БАЛКХАРА
Бòрис Балкх
§ 4.3 – НАПРЕГНАТОСТТА НА ФИЗИЧЕСКОТО ПОЛЕ – К
Напрегнатостта на физическото поле, е неравновесието между двете тежнения, което устремява физическите системи към уравновесяване.
Всичко което се случва в материалния свят, е следствие от стойността или промяната на напрегнатостта на полето. Тя е повелителят и извършителят на изграждането, промените, поддържането и разграждането на всичко във вселената.
Днес във физиката, електротехниката и енергетиката се борави с електрическо напрежение. То е напрегнатостта на полето в генератора, който произвежда или трансформатора, който трансформира електричеството. Ефектът при късо съединение с 5, 50, 500 и 5000 волта електрическо напрежение е различен, защото е съразмерен с напрегнатостта на полето в генератора или трансформатора.
Съвременните учени използват посоката разширение на полето, разпада, за да извличат физически ядра – енергия, от ядрата на някои видове атоми. Те правят това като регулират напрегнатостта на полето на атомите. Могат да я поддържат стабилна в необходимите граници, за производство на електричество в атомните електроцентрали. Но могат и да премахнат ограниченията за увеличаване на напрегнатостта на полетата на атомите, в атомната бомба. Ефектът от това за съжаление ни е известен.
Вече писах, че Всички физически ядра са еднакви по съдържание и различни по големина и качествена изява. От това определение ще се спра на различията между ядрата. Ще започна първо с качествената изява на ядрото.
Качествена изява означава, посоката, напрегнатостта и плътността на полето на физическата система. Тя, буквално означава интензитета с който се отлъчват физически ядра от централното ядро, когато посоката на полето е разширение. А интензитета на отлъчване е съразмерен с напрегнатостта на полето.
Тук ще си позволя елементарен, но според мен уместен пример от бита. За икономия на електроенергия в дома днес се използват уреди, които повишават или понижават електрическото напрежение подавано към осветителното тяло и така се намалява или увеличава светлината излъчвана от него.
Да погледнем небесните тела с постиженията на астрономията. Там звездите са класифицирани по класове, според спектъра, цвета на тяхното светлинно излъчване. То, е показател за качествената изява на техните ядра. Различният интензитет с който отлъчват се дължи на различната напрегнатост на техните полета.
А сега да погледнем атомите с постиженията на физиката. За да започне атомното ядро да „излъчва” енергия, то трябва да бъде приведено във възбудено състояние, т.е. да бъде приведено в по-високо енергийно ниво. А енергийните нива на ядрото, според физиката, са девет.
Всяко физическо поле може и съществува само в границите на тези девет равнища на напрегнатост. В зависимост от големината на ядрото си, то може да съществува в определени граници на пространството, където е във взаимодействие и под въздействието на други физически системи и където напрегнатостта на техните полета му позволява да съществува в рамките на деветте си равнища на полева напрегнатост. Над и под тези пространствени и полеви граници, то не може да съществува. Там ще пребивават физически системи с друга големина на ядрата, по-големи или по-малки.
Големината, е другата разлика между ядрата.
От тук следва, че напрегнатостта на околното поле придвижва и поставя физическите системи в пространството, там където могат да съществуват или променя големината на ядрата им.
Деветте равнища на напрегнатост на полето на физическата система, са първообразът и източникът за култа към числото десет, десетичната мерна система и цифрите. Но числото десет още го няма.
От написаното до тук следва, че в различна напрегнатост на околното поле могат да съществуват различни по големина ядра, а различните големини на ядрата са разделени от преходи
Ще повторя отново, че ако физическо ядро попадне в поле с критична напрегнатост, недопускаща съществуването на неговото поле в рамките на деветте му равнища на напрегнатост, то (ядрото) ще бъде променено до съответната големина за новата напрегнатост чрез превеждането му през прехода или ще бъде преместено в пространството, там където може да съществува.
Цифровото означение на прехода е Нула. Тогава тази част долна вода, намираща се в това ядро, е в третия период от своя кръговрат и ядрото е невидимо, защото двете тежнения са в равновесие и то няма изява в нито едно от деветте си равнища на качествена изява.
В действителността, физическите системи извършват своя кръговрат в различни условия и поради това вариантите са много. Затова тук ще покажа само двата крайни.
-
Първият, е когато физическата система извършва своя кръговрат в устойчиво променящо се околно поле.
-
Вторият, е когато околното поле въздейства на системата, чрез резки промени на посоката и/или напрегнатостта си.
Деветте равнища на напрегнатостта на полето на една физическа система и прехода на ядрото и, се изразяват с десетте цифри от механичния или електронен брояч.
За наше щастие, Земята се развива по първия вариант и за да проследим развитието и чрез промените в брояча, ще приема условно и съвсем произволно, че възможните големини на ядрата във вселената са седем. Затова нашият брояч ще бъде със седем позиции 0000000.
Седемте нули ни показват, че земното ядро не се изявява в нито едно от качествените си равнища или големина, защото е в третия период от своя кръговрат. Когато е започнал четвъртият период от кръговрата на Земята, броячът е изписал 0009000. Това показва, че тогава земното ядро е било от средна големина, а полето, с напрегнатост девето равнище и около ядрото се е появило полето му. Тогава Земята е станала звезда.
С времето, напрегнатостта на полето закономерно е намалявала, заради намаляването на големината на ядрото, поради постоянното отлъчване на физически системи от него, а броячът е показал последователно 0008000, 0007000, докато е достигнал до 0006000. Тогава на Земята се е появила и течност и тя (Земята) е заприличала на днешния Юпитер.
Напрегнатостта на земното поле, е продължила да се понижава и броячът е достигнал до 0005000. Тогава земната повърхност е била течна.
Когато броячът е показал 0003000, се е появила и твърдата земна кора. Предполагам, че днес Земята е по пътя между 0003000 и 0002000. Когато стане 0001000 ще бъде като Марс и Луната.
До тук бяха следствия само от първия вариант, при устойчиво развитие на физическата система. Но когато промяната на напрегнатостта на полето става рязко и в големи граници или се променя посоката му, последствията от това са различни.
Резките промени във физическите системи, са следствие от външното въздействие при взаимодействието им с други физически системи. От степента на несъответствие между големината и качествената изява на ядрото и напрегнатостта на околното поле.
Преминаването през преходите може да е тихо, плавно и незабележимо или мигновена инплозия или енплозия.
Ако през втория период от кръговрата, в полето на мощна черна дупка попадне по-малка физическа система, напрегнатостта на полето на по-малката физическата система ще се понижи, примерно от 0005000 до 0001000 и ако външното поле на черната дупка не позволява на полето на малката физическа система да остане и да съществува на първо равнище, тя ще извърши преход. Ако е близо да ядрото на черната дупка, ще се влее направо в него, но ако е на разстояние, ще се слее с други себеподобни и ще образуват ново, по-голямо ядро, а броячът ще покаже 0010000.
Напрегнатостта на полето на новото ядро, ще се настрои спрямо полето на черната дупка и ако е възможно ще просъществува известно време, но ако тава не е възможно, ще се повтори понижение на напрегнатостта на полето му и преминаване през нов преход и образуване на ново, още по-голямо ядро с големина 010000.
Ако през четвъртия период от кръговрата, физическа система попадне в полето на мощна звезда, напрегнатостта на полето и (на физическата система) ще се повиши (така става с кометите), примерно от 0005000 до 0009000 и ако външното поле на звездата не позволява на полето на нашата физическа система да остане и да съществува на девето равнище, тя ще извърши преход.
Ако е близо до звездата, малкото ядро вероятно ще премине през няколко бързи последователни прехода, като се преобразува в по-малки ядра, в размер 0000900 и намалявайки напрегнатостта на полето си, да премине през следващия преход, до 0000090.
По време на тези краткотрайни преобразувания, всички ядра се отдалечават от звездата и ако последното ядро маже да съществува в рамките на своите девет полеви равнища, то ще остане като самостоятелна физическа система. Според използвания тук брояч, размер на ядрото 0000001-9 ще е ядро на най-малката физическа система.
Десетичната мерна система, е пространствоизмерителна. Това е първоначалният и смисъл, който отдавна е изгубен. Тя днес е останала само десетична бройна система. Но посрещането на третото хилядолетие беше ярък пример, до какво води непознаването и нецелесъобразното използване на двете системи – дванадесетичната и десетичната.
Десетичната мерна система не е времеизмерителна и затова много хора не можаха да се ориентират, кога завършва второто хилядолетие – през 1999та или през 2000та година и кога започва третото – през 2000та или през 2001ва? И какво означава нулева година?
Дванадесетичната мерна система от кръговрата и Зодиака е времеизмерителна – за физическото време на живот на всяка отделна физическа система. А като нейно подобие, като времеизмерител за механичното, календарно време, само за нас хората, тук на Земята, се използва дванадесетгодишната Юпитерова орбита около Слънцето. При нея всяка от дванадесетте и години е означена също с подходящо животно. След годината на едно животно следва годината на друго и няма нулева година. Съмнение и грешка не може да има.