БАЛКХАРА
Бòрис Балкх
БХАДЖА – А2
Древният мироглед, към който са принадлежали нашите прадеди, е в основата на всички значими древни и съвременни религии, на всички древни философски школи, явни и тайни учения. Името му е БАЛКХАРА. В него е вложено познанието на нашите деди за същността, изграждането, съществуването, преобразуването и разграждането на всичко във Вселената. Но до тайните му може да се достигне единствено чрез свещения език на древните българи, БХАДЖА. Той е строго фонетичен език от двадесет и два звука, в които са закодирани двадесет и две висши понятия от мирогледа.
ПРОТИВОПОЛОЖНИ ДУМИ ЗАПОЧВАЩИ СЪС ЗВУКА А
Първото значение на звука А в езика Бхаджа, е символ за Физическото поле. Второто е граматическо. Когато звукът А се прибави в началото на дума, той означава отрицанието НЕ, а смисълът на думата става противоположен. Примери: ДХАРМА – АДХАРМА, СУР – АСУР, ВАРА – АВАРА, УРА – АУРА и др.
Преводът и обяснението на звуци и думи от езика БХАДЖА става по азбучен ред. Затова противоположните думи образувани и започващи със звука А, са оставени в края на азбучния ред, когато преводът на първичните думи вече е бил прочетен.
АБРА – Първият звук А, е отрицанието НЕ, а първичната дума е БРА – Първоизява на Единния природен Закон – Б, чрез електромагнитните трептения – Р, във физическото поле – А.
АБРАКХ – Първият звук А, е отрицанието НЕ, а първичната дума е БРАКХ – Първоизява на Единния природен Закон – БРА и напрегнатостта на полето – К, с възможностите – Х.
АБРАКХАМ – Първият звук А, е отрицанието НЕ, а първичната дума е БРАКХАМ – Първоизявата на Закона – БРА и творческата мощ – КХ, осъществяват химическото поле – М.
АБРАКХАМ, е първообразът на библейския Абрахам, на гръцки Аврам – противоположност на Бракхам, Брахма, Брама.
АВ – Символ за отсъствие на радиално движение – В.
АВА – ВА, е радиалното движение, а АВА – нещо завършено без радиално движение.
АВА, е един от начините символично да се изрази третия период от кръговрата, във физическото ядро. Когато пред някоя дума се постави АВА, означава, че смисловото и значение е подвластно на АВА, на ядрото.
В католическата църква се употребява терминът „Аве Мария” – използван като синоним за Богородица. Той е съставен от АВА – земното ядро и Мария – множествено число на Мар, Мари – мъртво.
Когато от ядрото започне да изтича Долната вода, тогава ще се изявят и двете тежнения със своето взаимодействие – физическото поле и неговата напрегнатост – КХРАСТ – Христос. Затова земното ядро е постановено за Аве Мария, Богородица, майката на Христос.
С АВА започва името и на първия известен наш родоначалник, от Именник на българските владетели – Авитохол – Ава Тохар.
АВАДХАРА, Аватара – АВА е ядрото, ДХА е поляризацията и възможностите, а РА промяната.
Аватара в Индия се превежда спускане. Проява на някой от боговете на земята, най-често в човешки образ, за да поправят нещата. Така пише в книгата „Индийска митология”.
„Аватара, буквално означава „слизане”, „спускане” – бог слиза на Земята и добива видима форма, защото само на Земята е мястото, където човек може да го възприеме със сетивата си. Божественият дух може да пребивава навсякъде в пространството непроявен, нероден, недвижим…Индуистките философи винаги завършват с думите, че Бог е един и че всяка физическа проява е мая, илюзия, резултат от ограничените ни мисловни възможности.”
АВАЛОКА – Лока не е дума от БХАДЖА и се превежда място. Авалока означава място без радиално движение – земното ядро.
АВЕСТА – В Персия: Заглавие на свещената книга на Зороастризма.
Първата гласна А е отрицанието Не. Думата ВЕСТА означава известно, а АВЕСТА неизвестно. АВЕСТА е земното ядро, а известното ВЕСТА е материята около ядрото, всичко видимо и невидимо, знайно и незнайно. Природата която ни заобикаля тук на Земята е ВЕСТА, родена от земното ядро АВЕСТА.
Същият модел нашите деди са вложили в бита и езика ни. Ако заменим първата гласна А, от АВЕСТА с днешното отрицание НЕ, ще се получи думата невеста. Дума позната и доскоро използвана масово у нас.
Невеста е млада омъжена жена, която още не е родила. Така жената, като носител и проводник на живота е приравнена, и с право, към Богинята Майка, като част от пътя за прераждане и усъвършенстване на материята. Когато е невеста, тя още не е дала своя дан в този процес, а когато роди става весталка и дава на света нова вест – нов човек и животът продължава.
АД – ДА, е поляризацията на полето, а АД, е отсъствие на поляризация.
АД – Преизподня, Ад.
АДЖА – Първият звук А, е отрицанието НЕ, а първичната дума е ДЖА – поляризация – Д и поява на химическите системи – ЖА.
АДХАРМА – А, е отрицанието НЕ, ДХА е диханието, Р е промяната, а МА е химическото поле.
АДХАРМА, е вторият период от кръговрата, когато пространството се свива, а времето тече обратно и е дума противоположна на ДХАРМА – четвъртият период от кръговрата, когато пространството се разширява, а времето тече в права посока.
АДХАРМА – В Индия: ДХАРМА е обществен, морален закон, а АДХАРМА – беззаконие.
АЗУР, Асур – Първият звук А, е отрицанието НЕ, а първичната дума е ЗУР – Законът се проявява – З през долното граница на физическата система – УР.
АЗУРВА, Асурва – Първият звук А, е отрицанието НЕ, а първичната дума е ЗУРВА – Законът се проявява – З през долното граница на физическата система – УР и започва радиалното движение – ВА.
От това ЗУРВА, на изток се е родил Зурванизма – култ към бог ЗУРВАН.
АЗУРВАКХА, АСУРВАКА – Първият звук А, е отрицанието НЕ, а първичната дума е ЗУРВАКХА, Сурвака – Законът се проявява – З през долната граница на физическата система – УР и започва радиалното движение – ВА, появява се и творческата мощ – КХА.
На 21 декември е Бъдни вечер. Тогава пеят и наричат коледарите. На 22 е Коледа, краят на старата и началото на новата година. Нулев ден. Четиринадесетте дни след Коледа, са наричани от народа ни мръсните, черните дни, през които, според традицията Слънцето се колебае дали да продължи по стария път или да поеме по нов.
През мръсните дни се отдава почит на МАРДХУ КХАН. Тогава играят кукерите. В края на периода, на четиринадесетия ден – на 4 януари се провежда ритуална битка между МАРДХУ КХАН – черният и ЗУРВА – Сурва КХАН – белият. В тази битка победител винаги е ЗУРВА – Сурва КХАН и животът продължава. А в утрото на следващия, Зуров – Суров ден тръгват ЗУРВА КХАРите, сурвакарите да пеят и наричат.
Действието ЗУРВАКХА – сурвака, е победата на ЗУРВА – Сурва КХАН, а човекът, който почита и слави ЗУРВА – Сурва КХАН е ЗУРВА КХАР – сурвакар. Но, ако някога победи МАРДХУ КХАН, Слънцето "ще поеме по нов път" и ще настъпи промяна – Земята ще се обърне с полюса към Слънцето. Победата на МАРДХУ КХАН ще е АЗУРВАКХА.
АКХАДЖА, Акаша – А, е отрицанието Не, КХА е творческата мощ, а ДЖА поляризация и изява на химически системи. АКХАДЖА означава, че творческата мощ не изявява химически системи.
АКХАДЖА, Акаша, е еднозначна дума на Етера, ГАНА, АМАНА, АСТРА – етерната плътност на полето, където съществуват само физически системи.
АСТИКХА, Астика – Звукът А, е отрицанието Не, газовата – С и твърдата – Т плътности на полето се свиват към Долната вода – И, от творческата мощ – КХА.
Първичната дума е СТИКХА – стика. Днес тя звучи стича. Движението стичане е винаги надолу. Тук то се отнася за стичането, което преминава във втичане на физически системи в черната дупка. АСТИКХА означава нестичане, невтичане.
АСТИКХА, Астика – В Индия: Име на герой от древния епос Махабхарата. Той е заченат и роден с цел, да спре стичането на физическите системи в черната дупка. Но тъй като митовете, легендите и приказките са символични подобия на действителните неща и събития, ще отделя място за обяснение на повествованието за героя Астика.
В божествения свят нищо не се случва „ей така”, случайно. Всичко предстоящо е предписано и може да се узнае.
Един от змийските царе, Такшака, убива цар Паракшит и след време неговият син, новият цар Джанменджая решава да отмъсти, като изгори всички змии на клада в жертвен обред. Знаейки това, върховният змийски цар Васуки събира всички змии на съвет и научава от старата и мъдра Елапатра, че добрите и почтени змии ще бъдат спасени от сина на мъдреца отшелник Джараткару и неговата съпруга, сестрата на цар Васуки, която също се казва Джараткару. Роденият от тях син Астика ще стане жрец на Брахма и ще спре обреда за изгаряне на змиите недовършен.
Змията, змеят, драконът в древността са символ за долната граница на физическата система У, между ядрото и полето. Изгарянето на змиите е символ за втичане на физически системи в черната дупка. Астика, чието име подсказва, че той ще спре стичането и втичането на физическите системи в черната дупка, за да започне обратното движение, изтичане на физически системи от ядрото, а след време да се появи и живота.
Името Астика, е много близко до името на американското индианско племе Ацтека. А може би малката отлика, се дължи само на разликата във времето и особеностите на различните езици. Ацтека почитат пернатата змия и змиите въобще, а Астика е наполовина змийски потомък. Като се прибави и фактът, че американските индианци произлизат от района на съвременен Непал, приликата се отдалечава от случайността.
АСТРА – А, е отрицанието Не, а СТРА е наличие на трите гуни: газовата – С, твърдата – Т и течната – РА.
СТРА, е пространството на химическото поле МАНА – от горния край на атмосферата, до земното ядро, а АСТРА е местото над МАНА – АМАНА, ГАНА, АПАНА, АКХАДЖА, Етера.
АСТРА ВЕДА – Всички знаем, че Астрология и Астрономия са думи от древногръцки произход и това не подлежи на съмнение. Но дали е така?
Първообразите на древногръцките Астрология и Астрономия са древнобългарските думи-понятия Астраведа и Астралока. Те се състоят от по две части: астра и лока или веда. Веда, е и съвременна българска дума и означава знание. Какво означава астра, е обяснението на предната дума. Какво означава лока?
От чужди езици в българския са навлезли думите локал – местна кръчма и локатор – радар с кръгово въртящ се лъч. Не е беда ако някоя дума от нашата древност не е оставила следа в съвременния ни език, но лока е останала и днес в нашия говор с цели три думи: лъка (Широка лъка, голям завой на река), лъкатуши (реката, пътят) и лакът. И трите означават извивка, окръгленост на определено място.
Лока означава място. Известно, определено, ограничено, окръглено място. Двуизмерно, някъде върху земната повърхност и триизмерно, някъде в пространството.
Астралока означава място в пространството, където съществуват само физически системи – АКХАДЖА, АМАНА, АПАНА, ГАНА, Етера – пространството над атмосферата – АСТРАлът.
Нашите деди, опознавайки АСТРАла създават АСТРА ВЕДА – най-висшата наука – науката за полето и за влиянието на близките и далечни небесни тела чрез своите полета, върху полето на Земята, а така и на всичко намиращо се на нейната повърхност.
Научавайки за Астралока и Астраведа, древните гърци ги превеждат на гръцки. Вероятно за АСТРА са нямали подходящо слово, защото не са я заменили, но заменят лока и ВЕДА с две гръцки думи. Първата е ном – административна провинция, област, окръг. Така АСТРАлока става Астроном и съответно науката Астрономия. Втората дума е логос – разум, познание. Така АСТРА ВЕДА става Астрологос и съответно науката Астрология.
Днес астрономията е наука подчинена на материализма, отчитаща предимно следствията – видимите форми и движения. А Астрологията, би трябвало винаги да е наука подчинена на идеализма, отчитаща главно причините – полето и неговата промяна.
Като следствие от прочетеното по-горе не виждам причина, защо от тук нататък вместо Астрология да не ползваме хубавите древнобългарски думи АСТРА ВЕДА, а вместо астролог, астраведар.
Но какво е станало в древността с Астраведа? Къде изчезва тя и защо не се знае нищо за нея?
Когото някой титан на разума или група мислещи хора достигнат до безценни знания и ги оформят в ново учение – обикновено само нов, по-съвременен поглед, естествено ги предават на своите ученици или последователи да ги пренасят през времето и пространството. Но поглеждайки в историята за такива примери ставаме свидетели как „Когато гръм удари, как ехото заглъхва”.
Последният пример е Елена Блаватска и нейната Теософия. След мощния тласък в началото, днес теософските общества по света са се превърнали в своего рода литературни кръжоци.
С една дума, всеки ден не се раждат гении. Техните висши достижения избледняват с времето и преминаването им от човек на човек, от група в група. Висшето, сакралното се превръща в догма, а учението в религия или безпаметни традиции. От криле за полет, в тежки окови.
АСТРАЛОКА – АКХАДЖА, АМАНА, ГАНА, АПАНА, АСТРАЛА, Етера.
АСУАСТИКХА – Дума с обратно значение на СУАСТИКХА.
АСУАСТИКХА, е действие и име на графичен знак, символ за действието.
Днес околоосовото въртене на Венера е АСУАСТИКХА – обратно. Знакът за това е АСУАСТИКХА – пречупеният кръст използван от нацистите в Германия.
АСУРВАКХА – Дума, противоположна на СУРВАКХА, Сурвака.
АУРА – Обратна дума на УРА, а УРА означава мощното „изтичане” на физическо поле – А, през отворената за „изтичане” долна граница на физическата система – УР.
Мощта на това изтичане е достатъчна „излъченото” да достигне междузвездните простори. „Изтичането” от Слънцето е УРА. АУРА означава, неизлъчване.