top of page

БХАДЖА – Ф, Х, Ш

 

 

Древният мироглед, към който са принадлежали нашите прадеди, е в основата на всички значими древни и съвременни религии, на всички древни философски школи, явни и тайни учения. Името му е БАЛКХАРА. В него е вложено познанието на нашите деди за същността, изграждането, съществуването, преобразуването и разграждането на всичко във Вселената. Но до тайните му може да се достигне единствено чрез свещения език на древните българи, БХАДЖА. Той е строго фонетичен език от двадесет и два звука, в които са закодирани двадесет и две висши понятия от мирогледа.

 

 

НЕ МИ Е ИЗВЕСТНО ЗНАЧЕНИЕТО НА ТОЗИ ЗВУК

 

 

В предишни мои текстове писах, че звукът Ф е символ за четвъртия период от кръговрата, защото един от езотеричните знаци за четвъртия период, е еднакъв с Ф. Освен това, днес Слънцето и всички планети и комети в Слънчевата система са в четвъртия си етап на развитие.

 

Друго възможно значение на звука Ф, би могла да е светлината, заради изключителната си важност за човека.  

 

Но не намерих и все още не намирам в древното познание и езици никакви потвърждения и за двете мнения. Може би със светлината го свързват съвременните думи фар, фенер и факел.

 

Но все пак, относно звукът Ф има едно неясно сведение от пътешественика Ел Балхи, за религиозните представи на кавказките българи: „Аз попитах различните народи как наричат това, в което вярват, и как казват на идолите, на които се покланят... и аз чух  хора от Бурджан, които казваха, че го наричат Едфу, и когато ги попитах за името на идола, те отговориха Фа”.

 

 

 

 

ВЪЗМОЖНОСТИТЕ

 

 

Х – Символ за възможностите – планът, програмата, идеите, кодовете, шифрите, гените по чиито правилата се изгражда всичко във Вселената, от най-малкото до най-голямото.

 

Звукът Х от езика БХАДЖА, винаги се предхожда от един от звуците Б, Д или К, образувайки с тях звукосъчетанията БХ, ДХ или КХ, като най-често употребяваното е КХ. То е трудно за произнасяне в съчетание с други звуци и в употребата му звукът Х често не се произнася и трайно отпада от някои думи. По-рядко отпада К, а понякога КХ преминава в Г.

 

Примери: БАЛКХ – Балк или Балх, БАЛКХАРА – Балхара, БАЛКХАРи – българи, БРАКХМА – Брахма – Брама, КХИНДРА – Хиндра – Индра, ДХАРМА – Дарма и др.

 

Поради тази причина в говоримия език са останали трайно в употреба думи в които е изпуснат първият звук К.

 

ХА, КХА К, е напрегнатостта на полето, Х, възможностите, а А, физическото поле. КХ, КХА, е творческата мощ, за изграждането и строежа на системите и съединенията.

 

ХАЛ, КХАЛ – Творческата мощ – КХА извършва кръговрат – Л.

 

ХАЛ – Съвременна българска дума, означаваща състоянието на човека „Виж си хала”.

 

ХАЛА, КХАЛА – Творческата мощ – КХА, през четвъртия период от кръговрата, когато пространството се разширява, а времето тече в права посока – ЛА.

 

ХАЛА – Съвременна българска дума означаваща виелица, буря, ламя, змей.

 

ХАЛО, КХАЛО – Творческата мощ – КХА, е извършила кръговрата – Л до горната граница на физическата система – О.

 

ХАЛО – Светлият кръг около звездите и кометите. В древността, част от нашите деди – хората занимаващи се с астрономия и астрология са наречени халдеи, звездобройци, защото наблюдават в небето само светлината, халото на небесните тела.

 

Човешкото око не възприема нищо друго освен светлина. Ако през нощта, в осветена стая се огледаме около нас, ще забележим много и различни предмети. Но ако изключим осветлението няма да виждаме нищо. А предметите са си пак там.

 

ХАМ, КХАМ – Творческата мощ – КХА, изгражда химическото поле – М.

 

ХАМА, КХАМА – Творческата мощ – КХА, е изградила химическото поле – МА.

 

КХАМА, Кама е името на индийският бог на любовта.

 

ХАН, КХАН – Творческата мощ – КХА, се установява – Н.

 

ХАН – Съвременна българска дума, означаваща страноприемница.

 

ХАОС, КХАОС – Най-малките ГА, са единствените физически системи във Вселената които нямат спътници и са (почти) еднакви, поради което взаимодействието между тях е много слабо и много бавно.

 

Те са Хаосът на древните, а Хаос е когото още няма изявена Черна дупка, която да постанови чрез своето тежнение Космос – Ред. Тогава ГА, са еднакви и равноправни и няма Космос – Ред, а Хаос – равноправие. Този модел е пренесен и в човешкото общество.

 

ХИМА, КХИМА – Творческата мощ – КХ, е свила към Долната вода – И химическото поле – МА.

 

ХИМАЛАЯ – Планина в Индия. Превежда се Снежната обител.

 

ХИМИ, КХИМИ – Творческата мощ – КХ, свива повторно – И, свитото химическо поле – МИ.

 

ХИМИЯ – Съвременна наука за строежа, вътрешната структура на химическите елементи и съединения.

 

ХИМН, КХИМН – Творческата мощ – КХ, свива към Долната вода – И химическото поле – М и го установява – Н.       

     

Структуриране на химически елементи и съединения. Химните са формули, по които се изграждат химическите елементи и съединения.

 

ХИМНАСОФИСТИ, Гимнасофости – Дума, въведена от древногръцките философи. Тя е съставена от две части. Химн, термин от БХАДЖА и софисти, гръцка дума за мъдреци. Химнасофисти означава мъдреци познаващи, разбиращи химните.

 

От уважение и почит към мъдростта на Химнасофистите и получените от тях знания, гърците основават в Атина философска школа носеща същото име – Гимназиум. От там е навлязла у нас думата гимназия.

 

За да разберем кои са гимнасофистите, ще добавя цитат от книгата на Петър Добрев „Българските огнища на цивилизация в картата на Евразия”: „И най-после стрелката на маршрута отскача рязко на изток, споменавайки добре известните гимнасофисти или нагомъдреци – средновековно название на съседните с Персия северни индийци и по специално на индийските брахмани. До тези именно гимнасофисти във втория списък на Хронографа е поставено като завършек на текста и името на дрвните българи.” Ето, това са химнасофистите.

 

ХИН, КХИН – Творческата мощ – КХ, свива към Долната вода – И и установява – Н.

 

ХИНДРА, КХИНДРА – Творческата мощ – КХ, е свила към Долната вода – И, установила – Н, поляризирала – Д и променила – РА. КХИНДРА, е гравитацията.

 

ХИНДРАВ Индия: Един от най-древните и най-авторитетни богове. Върховен бог на ведическа Индия. Негово главно оръжие с което твори, е ВАДЖДРА.

 

В негова чест, са много от най-древните химни в Риг Веда. За него там можем да прочетем: „Пред чието дихание двете вселенски половини треперели и пред величието на огромната му мощ.” „Той, който закрепил здраво клатушкащата се земя, който успокоил тресящите се планини”, „Който подпрял небето да не падне..., който родил огъня между два камъка... Той премахнал змея и освободил седемте реки.”

 

 

 

 

ФОРМИТЕ НА ХИМИЧЕСКИТЕ СИСТЕМИ

 

 

Ш – Символ за формите на химическите системи.

 

ША – Формите на химическите системи.

 

ШАКТИВ Индия: „Силата”(детеродната), едно от имената на богинята Кали.

     

Всеки от главните богове в Индия има своята Шакти (Ядро). Вярна и предана съпруга, без чиято помощ не може да твори.

 

ШАНТ – Формите на химическите системи – ША, се установяват – Н в твърдата плътност на полето – Т.

 

ШАНТА – Формите на химическите системи – ША, са установени – Н в твърдата плътност на полето – ТА. ШАНТА, е и название за една форма.

     

ШАНТА, е първообразът на съвременната българска дума шантав.

 

ШЕША – В Индия: „Цар на всички морски дракони или наги. Владетел на долната земя Патала. Шеша обитава водите на първичния океан и служи за постеля на бог Вишну. Наричат го още Ананта – Безкрайният, тъй като се е увил около света. Отъждествяват го с Васуки.

 

Когато боговете решили да избиват първичния океан (Ядрото ББ), те взели Шеша (УР ББ) и използвали тялото му като въже, с което мощно завъртели избивачката.

     

Когато една от хилядата уста на Шеша се прозява, някъде по света става земетресение. В края на нашата епоха, когато боговете решат, че Земята трябва вече да бъде унищожена, от устата на Шеша ще се излее горяща отрова, която ще превърне в пепел всичко сътворено на света."

 

ШИШМАН – В средновековието, име на българска владетелска династия.

 

ШИРША „Едно от съзвездията в календара на ведическите индийци се нарича МАРГАШИРША (Margasirsha), в превод "главата на зверовете" или "главата на зодиака". Това съзвездие се припокрива донякъде с днешното съзвездие Козирог, в което настъпва зимното слънцестоене. Месецът, през който Слънцето се намира в съзвездието Маргаширша включва втората половина на ноември и първата половина на декември, след което започва годината.”

 

В този коментар за Маргаширша, несъответствията вероятно се дължат на смесване на времеви мерни единици от Зодиака и различни календари. Според мен става въпрос за зодия Стрелец от българския Зодиак – от 7 декември до 6 януари или за последният месец от българския календар, който завършва на 21 декември.

 

bottom of page