БАЛКХАРА
Бòрис Балкх
URBI et ORBI
"Урби ет Орби", е названието на латински за приветственото слово, което папата отправя "Към Града и към Света", на Рождество и Възкресение Христово.
Думите УРби и ОРби са от езика БХАДЖА, но тъй като латинският език произлиза от БХАДЖА, са останали и в него. Значението им е астрофизическо и се отнася за устройството на физическите системи, а те се състоят от пет части. Ако вземем за пример Земята, петте и части са следните: АСТРАЛА – ЕН, земното ядро – ИН, полето, земното пространство – АН и двете граници помежду им – О и У.
Но думата граница употребена в случая, не е само за отбелязване края на нещо и началото на друго нещо, а е действителна граница, която не може да бъде пресичана безпричинно и безконтролно. През четирите периода на съществуването на физическата система, двете и граници изпълняват различни задачи.
-
През втория период от кръговрата на Земята, горната и граница – О, пропуска през себе си само в едната посока, от АСТРАЛА – ЕН, към пространството – АН и е затворена в обратната посока. За да бъде означено точно това състояние на горната граница О, към нейния звук се добавя и звукът Р – звукът за осъществяването. Звукосъчетанието, с което се означава отворената навътре горна граница през втория период от кръговрата на Земята, става ОР.
-
През четвъртия период от кръговрата на Земята, долната и граница – У, пропуска през себе си само в едната посока, от ядрото – ИН, към пространството – АН и е затворена в обратната посока. За да бъде означено точно това състояние на долната граница У, към нейния звук се добавя и звукът Р – звукът за осъществяването. Звукосъчетанието, с което се означава отворената навън долна граница през четвъртия период от кръговрата на Земята, става УР.
Това означават първите две срички от думите УРби и ОРби. Но има и още нещо.
-
Малкото триизмерно земно пространство, над долното граница – УР, около земното ядро, е пренесено символично към малкото двуизмерно пространство на и около града (Рим). От УРби, е и латинската дума урбанизация – градоустройство.
-
Голямото триизмерно земно пространство, под горната граница – ОР, затваряща, ограничаваща, отделяща нашият земен свят от и в АСТРАЛА, е пренесено символично към голямото двуизмерно пространство на цялата земна повърхност – целия свят. От ОРби, е и латинската дума ОРбита.
Втората сричка в двете думи УРби и ОРби, е би. Тя означава осъществено; съществуващо; съществуване. Днес е останала в съвременните български и английски езици, като глагола съм – съществувам.
В английския език тя ни е известна от знаменитото шекспирово слово на Хамлет "Ту би, ор нот ту би!" – "Да бъда или да не бъда". В българския език я ползваме в много съчетания: "Би ли направил нещо за мен? Да не би да си болен? Бих отишъл на мач". Но ни е известна още и от емблематичното непреводимо откровение на литературния герой: "Бил съм се бил напил и съм ги бил бил (конете)".
Но значението на би, не е само глаголът съм, а преди всичко широкия смисъл на бит, битност, битие и небитие – съществуващо и несъществуващо. Цялостното значение на думите УРби и ОРби е следното.
-
От земното ядро – от небитието, несъществуващото преминава през долната граница – УР и става битие, съществуващо – поле, пространство, материя.
-
От АСТРАЛА – от небитието, несъществуващото преминава през горната граница – ОР и става битие, съществуващо – поле, пространство, материя.
Но както писах по-горе, тези две събития се случват през два различни периода от кръговрата на Земята – втория и четвъртия. Защо тогава са събрани заедно в израза – приветствието на папата "Урби ет Орби"?
Събрани са, защото нашият прекрасен дом – планетата Земя, е невероятно щастливо за нас стечение на вселенски обстоятелства, които позволяват, осъществяват едновременно и УРби и ОРби, днес, тук – на Земята.
-
От една страна, земното ядро излъчва битие от небитието през долната граница – УР, в пространството около себе си.
-
От друга, през горната граница – ОР преминава битие, излъчено от ядрото на Слънцето, което навлиза в земното пространство.
Тези две лъчения, са осъществили и поддържат животворящото и поддържащото живота равновесие помежду си, днес, тук – на Земята.