БАЛКХАРА
Бòрис Балкх
ХРИСТИЯНСТВОТО
Най-великата наука, която е съществувала някога и която предстои да тържествува отново сред човешкия род, е АСТА ВЕДА – науката за полето. Основният закон в нея, е "Законът за единство и борба на противоположностите" – за противоборството между тежненията на "небето и земята", между тежненията на ядрото и астрала, за противоборството между гравитацията и левитацията.
За нагледност на това противоборство, ще ползвам за пример физическата система Земя. В отвесна посока нагоре, силата на земната гравитация намалява, а силата на левитацията се увеличава. Това означава, че на 5 км, на 25 км, на 50 км, в отвесна посока напрегнатостта между тях е различна. Тъй като "Всичко тече, всичко се променя", в разстояние на милиони години, една точно определена напрегнатост на земното поле се е придвижвала все по-близо, надолу към ядрото, което означава, че гравитацията е отслабвала.
Както писах по-горе, древните, чрез АСТРА ВЕДА са знаели това и не само това. Знаели са, че при точно определена напрегнатост от земното поле ще се зароди животът и ще се прояви цялото растително и животинско многообразие, което съществува днес на Земята. Нейното звукосъчетание, името и на езика БХАДЖА, е КХРАСТ. След като тази КХРАСТ, е "слязла" върху земната повърхност, с нея е слязъл и се е появил и животът.
Два пъти в човешката история, точно това конкретно знание от БАЛКХАРА, от АСТРА ВЕДА – КХРАСТ, е било издигано в култ и обявявано за бог, а след това е структурирана и съответната религия. Имената и на двамата идентични богове произлизат от думата КХРАСТ. И при двамата богове е използван еднакъв символичен похват наречен аватар, означаващ "слизане" на бога на Земята и въплътяването му в човек. Пръв по старшинство във времето се е появил бог Кришна, а по-младият му вариант е Краст, на гръцки Христос.
За символ на живителната напрегнатост на земното поле – КХРАСТ, е избрана пресечната точка на кръста. Точно там, където розенкройцерите поставиха розата – символа на живота. Отвесната линия на кръста е символ за левитацията, а водоравната за гравитацията.
Всяко повторение на първообраза, е в по-малка или по-голяма степен различно от него. Понякога разликата е толкова голяма, че повторението въобще не може да се свърже с първоизточника и често му се противопоставя. Но във всички случаи, с появата на копия, дубликати или деривати, първообразът се отдалечава и изгубва в човешкото съзнание.
Така се случва и с АСТРА ВЕДА. Днес е известна с погърченото си име астрология, чието съдържание е твърде далече от първообраза. Същото се случва и с Кришна и Краст. Днешното кришнарство и християнство нямат нищо общо не само с БАЛКХАРА, но дори и със своите собствени първообрази, от времето на Махабхарата и Гностичното Християнство.
На специалистите е известно, че всяка религия е изградена върху по-стари основи от вярвания и символи на друга, по-стара религия или митология. Новопоявилата се религия винаги се стреми да заличи старите обичаи, но не е лесно да се изтрият вярванията от паметта на един цял народ. Поради това новата унищожава от старата каквото може, а каквото не може, променя и приспособява за собствените си нужди. Така постъпва и Християнството с някои важни древнобългарски празници.
На 21 декември е Бъдни вечер, а на 22 Коледа – денят на зимното слънцестоене, един от най-значимите древни наши празници. Това важно астрономично събитие не може да бъде изтрито от небето и от паметта на българския народ, затова църквата се нагажда към него, като постановява своя голям празник Рождество Христово, "там някъде", около тази дата. След 22 декември започват "мръсните" дни, които продължават до следващото значимо астрономично събитие, земният перихелий, който е на 4 януари. Тогава е бил празникът Зурва – Сурва. Но и него църквата, чрез Нова година в Григориянския календар, е поставила "там някъде", около тази дата. Древните български празници не се определят от датата в календара, а календарът и празниците се определят от астрономичните събития.
Същото е и с най-големият християнски празник Възкресение Христово. Днес той е с променлива дата, заради Месеца и лунния календар, но още от древността много народи в Евразия празнуват възкресението на природата в деня на астрономичното събитие пролетното равноденствие, заради Слънцето и слънчевия календар.