top of page

§ 4.4 – ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ДВЕ ФИЗИЧЕСКИ СИСТЕМИ

Напрегнатостта на физическото поле, е неравновесието между двете тежнения, което устремява физическите системи към уравновесяване.

 

Всичко което се случва в материалния свят, е следствие от стойността или промяната на напрегнатостта на полето. Тя е повелителят и извършителят на изграждането, промените, поддържането и разграждането на всичко във вселената.

 

Съотношението между тежненията на двете води на всяка физическа система, е следствие от естественото, закономерно развитие на самата система и въздействието върху нея на Единното всемирно поле (околното поле), чиито посока, напрегнатост, плътност и мощ се променят и различават в зависимост от наличието, броя, състоянието и взаимното разположение на физическите системи в него.

 

Четири са предпоставките оказващи влияние при взаимодействието между две физически системи:

 

  • Големината на ядрата им.

  • Разстоянието между ядрата им.

  • Разстоянието на ядрата, от равновесното положение помежду им.

  • Посоката и напрегнатостта на полетата им.

 

През втория и четвъртия период от кръговрата, движението е абсолютно, а покоят относителен и недостижим. Но въпреки това, при взаимодействие между две физически системи, равновесието между тях е цел на всяко външно движение и вътрешно състояние.

 

Същността на взаимодействието между две физически системи, е съпоставянето на техните полета.

 

§ 4.4.1 – СЪПОСТАВЯНЕ НА ПОЛЕТАТА НА ДВЕ ФИЗИЧЕСКИ СИСТЕМИ – Д  

 

При съпоставянето си, двете полета на физическите системи се обединяват в едно общо поле с нова напрегнатост, различна от предишните им напрегнатости, а  понякога е възможна и промяна на посоката на полето на по-малката система.

 

Всички физически системи, намиращи се в новото поле – двете взаимодействащи си и подчинените им, се оказват в ново, различно неравновесие, което ги устремява към уравновесяване, като: По-голямата, по-силната, овладява и подчинява по-малката, по-слабата и се стреми да я преобразува в свой образ и подобие!

 

При взаимодействието – уравновесяването помежду си, двете физически системи, осъществяват три движения.

 

  • Завъртане в синхрон.

  • Преместване на ядрата.

  • Промяна на посоката, напрегнатостта, плътността и мощта на полетата.

 

§ 4.4.1.1 – ПЪРВОТО ДВИЖЕНИЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ СИСТЕМИ – ЗАВЪРТАНЕ В СИНХРОН

 

Ако съпоставим физическата система с електрическа машина, тя ще е едновременно генератор и двигател. Генератор е, защото ядрото и „излъчва” най-малки физически ядра и създава свое поле, а при взаимодействието и с друга, по-голяма физическа система, се подчинява на нейното поле, превръща се в двигател и започва да се върти около собствена ос, в същата посока както по-голямата.

 

Това е денонощното въртене на Земята.

bottom of page