БАЛКХАРА
Бòрис Балкх
РОДОПА, МАРОПА, ЕВРОПА И ЕТИОПА
Тези четири имена на планини, са изцяло или частично от езика БХАДЖА. Три от тях са в Тракия.
-
Първата е Родопа – родитна планина. Род – родитност, плодородие, изобилие на блага. Опа, е планина.
-
Втората планина е Маропа – мъртва планина – Сакар. Мар – мъртво, смърт. Опа – планина.
-
Третата е Европа – източна планина – Странджа. Евр – изток. Опа – планина.
Опа същвствува и днес в съвременния български език. Когато някое малко дете падне, баба му обикновено казва „Опай, баби, опай”, което значи „Стани бабиното, изправи се”. С опа е свързана и поговорката „Първо прескочи, пък тогава кажи хоп”.
Опа, е обем, триизмерност, отвесна посока.
Потвърждение, че Странджа е Европа ни дава и част от древен мит от Елада. „Царят на богатия финикийски град Сидон – Агенор, имал трима синове и дъщеря, хубава като безсмъртна богиня. Тази млада хубавица се наричала Европа. Веднъж Агеноровата дъщеря сънувала сън. Тя видяла как Азия и материкът, който е отделен от Азия с море, превърнати в жени се борели за нея. Всяка от тях искала да притежава Европа. Победена била Азия, която макар и да била възпитала и отгледала Европа, трябвало да я отстъпи на другата.”
Това се вижда и от древните наименования на местностите в Балканския полуостров, в карти за онова време.
Но има и още една планина, чието име е образувано по същият начин. Тя е Етиопа. Според историческите сведения, това е средноазиатската планина Хиндокуш.
Виж: http://protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Ethiopi%20i%20gimnosofisti-novo.htm
Името и е образувано от опа – планина и Ети – Снежния човек, за когото се носят легенди от векове, а самата легенда е достигнала до всички краища на света. В случая не е важно дали наистина е съществувал Снежен човек, мечка, маймуна или каквото и да е. Важно е, че е съществувала легендата, а тя е красива и желана и затова е безсмъртна. Била е достатъчно основание планината да се нарече Етиопа, хората които живеят там – етиопи (както балканджии), а държавата на някой от народите живеещи там – Етиопия.
Ето едно сведение от средновековен български анонимен автор, от ХI век. “И тогава, след него се намери друг цар в българската земя – детище, носено в кошница три години, на което се даде име Испор цар, който прие българското царство. И този цар създаде велики градове: на Дунава – Дръстър град; създаде и велик презид от Дунав до морето; той създаде и Плюска град. И този цар погуби множество измаилтяни. И този цар насели цялата Карвунска земя. И оубо (впрочем) бяха преди това етиопи.”
За присъствието ни в Централна Азия има и други сведения. В книгата Веда Словена, са записани устни предания и песни от помашкото население в съвременна Източна Македония (географска). В тях се съдържат сведения за времето когато сме живели в Етиопа, за съжителство на бели и черни етиопи в азиатска Етиопия. За събития станали в съседни тогава с нас царства. Ето няколко цитата:
„Още рече Камяна не отрече,
хабер си кралю дойде,
чи е навървил Читайска краля
през тоя земя Харапска,
през това моря гуляму;
лю утде си дзамине,
сита земя пупленява.
Робинки си църни ръки кършет,
църни ръки кършет солзи ронет,
чи си тяхна земя уставет,
ут майка си са дялба раздилат.”
----------------------------------------
„Бог да бие царна Харапине,
царна Харапине Харапската крале.”
----------------------------------------
„Разеди са Харапската крале,
разеди са налюти са,
та си прати царна Харапине
да ми сече малки деца.”
Тези песни са записани през втората половина на деветнадесети век, когато още не е известен древният град Харапа, който беше открит от археолозите в началото на двадесети век в северния индийски щат Пенджаб, днес част от Пакистан. Харапа, Мохенджо Даро и други селища от долината на река Инд разкриха на учените от двадесети век неизвестна до тогава високоразвита древна цивилизация, която нарекоха културата Харапа. Залезът и настъпил с нахлуването на арийските племена в долината на Инд.
А сега да надзърнем в книгата на Петър Добрев “Българските огнища на цивилизация на картата на Евразия”. Там г-н Добрев ни запознава със старинен текст от 354та година, известен като “Анонимен Хронограф”. В него са описани вече известни, значими и уважавани народи и държави, живели и съществували някога в Азия. Последни в списъка са поставени и българите. Г-н Добрев посочва точно местата, където са живели споменатите народи и къде са били техните държави. Ето коментарът му за българите.
“И най-после стрелката на маршрута отскача рязко на изток, споменавайки добре известните гимнасофисти или нагомъдреци – средновековно название на съседните с Персия северни индийци и по-специално на индийските брахмани. До тези именно гимнасофисти във втория списък на Хронографа е поставено като завършек на текста и името на древните българи.”
Оставям на читателя сам да провери в историческите карти колко е разстоянието между Харапа и посоченото от г-н Добрев място, според Хронографа.
Споменът за народа Харапа, е жив и днес в народното ни творчество. В съзнанието на българите, арапин означава черен човек. Така се пее в народната песен „Чер арапин бял кон язди”. Днес обикновено се приема, че между арапин и арабин няма разлика, че става въпрос за един и същ народ. Така е, но не съвсем.
В неизвестно за мен историческо време, народът Харапа от долината на река Инд или част от него или два народа се преселват в южната част на Арабския полуостров и остават там с името си харапи – араби. От тях е и името на целия полуостров. Една част от този народ или вторият народ е прекосил Червено море и се е заселил в Африка. Този народ е запазил другото си название – етиопи и е създал царство със същото име – Етиопа. Тази африканска Етиопия полага началото на Египетската цивилизация в Горен Египет. В най-ранните фрески от древен Египет хората са рисувани с тъмна кожа. Същите тези етиопи са преносители на Юдаизма от Азиатска Етиопия, достигнал по-късно до Палестина.
Ако някой реши, че не е сериозно да се извежда името на планина, народ и страна, позовавайки се на името на легендарния снежен човек, може и да се окаже прав. Няма да правя езикови препратки и обяснения, но щи отбележа, че ние сега наричаме и пишем Ети, но всъщтност трябва да е Йети. В подкрепа на това са имената на трите държави, от местата, където са се заселили древните преселници от Централна Азия – Йемен, Йетиопия и новосъздадената Йеритрея.
И ние някога сме живели в планината Хиндокуш, на територията БАЛКХАРА – от Иран до Западна Хималая и от Тарим до Индийския океан. Преселваме се първо около Кавказ, а по-късно тук, с общностното си име БАЛКХАРи – българи. Именували сме най-голямата планина в земите си БАЛКХАН – Балкан, а от там е и името на целия полуостров. Сега сме балканджии, а в древността сме били етиопи.
А за произхода и значението на думата опа – планина, ще разберем от представките О и ОБ, в българския език.
Откакто съществува човекът, най-висшите мисли, които са го занимавали са три: за вселената, за човека и за обществото. А от трите най-висша е тази, за вселената. Тя е основната цел на всички цивилизации, религии, митологии и учения. За древните българи също. Те са нарекли мисловния си модел за вселената – мирогледа си, БАЛКХАРА и са го вложили в свещения си език БХАДЖА. Той е строго фонетичен език от двадесет и два звука, в които са закодирани двадесет и две висши понятия от БАЛКХАРА. Имената на БАЛКХАРА и БХАДЖА също са от този език.
Формата на небесните тела е кълбо. Знаем, че около Земята, във височина има разположени няколко сфери. Атмосферата, с нейните Топосфера, Стратосфера, Мезосфера, Термосфера, Екзосфера с Йоносфера и Магнитосфера. Но най-отгоре има крайна сфера – граница на земното поле и след нея е астралът. Символ за тази крайна граница в БХАДЖА, е звукът О.
Сферата О, затваря в себе си обема на физическото поле на Земята. Символ за него в БХАДЖА, е звукът А.
Но физическото поле на Земята има няколко отлики, характеристики. Една от тях е неговата плътност. Полето на Земята, в отвесна посока от горе на долу има четири плътности, известни днес като четирите агрегатни състояния на материята. Те са: плазмено – етера, газово – атмосферата, течно – водният океан и твърдо – земната кора.
Символ за плътността на полето, за земното пространство в БХАДЖА е звукът П.
От тези три звука О, А и П, в БХАДЖА се образува думата ОПА, символ за крайната граница и обема на земното пространство, затворен в нея.
Древните, познавайки Вселенския Закон и правилата от него, ги прилагат и в човешкия живот и обществото, като единствено правилни. За целта пренасят непроменени някои думи от БХАДЖА, пригодни за това и в говоримия език, за ежедневните човешки дела. Но по-масово това става само с едносричини думи – корени, представки и наставки, които участват в многобройни комбинации помежду си и образуват различни производни думи в говоримия език. Такъв е случаят и с ОП, ОПА, които в ежедневието отново означават обем, триизмерност, вертикална посока, а в частност и планина.
От училище знаем, че и днес в българския език някои звучни съгласни преминават в беззвучни. Така в древността думата ЗУР, в Индия е станала Сур, а ЗУРВА, в България – Сурва.
Но това правило действа и в обратна посока. Някои беззвучни съгласни преминават в звучни. Такъв е случаят в съвременния български език с представката ОП. Тя се преозвучава в ОБ. Примери за това са думите: обем, обемам, обгръщам, обхващам, обграждам, обличам, обрасъл, обладавам, обръч, облак, объл, обувам, обвивам и др. Все думи със смисъл еднакъв или близък с този на първоизточника от древността, ОПА – граница, затваряща в себе си определена част от пространството.
Но има и думи образувани само с представката О – носеща смисъл за външна граница и въздействие: търкалям – отъркалвам, калям – окалвам, плюя – оплювам, дера – одирам, градя – ограждам и др.