока. Но тогава вече, ние, няма да сме ние. Ще сме се превърнали в нещо друго, чийто ум е трайно пренебрегнат, волята безсилна, а властта на порока над нашето тяло или душа безгранична.

 

Тогава целта на нашето съществуване ще бъде само една, да изпълняваме сляпо и покорно волята на порока си, а той е ненаситен, незадоволим и иска все по-често и все повече. За да го задоволим, "ние" сме готови да пожертваме всичко. Ще пропусна по-ниските степени на нашата жертвоготовност в това състояние и ще посоча най-крайната – робът на порока, е готов да пожертва целия свят за господаря си. Това може да ви звучи твърде несериозно и лекомислено, но за справка, попитайте специалистите, дали е така или не. Спасението от порока е възможно, но изключително трудно.

 

Както знаем "всеки, рано или късно, си намира майстора". Това се случва и на нашият порок. Когато ние вече не можем да го задоволяваме и "положението е безнадеждно", се намират "добри батковци", които започват да ни помагат и ни спасяват, като "плащат масрафа", за да сме спокойни и задоволени "ние", защото "приятел в нужда се познава". И така си сменяме господаря. Ама и те понякога имат нужда и ние трябва да си доказваме приятелството и го правим "от сърце и душа", защото той – новият господар, "со кротце – со благо", а не като стария. Не ни мъчи. Когато имаме нужда и го помолим, винаги, като приятел, ни помага. Така и ние. Когато той ни помоли за нещо, "няма проблем". По тази причина, хора със зависимости не бива да заемат висши обществени и/ или държавни длъжности, от които зависи националната сигурност.

 

При определени обективни или субективни обстоятелства, човек може да попадне под чужда власт или зависимост поради (примерно):

 

  • изнудване, заради правото на ползване на петте лични права

  •  изнудване, заради грешки или престъпления в миналото

  • алчност

  • кариеризъм

  • алкохолизъм

  • опиати

  • секс

  • религия

  • идеология

  • мироглед

 

3. ВЛАСТТА

 

Първата, най-естествената лична власт е родителската. Тя е следствие от личното неотменимо право и задължение на човека – отговорността на родителя за живота и бита на детето. Заедно с учителите, родителите трябва да го подготвят за бъдещите му взаимоотношения човек – човек и човек – общество. Да го подкрепят в неговото израстване до необходимото равнище, защото хората израстват не с годините, а с отговорностите които поемат в личния и обществения живот. Същото е и с народите.

 

Родителската власт, старейшинството е основата и причината за патриархалното устройство на семейството, рода, племето. Най-старият член в рода е овластен и заради знанията, уменията и опита си. Целта на старейшинската власт е налагане на ред, осигуряващ справедливо съотношение между правата и задълженията на всички членове, според морала, приет или наложен в семейството, рода, племето.

 

С нарастване на знанията, уменията и отговорностите на младите хора, се увеличават и техните желания за повече свобода, за лични решения и действия. Това често поражда сериозни противоречия между младите и старите, не само в отделни семейства, но и в цялото общество. За това вечно противоречие между опита на старите и желанията на младите в семейството и обществото е поговорката, "Младите могат, но не знаят. Старите знаят, но не могат". Но пък има и друга поговорка "Не питай старило, питай патило!". Следователно, решенията трябва да се вземат от знаещите и да се изпълняват от можещите, и в рода, и в обществото.

 

Политическата власт, е висшата власт в обществото и се дава или взема по волята на личност, група, част или цялото общество, въз основа на закона, морала или мирогледа и се прилага от личност, група или част от обществото, в изгода на личността, групата или цялото общество. А каква е била властта в нашето общество в древността? За това можем да научим от този кратък откъс от книгата Веда Словена.

 

Днес монархията е отживелица за по-голямата част от държавите по света, но преди време е била единствена и неоспорима властова система в целия свят. Вероятно всеки ще си помисли, че прочетеното по-горе е израз само на традицията? Така е, но има и още нещо. А то е, както вече писах, че нашите деди прилагат природните закони и дадености и в общественото устройство. Какво ли са прочели от вселената и са го приложили в случая, за властта?

---------------------------------------

Във вселената всичко започва и завършва с най-малките възможни физически системи. Те се появяват първи и биват унищожавани последни, защото са най-устойчивите. Заради своята многобройност, повсеместност и издържливост, те са началото и края на физическото поле, началото и края на всичко осезаемо във вселената. Те са физическото поле.

 

Но техните полета са най-слабите и поради това те са единствените физически ядра във вселената, които нямат спътници и са (почти) еднакви, поради което взаимодействието между тях е много слабо и много бавно.

 

Те са хаосът на древните, а хаос е когато още няма изявено по-голямо, централно ядро, което да постанови неравенство – космос – ред. Без него те са еднакви и равноправни и няма космос – ред, а хаос – равенство.

 

Слънцето, чрез своето поле – гравитацията, е постановило ред в цялата Слънчева система и всичко намиращо се там е подредено и поставено на своето място чрез съпоставянето на собственото си поле с полето на Слънцето.

 

Но Слънчевата система е част от галактика – Млечният път, в чийто център се намира огромна физическа система, която, чрез своето поле – гравитация, държи в Млечния път всички негови звездни системи.

 

Благодарение на Слънцето, Земята е цветуща градина.

 

Така е във вселената, а ето същият текст отнесен към обществото.

---------------------------------------

 

В обществото всичко започва и завършва с най-малките обществени единици семействата. Те се появяват първи и биват унищожавани последни, защото са най-устойчивите обществени единици. Заради своята многобройност, повсеместност и издържливост, те са началото и края на обществото, началото и края на всичко осъществено в обществото. Те са обществото.

 

Но тяхната власт е най-слаба и поради това те са единствените обществени единици, които нямат подвластни и са (почти) еднакви, поради което взаимодействието между тях е много слабо и много бавно.

 

Те са необвързани чергари, а чергарство е когато още няма изявен лидер, който да постанови неравенство – власт – ред. Тогава те са еднакви и равноправни и няма ред, а чергарство – равноправие.

 

Царят, чрез своята власт, е постановил ред в цялото царство и всеки жител на царството е поставен на своето място в обществото, чрез съпоставяне на своята власт с властта на царя.

 

Но царството е част от империя, чийто владетел е императорът с огромна еднолична власт, чрез която държи в империята нейните царства.

 

Благодарение на централната власт, обществото процъфтява.

---------------------------------------

 

От написаното се вижда, че диктатурата, единовластието на човек, група или част от обществото, е единствената власт, която е прилагана в древността. Тя и днес е най-добре работещата властова система, но вече и като диктатура на закона или конституцията. Няколко власти са "Много баби – хилаво бебе".

 

В отвесна посока властта няма варианти, тя трябва да бъде диктатура. Но днес манипулаторите приравниха диктатурата с тиранията и я направиха "мръсна" дума.

 

Демократичната власт е приложима само в малки общности. "Демокрация" за големите общества е възможно да бъде употребена символично, след като разумна диктатура си е свършила работата и е подредила обществото правилно и след това то продължава "по инерция" да следва същия път, дори и да се смени властта с някаква "демократична".

 

Примери за това са Англия и нейната колония САЩ. И двете страни тръбят по целия свят, че са най демократичните общества, което е така, но само във водоравна посока. Поради богатството на тези държави, ограбвали дълго време света, там има големи възможности за растеж "на място". Но в отвесна посока, по властовата стълба да се прилага някаква "демократичност"? "Сори" както казват там. В Англия и САЩ, властовата система е диктатура на закона и затова са добре. Но пък всички знаят, че там демокрацията се свежда до един цирк, наречен "предизборна кампания". Тази демагогия си е отдавна и ще бъде все такава, докато само слона и магарето играят на сляпа баба в този цирк.

 

Ако днес има държава с демократично управление, това е само Швейцария. Но тя е такава, защото някои са решили да я има и да е такава.

 

4. ВАРНОВАТА  СИСТЕМА

 

Както писах по-горе, дедите ни пренасят истините, правилата от Вселенския Закон и в обществения живот, като готови модели, измислени от Висшия Вселенски Разум, приложени и проверени във вселената. За устройството на обществото, нашите деди създават система от четири варни, за правилно оценяване на умствените способности на хората, следствие от тяхната лична еволюция и знания и поставянето им на подобаващото място в обществената властова структура.

 

Тук трябва да отбележа нещо важно. Не се оценяват и разделят на четири групи хората, а знанията и уменията им. Хората са само носители, прозорци към голямата истина, защото главната цел на човешкия живот е познанието за света, истината.

 

Като модел за Варновата система, е взет моделът за Петте Велики Елемента, известни в Индия като Панча Маха Бхута, а те според писмените източници са: Етер, Въздух, Вода, Земя и Огън.

 

Необходима е малко уточнение. Петият елемент – Огънят, не е елемент, а времето, движението, което според съвременната терминология е електромагнетизмът. Така елементите остават четири – Чатур Маха Бхута – пространството. Те са четирите плътности на полето около земното ядро – четирите агрегатни състояния на материята – четирите и качествени състояния. От тук са и четирите варни –  четирите равнища на познанието у хората. Но петият „елемент” – огънят, движението, не е отхвърлен, а е гарант за прилагането на Варновата система. Той, е задължителното придвижване на личности в обществената структура, там където им е мястото, според тяхната лична ВАРНА.

 

Първата, висшата ВАРНА, символично съответства на физическата плътност на полето ГАНА, Акаша, Етер, плазма. За Акаша, в книгата „Фините неща в природата” от Рама Прасад е записано: „Акаша – название на първата Татва, етера на звука. Тя е особено важна, тъй като в нея възникват, съществуват и действат всички останали Татви. В Акаша се съдържат всички форми и идеи на Вселената, тя предхожда или следва всяко същество. От това състояние може мигновено да се появи всяка друга Татва или субстанция или по-точно – в него съществува всичко в непроявена форма.”

 

Човекът, който е способен да достигне висшето познание ВЕДА, за висшите тайни на Всемира, е окачествен като: велик мъдрец, БАЛАР, БАЛКХАР, риш, БРАКХМАН, АТМАН, махатман, УРГУР, нагомъдрец, двиджа – два пъти роден – телесно и духовно. Такива хора са направлявали развитието на човешката цивилизация. 

 

Но те не се раждат всеки ден. Не на всеки човек се отваря третото око – връзката на ума с Висшия Разум, за да стане двиджа и поради това се появяват научените лъжемъдреци, за които Лао Дзъ казва " Мъдрият не е начетен. Начетеният не е мъдър".

 

Хората от висшата ВАРНА – брахманите, нямат желания. Те се ръководят от обективната, природната истина и нея прилагат в обществения живот като правила и норми. Затова в древни текстове се казва,  „Ако искаш да станеш мъдър, убий желанията в теб”, а в книгата Бхагавад гита, за брахманите е записано следното.

 

"Който не мрази озарението,

действеността и помрачението,

когато идват, нито мечтае

за тях, о, Пандава, когато ги няма,

 

невъзмутим, нетрепващ от силите,

казва, запазил самообладание:

„Не аз – природните сили действат!”

И не трепва от техните действия,

 

неизменен в неволя и радост,

равнодушен към кал, камък, злато,

към желаното и нежеланото,

към похвали и хули – еднакъв,

 

и към почести и унижения,

и към приятел и враг – еднакъв,

отхвърлил личните земни стремежи –

този човек е надмогнал силите."

 

Символичният цвят на първата ВАРНА е белият, защото той съдържа в себе си всички останали цветове или както се казва в цитата по-горе: "В Акаша се съдържат всички форми и идеи на Вселената". Така и брахманът обладава цялото човешко познание.

     

Те са Бялото братство, по-точно Баловото братство.

 

Когато брахманите управляват света, посоката и методите за развитие на обществото са сътрудничество и еволюция.

 

Втората ВАРНА, символично съответства на газовата плътност на полето – атмосферата. Отнесена към човека, е символ за възвишеност на разума и чувствата, на морала и добродетелността, на просветлеността и просветеността, на чистотата на духа и тялото.

 

Такива са качествата на човек, който не достига до висините на познанието, но е придобил достатъчно високи знания и умения и затова е окачествен като КХСАДРА –  владетелите, аристократите и висшите военни. Те трябва да са морално чисти и безкористни – прозрачни като въздуха, за да бъдат съвършени проводници на познанието и указанията на брахманите.

 

Те не желаят да работят и да се смесват с простолюдието, за да не се замърсят морално, идейно и физически. Затова са горди и властолюбиви.

     

Поради отсъствие на брахмани или под влияние на собствените си страсти и желания те налагат династичност и наследственост – монархията.

 

Недостатъците на монархичната система се поправят с републиканско управление.

     

Символичният цвят на втората ВАРНА е жълтият – цветът на нарциса. Който е гледал филма „Последният император” навярно си спомня думите на императора, „Като дете мислех, че светът е жълт”, защото всичко около малкия император беше в жълт императорски цвят.

 

Те са жълтите – монархическите братства.

     

Когато Кхсадриите управляват света без брахмани, посоката и методите за развитие на обществото са противопоставяне, а като следствие от това войните.

 

Третата ВАРНА, символично съответства на течната плътност на полето – водата. Отнесена към човека, е символ за деятелност, изменчивост, страсти и желания.

     

Такива са качествата на човек, който е придобил само знания с приложен характер, затова е окачествен като ВАИСА. Те са били търговците, занаятчиите и земевладелците. Днес на преден план в третата ВАРНА трябва да се поставят банкерите.

 

Не рядко ВАИСА са груби, алчни материалисти, чревоугодници, сластолюбци, хора с много страсти и желания. Недостатъчно просветлени, недостатъчно просветени, не винаги морални и не винаги добродетелни. Те са икономическата мощ на обществото, така наречената средна класа. Те изграждат, те рушат.

 

Страстите и желанията им за власт и мощ ги тласкат към революции.

     

Съотношението между желанията им от едно страна и знанията и уменията им от друга, ги тласкат към грешни, користни решения и действия.

 

Символичният цвят на третата ВАРНА е червеният – цветът на удоволствието. Те са хора с духовни и телесни страсти и пороци, от многоцветните братства.

     

Когато Ваисите управляват света без брахмани и кхсадрии, посоката и методите за развитие на обществото са анархия и инволюция.

 

Четвъртата ВАРНА, символично съответства на твърдата плътност на полето – земята. Отнесена към човека, е символ за мрак и невежество, на нисък морал, на леност и бездействие.

 

Такъв е човекът с ниски естествени качества и малко придобити знания и умения, затова е окачествен като СУДРА. Те са наемните работници, хората на черния труд, хората които не могат да се пригодят към цивилизацията, към новото и прогреса. Те задоволяват единствено нуждите на своето тяло.

 

Символичният цвят на четвъртата ВАРНА е черният – символ на мрак и невежество.

     

Те нямат братства.

 

Когато всички станем судри и настъпи безвластие, ще означава, че сме в дъното на Кали Юга, че съвременното човечество вече се е изчерпило и си отива по естествен път.

 

Днес Варновата система е атакувана, клеветена и позорена главно в две посоки.

 

Първо. Тя е обявена за класова и затова се използва думата каста. Вярно е, че в определен период от историята на Индия „петият елемент” престава да действа и обществото приема кастите като окончателно разделение по класов, съсловен, професионален, религиозен и други показатели. Кастите се затварят и наистина стават регресивни. Но Варновата система няма групов характер. Тя е насочена към отделната личност. Така е записано и в Бхагавад гита, в осемнадесета песен.

 

„Действията на брахмани и кшатрии,

вайши и шудри, о, Парамтапа,

са разделени според качествата

на личната природа у всеки.”

 

Всеки човек в древността ни е познавал варновата система. Знаел си е много добре мястото в обществото и не е протестирал, а си е изпълнявал задълженията произтичащи от неговата варна и професия. Имал е право да се придвижи нагоре в отвесна посока и да премине в по-горната ВАРНА, но само ако докаже знания и умения за това. И за хората във всяка ВАРНА е имало възможност за борба и постигане на по-достоен живот, също чрез доказване на по-високи знания и умения. Остатък от варновата система доскоро у нас бяха еснафските сдружения. Там, за да научиш занаят, първо чиракуваш, после ставаш калфа и когато си издържиш изпита пред еснафа, ставаш и ти майстор. От СУДРА, ставаш ВАИСА.

 

Животът е борба и усилия за победа. Затова когато судрите се съревновават помежду си, според законите и морала, печелят те, печелят и другите, а обществото е в равновесие. Когато ваисите се съревновават помежду си, според законите и морала, печелят те, печелят и другите, а обществото е в равновесие. Когато кхсадриите се съревновават помежду си, според законите и морала, печелят те, печелят и другите, а обществото е в равновесие. Но когато брахманите се съревновават помежду си, тежко и горко на народите. Те не са брахмани.

 

До тук описвах варните само откъм личните способности на отделния човек, но своето силно влияние имат и обективните условия. За тях цар Соломон е казал:

 

„Обърнах се и видях под слънцето,

че надтичването не е на леките,

нито боят на силните, нито хлябът на мъдрите,

нито богатството на разумните,

нито благоволението на изкусните,

но на всеки се случва според времето и случая.”

 

В наше време, благодарение на прогреса и глобализацията, различията в качествено и количествено съотношение между варните в общочовешко измерение са много по-малки. Но заради глобализацията се появиха новите касти – международните съсловни организации, които естествено се държат като мафии. Такива са: МВФ, СБ, ОПЕК, НАТО, банките, религиите, военните, фармацевтите, медиите, тайните служби, спортните организации и т.н. Но на първо място са финансовите институции. Това е възможно поради две причини.

 

  • Заради общественият закон който гласи, "Всяко обществено сдружение или дейност, оставени без надзор и контрол, рано или късно се обръщат против това, заради което са създадени!".

  • Родолюбието (национализмът) беше порицано и забранено и така новите международни касти "Намериха село без кучета".

 

Второ. Заради символичните цветове на четирите варни, варновата система е обявена за расистка. Взема се предвид фактът, че хората в Индия наистина се различават по цвета на кожата. На север са по-светлокожи, а на юг по-мургави.

 

Това обвинение към Варновата система е несъстоятелно и поради факта, че думата раса няма нищо общо с цвета на човешката кожа.

 

Както се вижда от написаното до тук, ние не сме равни в обществото. Това дава повод на някои да атакуват Варновата система и по трети показател, че тя е елитарна. Да, тя е и трябва да бъде елитарна. Народ без елит няма бъдеще. Точно за това нашите деди са създали Варновата система. Тя работи безупречно и днес в напредналите страни. Всяко отклонение от нея води до застой и дори връщане назад. Знаем как в комунистическото общество у нас и в прехода след него, се овластяваха верни на партията или по шуробаджанашка линия неподготвени и користни хора от простолюдието – судри и какви дела натвориха те.

 

Днес, пример за явно прилагане на Варновата система е управлението на Иран, а доскоро и на Либия. Но, вероятно има и държави, които я прилагат скрито.

 

Прилагането на Варновата система, е най-важният тест за всяко общество. Ако го решава правилно, ще върви уверено напред. А при нас днес нещата не вървят, не само заради това, но главно защото не работи "петият елемент".

 

5. ПОЛИТИКАТА

 

 

Поради уедряване на общността в исторически план, вътре в нея се обособяват първо на родов, териториален, а по късно и на съсловен, професионален, езиков или религиозен признак, по-малки съставни общности със свои групови интереси. Така Общественият Морал постоянно е подлаган на натиск от желанията на отделни личности или групи, за установяване на нови правила в тяхна изгода или промяна на вече установените. В следствие от това противоречията в обществото се увеличават и задълбочават. За да бъдат разрешени те, естествено се достига до писаните правила – законите. Така се ражда Политиката – интересчийството.

 

Политиката, е регулиране на интересите в обществото чрез законите. Тя е пътната карта на общността, която я води напред, връща назад или я върти в кръга на застоя.

 

6. КОСТИТУЦИЯТА

 

Висшият закон в държавата днес е Конституцията. Тя трябва да е израз на общият Мироглед на нацията и да е първият и последен стожер за запазване на неговите устои, а чрез него и на нацията.

 

Тъй като ние днес нямаме никакъв мироглед, дори и грешен, ще трябва първо да осмислим и решим кои сме, защо сме и накъде отиваме? Когато избистрим мирогледа си – общ за всички българи, ще го превърнем в новата Конституция.

 

Днес времето тече по-бързо и Конституцията, в световен мащаб, понякога става сериозна пречка за развитието на обществото, поради невъзможността да бъде бързо и лесно поправена или подменена изцяло. Мисля, че противно на консервативния принцип "Законът (Конституцията) над всичко!", вече нищо не бива да стои над Човека. Затова би могло в новата българска конституция да има няколко нововъведения.

 

  • Първо. Всеки раздел от Конституцията да е неразделна част от нея, но да може при нужда да бъде променян самостоятелно, само той. Това е необходимо заради различната динамика с която се развиват различните сфери на обществото.

 

  • Второ. За всеки раздел да бъде обособен нов законодателен орган. Съсловен, експертен или граждански съвет, съставен от най-добрите теоретици – от БАН и университетите с най-висок рейтинг по специалността и най-добрите труженици от стопанския живот в страната. По този начин, държаният досега настрана мисловен елит ще се включи активно в законотворческата и законодателната дейност в държавата.

 

Сега у нас предложенията за нова законова инициатива се правят, обосновават, внасят и защитават само от няколко човека – партийни "народни" представители, а одобрението им в комисиите и в пленарната зала става под диктата на партийни или групови интереси, защото политиката е интересчийство. Тези няколко народни представители – експерти и тесният елит на партията лесно могат да бъдат купени и да провеждат нечия чужда политика. Разширявайки кръга от законодателни участници, купуването им ще става по-трудно и надявам се невъзможно.

 

  • Трето. Тъй като диктатурата е най-добрата властова система, би трябвало висшата политическа власт в България да е президентска. Но така, политическата игра става по-рискова, защото най-лесно се купува само един човек.

 

  • Четвърто. Президентската власт трябва да се раздели на две: изпълнителна и законодателна. Изпълнителната да е еднолична, а законодателната споделена и равноправна – между  всички членове на Министерския съвет. Президентът да има право на вето върху законодателните решения на Министерския съвет, което може да бъде потвърдено или отхвърлено от Министерския съвет след ново гласуване, след определен срок.

 

  • Пето. Предложения за нови закони или промени в старите, да могат да правят – Министерският съвет, Народното събрание и Експертният съвет.

 

  • Шесто. Одобряването на нови или промяната на стари закони да става с получаването на две "ДА" – от всяка от трите институции.

 

  • Седмо. Всяка от трите институции да има право на вето, което може да бъде отхвърлено с две "НЕ" от останалите две институции или потвърдено с едно "НЕ" и едно "ДА" или с две "ДА". Гласуването по ветото да става след определен срок.

 

  • Осмо. Трите законодателни институции – Министерския съвет, Народното събрание и Експертният съвет, да формират своята групова оценка "ДА" или "НЕ", с различен брой гласове за всеки раздел от конституцията. Това е необходимо заради различната значимост на разделите от Конституцията за националната сигурност и развитието на обществото и за да стават по-трудно по-важните промени. За някои от разделите, за решение "ДА" на всяка законодателна институция поотделно, да са необходими по 3/4 от гласовете на всичките и членове, за други по 2/3, а за някои по 1/2 плюс един.

 

  • Девето. Когото елитът "олекне", вятърът го лашка ту на изток, ту на запад. За да не го подмятат ветровете като суха трънка насам-натам, е нужно да го привържем здраво за нещо тежко, а по тежко от народа няма. В Конституцията трябва да се предвидят достатъчно на брой и по време допитвания – референдуми и най важните, съдбоносните за народа и страната въпроси да се решават с допитване. Елитът трябва да има доверие на народа и народът на елита.

 

  • Десето. Най-важната част от конституцията, Главата и, да бъде променяна най-трудно. А самата Глава би могла да изглежда така.

 

У П Р А В А

 

 НА  БЪЛГАРИТЕ

(Конституция)

 

Г Л А В А

 

на Управата но Българите

 

1. Българин, означава мъдър, знаещ човек.

2. Всички Българи образуват Българската общност, обединени от общ Мироглед.

3. Държавата на Българите, се нарича България.

4. Държавата България, е средство на Българската общност да прилага общия си Мироглед, чрез

    тази Управа.

5. Властта в България, принадлежи на Българската общност.

6. България, е държава на всички Българи по света.

7. Официален език в България, е Българският език.

8. Земята в България, е собственост на Българите.

9. Горите в България, са собственост на Българите.

10. Водите в България, са собственост на Българите.

11. Подземните, надземните и подводните богатства в България, са собственост на Българите.

12. ........................................

 

Р А З Д Е Л И

 

Раздел 1. Права на Българите:

 

а. Лични права........................................

б. Семейни права...................................

в. Обществени права.............................

 

Раздел 2. Задължения на Българите:

 

а. Лични задължения.............................

б. Семейни задължения........................

в. Обществени задължения..................

 

На пръв поглед, всичко това са глупости, национализъм, шовинизъм, отричане от "общочовешките ценности" и т.н. и т.н. Но по-важен, е вторият поглед. Примерно, към точка първа "Българин, означава мъдър, знаещ човек".

 

  • Това е името – най-важното нещо, което ни прави всички българи и държавата България.

  • Целият израз, е исторически документирано определение от средновековието за името "Българин", дадено от чужденеца Абу Хамид ал Алдалуси, за нашите деди.

  • Така записана, точка първа решава много националистични, шовинистични, междуетнически и сепаратистки проблеми в България.

  • Днес някои българи се срамуват да се наричат така, но след време, много хора по света ще искат да се наричат българи.

 

Към точка трета "Държавата на Българите, се нарича България".  През време на съществуването на третата българска държава, само за период от сто тридесет и пет години нашата държава се е наричала:

 

  • Княжество България.

  • Царство България.

  • Народна република България.

  • Република България.

 

Тези имена са били политически мотивирани от елита, разбирай от желанието на Великите сили. Просто ще махнем несъстоятелните политически епитети и естествено ще си остане само България.

 

7. ДЪРЖАВАТА

 

Първото и главно условие за съществуване на държавата е земята, територията. Второто, е добре организираното общество.

 

Добре организираното общество трябва да има (примерно):

 

  • Сан – елит от седем души, който да образува санат – сенат. Те са пазителите на общия мироглед и задават стратегията за развитие на обществото. Те са хора от първата ВАРНА.

  • Кхан – цар, президент, личност, упражняваща висшата политическа власт и неговите девет съработници – кханари, с които образуват кханат – правителството. Те са хора от втората ВАРНА.

  • Чин – служители на кханата, които образуват чинат – чиновничеството – администрацията.

  • Бран - войска – пазители на земята, територията.

  • И - 5, 6, 7, 8, 9, 10 и т.н.

 

За да може елитът да прилага своята политика и да контролира спазването на законите, обществото създава държавата и предоставя на чиновниците необходимата степен на власт, за да могат да осъществяват възложените им задачи, чрез принудата и поощренията. Така се създава нова, непроизводителна прослойка в обществото, която поддържа неговото устройство. В началото според морала, а по-късно според закона. Но и в двата случая, е според желанията на елита.

 

Чиновниците, както всяка обособена група си създават свои неписани правила и понеже са посредникът между голямата власт на елита и голямата част от населението, през тях минават и правата и благата. Знаят много и за едните и за другите и започват да угаждат ту на едните, ту на другите и накрая главно на себе си. Когато бъркаш в кацата с меда, не може след това да не си оближеш пръстите... шепите... канчето... кофата и т.н. Чиновниците "...оставени без надзор и контрол..." се превръщат в значим политически и икономически играч в държавата, извън морала и закона – в полупаразитна прислойка, под прикритието на закона.

 

Елитът трябва да е над държавата, не извън нея, а да я ръководи. Нищо в една държава не трябва да бъде извън надзора и контрола на държавата, разбирай на елита – НИЩО. Нито религиите, нито партиите, нито банките нито предприятията, нито чужди представителства, във всички области. Всички парични потоци трябва да са под контрол и никакви директни финансирания отвън не бива да се допускат и осъществяват.

 

предишна     горе     следваща

​

bottom of page