top of page

ОБЩНОСТТА

Ние всички сме различни и поради това всеки се стреми да преобразува света по свой образ и подобие – в собствена угода. Всички телесни, духовни и мисловни дадености – качествата на отделния човек, са основата за отношението му към околната среда и останалите хора. Като следствие от това се установяват трайни обществени връзки и се стига до утвърждаването на общността.

 

Три са основните причини – стожерите за сдружаването и поддържането на общността.

 

  • Първият стожер, е необходимостта от сигурни условия за осъществяване на трите неотменими лични права на човека: на живот, на битуване и на възпроизвеждане. Първият стожер, е нуждата от задоволяване на потребностите на тялото. При невъзможност за удовлетворяване и на трите неотменими лични права, първото което бива ограничавано, е правото на бит. Следващото е правото на възпроизводство и последно остава правото на живот.

 

  • Вторият стожер, е необходимостта от осигуряване на повече и по-добри възможности за упражняване на четвъртото лично право – на духовна удовлетвореност. Това става чрез обмен на сведения между хората и задоволяване на чувствата, през сетивните им възприятия чрез изкуствата и културата.

 

  • Третият стожер, е необходимостта от осигуряване на повече и по-добри условия и възможности за упражняване на петото лично право – на творческото дръзновение на ума. Това става, на основание на колективното познание, чрез личното дръзновение на отделния човек, за открития и нововъведения в областта и на трите стожера. Третият стожер, е нуждата от проверка, осъществяване и прилагане на мисловните градежи на въображението, в действителността. От теорията, в практиката. От ВЕДА, във ВИДА.

 

При невъзможност на общността да си осигури условия за удовлетворяването и на трите стожера, първо бива ограничен третият стожер, след това вторият и остава само първият да поддържа общността. Когато и той рухне, общността престава да съществува.

 

1. МОРАЛЪТ

 

 

Веднъж обособена, общността си създава и се подчинява на свои общи неписани правила, които са сбор от качествата и желанията на членовете на общността. Изградени чрез борба и сътрудничество още в древността и променяйки се във времето в различните общества и за човечеството като цяло, те са достигнали до нас под названието Обществен Морал.

 

Моралът, е основата на общността и поддържа обществото в равновесие чрез справедливостта. А тя, е осигуряване на възможност за удовлетворяване на петте  лични права,  на възможно най-голяма част от общността.

 

Здравият морал поддържа здрава общност (той е здравето на общността),  основаваща се на доброволен съюз. "Болният" морал поддържа болна общност (той е болестта на общността), основаваща се на принуда и измама.

 

Моралът, е началото и краят на общността. Като обществена категория, той е променлива величина и затова трябва да се пази и защитава от всеки член на общността. Мярка за качеството на морала може да бъде единствено неговата основа – справедливостта. 

 

2. СПРАВЕДЛИВОСТТА

 

Справедливостта, е съотношението между приноса на отделния човек за благото на общността и благата, които е получил той за това от общността – равновесието между обществените права и задължения. Тъй като, и приносът на човека и полученото от него винаги са относителни като мярка, то и справедливостта винаги е относителна, а това, което определя нейната стойност се нарича Пазар. Но пазарът не се основава само на потребности, но и на желания, а те го изкривяват и го правят много по-неуравновесен, много по-несправедлив.

 

3. ПАЗАРЪТ

 

В големите общества, по различни причини и признаци се обособяват браншове и групи. В по-старо време те са били, а и днес още има такива държави в които те са организационно структурирани и са в обхвата на морала и закона. Такива групи са класите или кастите, които са извоювали за себе си определени привилегии. Но в по-новите общества няма градивни връзки между членовете на браншовете и групите.

 

В обществото съществуват неписани, понякога незнайни закони, които действат неотменно и един от тях гласи, "Всяко обществено сдружение или дейност, оставени без надзор и контрол, рано или късно се обръщат против това, заради което са създадени!". Пазарът, както и всички останали обществени органи и дейности трябва да се наблюдава, контролира и регулира. В началото това е вършил моралът, а по-късно законите.

 

Законът трябва да регулира пазара, така както се осъществява еволюцията в природата – в отвесна и във водоравна посока.

 

  • В отвесна посока, пазарът задължително трябва да е планов. Да се регулират взаимоотношенията между "малките" и "големите" – на съсловията в обществото и между новото и старото в достиженията на трите стожера в обществото. 

  • Във водоравна посока пазарът трябва да бъде свободен за съревнование вътре във всяко съсловие – в "малките", в "големите", в "новото" и в "старото".

 

Въз основа на анализ на пазара, при достигане на или отстъпване от определени достижения, чрез умишлено излизане от равновесието – от "средния път", законът предразполага пазара към ускоряване или забавяне на стопанската дейност. Това става с предоставяне или отнемане на свободи в отвесна или водоравна посока.

 

Пазарът не е справедливост. Той само определя нейната стойност в битовите човешки взаимоотношения в обществото. А справедливостта, основата на морала, който поддържа равновесието в обществото винаги е имала и други имена. Днес тя се нарича Пари.

 

4. ПАРИТЕ

 

Златото е жълто и студено.

Който владее златото на света,

той ще владее хората!

 

Значението и ползата от парите са неизмерими за прогреса.

 

В началото, участието на човека в пазара се е осъществявало очи – в очи, тук и сега, стока или услуга – за стока или услуга. Правейки парите пълноправен заместител на всяка стока или услуга, човекът вече може да участва в пазара косвено, навсякъде и всякога, пари – за стока или услуга.

 

Но с увеличаване на възможностите на пазара, се увеличават и участниците в него, съответно и желанията им и главно алчността. Когато се промени стойността на справедливостта се променя и морала. Когато парите променят своята стойност, към инфлация или дефлация, справедливостта в обществото също се променя, моралът става порочен и започва да поддържа несправедливостта.

 

В зората на банковото дело, не е било безопасно и поради това е било неуместно, когато човек пътува по търговски дела, да носи със себе си злато. Затова, тогавашната "банка" е получавала злато от търговеца в един град или държава, издавала му е квитанция и той си получавал с нея златото от клон на "банката" в друг град или държава. Тази услуга е работила добре и се е утвърдила и разширила. По някое време, доверието в "банката" е подтикнало търговците вместо златото да си обменят направо квитанциите. И тази дейност е работила добре и се е утвърдила и разширила.

 

По-късно квитанциите са отпаднали и са се появили парите. Но и парите, както квитанциите са били заместител на исторически установената висша обменна стойност на пазара – златото. Всяка парична стойност е била гарантирана от действително количество злато, като застраховка на сделките и за да няма злоупотреба с тях на пазара. Така беше доскоро. Понеже златото е и промишлена суровина и стока, а количеството му ограничено, днес то вече не служи като банкова гаранция за парите и те вече са само къс хартия. Но все пак, нещо трябва да ги държи "в играта" и не само да гарантира тяхната стойност но и да я променя.

 

Предупреждението за тази "подскок" на парите от една естествена природна гаранция – златото, към друга, променлива, обществена величина е записано в Библията така. "Внимавайте, прочее, как слушате; понеже, който има, ще му се даде; а който няма, ще му се отнеме и това, що мисли че има." За да стане по ясно ще повторя текста с добавки в скоби. "Внимавайте, прочее, как слушате; понеже, който има (голям вътрешен брутен продукт), ще му се даде; а който няма (голям вътрешен брутен продукт), ще му се отнеме и това, що мисли че има". И така парите на богатите държави стават по-скъпи, а на бедните по-евтини. Като прибавим към това и оценките за държавите, които правят рейтинговите агенции – за богатите три ААА, а за бедните три ььь, разстоянието се увеличава неимоверно. И както е казал народът "Пари, при пари отиват."

Този "подскок" на парите и това тълкувание на Библията са измама. Истинският превод, тълкуването на този текст от Библията е този. "Внимавайте, прочее, как слушате; понеже, който има (знание, слушал е в час и се е научил), ще му се даде; а който няма (на глупака), ще му се отнеме и това, що мисли че има".

А ето и измамата с "подскока" на парите. В началото търговията е била стока за стока. По-късно става злато за стока, защото златото също е стока. Когато парите го заместват символично на пазара и са гарантирани с него, също е добре. Но когато парите и златото се разделят, това вече не е добре. Парите стават нищо, но от тогава се налагат като виртуална стока. Измамата се прикрива с измислена и неработеща гаранция за парите – стойността на брутния вътрешен продукт на страната собственик на парите. Тази измама трябва да се разглежда различно – за следствията от нея:

 

  • Вътре в страната, собственик на парите.

  • Вън от страната, при финансовите сделки с други държави.

 

Елитът е отговорен за всичко в обществото. Когато искаме да разберем, защо се случват определени събития, трябва да разглеждаме обществото в неговата цялост – трите стожера. За удобство ще ги повторя. Първият стожер, е задоволяване на правата на живот, бит и възпроизводство. Вторият, е за задоволяване на духовните тежнения. Третият, е за осъществяване на дръзновенията на ума. Тъй като обществото винаги е разделено, и трябва да бъде разделено на граждани и елит, отношенията им към трите стожера не винаги съвпадат. Гражданите са едновременно и производители и потребители, но винаги желаят да бъдат задоволени и по трите стожера, но елитът не винаги успява или желае да ги задоволи.

 

Задачата за задоволяването, която елитът трябва да решава е елементарна. Въпреки, че нямам никакви знания и опит в икономиката и финансите, ще се опитам да я обясня, с надеждата, че може и аз да я разбера. Един човек, влага труд – А и произвежда стока – Б, разходът е равен на прихода или 1А = 1Б. Но пет души заедно извършват повече работа, отколкото пет души поотделно. Затова, при общата работа 5А = 5Б + В.

 

По същество 5А = 5Б + В, е неравенство, а увеличаването на В, е целта на всяко общество и е задължение и отговорност на елита, който с неравновесието – несправедливостта в трите стожера и инструментите на "моркова и тоягата" управлява обществото.

 

  • Когато желанията и възможностите на гражданите и елита са малки и слаби, обществото само съществува, без да се движи нито напред, нито назад, а везните производител – потребител са в равновесие. "Взел Колю – дал Колю."

 

  • Когато желанията и възможностите на гражданите и елита са големи и съвпадат, това винаги означава растеж, а везните производител – потребител са наклонени наляво.

 

  • Когато желанията и възможностите на гражданите и елита не съвпадат, това винаги води до разруха, а везните производител – потребител са наклонени надясно. Причината за разрухата винаги е елитът. На света не съществува народ, който да желае собственото си унищожение. Стадното чувство, за общност, за народ, за нация, е насочено винаги в посока растеж.

 

Величието на САЩ, като вътрешнодържавно достижение и в международните отношения, се дължи на второто условие, постигнато чрез висока стойност на неравновесие – несправедливост в трите стожера и двата инструмента.

 

Вземам за пример САЩ и ще се опитам да обясня влиянието на долара вътре в САЩ и на международните пазари, защото, там се е случвало всичко и има всичко и то в големи количества – и добро, и лошо. И защото там днес се води битката между добрите и лошите, за бъдещето на света.

 

Част от елита на САЩ, си е поставил за цел да осъществи и приложи в своя изгода следните елитни правила за трите стожера, както в САЩ, така и спрямо целия свят.

 

  • "Който владее златото на света, той ще владее хората!"

  • "Който владее душите на хората, той ще владее света!"

  • "Който владее ума на хората, той ще владее света!"

 

Бащите на Америка – онези славни мъже, използваха цялата си власт и всички възможни средства, дори и войната, за да наложат на народа на Съединените американски щати и на Света, своя разум.

 
За това, народът на Съединените американски щати и Светът са им благодарни.

 

Но техните "наследници" днес – "господарите на света", използват целия си разум и всички възможни средства, дори и войната, за да наложат на народа на Съединение американски щати и на Света, своята власт.

 

Това е предателство, което народът на Съединените американски щати и Светът, никога няма да им простят!

 

За ролята на долара, вътре в САЩ.

 

  • За първия стожер. Неравновесието между Националното богатство – Брутният вътрешен продукт, от една страна и парите в гражданите, като тяхна възможност за ползване на част от Националното богатство, се увеличава в полза на много по-големия и по-бърз растеж на Националното богатство, за разлика от по-малкия и по-бавен растеж на богатството на гражданите. Неравновесието е в полза на елита и така трябва да бъде, а гаранцията за успеха на елита и единомислието на гражданите с елита за първия стожер, е растежът. Това дава предимство на елита на САЩ пред гражданите и пред останалите елити в света.

 

  • За втория стожер. Неравновесието между  предоставените от елита много и разнообразни възможности за задоволяване на духовните тежнения на населението и ограничените пари у гражданите, чрез които да ги ползват, подтиква потребителите към всякакви действия за набавянето на пари. На първо място, разбира се е трудът. За сплотяване на обществото "под знамената", елитът подсилва стадното чувство, като използва всички възможни средства за въздействие върху сетивата на гражданите. Ще спомена само два лозунга. "We're number one! – Ние сме номер едно!" и "We are the Best! – Ние сме най...!" Неравновесието и тук е в полза не елита.

 

  • За третия стожер. Ако усилията на елита за първите два стожера са от значение предимно на територията на САЩ, то резултатите от постиженията в третия стожер имат положително въздействие върху цялото човечество, тъй като познанието е колективно дело. Елитът на САЩ, предоставя добри възможности за възпроизводство на собствените си граждани. Но тъй като естественият прираст на населението не е достатъчен за желания от елита растеж, чрез имигрантската политика се увеличава допълнително прирастът на населението. На първо място в подбора на имигранти в САЩ стоят знаещите и можещите. Учени от цял свят биват привличани да осъществяват своите умствени дръзновения в САЩ. Неравновесието в третият стожер отново е в полза не елита, не само в САЩ, но и спрямо елитите от целия свят.

 

Печатането на пари с целево предназначение и използване, е инструментът "морков" за гражданската активност – истинската причина за растежа, а виртуалната стойност на парите, е "опорната точка" на Архимед, с която елитът в САЩ осъществява въображаемите си дръзновения. От всичко това се вижда, че виртуалната стойност на парите може да бъде голяма, благородна лъжа, подкрепяща растежа.

 

Но това може да е добре само вътре в страната собственик на парите, защото се обвързват, влияят, разпределят и преразпределят взаимно, националното богатство и собствениците на това богатство, чрез стойността и количеството на парите. Но в международните взаимоотношение елитът на САЩ "обръща палачинката" и използва долара като голяма, користна лъжа, подкрепяща разрухата навсякъде по света.

 

За осъществяване на основната си цел – овладяване и подчиняване  на цялото човечество, част от елита на САЩ изгражда и налага на света множество формални и неформални международни институции и организации на неравноправни начала, с които налага своята воля на света. Такива са и паричните: Международния валутен фонд, Световната банка, рейтинговите агенции и др.

 

Как работи доларът навън от САЩ? Заради огромния Брутен вътрешен продукт на страната, доларът предявява висока стойност спрямо парите на другите държави. Но брутният вътрешен продукт и научният потенциал на  някоя страна служи за гарант на парите и, само вътре в страната. Заедно с печатането на пари, това се следи, чрез инфлацията и дефлацията в страната. В международните парични взаимоотношения тази гаранция не съществува. Примерно, когото в България се изсипят много долари, не означава, че красивият български град Чикаго се премества от Мичиганското езеро на брега на Черно море. Не означава, че НАСА, Принстън или Харвард се преместват и започват да работят в България, за нас. Всички си остават в САЩ и си работят там.

 

Заради голямата измама, че парите са стока, при износ на долари реалната им вътрешна стойност гарантирана чрез БВП, навън се превръща във виртуална.  Така елитът на САЩ заявява на света, само една голяма празна "фукня". "Аз съм най-голям,  най-силен, най-умен и най-красив и дори само заради прекрасните ми сини очи трябва да ми плащате скъпо и прескъпо, когато купувате моите пари!"

 

Така от цял свят благата текат към САЩ – ограбвайки чуждите стоки, суровини и труд. САЩ забогатяват, а другите страни обедняват, защото в международните търговски и финансови взаимоотношения има само едно правило, "Всеки тегли чергата към себе си". А когато се съединят две стопанства, голямото измъква чергата изпод краката на малкото. Затова, не бива да забравяме какво ни казваха нашите баби, когато се връщахме разплакани в къщи "Не играйте с големите!".

 

Парите са създадени да обслужват човека и пазара и трябва да бъдат само помощно средство. Но някои ги превърнаха (разбирай себе си) в господарите на пазара и на хората и така те (парите) станаха най-висшето божество на човечеството днес. А както се пее в една наша песен "Това е толкова недопустимо!", че няма как да продължи да се случва. И затова днес се води титанична битка за "Укротяване на опърничевата" световна финансова система.

 

Ние – българите сме в челото на тази битка и то победоносно. Уравновесяването на бюджета е оздравяване, а намаляването на дълга е освобождаване от робство, свобода. В тази жестока борба, както при всяка болест или епидемия първите  жертви са неродените ни и прокудени деца и унизените ни и умиращи в глад, мизерия и нищета родители.

 

Вярно е, че нищо не разбирам от финанси, но не мога да си обясня, защо днес държавите трябва да вземат външни заеми? Когато се е плащало само със злато, това е ясно. Като няма достатъчно злато в държавата, ще се вземе отвън и ще се плати за услугата. Но днес не се плаща със злато, а с празни хартийки.

 

След всичко написано за парите тук, са необходими едно уточнение и едно пояснение. Навсякъде в текста по-горе, в думата елит влагам разбирането за  истински, добронамерен, съзнателен елит от народа, от държавата на която служи, а не частни користни лица, без морал, народ и държава.

 

Мисля, че това пояснение е по-важно от всичко написано в текста по-горе. Трудът, в най-общ смисъл, включващ знания и умения, е единственият пряк осъществител на всички блага ползвани от човека. Той е единственото градивно начало в обществото. Другото важно деяние, което е вторично, спомагателно е организацията на труда.

 

Какво се случва с нашия труд?

 

  • Първо. Спомагателното деяние – организация на труда, разбирай организаторите на труда, обсебиха везната производител – потребител, стопанския живот в страната и го управляват по свое усмотрение, разбирай в своя изгода.

 

  • Второ. Нашият труд, превърнат в пари, става виртуален. Положен в едно време и на едно място, от нас и вложен в парите, може да стои във виртуално състояние някъде неограничено време. При нужда, някога и някъде, по нечия воля, парите в които е вложен нашият труд, влизат в употреба и купуват труда на други хора в друго време и на друго място, който ще произведе стоки или услуги, за приносителя на парите. Във виртуалните пари са заключени нашият труд и благата от нашия труд. 

 

С превръщането на парите във виртуална стока и търговията им на пазара, лихвата, както и с безконтролното печатане на пари, хората владеещи парите всъщност владеят везната труд – блага = производител – потребител и я употребяват най-често или почти винаги за свой користни цели, като я накланят ту вляво, ту вдясно За това е създадена световната парична и банкова система, както и международните парични институции и рейтингови агенции. Всички те имат само едно цел – паричните потоци да текат в една посока – към господарите на света. Така се извършва най-голямата световна измама. Всички ние работим за тях. Цялото човечество.

 

предишна     горе     следваща

​

bottom of page