БАЛКХАРА
Бòрис Балкх
ЕЗИКОВИТЕ СЕМЕЙСТВА
Учените, които изследват езика като едно от най-важните еволюционни достижения на човека са установили, че при своето историческо развитие и разпространение, езиците по Земята естествено са се групирали в езикови семейства. Ще обърна внимание на две от тях, с които днес волю-неволю си имаме взимане-даване.
Езиците от Индоевропейското семейство са дванадесет групи от съвременни и отмрели езици. За тях в интернет има много и добри сайтове с теоретични разработки и нагледни схеми на езиковите връзки.
Другото езиково подсемейство което ни интересува, е на Семитските езици. Тук ще припомня, че езикът БХАДЖА е майка на ииндоевропейските и на семитските езици.
За последните в Уикипедия пише следното.
"Семитските езици са езиково семейство, което се говори от повече от 370 милиона души в по-голямата част от Близкия Изток, Северна и Източна Африка. Те съставят североизточното подсемейство на Афро-Азиатските езици. Най-широко разпространеният семитски език днес е арабският език (206 милиона говорещи). Семитските езици са сред езиците, които най-рано са имали писмена форма. Терминът "Семитски" за тези езици идва от Шем, син на Ной. Съвременни етнически групи, говорещи семитски езици, са арабите, етиопците и евреите."
Други сведения за тези три народа има в Библията и в историята. Но идеологическите и историческите книги винаги трябва да се четат и между редовете. Дори бих казал главно между редовете, като криминално четиво. Всеки текст от такова естество е субективно мнение на автора, отнасящо се за събития от определено време и от определено място. Но най-важното е да разберем това което ни внушава автора и защо ни го внушава.
Четейки текста, ние можем и трябва да съпоставяме сведенията в него със сведенията които са ни известни, за цялостната мирогледова картина на времето, мястото и народите от историята, за описания период. Да го съпоставяме с известните ни сведения и от всички други части на човешкото познание. За възможното и невъзможното, за реалното и нереалното, за символиката и митологията, за религиозното и светското. Какво пише в текста и какво е изпуснато.
От Библията научаваме, че патриархът Абрахам, на гръцки Аврам, син на Тара, тръгва от Ур Халдейски, спира за известно време в Харан и след това отива в Ханаан. Първородният му син, е роден от слугинята на бездетната му съпруга Сара, която сама му я предлага, за да му роди син. Името на слугинята е Агар, а името на първородния му син е Исмаил – родоначалникът на арабите. За него е записано, че "Той ще бъде между човеците, като див осел; ще дига ръката си против всекиго и всеки ще дига ръката си против него...". Исмаил не е правов наследник на Абрахам.
Под влияние на тези имена от Библията, в нашата възрожденска литература, мохамеданите са наричани агаряни и исмаилтяни.
Вторият син на Абрахам е Исак, роден по-късно от законната му съпруга Сара. Той е продължител и правоприемник на рода на Абрахам и на евреите.
Това повествование е от БАЛКХАРА, а повечето от имената са от езика БХАДЖА. Името Абрахам е символ за непроявения, неизявения Брахма, един от висшите богове в Индия и основа за цяла религиозна идеология – Брахманизма. Съпругата на Абрахам – Сара, е съпруга и на двама богове. На бог Брахма – Сарасвати и на бог Бел – Саратея. Мястото, където първо се установява Абрахам – Харан, е име и на един от главните герой в Махабхарата – Карна и празвище на българският кхан Крум – Карана. Името на родното място на Абрахам – УР, на баща му ТАРА, на слугинята АГАР и сина и, също са понятия от БАЛКХАРА и думи от БХАДЖА.
Става очевидно, че това не са исторически личности и събития, а са митологичното начало на Юдаизма, естествено от БАЛКХАРА, както при всяка друга религия.
Ако не греша, само славянските народи наричат и народа и религията евреи. Това име е от езика БХАДЖА и е дадено на потока от хора, които се преселват в онова време от Междуречието в Палестина, част от които според Библията са и хората от рода на Абрахам. Местните – елините и балистаните ги наричат евреи – хора от изток. Евреи са само хората на Абрахам, за разлика от другите два клона, от всички, които днес наричаме евреи.
Коренът на думата е ЕВ. От него в Елада са производните Евър – източният вятър и Европа – Странджа – източната планина. Европа наистина е на изток от Маропа – Сакар – Мъртвата планина и Родопа – Родитната планина.
Вторият клон от съвременните евреи са хората, които Мойсей извежда от Египет и завежда в Ханаан. Тези хора са джуда, джудаи, на гръцки юда, юдеи. Те са преносителите на монотеистичния Юдаизъм в Палестина. А той е етиопска религия. Основание за това твърдение ми дават два факта. В най ранните египетски фрески, хората са рисувани с тъмна кожа. Поради това и не само, мисля, че Горен Египет е основан от етиопите или е бил част от Етиопия. Вторият факт е от Библията. Там, след като Мойсей убива египетския надзирател, избягва в Мадиамската земя. Приема го мадиамският жрец и го оженва за една от дъщерите си. От него Мойсей получава Юдаизма. Сценката с горящата къпина е само художествен, религиозен, богоутвърждаващ похват.
Някои автори приемат, че Мойсей, е фараонът Аменхотеп ІV – Ехнатон, родоначалникът на монотеизма. Аз съм склонен да приема, че е така. Доводи за това има. Според историята, Ехнатон се опитва да наложи еднобожието в Египет, но поради решителната съпротива на жреците не успява и всичко, което е направил в тази насока е било изтрито и заличено, в прекия и преносен смисъл. Той и религията му изчезват от историята на Египет, защото никой не е станал пророк в собствената си страна.
Това е официалната версия. Но официалната версия може да бъде продължена с делото на Мойсей. Сериозно основание за това е, че първите две значими събития, останали в историята и свързани с еднобожието са от едно време и от едно място – Египет. Мита за бебето в кошницата и реката, намирането му, отглеждането и възпитанието му в двора на фараона, също сближава двата персонажа.
Официалните версии, почти винаги са удобните или най-удобните версии. А истинската често е друга. Елитът на Египет е знаел, че в добре устроеният и цивилизован Египет, не може да се наложи нова идеология, нова религия, защото няма благодатна почва за това – много на брой, унизени и експлоатирани хора. Затова ги създават умишлено.
"Всичките човеци, които излязоха из чреслата на Якова бяха седемдесет души; а Йосиф беше вече в Египет. И умря Йосиф, всичките му братя и цялото онова поколение. А потомците на Израиля се наплодиха и размножиха, увеличиха се и толкова много се засилиха, щото земята се изпълни от тях. Тогава се възцари над Египет нов цар, който не познаваше Йосифа. И той рече на людете си: Вижте, тия люде, израилтяните са по-много и по-силни от нас; елате, да постъпим разумно спрямо тях, за да се не размножават, да не би, в случай на война, да се съединят и те с неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята.
Затова поставиха над тях настойници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съзидаха на Фараона Питом и Рамесий, градове за житници. Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разширяваха, така че египтяните караха жестоко израилтяните да работят; огорчаваха живота им с тежка работа, да правят кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа, всичките работи, с които ги караха да работят, бяха твърде тежки."
Изход 1 : 5 – 14
И това не е всичко. Животът на израилтяните в Египет, от ден на ден става все по труден и тежък и Мойсей изпратен от бог Иеова, отива при фараона и се опитва да ги измоли от него и да ги изведе от Египет. След множество перипетии, накрая израилтяните ограбват и открадват, каквото могат и избягват от Египет. Следва четиридесет годишен преход през пустинята. Там Мойсей се опитва с всички средства да им внуши новият бог, новата религия и така да ги обедини, но те постоянно се връщат към старите си нрави и навици. Отново си правят идоли на Златния телец и продължават да ги почитат.
Заради това той им дава и се опитва да им наложи "Десетте божи заповеди". Но вероятно не му се отдава напълно и както винаги, противоречието се решава с компромис. И от двете страни. Джудаите правят компромис, като приемат безусловно първите пет заповеди, а във вторите пет те правят компромис, като се съгласяват да се ограничат с морални деяния само към "ближния". Така към всяка от вторите пет заповеди се добавя и думата "ближния".
Но мисля също, че някой, назад във времето е редактирал шеста, седма и осма заповед и е премахнал "ближния" от там, защото не изглеждат твърде лицеприятни за неджудаите. Затова ще добавя в скоби отново "ближния" в тях. Така ще се види как звучат те и как изглеждат десетте "в пакет", след компромисите.
1. Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мен.
2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята. Не им се кланяй и не им служи.
3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.
4. Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи, а седмия ден събота, е на Господа, твоя Бог.
5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.
6. Не убивай. (ближния си – Б.Б.)
7. Не прелюбодействай. (с ближния си – Б.Б.)
8. Не кради. (от ближния си – Б.Б.)
9. Не лъжесвидетелствай против ближния си.
10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му; нито роба му; нито робинята му; ни вола му; ни осела му; нито някакъв негов имот – нищо, което е на ближния ти.
Низшите, угнетените, ако бъдат държани дълго в това състояние, откъснати от обществения морал, по естествен път ще изгубят елементарните морални човешки качества във взаимоотношенията си и естествено ще се върнат към животински инстинктивни действия за оцеляване.
Така записани, първите пет заповеди приобщават и сплотяват джудаите към новия бог и новата религия, а вторите пет ги затварят и капсулират като общност. Но чрез вторите пет заповеди, Мойсей им разрешава да правят обратното с всички останали хора – неджудаите, както обичайно са го правили дотогава. Така джудаите получават разрешение – заповед, да служат едновременно и на Иеова и на Златния Телец. От тогава, та до днес.
От тази комбинация в българския език е възникнала думата "богат". Днес тя означава само многоимотен човек, но първичното и значение е, че този човек си има Бог – богат е и неговият бог го прави имотен.
След четиридесет години, джудаите завладяват Палестина и се смесват с истинските евреи от Елада и Балистан, и понеже нямат нищо общо с тях, дълги години са в противоборство, описано и в Библията. Евреите са последователи на бог БАЛ, а джудаите на бог Иеова. И държавите им са две – Израел и Джудея, на гръцки Юдея. Дори след победата на Иеовистите, борбата не спира, докато накрая, както се казва в един стар виц, дошъл горскят – Рим и ги разгонил по света.
Третият клон на съвременните джудаи или евреи, както вече писах, са българи и хазари, от времето и мястото на Кубратова България.
Какво, как и защо се е случвало с трите клона от тогава до днес, аз не знам. Но пък знам, че те винаги са били различни, като хора от друга планета, с друг морал и други цели. Двойният стандарт при тях е стандарт. Един бог, един народ. Над всички останали. И всичко им принадлежи. Дори и когато са били поставяни за дълго на ръба на оцеляването и са се молили и на другите и на Бог само за оцеляването си, след него те неизменно претърпяват преобретението "Когато въшката се наяде, излиза на челото".
При тях национализмът е неотменима норма, доведена до шувенизъм. Приобщаването им към другите народи за тях е забранено. Затова винаги държат и подчертават, че са различни. Взаимопомощта при тях е задължителна. Независимо в кой край на света се намират, те, всички, са едновременно религия, народ, корпорация, банка, разузнаване, армия, университет, медия, мафия и т.н. Действат като един организъм. И тъй като са по върховете на властта във всички тези области, във всички държави и международни организации, разполагат с цялата световна информация, пари и мощ.
И стандартно налагат на света своя двоен стандарт. Всичко което написах по-горе за тях, спрямо другите народи се прилага с обратен знак. На народете им се забраняват: национализма, различията, културите, взаимопомощта, сдружаването, въоръжаването, силната власт, планирането и т.н. и т.н. Все внушения с разложителни за народите и разрушителни за държавите действия. И всичко това, в името на глобализма и в крайна сметка, световното им господство.
В името на прогреса бих простил всичко на господарите, но милионите, десетките милиони, стотиците милиони невинни човешки жертви, принесени в името на отмъщението и за тяхното господство – никога. Те не са брахмани.
Написах всичко това само за да се изясни, откъде идва съвременния еврейски щит – терминът "антисемитизъм". Представката "анти", добавена към някоя дума, обръща нейното значение в противоположно, от което следва, че основната дума е "семитизъм". Но аз никога не съм чувал или чел такава дума. Официално такава идеология няма и никога не е съществувала. Но пък се забранява на несемитите, да се противопоставят, да противостоят на евреите, арабите и етиопците. А какви са съдбите и взаимоотношенията между трите семитски народа?
-
Етиопия, родината на Юдаизма, заедно с Индия, Китай и Иран, е една от четирите древни империи, запазили се на същите места, със същия народ. Древната императорска династия там беше прекъсната през 1974 г. със свалянето от власт на последния етиопски император Хайле Селасие. Днес е много бедна страна и периодично е връхлитана от природен геноцид.
-
Саудитска арабия, родина на Мохамед и господар на Исляма, за по-малко от век, след откриването на петрола там, стана една от най-богатите страни в света. Защо Великите сили разрешиха това да се случи? Имаха достатъчно мощ да и вземат петрола и Саудитска арабия да е като Нигерия – с много петрол и с малко пари.
-
След втората световна война, чрез ООН, след две хиляди години, на същото място, на територията на Палестина беше възстановена еврейската държава Израел, но с друг народ.
За още нещо не съм чел и чувал през целия си живот. Може би е случайно стечение на обстоятелствата, но въпреки противоборството и омразата между евреи и араби във врящия котел на Близкия Изток, не съм чувал и чел за каквито и да е, добри или лоши отношения между Израел и Саудитска арабия. Никакви.
Арабите, като господари на Исляма и всички мохамедани считат, че там където има джамия, е ислямска територия. Там където има мохамедани, те са от ислямския народ. Не дават и дума да се изрече против Мохамед, Аллах или Исляма. За всяко противопоставяне, където и да е по света, веднага започват световен джихат по някакъв начин. Антиислямизмът, е първия щит на арабите, на Исмаил. Вторият щит – антисемитизмът на Исак, е общ и за арабите и за евреите. Така де "Брат брата не храни, но тежко на този който го няма". А семитизма никъде не съществува като идеология, защото е преоценен, прецизиран и пригоден само за евреите и заменен с Ционизма. Така че, антисемитизъм означава преди всичко антиционизъм.
Антиислямизмът се наказва с джихад. Антисемитизмът с порицание и затвор. А антиариизма се поощрява и е задължителен. Два семитски народа, с две семитски религии и една друга, трета, половината от която е под техен контрол. Колко удобно.
Заради всичко това, много хора по света мразят джудаите. И с право, ако се отдадат на чувствата. Но разумът винаги показва друго. Нека да си отговорим на въпроса, "Какво всъщност са направили те, за да владеят света?" Ако премахнем подробностите, ще останат само две неща – решили са и са го направили. По принцип две нормални и препоръчителни за всеки човек и народ деяния. От което следва другият въпрос "Ами, защо не го направихме ние?". Отговорът е "Защото нито сме го решили, нито сме го осъществили". Какво тогава се случва, всъщност? Случва се нещо решено от жреците в Египет, в Ехнатоново време, а днес сме близо до окончателното му осъществяване. Да преминем от върховенството на тялото и душата към върховенството на разума.
Елитите в древността, са познавали човека, обществото и вселената. И за онагледяване на същността и на трите са използвали пирамидата. Знаем, че в древен Египет много са я обичали. Можем да я ползваме и ние днес. Нека си представим вселената и човешкото познание като пирамида. Най-отгоре, на върха е Идеализмът, ВЕДА. Тази част от вселената, до която може да се достигне само умозрително. Обикновено в езотеризма се изразява с око в триъгълник, на върха на пирамида. Останалата, долната, по-голямата част от пирамидата е Материализмът, ВИДА. Всичко до което може да се достигне по сетивен път.
При върховенството на Идеализма в обществото, човекът е долу, пред пирамидата, а Висшето познание далечно и недостижимо за него, горе на върха. Ако нещата останат така, човекът ще продължи само да се възхищава и прекланя пред Висшето и недостижимо познание "там горе, във висините" и няма да помръдне от мястото си. Няма да осъществи никакво еволюционно развитие. Затова египетските жреци решават да предоставят върховенството в обществото на Материализма. Човекът да спре да се взра само във Висшето недостижимо познание там горе, а да опознае близкото и достижимо познание тук долу, в основите на пирамидата. Но като начало се започва с егоистичния битов материализъм, за да се премине след време към научния. Да се осъществи правилото "Количествените натрупвания, преминават в качествени изменения".
От тогава човекът се изкачва по редовете на пирамидата на познанието и днес науката вече е достигнала до самия и връх, овладявайки тайните на материята и осъществявайки чрез тях прогреса. А той в последния век се движи с невероятни темпове. Всичко това се дължи и на решението на египетските жреци от онези времена и на дейността и на евреите. Но поради тяхната нееднородност, с тях вървят и доброто и злото, затова в последно време Материализмът остана не само научен, но предимно и твърде битов. Мисля, че водачите им забравиха истинската мисия на джудаите и твърде много наклониха везните, повярваха и се вживяха в своята богоизбраност. Тя е само временна роля, но неприятните последствия от нея изживяваме всички днес.
А големият прогрес на човечеството се дължи главно на БАЛКХАРА, богомилството и неговите идейни последователи – някои тайни общества и протестантството. Ислямът е създаден шестстотин години след Християнството и изостава от него със шестстотин години. Турция, не успя да се освободи от шериата и днес както винаги "не е в час". Затова в наши дни, ролята на протестантството в Исляма ще се поеме от Шиитския Ислям. Мисля, че предстои да се възродят още някои древни народи и държави.