БАЛКХАРА
Бòрис Балкх
БХАДЖА – Л, М
Древният мироглед, към който са принадлежали нашите прадеди, е в основата на всички значими древни и съвременни религии, на всички древни философски школи, явни и тайни учения. Името му е БАЛКХАРА. В него е вложено познанието на нашите деди за същността, изграждането, съществуването, преобразуването и разграждането на всичко във Вселената. Но до тайните му може да се достигне единствено чрез свещения език на древните българи, БХАДЖА. Той е строго фонетичен език от двадесет и два звука, в които са закодирани двадесет и две висши понятия от мирогледа.
КРЪГОВРАТЪТ – ВРЕМЕТО
Л – Символ за кръговрата на Долната вода, от Астрала до черната дупка и обратно, от ядрото до Астрала.
Л, е символ за съвременното понятие Време. Кръговратът се извършва в четири периода, които символично се изобразяват по различни начини, но най-естественият е чрез окръжности.
ЛА – Четвъртият период от кръговрата, когато пространството се разширява, а времето тече в права посока.
Втората сричка от думата ЛИЛА – пълният, действителен кръговрат на Долната вода.
ЛИ – Вторият период от кръговрата, когато пространството се свива, а времето тече обратно.
Първата сричка от думата ЛИЛА – пълният действителен кръговрат на Долната вода.
ЛИЛА – Пълният кръговрат на Долната вода, от Астрала до черната дупка и обратно, от ядрото до Астрала.
ЛИЛА – В Индия: „Любовната игра на боговете, на двама божествени съпрузи, които правят божествена любов и чрез нея слагат начало на всичко и на земята върху която живеем. След пълното си сливане се разделят и материалният свят започва да се разпада, тъй като нещата съществуват дотогава, докато трае божествената любов. Раздялата превръща света в прах.”
РАЗА, Раса ЛИЛА – В Индия: „Танц на сътворяването изпълняван от бог Кришна и всички пастирки или гопи едновременно, след като се е саморазмножил в безброй еднакви тела.”
IYI – Графичен знак за РАЗА ЛИЛА. Символичен графичен знак за полов акт.
ЛИЛА – Съвременно българско женско име. Мъжкият вариант е Лило.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ВРЕМЕ
Днес в науката няма общоприето точно и ясно определение за понятието Време. Изхождайки от написаното до тук, ще направя своя опит и аз.
1. А. Покоят е безвремие.
Б. Движението е време.
2. Движението – времето, е два вида:
А. Физическо – ЛИЛА.
Б. Механично – на хвърления камък.
В наши дни, земните жители използваме две времена. Първото е нещо абстрактно и необяснимо и се представя като безначално, безкрайно, вечно, праволинейно, винаги с положителен знак, единно и всеобщо за цялата Вселена.
Единни и всеобщи за цялата Вселена са само три неща: Мислителят, Законът и Горната вода.
Второто време използвано днес е календарното. То всъщност са скоростите на движенията на небесните тела Земя, Луна и Слънце. Човекът е наблюдател, а измерваните скорости са движението на Земята около Слънцето или на Луната около Земята, в зависимост от това какъв е календарът, лунен или слънчев. За по-малките времена: ден, час, минута, секунда, в ежедневието може да се ползва пясъчния или всеки друг часовник.
3. Движимото – пространството, е два вида:
А. Физически системи.
Б. Химически системи.
Механичното движение на химическите системи – времето на хвърления камък е известно и е описано в механиката.
Движението на двата вида системи се осъществява от различни правила. Затова, Законът за всемирното притегляне на Нютон е неприложим за физическите системи, а теорията на относителността на Айщайн е неприложима за химическите. Освен това всяка система има свое поле, пространство и време.
4. Всяко движение на времепространството има:
А. Начало:
а. От Астрала.
б. От ядрото.
Б. Посока:
а. Свиване, от Астрала към ядрото – време и пространство с отрицателен знак.
б. Разширяване, от ядрото към Астрала – време и пространство с положителен знак.
В. Край:
а. В ядрото.
б. В Астрала.
Краят, е целта и двигателят за движението на времепространството.
Като прибавим към горното определение Равновесното положение и Третото движение ще стане ясно, че ако някой е правил, прави или ще прави мисловни, теоретични или практически опити със светлина, часовници, координатни системи и наблюдатели и не е уточнил заданието, въпроса, съобразно горните точки и подточки, не може да достигне до правилен отговор.
ХИМИЧЕСКОТО ПОЛЕ
М – Символ за химическото, личното, индивидуалното поле.
Отнесено към човека и живата материя въобще, М, е биополето, аурата, душата, азът, егото – причината за самосъществуването.
Човекът е три неща: тяло, душа и ум. Звукът М от езика БХАДЖА, е символ за душата.
МА – Действително осъществено химическо поле. Личното поле М, съществува в планетарното химическо поле М.
Земното химическо поле М, включва атмосферата, водният океан и земната твърд. То е единното, общото, цялото, голямото М. Но цялото се състои от свои производни – неизброимото материално многообразие. И обратно, всяко самостоятелно съществуващо химическо образувание е част от голямото М и негова производна – самостоятелно М.
Личното поле, душата, азът, дава право на всеки човек да заяви: На света съществуват само две неща, Аз и останалият свят.
МАД – За физиката: Химическото поле – МА, се поляризира на два пола – Д.
МАД – За човека: МАД, е процесът за определяне на пола на душата при зачатието.
Всяко материално тяло има свое поле и то е променлива величина. Ако вземем за пример човека, усещането за промените на полето са чувствата. Те са вътре в тялото и вън от него.
Полетата в здравото човешко тяло, трябва да са в такова равновесие, че той да не усеща никой от своите телесни органи. Здравият човек не усеща и не осъзнава, че премигва през няколко секунди, че диша през няколко секунди, че сърцето му бие непрекъснато. Ако усеща функционирането на някой свой орган, дори и да няма болка, това означава че нещо в него не е наред.
Външните чувства са обмен на сведения при взаимодействието на човешкото биополе, с всички обкръжаващи го полета. То се поддава на тяхното влияние и се променя, без ние пряко да осъзнаваме това. Следвайки техните тежнения, стойността на нашето биополе се променя в благоприятна или неблагоприятна посока и поражда у нас съответното приятно или неприятно чувство.
Нашето биополе се влияе от промените на слънчевата активност и съответната промяна в земната магнитосфера. То се влияе от Луната, от сезонните и метеорологични промени, от присъствието на много хора или отделни личности, животни, водни басейни и всичко което ни заобикаля.
Най-силно влияят тези промени на малките деца. Понякога те плачат неутешимо, без никаква видима причина. Старите баби в такива случаи казват, че ги е хванало УРУКХИ. А УРУКХИто е наближаваща рязка промяна в метеорологичните условия, ниско атмосферно налягане, облачност с висок електрически заряд, ултравиолетовите слънчеви лъчи и др.
Думата биополе е нова, въведена от съвременната наука, но още от древността за това се използват други две думи. АУРА – в астрологията и ДХУНДЖА – Тунджа – Душа, в религията.
Външното и вътрешното поле на човека са в непосредствена и постоянна връзка. Затова древните са казвали: „Не можеш да излекуваш тялото, докато не си излекувал душата.”
КХАМА, е обмена на сведения за стойността на полето, чувствителност, осезаемост, която поражда тежнения в биополето и желания в тялото.
Чувствата са известни на всеки, но въпреки това ще се спра на две от тях.
Първото – най-силното човешко чувство е страхът, ужасът. В екстремна ситуация човек изпада в шок. Тогава го полазват – побиват тръпки, косата му настръхва, дъхът му спира, краката му омекват или стават тежки като от олово, вцепенява се и често изпада в безсъзнание, а понякога става ням свидетел на собствената си гибел, без да е в състояние да направи нещо. Това е най-яркият пример за влиянието на външното поле и неговите промени върху вътрешното – телесното.
Но за щастие не се случва често и е неприятен спомен. Затова ужасът не е издигнат в култ.
Второто по сила чувство е любовта. И при нея е силно изразено въздействието на външното поле и неговите тежнения върху вътрешното – телесното. То е съотношението между платоническата и плътската любов, от едната до другата крайност. Всъщност за мнозина любов е само плътската и нейната кулминация – оргазма. Какво е оргазъм и за какво служи той?
Първо, той е сладкото бонбонче, което ни кара да желаем, да търсим и да правим любов – единственият естествен начин за продължаване на рода. Природата ни е дала тази залъгалка, за да е сигурна че ще изпълняваме повелята – да създаваме потомство. Какво ли би станало ако го нямаше? Но оргазмът е различен, понякога дори е неприятно чувство, защото и полетата са винаги различни.
Второ, той е локално, временно биополе предназначено да повиши жизнеността на семената и яйцето и тяхната активност, необходими за действието при срещата им. Това е основната му функция.
Повече за оргазма по-късно, а сега да погледнем как стоят нещата в природата?
Звукът за първите атоми в езика БХАДХА е С. Звукът за физическото поле е А, а звукът за личното поле е М. Така се образува думата САМ. Това са семената от които ще се изгради газовата плътност но полето, а след нея последователно и течната и твърдата му плътност.
От това САМ, са съвременните български думи сам, съм и семе. Посяването на тези семена, на химическите системи въобще е САД. От тава САД са съвременните български думи садя, разсад и техните производни. От тук е и руската дума сад – градина.
Когато четем стари текстове, с митологично или религиозно съдържание, за нас е странна тенденцията на авторите към възвеличаване, епичност до вселенски размери на повествованието, действието и героите от текста. Но за това си има причина, а тя е различието в мирогледа на древните и съвременни хора.
Ще дам пример, като се върна отново към оргазма.
Днес тенденцията в нашето общество е същността на младите хора да се принизи до двете определения мутри и блондинки. А за тях оргазмът е само кеф.
При древните нещата са доста по-различни. Моментът, непосредствено преди оргазма и самият УРКХАСАМ – оргазъм се съдържат в понятието САМАДКХИ, самадхи, за което в Индийска митология се казва: „Пълно съсредоточаване на разума, дълбока медитация. Концентрация на всички мисли, съзнателни и подсъзнателни, върху обекта (бъдещият плод ББ). Състояние на духовна приповдигнатост, което предхожда ДХАНА – (спиране на дъха ББ) покой, безмълвие.”
Но спирането на дъха, не се отнася само за гореописаното, а и за Диханието на Брахма. Когато бог Брахма вдишва, светът се унищожава, а когато издишва се създава всичко което ни заобикаля – светът в който живеем. За издишването на Брахма, в древността е казано: „ Така диханието става камък, камъкът – растение, растението – животно, животното – човек, човекът – дух, а духът – бог.”
Това е САМСАРА – причинно следствената верига за развитието на материята. Там движението напред и нагоре е ДХАРМА. С две думи, всичко това е колелото, не на късмета, а на съдбата. Заедно със спирането на нашият дъх, спира и диханието на Брахма и ДХАРМА отсъжда всекиму това което е заслужил – докъдето е достигнал в енволюцията. Растението ще роди растение, животното – животно, а човекът – човек. Но в новороденото винаги има и тенденция плюс или минус (според енволюцията в диханието на Брахма), а тя вече е НАШЕ ДЕЛО.
Ние сме двуполови същества и това е наложило разделно участие на всеки от двата пола при зачеването, изграждането, раждането – появата на новия човек.
Мъжът и жената са две противоположности, съответстващи на двете Води в действителността. Мъжът на Е, жената на И. Точно както е записано в Библията: „И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие…”
За мъжа е отредено да дава и посява семената за духовното начало – МАД. Като добавим към МАД и звука за мъжкото начало Е, ще се получи думата МАДЕ – телесният орган на мъжа, където се изграждат семената за духовното начало на новия човек.
За жената е отредено да изгражда – КХА тялото на новия човек. Звукосъчетанието КХ, в езика БХАДЖА означава изграждане или разграждане на материята от творческата мощ.
Желанието за любовна връзка и удоволствието от нея в БХАДЖА се нарича КХАМА. От тук е останало в Индия името на бог Кама – богът на любовта, който няма тяло. Днес името му се превежда – желание (плътско).
Начините за постигане на удоволствие при различните пози на телата на двама души, мъж и жена – правещи любов са описани в древна Индия в книгата КХАМА СУДРА – Кама сутра. Но КХАМА или Кама, означават само удоволствие, без зачатие.
За да се случи каквото и да е в материалното пространство трябва да има промяна на напрегнатостта на полето. За да съществува нещо материално е необходимо точно определена напрегнатост на полето. Последните научни експерименти показаха, че в космическото пространство не се получава зачатие. То се осъществява само върху земната повърхност, при определена стойност на полето. Тази е причината някои птици, риби, животни и насекоми да мигрират за размножителния си период.
Звукът за напрегнатостта на полето в езика БХАДЖА е К, а следствие от промяната на напрегнатостта на полето е промяна на някои материални образувания намиращи се в това поле, поява на нови или отмиране на стари. Звукът за следствието, за промяната в БХАДЖА е Р, РА.
За да има зачатие при любовната връзка и за да не остане тя само удоволствие, трябва да настъпи промяна, а тя е следствие от точната напрегнатост на полето. Тогава КХАМА, ще стане КХАРМА, а Кама, Карма. Това е зачатието. Това е печатът на полето върху новозаченатия плод, неговото духовно начало МАД – посято от мъжа в жената, което ще изгражда – КХА тялото си в майчината утроба през деветмесечния си път от небитието към битието.
Телесният орган на жената, където това се случва е МАДКХА.
Разделението от природата на материя и дух при човека дава основание на църквата да е против абортите. При аборта не се унищожава само недоизграденото тяло, а духът на плода, който изгражда собственото си тяло. Човек – това е неговият ум и затова всички ние сме различни. Когато се раждат деца, не се поддържа само числеността на рода, а се очаква и извършва енволюция – на тялото и на духа.
Очаква се Новият човек – с променен ген, който ще направи още една крачка напред в енволюцията и ще ни изведе от застоя. Това се случва веднъж на хиляди години, но кога, никой не знае. Промените в климата дават основание за надежда. В тази лотария на съдбата, в която печелившият вариант е едно на милиарди, в България днес не са много участниците и възможността да ни споходи тази радост е нищожна.
През трите дни след раждането си всеки човек получава първото майчино мляко – КХАЛАСТРА, коластра. КХАЛА, в Индия бог Кала е Времето, а СТРА означава съотношението, между духовното и материалното, между трите гуни у всеки от нас: С – САМА ГУНА, Р – РАМА ГУНА и Т – ТАМА ГУНА.
Първите девет дни след раждането, майката и детето трябва да прекарат в уединение. Там, в здрача, новороденото трябва да види това, което не се вижда с очи. В тишината да чуе това, което не се чува с уши. Да усети топлината на майчиното тяло, която не се измерва с градуси. Да долови уханието на живота, което не е козметика. И да усети вкуса на кхаластрата, който не е насита за езика. По този начин, тези девет дни означават за новородения човек „Добре дошъл”, което е предпоставка да премине през живота с лекота и увереност.
След раждането си и получаване на КХАЛАСТРА, новороденото ще получава и втора КХАРМА, Карма – майчината кърма в продължение на девет месеца, за доизграждане на духа и тялото си в битието.
МАДА – За човека: Личното поле – МА, е поляризирано – ДА. Определен е полът на душата.
МАДАН – За физиката: Химическото поле – МА, е поляризирано – ДА и се установява – Н.
МАДАН – За човека: Момче.
МАДАН – Град в съвременна България.
МАДАНА – За физиката: Химическото поле – МА, е поляризирано – ДА и установено – НА.
МАДАНА – За човека: Момиче. Това е първообразът на съвременната дума Мадона.
МАДАР – За физиката: Химическото поле – МА, е поляризирано – ДА и се променя – Р.
МАДАР – С окончанието АР, в българския език се образуват думи в деятелен залог, които се използват за човек свързан с нещо професионално: хляб – хлебар, зид – зидар и др. Но МАДАР, в планетарно измерение не се отнася за човек, а да кажем за бог или природен закон. Богът които прави така, че да стане възможна появата на земното химическо поле и неговото преструктуриране. Но това не може да се осъществи докато огнедишащият змей УР, е открит.
Заради неговото огнено дихание не може да се появи живот на Земята. Затова УР, долната граница между ядрото и земното поле, трябва да бъде обвита в твърда обвивка, която да обуздае огнения му дъх. Това деяние е ДЖАРДЖА – проява на световния океан и земната кора.
На изток, в Афганистан все още съществува скален барелеф изобразяващ това събитие. Конникът МАДАР, убива – ДЖАРДЖА, змея УР.
Снимката е предоставена от д-р Александър Илиев. Паметникът се нарича МАДАР и е взривен от талибаните.
Този мотив е възприет от Християнството, където свети Георги – ДЖАРДЖА, убива змея УР.
МАДАР – За човека: Мъж.
МАДАРА – За физиката: Химическото поле – МА, е поляризирано – ДА и установено – НА.
МАДАРА – За човека: Жена.
МАДАРА – Историческа местност и село в съвременна България.
На всички ни е известен Мадарският конник, но не ни е познат.
Днес се счита, че първично е името на село Мадара, на чието име е наречено и близкото плато и понеже конникът е на скалата на платото, е наречен Мадарски. Но от по-горната снимка и текст се разбира, че първично е името на конника – МАДАР, от където произлизат и названието на платото и името на селото. Мисля, че вече не трябва да си задаваме въпроса „Кой е конникът?”, след като средновековните българи са ни оставили и името му Мадарски.
МАДЕ – За човека: Същност на мъжкия пол.
МАДКХА, Матка – За човека: Същност но женския пол.
МАДКХУРА – За физиката: Химическото поле – МА, е поляризирано – Д, а творческата мощ – КХ го е уплътнила – У и променила – РА.
МАДКХУРА, Матура – За човека: МАД и КХУР са думи свързани с пола и възпроизводството и вероятно МАД КХУРА е означавало полова зрелост. Днес Матура е изпит за грамотност и житейска зрелост.
МАДРА – За физиката: Химическото поле – МА, е поляризирано – Д и променено – РА.
Може да се преведе и: Химическото поле – МА, се осъществява с пълна мощ и безусловно – ДРА.
МАДРА – За човека: МАДРА означава майка.
МАДРАСТ – За физиката: Химическото поле – МА, е поляризирано – Д и са осъществени – РА газовете – С и твърдта – Т.
Думата МАДРАСТ, е останала непроменена до днес, мъдрост.
МАКХА – Химическото поле – МА, ще бъде преобразувано от творческата мощ – КХА.
МАКХА, е първообразът на съвременната българска дума мъка.
МАКХАРА – Химическото поле – МА, е преобразувано – РА от творческата мощ – КХА.
МАКХАРА, Макара – В книгата Индийска митология пише: „Макара е вид водно чудовище… Само безумно смел герой може да събере достатъчно кураж и да изтръгне от устата на Макара безценния бисер – с негова помощ той може да спечели любовта на избраницата на своето сърце.
Макара служи на Варуна, бога на океана, който го язди като кон. Макара е извор и на живот и на смъртен страх. Тай дава живата вода на добрите, а мъртвата – на покварените. Понякога го свързват с Камадева, бога на любовта, защото неговият сок раса ще влее у мъжете такава енергия, че нито една жена не ще може да им устои.”
МАН – За физиката: Химическото поле – МА, се установява – Н.
МАН – За човека: В съвременния английски език, МАН означава човек и мъж, а уоМАН жена. Съдържа се като част в английски, германски и български имена.
МАНА – Химическото поле – МА, е установено – НА.
МАНА, се поражда от АМАНА, ГАНА, АКХАДЖА, АСТРА, Етера и съдържа САМА ГУНА, РАМА ГУНА и ТАМА ГУНА.
МАНА – За човека: МАНА, е биополето, аурата, душата, азът на всеки от нас и на всяко материално образувание.
КХУ МАНА – Добра душа, добро чувство. От КХУ МАНА произлиза името на познатите ни от средновековието кумани както и на съвременните думи хумана и хуманизъм.
Ман, означава и човек, МАНА – душа, а МАНАС – ефирна душа. От МАНАС са думите манасдир и монах. Дир означава, дупка, пещера. И до днес в България има запазени скални манастири. От това дир, е и съвременната българска дума дирник, както и дири, следи, дупки от копита и лапи в снега или калта. От там е и съвременната руска дума дырка – дупка.
МАНА, Манна – От Библията ни е известен израза Манна небесна. Ето два цитата за манната:
„И те смири, и като те остави да огладнееш, храни те с манна, (която беше храна непозната на тебе и непозната на бащите ти), за да те научи, че човек не живее само с хляб, но че човек живее с всяко слово, което излиза из Господните уста.”
„А на сутринта, като ядоха от житото на земята, манната престана; и израилтяните нямаха вече манна, но през тая година ядяха от рожбите на Ханаанската земя.”
МАНДА – Химическото поле – МА, е установено – Н и поляризирано – ДА.
МАНДА – Съвременно българско женско име.
МАНДАЛА – Химическото поле – МА, е установено – Н, поляризирано – ДА, по време на четвъртия период от кръговрата – ЛА.
МАНДАЛА – В Индия: Кръг, символична диаграма използвана в тантристкия будизъм.
МАНДАРА – Химическото поле – МА, е установено – Н, поляризирано – ДА и променено – РА.
МАНДАРА – В Индия: Според Индийска митология, планината, която боговете използвали за избиване на първичния млечен океан. Така получили безценни дарове, между които и Амрита – питието на безсмъртието.
МАНДЖА – Личното поле – МА, е установено – Н и са проявени химически системи – ДЖА.
МАНДРА – Химическото поле – МА, е установено – Н поляризирано – Д и променено – РА.
Когато ДРА е в края на думата, означава, че описаното в предната част на думата се извършва с пълна мощ и безусловно. В случая установяването – Н на химическото поле – МА.
МАНДРА – Съвременна българска дума, означаваща млекопреработване.
МАНДХА – Химическото поле – МА, се установява – Н по време на диханието, разширението – ДХА.
МАНУ – Химическото поле – МА, се установява – Н и уплътнява – У.
МАНУ – В Индия: Митичен праотец управлявал земята през определен период от нейното развитие. Първият Ману Сваямбхува написал прочутата книга известна днес като Законите на Ману. Ману на настоящата епоха е Вайвасвата, седмият Ману, индийският Ной.
МАНУШ – Личното поле – МА, е установено – Н и уплътнено – У в материална форма – Ш. Мануш, е МАНУ с материално тяло.
МАНУШ – Съвременно българско мъжко име.
МАР – Химическото поле – МА, се променя – Р.
Преструктуриране на химическото поле на Земята. Така се изгражда цялото материално многообразия върху земната повърхност днес. Отнесено към човека, е промяна на личното му поле М.
Когато промяната е в тесни граници, тя поражда в душата, благоприятни или неблагоприятни чувства. От благоприятните на първо място е плътската любов. Затова в българския език безогледните полови връзки се определят като мърсуване, а хората извършващи това са наричани мръсник и мръсница.
От неблагоприятните чувства на първо място е страхът, ужасът защото когато промяната превиши допустимите жизнени стойности на душата, на практика това е смъртта и. Затова на много езици МАР, МАРА означава смърт, мъртво.
МАР, е първообразът на съвременната българска дума мор – масова смърт.
МАРА – Личното поле – МА, е променено – РА. Преструктурирано химическо поле. Смърт. От МАРА, е съвременната българска дума омара.
При разместване на сричките от МАРА се получава думата РАМА – изграждане на лични, индивидуални полета, за живата материя биополе, аура, душа.
МАРА – В Индия: В Будизма, както пише в Индийска митология: „Бог на смъртта, на физическата любов, съблазънта и изкушението… Мара има безброй дъщери – млади девойки с прелестни форми, които изпраща, за да прелъстяват светци и аскети. Извиват телата си в похотлив танц пред отшелника, докато не го изтръгнат от набожния му унес. Когато обаче Буда бил подложен на тези изкушения, той нито за миг не се поддал и останал неподвластен на всички страсти и желания.”
МАРГА – Химическото поле – МА, е преструктурирано – Р във физически системи – ГА, елементарни частици.
МАРГА – В книгата „Веда Словена”, в неразбрани речи четем: „Бил месецъ – тъ кога – то зафащала пролетта." Пак там: "Една от деветте Юди, кои – то се намирали в гора – та.”
МАРГА – Българско женско име.
МАРАН – Химическото поле – МА, е променено – РА и се установява – Н.
МАРАН – За човека: Убит.
МАРАНА – Химическото поле – МА, е променено – РА и установено – НА. Това е първообразът на съвременната българска дума мараня.
МАРАНА – За човека: Убита.
МАРДА – Химическото поле – МА, е променено – Р и поляризирано – ДА.
МАРДА, е първообразът на съвременната българска дума марда – тежко болно, мършаво животно или човек, пътник към отвъдното.
МАРДАР – Промененото химическото поле – МАР е поляризирано – ДА и се променя отново – Р.
МАРДАР – За човека: Убиец. На английски думата се пише murderer и се чете мърдъра – убиец.
МАРДАРА – Промененото химическото поле – МАР, е поляризирано – ДА и променено отново – РА. МАР ДАРА.
МАРДАРА – За човека: Убийца.
МАРДУ – Химическото поле – МА, е променено – Р поляризирано – Д и уплътнено – У.
МАРДУКХ – Химическото поле – МА, се променя – Р поляризира – Д и уплътнява – У, от творческата мощ – КХ.
МАРДУКХ, Мардук – Върховен бог в Междуречието. Древен бог в Шумер, Бабелон и Асирия. В Асирия той е отъждествяван с върховния бог Асур, Ашур – тъмен, черен бог, в противовес на Светлия бог Зур, Сур, Зурван, Зерван.
МАРДУ КХАН – Черният бог на смъртта.
За МАРДУ КХАН в интернет можем да прочетем следното: „Подобен обичай не е описан при дунавските българи. Както свидетелстват хрониките на арабския мисионер Мохамед Ибн Фадлан от 955 год. обаче, при волжските българи сходен обичай е бил много разпространен до тяхното ислямизиране и малко след това, т.е., далеч преди тяхната тюркизация (XIII-век). Съгласно друг арабски хронист, Хаджи-Омар, Нардуган (Мардуган, Мардукан, Нардуан) е волжско-български национален празник "Рождество на Мардукан".
Мардуган се празнувал в периода на декемврийското слънцестоене. Изграждала се снежна крепост, в която се поставяла кукла на злия бог "Тама-Тархан". Името Тама-Тархан вероятно идва от “тьма таркан” - “черен управител” – символ на ЧЕРНИЯТ БОГ. Подобно име имал и град Тмутаркан (Черния таркан), столицата на Черна България – подчинена федерална единица в състава на федералната Хазарска държава.
Участниците в празника си поставяли маски и се разделяли на две половини. Едните защищавали снежната крепост, а другите се стремели да влязат в крепостта с помощта на огромно чучело на кон, бик или камила, направено от бял материал. По време на шествието бялото чучело (БЕЛИЯ БОГ) било носено на високи копия или возено на талига, а всички пеели и свирели на тръби и думкали тъпани. Крепостта се превземала обезателно, а куклата на “Черния бог” се окачвала на дърво (т.е., отдавала се като дар или жертва на бога).
Церемонията вероятно символизира битката между злите сили (Черния бог) и светлите сили (Белия бог), което е много характерно за космологията на иранските народи. Подобни митологични персонажи, Белобог и Чернобог са описани и при източните славяни. При тях това вероятно са ранни заемки от иранците живеещи по Северното Причерноморие, подобно на бог Хорст, Даждбог, божествената птица Симаргл и др.”
Допълнителни подробности за този важен обичай във Волжска България са дадени в книгата Джагфар тарихъ, за чиято автентичност все още се спори, макар че в нея се откриват много правдиви исторически детайли. Участниците в церемонията правели снежно градче и после го подлагали на символичен щурм.
Ако “защитниците” на града упорствали, то “нападателите” се покачвали на върха на високо дърво (!) и викали: “Ето Слънцето, великият цар Кубер влезе – могъщо и блестящо, ослепител на враговете! Хас нардуган, Хас нардуган! Бъди винаги наш защитник и помощник!”. Тогава “защитниците” закривали лицата си с ръце и падали ничком, а “нападателите” заемали “града” и окачвали чучелото на “вражеския цар” на върха на дървото.
Този обичай бил типичен за бурджаните (българите) жители на град Болград, столицата на Волжска България. Имайки пред вид сценария на играта и смисъла на цялата новогодишна обредност, фразата “Хас, хас, мардукан” може да се преведе като “Слънце, Слънце умори ги!” от иранското название на Слънцето Хурсет (Хорс по алански и осетински) и основата на общоиранския (и индоевропейски) глагол МАР – умирам, смърт.”
http://www.protobulgarians.com/balgaro-kavkazki_vrazki.htm
МАРДХА, Мартха – Химическото поле – МА се променя – Р, по време на диханието – ДХА.
МАРДХА, означава мъртво дихание и е част от диханието на Брахма. Когато той издишва, се създава всичко и светът се разширява, а когато вдишва, светът се свива и всичко се унищожава. Това е модел от макро космическо естество, но същият принцип е валиден и за нашия свят, в по-малки мащаби и по-ограничено действие. Това е кръговратът на сезоните в годините, който циклично и безспирно се повтаря като метрична пулсация.
Днес годината се разделя на четири сезона: пролет – сътворение, лято – съществуване, есен – унищожение и зима – покой. Но в древността я разделят по още два начина, на две полугодия.
Според първия се разделя на издишване – от средата на зимата, до средата на лятото и вдишване – от средата на лятото, до средата на зимата. А според втория на Мъртво дихание – от средата на есента, до средата на пролетта и на Живо дихание – от средата на пролетта, до средата на есента.
Началото на МАРДХА – Мъртвото дихание е ПРАМАРДХА, от 7 септември, до 6 октомври – зодия везни от Българския зодиак. Върхът на ПРАМАРДХА е 22 септември – есенното равноденствие.
Най-ниската точка, дъното на МАРДХА, е денят 22 декември – Коледа.
От 22 декември до 4 януари – Зуров, Суров ден, са четиринадесетте черни, мръсни дни. Тогава според нашия народ „Слънцето се колебае по кой път да тръгне”. Тези дни са били празниците на МАРДУ КХАН – Черният бог, богът на смъртта. Тогава са "вилнеели" кхукхарите – кукерите.
Но ако МАРДУ КХАН не бъде омилостивен, той може да се разгневи и да не позволи на ЗУРВА, Сурва КХАН – Белият, Светлият бог да дойде на власт на 4 януари и годишният кръговрат на сезоните да не продължи по установения ред. Но за наше щастие ЗУРВА, Сурва КХАН побеждава всяка година и животът продължава.
Пролетният преходен период между зимното и лятното полугодие, от 7 март до 6 април е ПАРАМАРДХА – край на Мъртвото дихание. В Българския зодиак, е зодия Риби. Върхът на ПАРАМАРДХА, е 22 март – пролетното равноденствие.
МАРДХА, Марта – От МАРДХА произлиза съвременното женско име Марта. На английски то се пише Martha. Името е женско, защото мъртвото дихание е превес на тежнението на И, към ядрото.
МАРИ – Химическото поле – МА, се променя – Р и се свива към Долната вода – И.
МАРИ – В Индия: Едно от имената на богинята КХАЛИ, Кали, означаващо убийца.
За отъждествяване на жената с богинята майка – земното ядро, в нашия език доскоро в обръщението към жената, наред с името се ползваше и Мари. Мари Пено, мари Радо или обърнато Пено мари, Радо мари. Също и съкратения вариант на Мари – Пено ма, Радо ма.
Но Мари, с вариантите си мори и море е навлязла широко в българския език и се използва в говора, въпреки че значението и отдавна е забравено. Чуваме ги да звучат от текстовете на народните ни песни. Ето три примера. От песента за Балканджи Йово „Море войводо, глава си давам, Яна не давам на турска вяра”; Песента от вардарско „Море сокол пие вода на Вардаро”; И от стринджанската „Мари Маро”.
Едно от абстрактните значения на МАР е останало в българския език с думата море, а името на Черно море е символ за земното ядро. То е вътрешно, затворено море, а външното, голямо и отворено е Бяло море.
MARRIED – Английска дума, означаваща женен, женя се. Първичният смисъл на думата се е отнасял за съединението на мъжката духовност КХРАСТ и женската материалност МАРИ. Най-"женската" точка от годишния кръговрат е 22 декември. Тогава КРАСТ достига найблизо до МАРИ и се бракосъчетават.
Както обикновено, християнството не е могло да изкорени този хилядолетен езически празник и го е присвоило като Рождество Христово – върховен празник, достоен за радост и веселие. По тази причина небесното married преминава в човешкото marry – весел, веселя се. Днес на този празник хората се поздравяват с Merry Christmas – Весела Коледа.
МАРИН – Химическото поле – МА, се променя – Р и свива към ядрото – ИН.
МАРИН – Съвременно българско мъжко име.
МАРИНА – Химическото поле – МА, е променено – Р и свито към ядрото – ИНА.
МАРИНА – Съвременно българско женско име.
МАРИНКХА – Химическото поле – МА, се променя – Р и се свива към ядрото – ИН от творческата мощ – КХА.
МАРИНКХА, Мартеница – Част от древен български обичай да се закичват хора, домашни животни и растения за здраве и плодородие.
Пролетният преходен период между зимното и лятното полугодие, от 7 март до 6 април е ПАРАМАРДХА – край на Мъртвото дихание, първообразът на Баба Марта. А в Българския зодиак, е зодия Риби.
Думата ПАРА, означава преминаване, отвъд. Със същото значение тя се използва и днес в съвременния български език, като чуждица – парапсихология, паранормални явления и др.
Думата МАР, в много езици означава смърт, мъртво. В Будизма това е името на бога на смъртта Мара (м.р.). А един от седемте висши принципа в Хептат от Зороастризма е Амеретет – безсмъртие. Първата гласна А, означава отрицанието Не, а коренът на думата носещ нейния смисъл е МЕР – смърт.
В съвременния български език съществува изразът „Да омеретейш дано”, от типа на „До пукнеш дано” и „Чумата да те тръшне”. Също и думата мерешки, с подобно значение. От същият корен е и името на планетата Марс – Мъртва планета.
Думата ДХА означава диханието, духът.
Това е смисълът ПАРАМАРДХА, от мирогледа БАЛКХАРА.
Но тези знания, по обясними причини са оставали винаги в малък кръг от посветени хора. За масова употреба дедите ни са разработили на същата основа, в друга светлина празнично-обредна система за бита и обичаите на народа.
Така месецът в календара става Март, периодът ПАРАМАРДХА – Баба Марта, а отличителния му знак – Мартеницата. Самата мартеница е символ на двойствеността на битието. Както животът носи в себе си смъртта, така и смъртта носи в себе си живота. Периодично преминават от един в друг. Затова двата цвята са така преплетени в мартеницата. Белият – символ за небитието, смъртта, съня, покоя и зимата, а червения – за битието, живота, бодърстването, движението и лятото.
В народните обичаи, в някои краища на България и днес се използва Уруглица – сватбено знаме от бял и червен цвят, като съвременния национален флаг на Полша. С цветовете на мартеницата са и знамената на САЩ и Япония.
МАХАМАРИ – В Индия: „Великата убийца”, епитет за богинята Кали.
МРА – Първоизява – РА на химическо поле – М.
МРАКХ – Първоизява, първоначално структуриране на химическо поле – МРА, от творческата мощ КХ.
МРАКХ, е първообразът на съвременната българска дума мрак.
Тъй като светлината е физическа величина присъща само на физическите системи, когато се излезе от физическото поле и се навлезе в химическото се преминава от светлината в мрака.
МУСАЛА – Химическото поле – М, е уплътнено – У в газова плътност – СА по време на четвъртия период от кръговрата – ЛА.
МУСАЛА – В Индия: Боздуганът на бог БАЛАРАМА.
МУСАЛА – Най-високият връх в България и на Балканския полуостров.