БАЛКХАРА
Бòрис Балкх
§ 4.4 – ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ДВЕ ФИЗИЧЕСКИ СИСТЕМИ
Напрегнатостта на физическото поле, е неравновесието между двете тежнения, което устремява физическите системи към уравновесяване.
Всичко което се случва в материалния свят, е следствие от стойността или промяната на напрегнатостта на полето. Тя е повелителят и извършителят на изграждането, промените, поддържането и разграждането на всичко във вселената.
Съотношението между тежненията на двете води на всяка физическа система, е следствие от естественото, закономерно развитие на самата система и въздействието върху нея на Единното всемирно поле (околното поле), чиито посока, напрегнатост, плътност и мощ се променят и различават в зависимост от наличието, броя, състоянието и взаимното разположение на физическите системи в него.
Четири са предпоставките оказващи влияние при взаимодействието между две физически системи:
-
Големината на ядрата им.
-
Разстоянието между ядрата им.
-
Разстоянието на ядрата, от равновесното положение помежду им.
-
Посоката и напрегнатостта на полетата им.
През втория и четвъртия период от кръговрата, движението е абсолютно, а покоят относителен и недостижим. Но въпреки това, при взаимодействие между две физически системи, равновесието между тях е цел на всяко външно движение и вътрешно състояние.
Същността на взаимодействието между две физически системи, е съпоставянето на техните полета.
§ 4.4.1 – СЪПОСТАВЯНЕ НА ПОЛЕТАТА НА ДВЕ ФИЗИЧЕСКИ СИСТЕМИ – Д
При съпоставянето си, двете полета на физическите системи се обединяват в едно общо поле с нова напрегнатост, различна от предишните им напрегнатости, а понякога е възможна и промяна на посоката на полето на по-малката система.
Всички физически системи, намиращи се в новото поле – двете взаимодействащи си и подчинените им, се оказват в ново, различно неравновесие, което ги устремява към уравновесяване, като: По-голямата, по-силната, овладява и подчинява по-малката, по-слабата и се стреми да я преобразува в свой образ и подобие!
При взаимодействието – уравновесяването помежду си, двете физически системи, осъществяват три движения.
-
Завъртане в синхрон.
-
Преместване на ядрата.
-
Промяна на посоката, напрегнатостта, плътността и мощта на полетата.
§ 4.4.1.1 – ПЪРВОТО ДВИЖЕНИЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ СИСТЕМИ – ЗАВЪРТАНЕ В СИНХРОН
Ако съпоставим физическата система с електрическа машина, тя ще е едновременно генератор и двигател. Генератор е, защото ядрото и „излъчва” най-малки физически ядра и създава свое поле, а при взаимодействието и с друга, по-голяма физическа система, се подчинява на нейното поле, превръща се в двигател и започва да се върти около собствена ос, в същата посока както по-голямата.
Това е денонощното въртене на Земята.