БАЛКХАРА
Бòрис Балкх
§ 5 – ХИМИЧЕСКОТО ПОЛЕ – М
Материята около физическото ядро, в четвъртия период се изгражда от горе надолу. Първо етерът – физическата плътност на пространството – ГАНА. Под него, физическите системи се уплътняват и се осъществяват нови възможности, като се променя напрегнатостта на полето и то преминава в химическо – МАНА.
Всяко физическо ядро, поражда свое физическо поле. Така се обособява физическа система. Разликата между полетата на физическите и химическите системи е, че полето на физическата система се поражда от ядрото, от тялото, а при химическата, полето изгражда своя образ, форма, тяло.
Полето на физическата система е едно, а полето на химическата е сложно, съставено от множество полета. Това сложно, съставно поле, сбор от възможности, което изгражда своя сложен, съставен образ, е химическото, личното, индивидуално поле на химическите системи.
Всички полета, физически и химически си взаимодействат и образуват Единното всемирно поле, а личното поле – Азът, е причината за самосъществуването на всяко отделно единично нещо, от цялото многообразие съществуващо днес на Земята.
Отнесено към човека, съответствие на химическото поле, е биополето – дума въведена от съвременната наука, но още от древността за него се използват други три думи: аура – в астрологията, душа – в религията и МАНА – в БХАДЖА.
Личното поле дава право на всеки човек да заяви: На света съществуват само две неща, Аз и останалият свят.
§ 5.1 – ХИМИЧЕСКА СИСТЕМА – Ж
Химическа система е тази, която няма собствено физическо ядро.
Такива са молекулите и химическите съединения. Те имат своя специфична кристална решетка, а най-разпространените кристали на Земята са снежинките. Те, всички са различни в детайлите, но са еднакви по форма – шестолъчна. Затова формата на снежинката е станала знак за звука Ж – символ за химическите системи в езика БХАДЖА и буква от българската азбука за звука Ж.
http://www.its.caltech.edu/~atomic/snowcrystals/photos/photos.htm
В езика БХАДЖА, звукът Ж, винаги е в съчетание и е предхождан от звука Д. А проявена и установена химическа система, е ДЖАНА.
§ 5.2 – ХИМИЧЕСКАТА ПЛЪТНОСТ НА ПРОСТРАНСТВОТО – ГУНА
Химическата плътност, е пространството, в близост до ядрото, където физическите системи са уплътнени и установени в нови три различни качествени състояния, плътности – ГУНИ.
Деветте равнища на напрегнатост на химическото поле около Земята се разделят на по три, за всяко от трите химически агрегатни състояния на материята. Те съответстват на 9то, 8мо и 7мо – газовете, 6то, 5то и 4то – течността и 3то, 2ро и 1во твърдта.
От горното може да се заключи, че в съвременната физика:
-
Физическите системи в микросвета, с напрегнатост на полето си от първо, второ и трето равнище, са елементарните частици с отрицателен заряд.
-
Физическите системи в микросвета, с напрегнатост на полето си от четвърто, пето и шесто равнище, са неутралните елементарни частици.
-
Физическите системи в микросвета, с напрегнатост на полето си от седмо, осмо и девето равнище, са елементарните частици с положителен заряд.
В древността, трите части на химическата плътност на пространството са наричани още „Трите гуни”, „Трите свята” и „Пътят на лотоса”. Лотосът е свещено цвете както в Индия, така и в Египет. Той обитава едновременно и трите части на химическата плътност. Корените му са в почвата, стеблото във водата, а цветовете и листата във въздуха.
Съответствие на химическата плътност на пространството в съвременната физика, е понятието маса.
§ 5.2.1 – ГАЗОВАТА ПЛЪТНОСТ НА ПРОСТРАНСТВОТО – С
Втората плътност на пространството е газовата – въздухът.
Мястото на газовата плътност на пространството, е земната атмосфера.
§ 5.2.2 – ТЕЧНАТА ПЛЪТНОСТ НА ПРОСТРАНСТВОТО
Третата плътност на пространството е течната. Тя е водата в земния океан.
Течността е преходът, действието за промяната на газовата и твърдата плътност на пространството – границата между тях. Парата, за да стане лед, трябва да мине през състоянието вода. Ледът, за да стане пара, трябва да мине през състоянието вода. Така е и с всички останали химически системи.
Въз основа на съвременното човешко познание може да се каже, че водата е живот. Възможностите от Закона, които произвеждат водата са се осъществили днес, тук на Земята и ако се огледаме около нас и по-далече във вселената, ще видим, че това е невероятно щастливо стечение на обстоятелствата.
§ 5.2.3 – ТВЪРДАТА ПЛЪТНОСТ НА ПРОСТРАНСТВОТО – Т
Четвъртата плътност на пространството е твърдата. Тя е земната кора.
В заключение, накратко, за четирите плътности на пространството и тяхната поява може да се каже следното.
Физическото поле се състои от физически системи, които образуват първата плътност на пространството – плазмената. Когато тя започне да се уплътнява ще премине в химическа плътност и физическото поле ще премине в химическо. Неговите възможности ще осъществят химически системи в три последователни плътности: газова, течна и твърда.
Четирите плътности на пространството и различните правила за тяхната поява и съществуване, са причината за явлението, което в съвременната физика и астрономия се нарича „Изкривяване на пространството”.
През четвъртия период от кръговрата на една физическа система, количеството на най-малките физически системи и други малки елементарни частици в пространството и се увеличава и заработва законът, според който, „Количествените натрупвания преминават в качествени изменения”. Поради това елементарните частици се групират и обединяват чрез тежнението свиване на собствените си ядра, като образуват спътникови общности – по-големи елементарни частици и атоми.
В този процес малките елементарни частици се групират по две и по три, с различни химически плътности на пространството си: газова + течна, газова + твърда, течна + твърда и газова + течна + твърда. Точно този модел, е в основата на неравноделните ритми в българската народна музика.
Ако номерираме трите химически плътности и означим с букви спътниковите общности които образуват, ще се получи следното: 1 + 2 = А, 1 + 3 = Б, 2 + 3 = В и 1 + 2 + 3 = Г. Така можем да проследим и следващите равнища на групиране: А + Б, А + В, А + Г, Б + В, Б + Г, В + Г, А + Б + В, А + Б + Г, А + В + Г, Б + В + Г, А + Б + В + Г и т.н., за следващите равнища.
§5.3 – ФОРМИТЕ НА ХИМИЧЕСКИТЕ СИСТЕМИ – Ш
При физическите системи всяко ядро поражда свое поле, а при химическите, полето изгражда своя материална форма. Всяко химическо поле е сбор от възможности – идеи от Закона, които се изявяват, като изграждат обща материална форма – част от течната или твърдата плътност на пространството.
Всяка възможност от Закона може да се изяви само при определена напрегнатост на полето, в определена околна среда. В дадени граници на полевата напрегнатост могат да се осъществят много и различни възможности. Те си взаимодействат и създават първо физически системи, които се групират в спътникови общности. Така пространството се уплътнява и се създават и химическите системи – неорганичната материя, след нея органичната, биологичната и т.н. по пътя на еволюцията. Както са казали древните, „Диханието става камък, камъкът – растение, растението – животно, животното – човек, човекът – дух, а духът – бог”.
При съвременните условия, върху земната повърхност, пулсирайки, напрегнатостта на земното поле бавно се променя, заради взаимодействието на Земята с останалите небесни тела в Слънчевата система. Промяната се усеща и вижда от затоплянето на климата днес. Поради това се осъществят и възможности, които могат да се изявят само в много тесни граници от напрегнатостта на полето, като допълнение, придатък към вече съществуващо лично поле и формата му. Така се усложняват и усъвършенстват личните полета и формите им. Тази промяна на полето и формата му, днес учените наричат енволюция или инволюция, в зависимост от посоката на промяната на полето, а фантастите я наричат мутация.
Промяната, като следствие от еволюцията, не само променя определени лични полета с формите им, но онези, чиято жизнеутвърждаваща напрегнатост е задмината при промяната от новата полева напрегнатост и е изостанала извън нея, ще изчезнат. При промяната ще се осъществят нови възможности, чиято жизнеутвърждаваща напрегнатост е достигната и вече е в границите на новата напрегнатост на земното поле. Така изчезват и се появяват нови растителни и животински видове.
Сложните материални форми имат сложни полета, които цял живот се грижат за тях (за формите). Но ако полетата извършваха само това, тяхното съществуване, както и на формите им щеше да е безсмислено, заради неизбежния им край. Полето се грижи за формата си и заради друго важно деяние – собственото си самовъзпроизвеждане и размножаване, съответно и на формата си.
Тъй като личното поле изгражда и поддържа своята форма, древните са казали „Не можеш да излекуваш тялото, докато не си излекувал душата.” Или с други думи: „Здраво тяло, в здрав дух”.