Бхаджа - Л, М

БХАДЖА – Л, М

Древният мироглед, към който са принадлежали нашите прадеди, е в основата на всички значими древни и съвременни религии, на всички древни философски школи, явни и тайни учения. Името му е БАЛКХАРА. В него е вложено познанието на нашите деди за същността, изграждането, съществуването, преобразуването и разграждането на всичко във Вселената. Но до тайните му може да се достигне единствено чрез свещения език на древните българи, БХАДЖА. Той е строго фонетичен език от двадесет и два звука, в които са закодирани двадесет и две висши понятия от мирогледа.

КРЪГОВРАТЪТ – ВРЕМЕТО

Л – Символ за кръговрата на Долната вода, от Астрала до черната дупка и обратно, от ядрото до Астрала.

Л, е символ за съвременното понятие Време. Кръговратът се извършва в четири периода, които символично се изобразяват по различни начини, но най-естественият е чрез окръжности.

ЛА – Четвъртият период от кръговрата, когато пространството се разширява, а времето тече в права посока.

Втората сричка от думата ЛИЛА – пълният, действителен кръговрат на Долната вода.

ЛИ – Вторият период от кръговрата, когато пространството се свива, а времето тече обратно.

Първата сричка от думата ЛИЛА – пълният действителен кръговрат на Долната вода.

ЛИЛА – Пълният кръговрат на Долната вода, от Астрала до черната дупка и обратно, от ядрото до Астрала.

ЛИЛА – В Индия: „Любовната игра на боговете, на двама божествени съпрузи, които правят божествена любов и чрез нея слагат начало на всичко и на земята върху която живеем. След пълното си сливане се разделят и материалният свят започва да се разпада, тъй като нещата съществуват дотогава, докато трае божествената любов. Раздялата превръща света в прах.”

РАЗА, Раса ЛИЛА – В Индия: „Танц на сътворяването изпълняван от бог Кришна и всички пастирки или гопи едновременно, след като се е саморазмножил в безброй еднакви тела.”

IYI – Графичен знак за РАЗА ЛИЛА. Символичен графичен знак за полов акт.

ЛИЛА – Съвременно българско женско име. Мъжкият вариант е Лило.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ВРЕМЕ

Днес в науката няма общоприето точно и ясно определение за понятието Време. Изхождайки от написаното до тук, ще направя своя опит и аз.

1. А. Покоят е безвремие.

Б. Движението е време.

2. Движението – времето, е два вида:

А. Физическо – ЛИЛА.

Б. Механично – на хвърления камък.

В наши дни, земните жители използваме две времена. Първото е нещо абстрактно и необяснимо и се представя като безначално, безкрайно, вечно, праволинейно, винаги с положителен знак, единно и всеобщо за цялата Вселена.

Единни и всеобщи за цялата Вселена са само три неща: Мислителят, Законът и Горната вода.

Второто време използвано днес е календарното. То всъщност са скоростите на движенията на небесните тела Земя, Луна и Слънце. Човекът е наблюдател, а измерваните скорости са движението на Земята около Слънцето или на Луната около Земята, в зависимост от това какъв е календарът, лунен или слънчев. За по-малките времена: ден, час, минута, секунда, в ежедневието може да се ползва пясъчния или всеки друг часовник.

3. Движимото – пространството, е два вида:

А. Физически системи.

Б. Химически системи.

Механичното движение на химическите системи – времето на хвърления камък е известно и е описано в механиката.

Движението на двата вида системи се осъществява от различни правила. Затова, Законът за всемирното притегляне на Нютон е неприложим за физическите системи, а теорията на относителността на Айщайн е неприложима за химическите. Освен това всяка система има свое поле, пространство и време.

4. Всяко движение на времепространството има:

А. Начало:

а. От Астрала.

б. От ядрото.

Б. Посока:

а. Свиване, от Астрала към ядрото – време и пространство с отрицателен знак.

б. Разширяване, от ядрото към Астрала – време и пространство с положителен знак.

В. Край:

а. В ядрото.

б. В Астрала.

Краят, е целта и двигателят за движението на времепространството.

Като прибавим към горното определение Равновесното положение и Третото движение ще стане ясно, че ако някой е правил, прави или ще прави мисловни, теоретични или практически опити със светлина, часовници, координатни системи и наблюдатели и не е уточнил заданието, въпроса, съобразно горните точки и подточки, не може да достигне до правилен отговор.

ХИМИЧЕСКОТО ПОЛЕ

М – Символ за химическото, личното, индивидуалното поле.

Отнесено към човека и живата материя въобще, М, е биополето, аурата, душата, азът, егото – причината за самосъществуването.

Човекът е три неща: тяло, душа и ум. Звукът М от езика БХАДЖА, е символ за душата.

МА – Действително осъществено химическо поле. Личното поле М, съществува в планетарното химическо поле М.

Земното химическо поле М, включва атмосферата, водният океан и земната твърд. То е единното, общото, цялото, голямото М. Но цялото се състои от свои производни – неизброимото материално многообразие. И обратно, всяко самостоятелно съществуващо химическо образувание е част от голямото М и негова производна – самостоятелно М.

Личното поле, душата, азът, дава право на всеки човек да заяви: На света съществуват само две неща, Аз и останалият свят.

МАД – За физиката: Химическото поле – МА, се поляризира на два пола – Д.

МАД – За човека: МАД, е процесът за определяне на пола на душата при зачатието.

Всяко материално тяло има свое поле и то е променлива величина. Ако вземем за пример човека, усещането за промените на полето са чувствата. Те са вътре в тялото и вън от него.

Полетата в здравото човешко тяло, трябва да са в такова равновесие, че той да не усеща никой от своите телесни органи. Здравият човек не усеща и не осъзнава, че премигва през няколко секунди, че диша през няколко секунди, че сърцето му бие непрекъснато. Ако усеща функционирането на някой свой орган, дори и да няма болка, това означава че нещо в него не е наред.

Външните чувства са обмен на сведения при взаимодействието на човешкото биополе, с всички обкръжаващи го полета. То се поддава на тяхното влияние и се променя, без ние пряко да осъзнаваме това. Следвайки техните тежнения, стойността на нашето биополе се променя в благоприятна или неблагоприятна посока и поражда у нас съответното приятно или неприятно чувство.

Нашето биополе се влияе от промените на слънчевата активност и съответната промяна в земната магнитосфера. То се влияе от Луната, от сезонните и метеорологични промени, от присъствието на много хора или отделни личности, животни, водни басейни и всичко което ни заобикаля.

Най-силно влияят тези промени на малките деца. Понякога те плачат неутешимо, без никаква видима причина. Старите баби в такива случаи казват, че ги е хванало УРУКХИ. А УРУКХИто е наближаваща рязка промяна в метеорологичните условия, ниско атмосферно налягане, облачност с висок електрически заряд, ултравиолетовите слънчеви лъчи и др.

Думата биополе е нова, въведена от съвременната наука, но още от древността за това се използват други две думи. АУРА – в астрологията и ДХУНДЖА – Тунджа – Душа, в религията.

Външното и вътрешното поле на човека са в непосредствена и постоянна връзка. Затова древните са казвали: „Не можеш да излекуваш тялото, докато не си излекувал душата.”

КХАМА, е обмена на сведения за стойността на полето, чувствителност, осезаемост, която поражда тежнения в биополето и желания в тялото.

Чувствата са известни на всеки, но въпреки това ще се спра на две от тях.

Първото – най-силното човешко чувство е страхът, ужасът. В екстремна ситуация човек изпада в шок. Тогава го полазват – побиват тръпки, косата му настръхва, дъхът му спира, краката му омекват или стават тежки като от олово, вцепенява се и често изпада в безсъзнание, а понякога става ням свидетел на собствената си гибел, без да е в състояние да направи нещо. Това е най-яркият пример за влиянието на външното поле и неговите промени върху вътрешното – телесното.

Но за щастие не се случва често и е неприятен спомен. Затова ужасът не е издигнат в култ.

Второто по сила чувство е любовта. И при нея е силно изразено въздействието на външното поле и неговите тежнения върху вътрешното – телесното. То е съотношението между платоническата и плътската любов, от едната до другата крайност. Всъщност за мнозина любов е само плътската и нейната кулминация – оргазма. Какво е оргазъм и за какво служи той?

Първо, той е сладкото бонбонче, което ни кара да желаем, да търсим и да правим любов – единственият естествен начин за продължаване на рода. Природата ни е дала тази залъгалка, за да е сигурна че ще изпълняваме повелята – да създаваме потомство. Какво ли би станало ако го нямаше? Но оргазмът е различен, понякога дори е неприятно чувство, защото и полетата са винаги различни.

Второ, той е локално, временно биополе предназначено да повиши жизнеността на семената и яйцето и тяхната активност, необходими за действието при срещата им. Това е основната му функция.

Повече за оргазма по-късно, а сега да погледнем как стоят нещата в природата?

Звукът за първите атоми в езика БХАДХА е С. Звукът за физическото поле е А, а звукът за личното поле е М. Така се образува думата САМ. Това са семената от които ще се изгради газовата плътност но полето, а след нея последователно и течната и твърдата му плътност.

От това САМ, са съвременните български думи сам, съм и семе. Посяването на тези семена, на химическите системи въобще е САД. От тава САД са съвременните български думи садя, разсад и техните производни. От тук е и руската дума сад – градина.

Когато четем стари текстове, с митологично или религиозно съдържание, за нас е странна тенденцията на авторите към възвеличаване, епичност до вселенски размери на повествованието, действието и героите от текста. Но за това си има причина, а тя е различието в мирогледа на древните и съвременни хора.

Ще дам пример, като се върна отново към оргазма.

Днес тенденцията в нашето общество е същността на младите хора да се принизи до двете определения мутри и блондинки. А за тях оргазмът е само кеф.

При древните нещата са доста по-различни. Моментът, непосредствено преди оргазма и самият УРКХАСАМ – оргазъм се съдържат в понятието САМАДКХИ, самадхи, за което в Индийска митология се казва: „Пълно съсредоточаване на разума, дълбока медитация. Концентрация на всички мисли, съзнателни и подсъзнателни, върху обекта (бъдещият плод ББ). Състояние на духовна приповдигнатост, което предхожда ДХАНА – (спиране на дъха ББ) покой, безмълвие.”

Но спирането на дъха, не се отнася само за гореописаното, а и за Диханието на Брахма. Когато бог Брахма вдишва, светът се унищожава, а когато издишва се създава всичко което ни заобикаля – светът в който живеем. За издишването на Брахма, в древността е казано: „ Така диханието става камък, камъкът – растение, растението – животно, животното – човек, човекът – дух, а духът – бог.”

Това е САМСАРА – причинно следствената верига за развитието на материята. Там движението напред и нагоре е ДХАРМА. С две думи, всичко това е колелото, не на късмета, а на съдбата. Заедно със спирането на нашият дъх, спира и диханието на Брахма и ДХАРМА отсъжда всекиму това което е заслужил – докъдето е достигнал в енволюцията. Растението ще роди растение, животното – животно, а човекът – човек. Но в новороденото винаги има и тенденция плюс или минус (според енволюцията в диханието на Брахма), а тя вече е НАШЕ ДЕЛО.

Ние сме двуполови същества и това е наложило разделно участие на всеки от двата пола при зачеването, изграждането, раждането – появата на новия човек.

Мъжът и жената са две противоположности, съответстващи на двете Води в действителността. Мъжът на Е, жената на И. Точно както е записано в Библията: „И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие…”

За мъжа е отредено да дава и посява семената за духовното начало – МАД. Като добавим към МАД и звука за мъжкото начало Е, ще се получи думата МАДЕ – телесният орган на мъжа, където се изграждат семената за духовното начало на новия човек.

За жената е отредено да изгражда – КХА тялото на новия човек. Звукосъчетанието КХ, в езика БХАДЖА означава изграждане или разграждане на материята от творческата мощ.

Желанието за любовна връзка и удоволствието от нея в БХАДЖА се нарича КХАМА. От тук е останало в Индия името на бог Кама – богът на любовта, който няма тяло. Днес името му се превежда – желание (плътско).

Начините за постигане на удоволствие при различните пози на телата на двама души, мъж и жена – правещи любов са описани в древна Индия в книгата КХАМА СУДРА – Кама сутра. Но КХАМА или Кама, означават само удоволствие, без зачатие.

За да се случи каквото и да е в материалното пространство трябва да има промяна на напрегнатостта на полето. За да съществува нещо материално е необходимо точно определена напрегнатост на полето. Последните научни експерименти показаха, че в космическото пространство не се получава зачатие. То се осъществява само върху земната повърхност, при определена стойност на полето. Тази е причината някои птици, риби, животни и насекоми да мигрират за размножителния си период.

Звукът за напрегнатостта на полето в езика БХАДЖА е К, а следствие от промяната на напрегнатостта на полето е промяна на някои материални образувания намиращи се в това поле, поява на нови или отмиране на стари. Звукът за следствието, за промяната в БХАДЖА е Р, РА.

За да има зачатие при любовната връзка и за да не остане тя само удоволствие, трябва да настъпи промяна, а тя е следствие от точната напрегнатост на полето. Тогава КХАМА, ще стане КХАРМА, а Кама, Карма. Това е зачатието. Това е печатът на полето върху новозаченатия плод, неговото духовно начало МАД – посято от мъжа в жената, което ще изгражда – КХА тялото си в майчината утроба през деветмесечния си път от небитието към битието.

Телесният орган на жената, където това се случва е МАДКХА.

Разделението от природата на материя и дух при човека дава основание на църквата да е против абортите. При аборта не се унищожава само недоизграденото тяло, а духът на плода, който изгражда собственото си тяло. Човек – това е неговият ум и затова всички ние сме различни. Когато се раждат деца, не се поддържа само числеността на рода, а се очаква и извършва енволюция – на тялото и на духа.

Очаква се Новият човек – с променен ген, който ще направи още една крачка напред в енволюцията и ще ни изведе от застоя. Това се случва веднъж на хиляди години, но кога, никой не знае. Промените в климата дават основание за надежда. В тази лотария на съдбата, в която печелившият вариант е едно на милиарди, в България днес не са много участниците и възможността да ни споходи тази радост е нищожна.

През трите дни след раждането си всеки човек получава първото майчино мляко – КХАЛАСТРА, коластра. КХАЛА, в Индия бог Кала е Времето, а СТРА означава съотношението, между духовното и материалното, между трите гуни у всеки от нас: С – САМА ГУНА, Р – РАМА ГУНА и Т – ТАМА ГУНА.

Първите девет дни след раждането, майката и детето трябва да прекарат в уединение. Там, в здрача, новороденото трябва да види това, което не се вижда с очи. В тишината да чуе това, което не се чува с уши. Да усети топлината на майчиното тяло, която не се измерва с градуси. Да долови уханието на живота, което не е козметика. И да усети вкуса на кхаластрата, който не е насита за езика. По този начин, тези девет дни означават за новородения човек „Добре дошъл”, което е предпоставка да премине през живота с лекота и увереност.

След раждането си и получаване на КХАЛАСТРА, новороденото ще получава и втора КХАРМА, Карма – майчината кърма в продължение на девет месеца, за доизграждане на духа и тялото си в битието.

МАДА – За човека: Личното поле – МА, е поляризирано – ДА. Определен е полът на душата.

МАДАН – За физиката: Химическото поле – МА, е поляризирано – ДА и се установява – Н.

МАДАН – За човека: Момче.

МАДАН – Град в съвременна България.

МАДАНА – За физиката: Химическото поле – МА, е поляризирано – ДА и установено – НА.

МАДАНА – За човека: Момиче. Това е първообразът на съвременната дума Мадона.

МАДАР – За физиката: Химическото поле – МА, е поляризирано – ДА и се променя – Р.

МАДАР – С окончанието АР, в българския език се образуват думи в деятелен залог, които се използват за човек свързан с нещо професионално: хляб – хлебар, зид – зидар и др. Но МАДАР, в планетарно измерение не се отнася за човек, а да кажем за бог или природен закон. Богът които прави така, че да стане възможна появата на земното химическо поле и неговото преструктуриране. Но това не може да се осъществи докато огнедишащият змей УР, е открит.

Заради неговото огнено дихание не може да се появи живот на Земята. Затова УР, долната граница между ядрото и земното поле, трябва да бъде обвита в твърда обвивка, която да обуздае огнения му дъх. Това деяние е ДЖАРДЖА – проява на световния океан и земната кора.

На изток, в Афганистан все още съществува скален барелеф изобразяващ това събитие. Конникът МАДАР, убива – ДЖАРДЖА, змея УР.

Снимката е предоставена от д-р Александър Илиев. Паметникът се нарича МАДАР и е взривен от талибаните.

Този мотив е възприет от Християнството, където свети Георги – ДЖАРДЖА, убива змея УР.

МАДАР – За човека: Мъж.

МАДАРА – За физиката: Химическото поле – МА, е поляризирано – ДА и установено – НА.

МАДАРА – За човека: Жена.

МАДАРА – Историческа местност и село в съвременна България.

На всички ни е известен Мадарският конник, но не ни е познат.

Днес се счита, че първично е името на село Мадара, на чието име е наречено и близкото плато и понеже конникът е на скалата на платото, е наречен Мадарски. Но от по-горната снимка и текст се разбира, че първично е името на конника – МАДАР, от където произлизат и названието на платото и името на селото. Мисля, че вече не трябва да си задаваме въпроса „Кой е конникът?”, след като средновековните българи са ни оставили и името му Мадарски.

МАДЕ – За човека: Същност на мъжкия пол.

МАДКХА, Матка – За човека: Същност но женския пол.

МАДКХУРА – За физиката: Химическото поле – МА, е поляризирано – Д, а творческата мощ – КХ го е уплътнила – У и променила – РА.

МАДКХУРА, Матура – За човека: МАД и КХУР са думи свързани с пола и възпроизводството и вероятно МАД КХУРА е означавало полова зрелост. Днес Матура е изпит за грамотност и житейска зрелост.

МАДРА – За физиката: Химическото поле – МА, е поляризирано – Д и променено – РА.

Може да се преведе и: Химическото поле – МА, се осъществява с пълна мощ и безусловно – ДРА.

МАДРА – За човека: МАДРА означава майка.

МАДРАСТ – За физиката: Химическото поле – МА, е поляризирано – Д и са осъществени – РА газовете – С и твърдта – Т.

Думата МАДРАСТ, е останала непроменена до днес, мъдрост.

МАКХА – Химическото поле – МА, ще бъде преобразувано от творческата мощ – КХА.

МАКХА, е първообразът на съвременната българска дума мъка.

МАКХАРА – Химическото поле – МА, е преобразувано – РА от творческата мощ – КХА.

МАКХАРА, Макара – В книгата Индийска митология пише: „Макара е вид водно чудовище… Само безумно смел герой може да събере достатъчно кураж и да изтръгне от устата на Макара безценния бисер – с негова помощ той може да спечели любовта на избраницата на своето сърце.

Макара служи на Варуна, бога на океана, който го язди като кон. Макара е извор и на живот и на смъртен страх. Тай дава живата вода на добрите, а мъртвата – на покварените. Понякога го свързват с Камадева, бога на любовта, защото неговият сок раса ще влее у мъжете такава енергия, че нито една жена не ще може да им устои.”

МАН – За физиката: Химическото поле – МА, се установява – Н.

МАН – За човека: В съвременния английски език, МАН означава човек и мъж, а уоМАН жена. Съдържа се като част в английски, германски и български имена.

МАНА – Химическото поле – МА, е установено – НА.

МАНА, се поражда от АМАНА, ГАНА, АКХАДЖА, АСТРА, Етера и съдържа САМА ГУНА, РАМА ГУНА и ТАМА ГУНА.

МАНА – За човека: МАНА, е биополето, аурата, душата, азът на всеки от нас и на всяко материално образувание.

КХУ МАНА – Добра душа, добро чувство. От КХУ МАНА произлиза името на познатите ни от средновековието кумани както и на съвременните думи хумана и хуманизъм.

Ман, означава и човек, МАНА – душа, а МАНАС – ефирна душа. От МАНАС са думите манасдир и монах. Дир означава, дупка, пещера. И до днес в България има запазени скални манастири. От това дир, е и съвременната българска дума дирник, както и дири, следи, дупки от копита и лапи в снега или калта. От там е и съвременната руска дума дырка – дупка.

МАНА, Манна – От Библията ни е известен израза Манна небесна. Ето два цитата за манната:

„И те смири, и като те остави да огладнееш, храни те с манна, (която беше храна непозната на тебе и непозната на бащите ти), за да те научи, че човек не живее само с хляб, но че човек живее с всяко слово, което излиза из Господните уста.”

„А на сутринта, като ядоха от житото на земята, манната престана; и израилтяните нямаха вече манна, но през тая година ядяха от рожбите на Ханаанската земя.”

МАНДА – Химическото поле – МА, е установено – Н и поляризирано – ДА.

МАНДА – Съвременно българско женско име.

МАНДАЛА – Химическото поле – МА, е установено – Н, поляризирано – ДА, по време на четвъртия период от кръговрата – ЛА.

МАНДАЛА – В Индия: Кръг, символична диаграма използвана в тантристкия будизъм.

МАНДАРА – Химическото поле – МА, е установено – Н, поляризирано – ДА и променено – РА.

МАНДАРА – В Индия: Според Индийска митология, планината, която боговете използвали за избиване на първичния млечен океан. Така получили безценни дарове, между които и Амрита – питието на безсмъртието.

МАНДЖА – Личното поле – МА, е установено – Н и са проявени химически системи – ДЖА.

МАНДРА – Химическото поле – МА, е установено – Н поляризирано – Д и променено – РА.

Когато ДРА е в края на думата, означава, че описаното в предната част на думата се извършва с пълна мощ и безусловно. В случая установяването – Н на химическото поле – МА.

МАНДРА – Съвременна българска дума, означаваща млекопреработване.

МАНДХА – Химическото поле – МА, се установява – Н по време на диханието, разширението – ДХА.

МАНУ – Химическото поле – МА, се установява – Н и уплътнява – У.

МАНУ – В Индия: Митичен праотец управлявал земята през определен период от нейното развитие. Първият Ману Сваямбхува написал прочутата книга известна днес като Законите на Ману. Ману на настоящата епоха е Вайвасвата, седмият Ману, индийският Ной.

МАНУШ – Личното поле – МА, е установено – Н и уплътнено – У в материална форма – Ш. Мануш, е МАНУ с материално тяло.

МАНУШ – Съвременно българско мъжко име.

МАР – Химическото поле – МА, се променя – Р.

Преструктуриране на химическото поле на Земята. Така се изгражда цялото материално многообразия върху земната повърхност днес. Отнесено към човека, е промяна на личното му поле М.

Когато промяната е в тесни граници, тя поражда в душата, благоприятни или неблагоприятни чувства. От благоприятните на първо място е плътската любов. Затова в българския език безогледните полови връзки се определят като мърсуване, а хората извършващи това са наричани мръсник и мръсница.

От неблагоприятните чувства на първо място е страхът, ужасът защото когато промяната превиши допустимите жизнени стойности на душата, на практика това е смъртта и. Затова на много езици МАР, МАРА означава смърт, мъртво.

МАР, е първообразът на съвременната българска дума мор – масова смърт.

МАРА – Личното поле – МА, е променено – РА. Преструктурирано химическо поле. Смърт. От МАРА, е съвременната българска дума омара.

При разместване на сричките от МАРА се получава думата РАМА – изграждане на лични, индивидуални полета, за живата материя биополе, аура, душа.

МАРА – В Индия: В Будизма, както пише в Индийска митология: „Бог на смъртта, на физическата любов, съблазънта и изкушението… Мара има безброй дъщери – млади девойки с прелестни форми, които изпраща, за да прелъстяват светци и аскети. Извиват телата си в похотлив танц пред отшелника, докато не го изтръгнат от набожния му унес. Когато обаче Буда бил подложен на тези изкушения, той нито за миг не се поддал и останал неподвластен на всички страсти и желания.”

МАРГА – Химическото поле – МА, е преструктурирано – Р във физически системи – ГА, елементарни частици.

МАРГА – В книгата „Веда Словена”, в неразбрани речи четем: „Бил месецъ – тъ кога – то зафащала пролетта." Пак там: "Една от деветте Юди, кои – то се намирали в гора – та.”

МАРГА – Българско женско име.

МАРАН – Химическото поле – МА, е променено – РА и се установява – Н.

МАРАН – За човека: Убит.

МАРАНА – Химическото поле – МА, е променено – РА и установено – НА. Това е първообразът на съвременната българска дума мараня.

МАРАНА – За човека: Убита.

МАРДА – Химическото поле – МА, е променено – Р и поляризирано – ДА.

МАРДА, е първообразът на съвременната българска дума марда – тежко болно, мършаво животно или човек, пътник към отвъдното.

МАРДАР – Промененото химическото поле – МАР е поляризирано – ДА и се променя отново – Р.

МАРДАР – За човека: Убиец. На английски думата се пише murderer и се чете мърдъра – убиец.

МАРДАРА – Промененото химическото поле – МАР, е поляризирано – ДА и променено отново – РА. МАР ДАРА.

МАРДАРА – За човека: Убийца.

МАРДУ – Химическото поле – МА, е променено – Р поляризирано – Д и уплътнено – У.

МАРДУКХ – Химическото поле – МА, се променя – Р поляризира – Д и уплътнява – У, от творческата мощ – КХ.

МАРДУКХ, Мардук – Върховен бог в Междуречието. Древен бог в Шумер, Бабелон и Асирия. В Асирия той е отъждествяван с върховния бог Асур, Ашур – тъмен, черен бог, в противовес на Светлия бог Зур, Сур, Зурван, Зерван.

МАРДУ КХАН – Черният бог на смъртта.

За МАРДУ КХАН в интернет можем да прочетем следното: „Подобен обичай не е описан при дунавските българи. Както свидетелстват хрониките на арабския мисионер Мохамед Ибн Фадлан от 955 год. обаче, при волжските българи сходен обичай е бил много разпространен до тяхното ислямизиране и малко след това, т.е., далеч преди тяхната тюркизация (XIII-век). Съгласно друг арабски хронист, Хаджи-Омар, Нардуган (Мардуган, Мардукан, Нардуан) е волжско-български национален празник "Рождество на Мардукан".

Мардуган се празнувал в периода на декемврийското слънцестоене. Изграждала се снежна крепост, в която се поставяла кукла на злия бог "Тама-Тархан". Името Тама-Тархан вероятно идва от “тьма таркан” - “черен управител” – символ на ЧЕРНИЯТ БОГ. Подобно име имал и град Тмутаркан (Черния таркан), столицата на Черна България – подчинена федерална единица в състава на федералната Хазарска държава.

Участниците в празника си поставяли маски и се разделяли на две половини. Едните защищавали снежната крепост, а другите се стремели да влязат в крепостта с помощта на огромно чучело на кон, бик или камила, направено от бял материал. По време на шествието бялото чучело (БЕЛИЯ БОГ) било носено на високи копия или возено на талига, а всички пеели и свирели на тръби и думкали тъпани. Крепостта се превземала обезателно, а куклата на “Черния бог” се окачвала на дърво (т.е., отдавала се като дар или жертва на бога).

Церемонията вероятно символизира битката между злите сили (Черния бог) и светлите сили (Белия бог), което е много характерно за космологията на иранските народи. Подобни митологични персонажи, Белобог и Чернобог са описани и при източните славяни. При тях това вероятно са ранни заемки от иранците живеещи по Северното Причерноморие, подобно на бог Хорст, Даждбог, божествената птица Симаргл и др.”

Допълнителни подробности за този важен обичай във Волжска България са дадени в книгата Джагфар тарихъ, за чиято автентичност все още се спори, макар че в нея се откриват много правдиви исторически детайли. Участниците в церемонията правели снежно градче и после го подлагали на символичен щурм.

Ако “защитниците” на града упорствали, то “нападателите” се покачвали на върха на високо дърво (!) и викали: “Ето Слънцето, великият цар Кубер влезе – могъщо и блестящо, ослепител на враговете! Хас нардуган, Хас нардуган! Бъди винаги наш защитник и помощник!”. Тогава “защитниците” закривали лицата си с ръце и падали ничком, а “нападателите” заемали “града” и окачвали чучелото на “вражеския цар” на върха на дървото.

Този обичай бил типичен за бурджаните (българите) жители на град Болград, столицата на Волжска България. Имайки пред вид сценария на играта и смисъла на цялата новогодишна обредност, фразата “Хас, хас, мардукан” може да се преведе като “Слънце, Слънце умори ги!” от иранското название на Слънцето Хурсет (Хорс по алански и осетински) и основата на общоиранския (и индоевропейски) глагол МАР – умирам, смърт.”

http://www.protobulgarians.com/balgaro-kavkazki_vrazki.htm

МАРДХА, Мартха – Химическото поле – МА се променя – Р, по време на диханието – ДХА.

МАРДХА, означава мъртво дихание и е част от диханието на Брахма. Когато той издишва, се създава всичко и светът се разширява, а когато вдишва, светът се свива и всичко се унищожава. Това е модел от макро космическо естество, но същият принцип е валиден и за нашия свят, в по-малки мащаби и по-ограничено действие. Това е кръговратът на сезоните в годините, който циклично и безспирно се повтаря като метрична пулсация.

Днес годината се разделя на четири сезона: пролет – сътворение, лято – съществуване, есен – унищожение и зима – покой. Но в древността я разделят по още два начина, на две полугодия.

Според първия се разделя на издишване – от средата на зимата, до средата на лятото и вдишване – от средата на лятото, до средата на зимата. А според втория на Мъртво дихание – от средата на есента, до средата на пролетта и на Живо дихание – от средата на пролетта, до средата на есента.

Началото на МАРДХА – Мъртвото дихание е ПРАМАРДХА, от 7 септември, до 6 октомври – зодия везни от Българския зодиак. Върхът на ПРАМАРДХА е 22 септември – есенното равноденствие.

Най-ниската точка, дъното на МАРДХА, е денят 22 декември – Коледа.

От 22 декември до 4 януари – Зуров, Суров ден, са четиринадесетте черни, мръсни дни. Тогава според нашия народ „Слънцето се колебае по кой път да тръгне”. Тези дни са били празниците на МАРДУ КХАН – Черният бог, богът на смъртта. Тогава са "вилнеели" кхукхарите – кукерите.

Но ако МАРДУ КХАН не бъде омилостивен, той може да се разгневи и да не позволи на ЗУРВА, Сурва КХАН – Белият, Светлият бог да дойде на власт на 4 януари и годишният кръговрат на сезоните да не продължи по установения ред. Но за наше щастие ЗУРВА, Сурва КХАН побеждава всяка година и животът продължава.

Пролетният преходен период между зимното и лятното полугодие, от 7 март до 6 април е ПАРАМАРДХА – край на Мъртвото дихание. В Българския зодиак, е зодия Риби. Върхът на ПАРАМАРДХА, е 22 март – пролетното равноденствие.

МАРДХА, Марта – От МАРДХА произлиза съвременното женско име Марта. На английски то се пише Martha. Името е женско, защото мъртвото дихание е превес на тежнението на И, към ядрото.

МАРИ – Химическото поле – МА, се променя – Р и се свива към Долната вода – И.

МАРИ – В Индия: Едно от имената на богинята КХАЛИ, Кали, означаващо убийца.

За отъждествяване на жената с богинята майка – земното ядро, в нашия език доскоро в обръщението към жената, наред с името се ползваше и Мари. Мари Пено, мари Радо или обърнато Пено мари, Радо мари. Също и съкратения вариант на Мари – Пено ма, Радо ма.

Но Мари, с вариантите си мори и море е навлязла широко в българския език и се използва в говора, въпреки че значението и отдавна е забравено. Чуваме ги да звучат от текстовете на народните ни песни. Ето три примера. От песента за Балканджи Йово „Море войводо, глава си давам, Яна не давам на турска вяра”; Песента от вардарско „Море сокол пие вода на Вардаро”; И от стринджанската „Мари Маро”.

Едно от абстрактните значения на МАР е останало в българския език с думата море, а името на Черно море е символ за земното ядро. То е вътрешно, затворено море, а външното, голямо и отворено е Бяло море.

MARRIED – Английска дума, означаваща женен, женя се. Първичният смисъл на думата се е отнасял за съединението на мъжката духовност КХРАСТ и женската материалност МАРИ. Най-"женската" точка от годишния кръговрат е 22 декември. Тогава КРАСТ достига найблизо до МАРИ и се бракосъчетават.

Както обикновено, християнството не е могло да изкорени този хилядолетен езически празник и го е присвоило като Рождество Христово – върховен празник, достоен за радост и веселие. По тази причина небесното married преминава в човешкото marry – весел, веселя се. Днес на този празник хората се поздравяват с Merry Christmas – Весела Коледа.

МАРИН – Химическото поле – МА, се променя – Р и свива към ядрото – ИН.

МАРИН – Съвременно българско мъжко име.

МАРИНА – Химическото поле – МА, е променено – Р и свито към ядрото – ИНА.

МАРИНА – Съвременно българско женско име.

МАРИНКХА – Химическото поле – МА, се променя – Р и се свива към ядрото – ИН от творческата мощ – КХА.

МАРИНКХА, Мартеница – Част от древен български обичай да се закичват хора, домашни животни и растения за здраве и плодородие.

Пролетният преходен период между зимното и лятното полугодие, от 7 март до 6 април е ПАРАМАРДХА – край на Мъртвото дихание, първообразът на Баба Марта. А в Българския зодиак, е зодия Риби.

Думата ПАРА, означава преминаване, отвъд. Със същото значение тя се използва и днес в съвременния български език, като чуждица – парапсихология, паранормални явления и др.

Думата МАР, в много езици означава смърт, мъртво. В Будизма това е името на бога на смъртта Мара (м.р.). А един от седемте висши принципа в Хептат от Зороастризма е Амеретет – безсмъртие. Първата гласна А, означава отрицанието Не, а коренът на думата носещ нейния смисъл е МЕР – смърт.

В съвременния български език съществува изразът „Да омеретейш дано”, от типа на „До пукнеш дано” и „Чумата да те тръшне”. Също и думата мерешки, с подобно значение. От същият корен е и името на планетата Марс – Мъртва планета.

Думата ДХА означава диханието, духът.

Това е смисълът ПАРАМАРДХА, от мирогледа БАЛКХАРА.

Но тези знания, по обясними причини са оставали винаги в малък кръг от посветени хора. За масова употреба дедите ни са разработили на същата основа, в друга светлина празнично-обредна система за бита и обичаите на народа.

Така месецът в календара става Март, периодът ПАРАМАРДХА – Баба Марта, а отличителния му знак – Мартеницата. Самата мартеница е символ на двойствеността на битието. Както животът носи в себе си смъртта, така и смъртта носи в себе си живота. Периодично преминават от един в друг. Затова двата цвята са така преплетени в мартеницата. Белият – символ за небитието, смъртта, съня, покоя и зимата, а червения – за битието, живота, бодърстването, движението и лятото.

В народните обичаи, в някои краища на България и днес се използва Уруглица – сватбено знаме от бял и червен цвят, като съвременния национален флаг на Полша. С цветовете на мартеницата са и знамената на САЩ и Япония.

МАХАМАРИ – В Индия: „Великата убийца”, епитет за богинята Кали.

МРА – Първоизява – РА на химическо поле – М.

МРАКХ – Първоизява, първоначално структуриране на химическо поле – МРА, от творческата мощ КХ.

МРАКХ, е първообразът на съвременната българска дума мрак.

Тъй като светлината е физическа величина присъща само на физическите системи, когато се излезе от физическото поле и се навлезе в химическото се преминава от светлината в мрака.

МУСАЛА – Химическото поле – М, е уплътнено – У в газова плътност – СА по време на четвъртия период от кръговрата – ЛА.

МУСАЛА – В Индия: Боздуганът на бог БАЛАРАМА.

МУСАЛА – Най-високият връх в България и на Балканския полуостров.

Бхаджа - Л, М.pdf

предишна горе следваща