Езотеризмът

ЕЗОТЕРИЗМЪТ

БАЛКХАРА, е всеобхватен мироглед, познанието, истината за вселената, както в идеалната, така и в материалната и част. От тези две части на цялостното познание се зараждат Идеализмът и Материализмът.

Идеализмът от БАЛКХАРА е отворен – познават се истинските неща и събития от действителността. Но той е огромно и абстрактно знание и неговото препредаване през времето и пространството в цялата му пълнота и чистота се оказва непосилно и невъзможно. По тази причина древните мъдреци го преобразуват на по-ниско ниво и го превръщат в Затворен Идеализъм. Там истината е заменена със символи, които би трябвало да отвеждат отново назад към БАЛКХАРА, но обратният път отдавна е изгубен във времето и пространството, обрасъл с бурените на символиката.

Затвореният Идеализъм се отдалечава от БАЛКХАРА в няколко направления. Първото днес се нарича Езотеризъм – тайно знание. "Тайното знание" се е съхранявало от малки групи и отделни хора, които вярват, че могат да запазят познанието непроменено и се стремят да го предадат на бъдните поколения в първоначалния му вид.

Днес, не всеки знае какво е Езотеризъм и Окултизъм. Според мен, Езотеризмът би трябвало да се занимава с тайните на голямата вселена, без човека, а Окултизмът, с човека, без вселената.

Езотеризмът не е истина, а път към истината.

Всеки различен мироглед – учение, религия, митология, идеология си създава свой език – символика, в която заключва, закодира истината, не за да я скрие, а за да може някой, някога да я разкрие, след като мирогледът – учението, религията, митологията се изгубят в превратностите на времето и събитията.

Думата Езотеризъм днес звучи тежко, мистично, демонично и отблъскващо, защото не се познава и се бърка с Окултизма, но аз ще се опитам да дам ясни примери и да отговоря на въпроса: Що е то Езотеризъм и има ли той почва у нас?

Другото име на Езотеризма е Символизъм, а символите са два вида, знаци и звуци – зрителни и слухови.

Цифрите, от нула до девет, са езотерични знаци. Във всяка от тях е заключен смисълът за определено количество. Ако човекът не е посветен в тяхното значение, за него те ще бъдат само черти и резки.

Нотите също са езотерични символи. Всяка от тях е знак за определен тон, а чрез всички тонове музикантите ни разказват симфонии с най-прекрасният език на природата – музиката.

Звуците с които разговаряме са общи, за всички хора по земята. Но само с тридесетина звука трудно ще разговаряме, затова се съчетават в срички и думи и така се увеличават многократно възможностите ни да общуваме чрез звуците. Но сричките и думите се образуват по строги и ясни правила. Граматиката, е езотеризмът на всеки говорим език съществувал някога на земята.

И буквите са езотерични знаци. Във всяка от тях е заключен смисълът за определен звук. За да може да ги разчете, всеки трябва да бъде посветен в техните тайни.

За цифрите, буквите, думите, изреченията и езика като цяло, всеки от нас е п(р)осветен още в своето детство, от родители и учители, а учителите са най-големите езотерици на нашето време.

Аз съм посветен в буквите от българската и латинската азбуки. Всички останали азбуки, от миналото и съвремието са заключени за мен. За да бъда посветен в китайските йероглифи, ще трябва да запиша китайска филология и професорите в университета да отключат за мен символичния им смисъл. Едва тогава ще мога да се запозная непосредствено с трудовете на Лао Дзъ и Конфуций.

Университетското образование също е езотеризъм. Тайните на отделните науки и професии са закодирани в особени думи – термини и графични знаци, формули и символи. Архитектурните и машинни чертежи, също са част от тях. Освен това, всяка наука и професия са обособени като специфичен мироглед, за част от човешкото познание. За приложните науки това раздробяване на знанието е положително, но за цялостното познаване на вселената, способът е пагубен.

Споменатите по-горе символи отдавна са "отключени" и са отворени за всички. Станали са ежедневие и не ни впечатляват с нищо. Но все още има много други неотключени символи, отнасящи се за висши, основни, абстрактни истини за света, които чакат своя час.

Същността на много символики, езотерични и религиозни, е кръговратът на долната вода – голямата тайна за вселената. Ще представя две знакови езотерични системи. Някои от техните знаци са широко известни днес, но не се знае значението им и не се свързват в общи системи.

Първичната, основната знакова символична система, за препредаване на познанието за кръговрата, е съставена от един основен знак, изчертан само от три еднакви прави черти, съединени в единия си край, а другите им краища са разграничени на по 120 градуса. (Този знак е емблема на автомобилите "Мерцедес Бенц".) Използва се в два отвесно огледални образа, като към тях се добавят още по една, две или три черти. Като форма на знаците, тази система е отворена. Нейното име е РУР.

Знаците от отворената система се преоформят в други и образуват нова знакова езотерична система. Преобразуването на знака от три черти става, като около външните му краища се описва равностранен триъгълник. Като форма на знаците, тази система е затворена. Нейното име е КХА.

Същността на двете знакови системи е, чрез проследяване на движението на знаците и техните промени, да се проследи движението на долната вода по време на кръговрата. Знаците са представени по двойки, в отвесно огледално взаимно разположение. Движението им се осъществява, като от началния символ, двата знака започват да се придвижват отвесно като преминават един през друг, докато си разменят местата и след това тръгват обратно до изходното си положение.

За да се разбере написаното до тук, ще трябва текстът за кръговрата да се онагледи със символите. Ще представя едновременно и двете знакови системи. В ляво на чертежа ще бъде знакът от отворената система. В дясно знакът от затворената, а в средата между тях, един общ, съставен от двата, вписаноописан преходен знак, за да се онагледи как става преобразуването им, от отворени в затворени. Двете дъги в чертежа, над или под знаците, са символи за горната и долната граница – между астрала, полето и ядрото.

КРЪГОВРАТЪТ – ВРЕМЕТО

Времето, е кръговратът на Долната вода.

Тъй като всичко започва и завършва с физическото ядро, ще припомня отново кръговрата на долната вода.

Ражда се, разграничава се от горната (от нея), свива се, съществува временно, на ограничено място, в ядрото, връща се в горната, слива се отново с нея и престава да съществува.

Кръговратът се извършва в четири периода. Той е съвременното разбиране за физическо Време. Затова тук, всеки от четирите периода ще бъде разграничен от другите с промените на времето и пространството, характерни за всеки от тях.

ПЪРВИЯТ ПЕРИОД

Първият период, е горната вода. Там Законът и Водите са идеални – Небитието. Първият период е невидим, незнаен и недостижим за хората, нито чрез разума, нито чрез сетивата.

Тогава всички понятия приемат характеристиките на горната вода, а тя е недостижима, вечна, безкрайна, единна и непроменлива величина. В нея няма тежнения, поле, движения, материя, пространство и време. Не действа „Законът за единство и борба на противоположностите”, защото всичко е Едно.

Тогава е вечно безвремие и безкрайна пустота.

Това са знаците за първия период от Кръговрата.

Тук ще трябва да поясня, че за образуването на общите, двойните знаци за втори и четвърти период от кръговрата, са взети и съпоставени единичните знаци за началата, градивния момент, появата на Битието, материята, за втория и четвъртия период.

ВТОРИЯТ ПЕРИОД

Вторият период от кръговрата е Битие – материалната изява на Закона и Водите, заедно. Появяват се и тежненията, но тогава превес има тежнението свиване и от горната вода (от нея) се разграничава долната, от Едно се ражда Две и започва да действа „Законът за единство и борба на противоположностите”.

През втория период от кръговрата, горната граница пропуска през себе си долна вода само в една посока – от астрала, към пространството.

Това е знакът ОР – за началото на втория период от земния кръговрат, когато от Едно се ражда Две.

През втория период от кръговрата, тежнението свиване осъществява преноса на долната вода, от астрала (от него), към черната дупка – земното ядро и втичането и в него. Поради това, през втория период времето тече обратно, а пространството се свива.

В Библията, за началото на сътворението на нашата планета и за втория период от кръговрата, е записано следното.

"И Бог каза:

Да бъде простор посред водите,

който да раздели вода от вода.

И Бог направи простора;

и раздели водата,

която беше под простора,

от водата,

която беше над простора;

и стана така.

И Бог нарече простора Небе.”

За да се онагледи този текст – отделянето на долната вода – ИН, от горната, от астрала – ЕН и появата на полето в простора – АН, небето между тях, за втория период от кръговрата, за двете системи ще се получат следните езотерични знаци и символи.

Следващият знак – РУ, е за долната граница през втория период. Той означава, че през втория период от кръговрата, долната граница пропуска през себе си долна вода само в една посока – от пространството към земната ядро. Тогава, в обратната посока през РУ, от ядрото, не може да излезе нищо.

Описаният знак тук не е триъгълник, а петолъчка с върха надолу. От името на този знак – РУ, и това действие от кръговрата, в съвременния български език са думите: руша, рутя, рухва, ругая, руда, рудник, руини, друбя (дробя); Руските рубить (раздробявам), рубла; Индийската рупия, бог Рудра и др.

В окултизма петолъчката с върха надолу или лицето на брадат козел са символи за инволюцията.

ТРЕТИЯТ ПЕРИОД

Третият период от кръговрата е Дуализъм – пълно отделяне на долната вода в земното ядро. Тогава се установява равновесие между двете тежнения, на двете води и те престават да съществуват. Престава да действа и Законът за единство и борба между противоположностите, а Законът и Водите са идеални – Небитие.

Третият период е невидим, незнаен и недостижим за хората, нито чрез разума, нито чрез сетивата, защото, тогава в ядрото е временно безвремие и крайна празнота.

Временното безвремие може да трае от части от секундата, до няколко милиарда години, за различните светове – физически системи, защото, колкото са ядрата във вселената, толкова са и полетата, и пространствата, и времената.

ЧЕТВЪРТИЯТ ПЕРИОД

Четвъртият период от кръговрата, е отново Битие – изявата на Закона и Водите, заедно, но този път надмощие има тежнението на горната вода – разширение. То осъществява преноса на долната вода, от ядрото (от него), към горната вода и втичането и в нея – в астрала.

Това е знакът УР – за долната граница в началото на четвъртия период. Той е същият като знака РУ, но без водоравната черта. Това означава, че през УР може само да изтича долна вода и нищо не може да проникне в ядрото.

В действителността, долната граница – УР, в четвъртия период може да се види в най-долната част от слънчевата хелиосфера, над самото слънчево ядро, там където се образуват гранулите и тъмните петна. Това е УР.

http://umbra.nascom.nasa.gov/images/eit_19970914_0121_304.gif

http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/image/0511/sunspot_vtt_big.jpg

Законът и Водите, винаги и навсякъде са идеални, а правилата от Закона се изявяват в Битието само чрез производните от взаимодействието на двете тежнения, като структури от физически, химически и биологични системи – материалните образувания.

Днес Слънцето и всички комети и планети в Слънчевата система са в четвъртия период от кръговрата си и отиват към своя край.

През четвъртия период, времето тече в права посока, а пространството се разширява.

Текстът от Библията, който беше цитиран по-горе, е валиден и за появата и изграждането на материята около земното ядро и през четвъртия период от кръговрата. Той ще се онагледи със следните символи и знаци за двете системи.

Някой твърдят, че първия знак отляво носи името "Знакът на Българина", но всички знаци са български.

Следващият знак – РО, е символ за края на четвъртия период и на Земята въобще. Тогава кръговратът ще се затвори, ще приключи и всичко свързано със Земята ще се върне отново в астрала. Тази петолъчка е символ за енволюцията.

Понятията „Кръговрат на Долната вода” и „цикличност на времето” са неточни и не отразяват истината буквално. Истинското движение е радиално. През втория период е от астрала към черната дупка – от всички посоки към центъра, а през четвъртия период, е от ядрото към астрала – към всички посоки от центъра.

Но това не е всичко от двете символични системи. Те се разширяват като знаци и като смисъл по следните начини:

Към знаците РУ и УР, се добавят по още две отвесни черти и названието на Кръговрата, Времето – ЛИЛА.
Към името на КХА, се добавят и по една от сричките от името на Кръговрата, Времето – ЛИЛА. Вторият период става КХАЛИ, а четвъртият КХАЛА.

ЗНАЦИТЕ ЗА КРЪГОВРАТА ЛИЛА

За втори и четвърти период се използват и имената Марса и Самар. Тези две имена се получават чрез смяна на местата на сричките в тях.

Сричката Мар, на много езици означава смърт, мъртво. В много думи, ар, по някакво граматическо правило преминава в ра и Мар става Мра. Втората сричка, Са, всъщност е За, но в разговорния език е преминала в Са. След тези граматически акробатики името на знака за долната граница през втория период става МРАЗА.

МРАЗА, е първообраз на съвременните български думи: мраз, мразя, мараз, маразя, мързел, мърся, мърсувам, мръсник, бог Марс и планетата Марс – мъртвата планета.

Следва знакът МРАЗА ЛИЛА, получен от знака РУ, чрез добавяне на двете отвесни черти встрани от него. Лявата е символ за ЛИ – обратното време през втория период, а дясната за ЛА – положителното време през четвъртия. МРАЗА ЛИЛА, е знак за долната граница, през втория период.

Четвъртият период се именува и с имената Замар, Самар – живителният период, КХАЛА, а долната му граница РАЗА, Раса ЛИЛА.

От РАЗА, е съвременната българска дума раз – едно, първо, начало. Така отброяваме: раз, два, три – първо, второ, трето. Затова раз, се използва като представка в толкова много български думи, без да е известно защо.

Знакът за долната граница през четвъртия период – РАЗА ЛИЛА, се образува както и знака МРАЗА ЛИЛА, чрез добавяне на двете отвесни черти.

За Раса ЛИЛА в Индия се казва следното: „Танц на сътворяването изпълняван от бог Кришна и всички пастирки или гопи едновременно, след като се е саморазмножил в безброй еднакви тела.”

А за ЛИЛА, пак в Индия можем да прочетем: „Любовната игра на боговете, на двама божествени съпрузи, които правят божествена любов и чрез нея слагат начало на всичко и на земята върху която живеем. След пълното си сливане се разделят и материалният свят започва да се разпада, тъй като нещата съществуват дотогава, докато трае божествената любов. Раздялата превръща света в прах.”

С една дума, това е сътворение, чрез любов. Това изразяват и знаците МРАЗА ЛИЛА и РАЗА ЛИЛА – полов акт. Двете отвесни черти очертават вагината. Отвесната черта на УР е пенисът, а двете му горни наклонени черти, тестисите. По същия начин и ние – хората творим живот. По-точно, ние сме сътворци със Закона.

За МРАЗА ЛИЛА, мълвата твърди, че се нарича и вагина дентара – зъбата вагина, заради водоравната черта, която не позволява през втория период нещо да излезе през долната граница от земното ядро. РАЗА ЛИЛА, няма такава черта, което означава, че през четвъртия период през долната граница от земното ядро се е родило цялото материално многообразие, което съществува днес на Земята.

ОСНОВНИТЕ ЗНАЦИ ЗА КРЪГОВРАТА КХА

Ако знаците за втори и четвърти период – КХАЛИ и КХАЛА, са точно в средата на своите периоди, те ще бъдат абсолютно еднакви, а с един знак не могат да се означат два различни периода. За да има видима разлика между тях, двата триъгълника в знака за четвъртия период са се разминали повече. Но истинската причина, двата триъгълника в четвъртия знак да са в тази конфигурация е фактът, че Земята е преминала средата на четвъртия – живителния период и отива към своя край.

Без последния знак, за четирите периода остават само три знака. Те образуват една обща фигура носеща името Кханатица. Тя е знакът за кръговрата КХА.

Кханатицата и всички знаци от кръговрата КХА, са широко използвани мотиви в българските килими, ковьорчета, възглавници, дамаски, дрехи и др.

Освен чрез триъгълници, на изток, в орнаментиката на Тибет, Монголия, Китай, Непал и Индия, от дълбока древност до днес, Кханатицата се изобразява с други два варианта, на затворен лабиринт от непрекъсната линия, известен днес с името Небесна костенурка.

Звукосъчетанието КХ, от езика БХАДЖА, е символ за частта от Всемирния Закон за творческото начало, творческата мощ, властта, която изгражда, поддържа и унищожава всичко материално. Ще пропусна дългите и абстрактни обяснения необходими за останалите срички от следващите думи и ще ги представя направо с тяхното значение.

КХИНДРА, е тежнението свиване – гравитацията. В Индия за КХИНДРА, в Риг Веда е записано следното:

„Пред чието дихание

двете вселенски половини треперели

и пред величието на огромната му мощ.”

„Той,

който закрепил здраво клатушкащата се земя,

който успокоил тресящите се планини”,

„Който подпрял небето за да не падне...,"

Той сътворил слънцето и водите…”.

"който родил огъня между два камъка...

Той премахнал змея и освободил седемте реки.”

Името КХИНДРА, в разговорния език е преминало през Хиндра, за да стигне до Индра.

КХЕНДРА, е тежнението разширение – левитацията. Тази дума е останала и до днес в съвременния български език. "Защо си се похендрил там горе?".

КХАНДРА, е производната напрегнатост на земното поле, от взаимодействието на двете тежнения. То е такова, че позволява на земната материя да се установи тук и да е такава, каквато я познаваме. КХАНДРА поддържа и живота на Земята.

Нашите деди са прилагали в живота на българите не само вселенските закони, но и много от названията от езика БХАДЖА, за означаване на важни неща и дела в живота си. Затова в древността, част от думата КХАНДРА – КХАН, КХАНА, е станала титла на българските владетели. Хората имащи власт да изграждат и управляват държавата, като справедливо административно устройство на обществения живот на българите.

Възможно е Кханатицата, като хералдика да е знакът за произхода на властта на нашите древни владетели – Кхановете. Както е записано за тях в някои средновековни текстове: кана субиги „...от Небето поставен...” .

КХАН, КХАНА, като владетелска титла в по-късни времена се променя и в някои народи е Кан, Кана, а у други Хан. На английски и днес думата се пише Khan – с четири букви.

КХАНДА, означава столица. И днес още има градове, които са запазили това си название.

КхараКХАНДА (Караганда) – град в Казахстан.
Когато се разменят местата на двете думи се получава КХАНДАкхара (Кандахар) – град в Афганистан.
А също и КХАНДАгири (Кандагири) в Индия.

Но както личното име на езика БХАДЖА става нарицателно, за език въобще, така и КХАНДА – столица, става нарицателно за голям град въобще. Така е в старото и новото име на МараКХАНДА (Мараканда) – Самарканд в Узбекистан. Имената и на други градове в Централна Азия са образувани с окончанията канд или кент.

Това са двете системи от езотерични знаци – символи за Кръговрата на нашата планета – Земята. Предполагам, че те са включвали и още много символи на тази основа.

Знаци и от двете системи – отворената и затворената са откривани самостоятелно или в групи, в землищата на българите. Мнозина изследователи ги изследват и се опитват да ги разчетат като символи и дори като текстове – букви и срички. Най-известният предмет с такива знаци е Розетата от Плиска. На нея има знаци и от двете системи.

предишна горе следваща