БАЛКХАРА
Бòрис Балкх
КОМЕТИТЕ
Материята не е еднородна, вечна и непроменлива величина, а се ражда съществува, променя се и умира. Тук, на Земята, тя е такава каквато е, а учените са установили естествените различия между двете и части и са обособили науките, които да ги изучават – физиката и химията, а изучаваните обекти от двете науки са физическите и химическите системи.
-
Физическа система е тази, която има собствено физическо ядро!
Такива са елементарните частици, атомите, планетите, кометите, звездите, черните дупки, галактиките и т.н. Всички те са равноправни светове, подвластни на еднакви общи правила.
-
Химическа система е тази, която няма собствено физическо ядро!
Такива са молекулите и съединенията!
Взаимодействието между две физически системи, е различно от взаимодействието между физическа и химическа система, защото физическите и химическите системи са подвластни на различни правила. Непознаването им поражда противоречията, между старите и новите теории във физиката днес.
Същността на физическата система е нейното ядро, а всяко ядро поражда свое поле. Те, двете, са физическата система. Има ядро – има поле. Няма ядро – няма нищо. Следователно: Физическата система се състои от ядро и поле. Те, двете, са причината за дуализма на светлината, вълна – частица.
Вселената се състои от две абстрактни, невидими и непознаваеми противоположности. В древността те са наричани И и Е. Местата където са разположени двете противоположности са физическото ядро и междузвездният вакуум. В древността тези места са наричани ИН и ЕН. Двете противоположности си взаимодействат чрез своите тежнения – гравитацията и левитацията, които в древността са наричани ИЛ и ЕЛ. Следователно: Физическото поле – АЛ, е взаимодействието – единството и борбата между двете тежнения – гравитацията и левитацията, а неравновесието между ИЛ и ЕЛ, е напрегнатостта на полето.
ИЛ – свиване на полето към ядрото ЕЛ – разширяване на полето към астрала
Показ 1
Полетата на физическите системи са с различна напрегнатост. Затова, при взаимодействие, две физически системи съпоставят своите полета и установяват равновесното разстояние помежду си, където напрегнатостта между техните полета е нула и полетата им се стремят да преместят и установят ядрата си на това разстояние.
Показ 2
Равновесното положение между две физически системи, е причината, небесните тела да стоят твърдо и непоклатимо на своите орбити.
Овалността на орбитата на естествения спътник, зависи от ъгъла под който е навлязъл за пръв път в окръжността на равновесното си положение спрямо централното небесно тяло, а дължината на окръжността на равновесното положение е равна на дължината на орбитата на спътника.
Крайната цел на всяка орбита-овал, е да стане окръжност с радиус равен на равновесното разстояние между двете физически системи. Когато това стане, спътникът ще обикаля по окръжността на своето равновесно положение спрямо централното небесно тяло.
Показ 3
Но докато това се случи, спътникът, движейки се по своята овална орбита ще пресича окръжността на равновесното си положение и ще влиза и излиза от нея.
Показ 4
Кометите са небесни тела прихванати от и задържани в полето на звездата. В момента на прихващането – началото на взаимодействието им, двете полета се съпоставят и определят мястото на равновесното положение на двете небесни тела, едно спрямо друго. Като следствие от това, кометата (по-малката система) се отправя към равновесното си положение, в посока към звездата, защото тежнението свиване прилагано върху нея, превишава тежнението разширение, а скоростта и се забавя, заради намаляване на разликата между двете тежнения. (Показ 2)
С достигане на кометата до равновесното и положение спрямо звездата, тежненията се уравновесяват, а след отминаването му скоростта и продължава да се забавя, защото тогава тежнението разширение, прилагано върху нея, започва да превишава тежнението свиване и разликата между тях се увеличава. След отминаване на равновесното положение и приближаване към звездата, напрегнатостта на полето на кометата се повишава заради влиянието на звездното поле, което предизвиква по-интензивно излъчване от ядрото и, което се усилва с приближаване на кометата към звездата.
Напрегнатостта на полето на звездата и излъчването и (слънчевият вятър), подчиняват излъченото от ядрото на кометата и му налагат своята посока – навън, отдалечаване от звездата. Затова около ядрото на кометата се образува светла опашка, която е насочена винаги навън от звездата, през цялото време докато кометата е вътре в окръжността на своето равновесно положение спрямо звездата.
Показ 5
Запалването и угасването на всяка комета се случва на различно разстояние по частта от орбитата и вътре в окръжността на равновесното и положение. Когато кометата пресича и влиза в окръжността на равновесното си положение под малък ъгъл и вътре се движи близо до окръжността, се запалва късно и свети кратко, а опашката и е широка, бледа и къса. Когато кометата пресича и влиза в окръжността на равновесното си положение под голям ъгъл и вътре се движи близо до звездата, се запалва рано и свети дълго, а опашката и е тясна като струя, ярка и дълга.
Излъчените от ядрото на кометата елементарни частици се групират и уплътняват в по-големи, които уплътнявайки се образуват и атоми. Естествено по-голямата част от тях са първите – водородните, но се достига и до хелиевите.
След като кометата заобиколи звездата и достигне своя перихелий, скоростта и се ускорява, защото разликата между тежненията ще е максималната за този случай. Кометата започва да се отдалечава от звездата и да се приближава отново към равновесното си положение, а интензивността на излъчване от нейното ядро намалява.
С приближаване на кометата към равновесното и разстояние, скоростта и се забавя, защото разликата между тежненията намалява. Когато достигне окръжността на равновесното си положение, тежненията се уравновесяват, а светлата и опашка угасва.
След преминаване на кометата отвъд равновесното си положение, скоростта и продължава да се забавя, защото свиването превишава разширението, а забавянето расте с отдалечаването и от окръжността на равновесното и положение, защото разликата между тежненията расте.
С отдалечаване на кометата с дълга орбита, навън от окръжността на равновесното и положение, върху ядрото и се появява и химическа материя (химически системи), която преминава през трите агрегатни състояния – газ, течност, лед. Когато кометата достигне своя афелий, ядрото и е покрито с химическа материя, предимно лед.
След афелия кометата ще тръгне обратно към равновесното си положение и към звездата и това орбитално движение вече ще се повтаря многократно.
От написаното до тук се разбира, че кометата е небесно тяло хибрид, звезда – планета. Когато е вътре в окръжността на равновесното си положение е звезда, а когато е вън, е планета.
От представите на съвремието се разбира, че звездата е небесно тяло, около чието ядро няма химическа материя (почти), а планета е небесно тяло, чието ядро е обвито с химическа материя.
След много време орбитата на кометата ще се приближи по форма до окръжност и кометата ще остане само планета. Когато орбитата на спътника е окръжност, това е знак, че той вече е установен на равновесното си разстояние и обикаля по окръжността на равновесното си положение, спрямо централното небесно тяло. (Показ 3)
Запалването и угасването на кометата и силата на интензитета на излъчването и, зависят от полевото разстояние от звездата. Полевото разстояние по радиалната права от звездата през кометата, е различно от метричното.
Метрично и полево разстояние от ядрото.
Показ 6
Двете части на орбитата на кометата, вън и вътре в окръжността на равновесното и положение, метрично са различни, но полево са еднакви.
Две опашки на кометите се появяват само при комети с дълги орбити. Първата опашка на кометата е физическа – плазмена, а втората е химическа – газова.
Физическата опашка е насочена винаги навън от кометата, по радиалната права от звездата през кометата. Химическата опашка винаги е след кометата, по орбитата и, и би трябвало да изчезва рано.