БАЛКХАРА 

                                                

Как бързо отлитат годините --

ято изплашени птици

от звън на камбана в зори.

 

Смях и сълзи – жалоните бяха

на нашата младост,

а после изчезнаха някъде.

 

Смели мечти – звезди пътеводни,

зовяха за подвиг

и бързо се скриваха в тъмното.

 

Може би ти, прагматико заклет,

без порив и чувство,

идеал си на нашето време.

 

А ние пак в лабиринта познат

тихо мъдруваме –

напред ли, назад ли, с кого, накъде?

 

Каква ли е тази цел и съдба –

като сива скала,

в зори, все да чакаме изгрева?

 

Мечтите, смехът и сълзите ни –

товар непосилен,

помете ги времето – съдникът.

 

Само гневът, като остър кинжал

ни терзае без жал –

отдавна изсъхнали пънове.

 

Как бързо отлитат годините...

​