top of page

БЪЛГАРИТЕ

Само дърво, което има дълбоки и здрави корени

може да израсте нависоко и да устоява на бурите.

Дори, когато е само на хълма.

 

Много са неизвестните в древната история на българите. Къде е тяхната първа Родина? Към кой духовен и културен кръг са принадлежали? Какви превратности са претърпели?

 

Аз не знам кога е времето и къде е мястото на нашето начало, защото те днес все още са променливи величини. Връщайки се назад в историята, търсейки истината за нашите деди учените достигат до предел във времето зад който няма сведения и той става началото, докато се открият нови данни и истината за нас се премести още по-назад във времето и някъде по картата на Евразия.

 

Вземайки предвид последните достижения на историците в България и сведенията които са ми известни, мога да кажа, че съвременните българи са наследници на народи принадлежали към древния духовен център в района на средноазиатските планини Тян Шан, Памир, Хиндокуш и Западните Хималаи. Район известен като „Люлката на народите”. Древното учение към което са принадлежали нашите прадеди, е в основата на всички значими древни и съвременни религии, на всички древни философски школи, явни и тайни учения.

 

Името на това учение е БАЛКХАРА. В него е вложено познанието на нашите деди за същността, изграждането, съществуването, преобразуването и разграждането на всичко във вселената. Но до тайните на БАЛКХАРА може да се достигне единствено чрез свещения език на древните българи БХАДЖА.

 

Нищо в древността не е било такова каквото е днес. Ние също. Променяли са се цивилизациите и културите, а от там и религиите и вярванията, обичаите, езиците и писменостите, народностите – „Всичко тече, всичко се променя”.

 

Днес е почти невъзможно да се открие къде, защо и как е произлязло определено название от древността. И ако все пак се установи защо и как, то кога и къде е било началото, си остават почти винаги неизвестни.

     

Няколко са основанията за приемане, запазване и разпространение на наименованието на определен народ.

 

  • Първо – народово име на рода, на племето, такова каквото го възприемаме днес.

  • Второ – голямото държавно, политическо, военно или племенно обединение, към което е принадлежал този народ.

  • Трето – религиозната принадлежност.

  • Четвърто – името на най-известният предводител: политически, военен, религиозен, бунтовнически.

  • Пето – географско название.

 

А трябва да се имат предвид и различията в названията и самоназванията.

 

Никой от тези пет принципа не е водещ, първичен или първостепенен. В различно време и място от живота и превратностите на една народност, всяко от тях може да заеме първа позиция за сметка на останалите, а след време статуквото да се промени. Може да остане и само едно единствено название, а може да се ползват едновременно и петте. Като се прибавят към всичко това и не редките промени на държави, народности, съюзи, религии и територии в живота на народите, бъркотията става пълна. Тъй като за древността нещата не са сигурни, ще дам пример от нашето съвремие.

 

Ако днешната цивилизация се изроди напълно, накъдето отиват нещата и народите си подивеят отново на воля, как ще се справят историците им след хиляди години със следния въпрос: „Кой народ е живял на територията на днешна Германия и какво е било името на неговата държава?”. Добавям и условието, че те са успели да открият всички днешни названия за този народ, а те са: самоназванието дойч – Дойчланд, англоезичното джерман – Джермани, испаноезичното алемани – Алемания, славяноезичните немци, германци – Германия. Да добавим и народностите и държавите преди обединението на Германия, като австрийци – Австрия, пруси – Прусия, баварци – Бавария, шваби – Швабия и т.н., а не споменавам и названията на германците на езиците на останалите европейски народи, понеже не са ми известни.

 

Не знам какъв ще бъде крайният извод на тогавашните историци и дали ще има такъв, но със сигурност ще има много сериозни научно-исторически спорове.

 

В горния пример участват само десетина названия на един народ, но ако обърнем поглед към Индия…? Днес за нас всеки жител на тази страна е индиец, но там има стотици народности и езици, а писменостите са десетки. Като добавим религиите, боговете, щатите и фактите, че Индия не е била там където е сега, че съвременните индийците не са онези, от древността, възниква въпросът – Може ли да се проследи цялото това многообразие?

 

Днес ние се наричаме българи и търсейки сведения за нашето минало назад във времето очакваме и се стремим да намерим някъде днешното си име изписано „едно, към едно”. Това обаче никога няма до се случи и този който не признава друго, освен точно това име в този му вид, явно не желае да намери нищо за днешните българи в древността или просто се е самоограничил и търсенията му са напразни.

 

Нашият народ съществува още от зората на човечеството и е в основата на общочовешката цивилизация. Поради причините описани по-горе името на първите българи остава неизвестно, затова до неговото откриване е добре да се наричат прабългари – първи българи. Днес този термин се използва за българите от средните векове, но средновековните названия на народа от който произлизаме и неговите клонове са известни и трябва да се ползват те, а не термина прабългари – неизвестните (все още) първи наши предтечи от дълбоката древност. Докато стигнем до тях ще се открият други, междинни във времето имена на народа ни и негови разклонения и ще се попълват празните места по пътя ни назад във времето и пространството. Тук ще се спра на седем от названията на нашия народ, употребявани на различни места и по различно време.

-----------------------------------

 

1. БАЛКХАРИ – БЪЛГАРИ.

 

      "Българин, означава мъдър, знаещ човек!"

 

Тук и не само тук, а и по-късно в текста, ще се налага да навлизам в тайните на БАЛКХАРА и БХАДЖА.

 

Както писах по-горе, в БАЛКХАРА са вложени познания за вселената, но до тайните на БАЛКХАРА се достига чрез свещения език на древните българи БХАДЖА. В неговите двадесет и два звука са закодирани двадесет и две висши понятия от БАЛКХАРА. От тези понятия и от този език произлизат някои от имената за които ще стане въпрос тук.

 

Звукът Б, от езика БХАДЖА, е символ за най-висшето понятие от мирогледа БАЛКХАРА – Вселенският разум – Единният природен Закон, който управлява всичко във вселената. Той е недостижим за сетивата. До него маже да се достигне единствено чрез ума.

 

Звукът А, от езика БХАДЖА, е символ за понятието физическо поле, от мирогледа БАЛКХАРА, чиято най-груба и видима част днес наричаме материя. Плътността на полето, е съвременното понятие пространство и единствено от всички понятия от БАЛКХАРА е достижимо за сетивата и единствено чрез него се изявяват останалите понятия от Закона.

 

Звукът Л, от езика БХАДЖА, е символ за Кръговрата на долната вода от мирогледа БАЛКХАРА. Кръговратът, е съвременното понятие време, а то има отрицателна и положителна посока. Затова животът – съществуването на всяка физическа система е кръг, кръговрат. В този кръговрат участват всички понятия от БАЛКХАРА.

 

От звуците на тези три висши понятия се образува думата БАЛ. На по-ниско равнище, в елитарния разговорен език тя означава истина – цялата истина за вселената. От това понятие – от тази дума започва роенето от нашата древна цивилизация и народ. Тогава голямата истина се разделя на части, които имат своите названия в езика БХАДЖА. Истината – знанието за най-малките физически ядра във вселената – САМ, става САМБАЛА – познание за най-фината ефирна материя. От него са Тибетската Шамбала, Симбела и руското Беловодие.

 

А истината, знанието, за това как се изгражда, съществува, преобразува и разгражда – КХА  материята, става КХАБАЛА. Това е еврейската Кабала. Както се вижда, без БАЛ – Истината не могат да минат нито тибетската Шамбала, нито еврейската Кабала.

 

Но за да придобие масовост, а от там почит и уважение от много хора, понятието БАЛ става Бог. Той е известен от историята и със следните имена: Бел, Пал, Пел, Балу, Баал – семитска версия, Ваал – гръцка версия. Бил е върховен бог в БАЛКХАРА, от Акад и Бабилон, до Балистан (Палестина) и неговата колония Картаген.

 

Библейският Абрахам – Аврам, последовател на бог БАЛ, изминава пътя от УР Халдейски до Балистан, за да отиде при едноверци, поради промяна на религиозното статукво в Родината си и последвалата религиозна нетърпимост.

 

Навсякъде последователите на бог БАЛ именуват държавите си, главните си градове, планини, езера и морета с неговото име.

 

Балистанският град Бибал е оставил името си върху корицата на Библията, а с него и името на бог БАЛ, въпреки че в нея не са казани ласкави думи за него. Главното историческо повествовоние в Библията е борбата в тогавашен Балистан между последователите на бог БАЛ и тези на бог Ехова, дошли от Египет. Тогава побеждават последователите на Ехова, но както писа в една своя книга Мирча Елиаде „Борбата между Бал и Ехова още не е завършила.”

 

Не само Истината от БАЛКХАРА се рои и преминава в нови учения, но и езикът БХАДЖА също. От него произлиза езикът на ариите – Санскрит, на който е писана ведическата литература. От БХАДЖА произлизат още латинския и семитските езици. Преобладаващата част от сричките и думите в БХАДЖА се образуват с участието само на един гласен звук – А. От тук като следствие е останало правилото в семитските езици, в писмената форма на думите да се изписват само съгласните звуци, а гласните да се изпускат.

 

Но да се върнем към думата БАЛ и нашето име – българи. По правилата на БХАДЖА, към БАЛ дедите ни добавят още важни звуци – понятия.

     

Звукът К от езика БХАДЖА, е символ за понятието напрегнатост на полето – причина за всички промени.

 

Звукът Х, е символ за кодовете, шифрите по които се изгражда материята в цялото и многообразие. В животинското царство кодовете Х, са заложени в гените на ДНК.

 

К и Х, почти винаги вървят заедно в звукосъчетанието КХ, което означава изграждане поддържане или разграждане на материя.

     

С добавяне на КХ към БАЛ, се образува думата БАЛКХ – точно определена истина за най-важните правила във вселената.

 

За да подчертаят важността на БАЛКХ и привързаността си към тази истина, нашите деди именуват главния си град, столицата си – БАЛКХ, а той става хилядолетен световен духовен и книжовен център, известен от историята като „Царственият Балкх”, „Перлата на Ариана”, „Майка на всички градове”, „Зариаспа – Златоконният град”. Той съществува и днес, като провинциален град в северен Афганистан.

 

Звукът Н, от езика БХАДЖА, е символ за понятието установяване. В действителността – в материалния свят покоят е относителен, а движението –  абсолютно. Затова е уместно да се използва терминът установяване – относителен покой.

 

Звукът Н, означава и място, където е установено нещо. В нашия случай това е БАЛКХ. Към него се добавя АН, за да не се съберат четири съгласни една след друга и се образува думата БАЛКХАН – името на няколко планини. Една от тях е и най-голямата планина в нашата България, дала името на целия полуостров. Това означава, че в земите около тази планина живеят хората който знаят, съхраняват и пренасят истината през времето и пространството.

 

Когато с определението БАЛКХАН, е наречен отделен човек или група хора, това означава, че този човек знае, съхранява и пренася Истината. Названието БАЛКХАН, употребено за човек, е равнозначно на: брахман, атман, махатман, химнасофист, нагомъдрец, двиджа, пандит, риши, велик мъдрец.

 

Написаното до тук се отнася сама за абстрактна, теоретична истина– достижима единствено за ума

 

За да се случи каквото и да е в материалното пространство, трябва да настъпи промяна на напрегнатостта на полето – К. Тогава задължително ще последва преструктуриране, ново подреждане на ядрата в полето, според кодовете – Х.

 

Звукът Р, от езика БХАДЖА, е символ за осъществяването – промяната, от мирогледа БАЛКХАРА. Привеждане на материалните структури – преподреждане на ядрата в тях, в съответствие с новата стойност на полето, настъпила след промяната на напрегнатостта му.

 

Като се прибави към БАЛКХ сричката РА, се получава думата БАЛКХАРА – абстрактната истина за голямото, общото – БАЛ и правилата за конкретното, частното – КХ, изявени чрез проявяващото, действеното – РА. Така се обединяват познанието за небитието и битието – за теорията и практиката – идеализма и материализма в Мирозданието.

 

Поради своята значимост, понятието БАЛКХАРА става име на мирогледа на нашите деди за тайните на вселената. Става име и на територията БАЛКХАРА – от Иран до Западна Хималая и от Тарим до Индийския океан. Столицата им – град БАЛКХ, а те самите стават БАЛКХАРи – хора знаещи тайните на вселената. От БАЛКХ – БАЛКХАРА – БАЛКХАРи, както е и в Бабел – Бабилония – бабилонци, Рим – Римска империя – римляни, Бизантион – Бизантия – бизантийци.

 

Когато част от дедите ни се преселват в Кавказ и прикавказието и там назовават градове БАЛКХ и държава Балкхария, която съществува и днес в Кавказ в състава на Кабардино – Балкария. От там след Кубратова България се разделят Дунавска и Волжска Българии.

-----------------------------------

 

2. САКАЛИБА

 

Някои арабски пътешественици от средновековието споменават в своите пътеписи и нашите деди. Но за волжските българи употребяват названието сакалиба, а за кавказките и дунавските – бурджан.

 

Багдатският халифат е създаден в земите на Бабилон, където няколко хиляди години е бил един от световните центрове на познанието развивано от шумери, акади, бабилони, асирии, перси. Арабите идват с името си, с езика и религията си, но заварват там знаещи хора и старо познание което възприемат. Затова много добре са знаели кои сме ние и как са ни наричали в древността. Те наричат волжските българи сакалиба, а дунавските бурджан.

 

Да отворим тази връзка.   http://dsal.uchicago.edu/reference/schwartzberg/fullscreen.html?object=051

 

На карта а, сведенията са според индийския епос Махабхарата. Там, между секторите D – 2 и D – 3, е отбелязана държавата  Madra. За нея в древноиндийските писмени източници се казва, че е средище на ведическата култура и пазителка на знанието. Затова името и е останало и в съвременния български език – мадраст, мъдрост.

 

В долния край на сектор D – 2 е отбелязан град Sakala, столицата на държавата Madra. Възможно е името на града, Сакала, да има пряка връзка с народа сака, известен още и като скити. Той е познат от историята с трите си клона: саките с високите островърхи шапки – сака тиграхауда, саките употребяващи опиум – сака хаомаварга и отвъдморските саки – сака парадрая. От народа сака, е и великият учител Буда.

 

Някои средновековни пътешественици и книжовници, пишещи на арабски, наричат волжските българи сакалиба. Според мен, възможните причини за употребата на определението сакалиба, са две. Първата е, че авторите свързват волжските българи с народа сака, а втората, че произлизат от района на град Сакала, което е  равнозначно на съвременните български определения софиянци, пловдивчани, бургазлии. За гражданите на Римската империя съм чел само названието римляни, с изключение на ранните латини. А защо някои учени преведоха сакалиба като славяни, не знам?

 

Наследникът на Сакала, е съвременният пакистански град Sialkot, в северната част на Пакистан, северно от град Лахор. За връзката между района на град Сакала и северен Пакистан със съвременна България, в интернет открих следния разказ, със заглавие "Недоразумение". Нека да го прочетем.

 

"Веднъж, на излизане от работа, вървейки по 6-то авеню на Ню Йоргския Манхатън, вниманието ми привлече нещо много познато. Съвсем от близо някой с голяма вещина свиреше с уста някога популярната у нас хумористична народна песен “Покарала попадия прасе да продава”. Спрях и се огледах, като помислих, че някой познат е решил да ме поздрави по такъв шеговит начин.

На няколко метра от мен на тротоара, беше разположена голяма сгъваема маса с наредени на нея лимони, портокали, банани, грозде, домати и какво ли не още. С една дума подвижен “Плод-Зеленчук”, каквито тук се срещат по кръстовищата на големите авенюта и които всяка вечер изчезват, за да се появят на следващата сутрин на същото място. Продавачът, млад човек с остри черти, гъста черна брадичка по-скоро с вид на отдавна небръснат човек, подреждаше разбутаната си от несъобразителни клиенти стока и с голям ищах свиреше песента за нещастното попово прасе, на което попадията, за да даде по-привлекателен търговски вид извадила око, отрязала ухо и т.н. Веднага разбрах, че не го познавам, но по свирката реших, че не може да не е българин. Приближих усмихнато и рекох:

 

   – Ха така, нашенец, свири и запознавай тези американци с нашата хубав народна музика.

Той ме изгледа учудено и каза:

   – Excuse me? What did you say?

Нямаше как, преминах на английски.

   – Извинявай – казах – ти от къде си, от коя страна?

   – От Пакистан – отговори той.

   – Ами тази мелодия, която свиреше с уста каква е и от къде я знаеш?

   – О, това е наша народна песен – отвърна той.

   – Хубава песен – рекох – продължавай да я свириш и желая ти добър късмет в Америка. Вуе!

   – Вуе! – Отговори той и аз продължих своя ежедневен следобеден път по 6-то авеню замислен върху неведомите пътища за разпространение на хубавите народни мелодии през планини, морета и граници.

 

Ню Йорк 1994

Любен Тачев / дългогодишен редактор в редакция Народна музика в Радио София/"

-----------------------------------

 

3. БУРДЖАН 

 

Това названието, е от езика БХАДЖА.

 

Звуците Б, Х, Р, А и Н, бяха обяснени по-горе с името БАЛКХАРи. От бурджан са непознати само трите звука У, Д и Ж.

     

Звукът У, от езика БХАДЖА, е символ за долната граница – между физическото (земното) ядро и материята. За звука У, ще има по-подробно обяснение при по-следващото име.

 

Звукът Д, е символ за поляризацията, посоката на полето. То и всички понятия от БАЛКХАРА, както писах по-горе, извършват общ кръговрат. Посоката на полето може да е от астрала към ядрото или от ядрото към астрала. Тези две посоки – през двете половини от кръговрата, в езика БХАДЖА и в Индия имат свои имена. Първото е АДХАРМА, а второто ДХАРМА.

 

Звукът Ж, от езика БХАДЖА, е символ за проява, изява от небитието в битието на химическите елементи. Звуците Д и Ж, в БХАДЖА, са обединени винаги в звукосъчетанието ДЖ. Думата ДЖА, в Индия означава раждане, роден, а двиджа – два пъти роден.

 

Звукосъчетанието БХУ, в езика БХАДЖА означава, че нещата се случват близо около земното ядро – в твърдата земна обвивка или върху нея, а не далече в астрала. В Индия, думата Бхурлока означава планетата Земя. БХУМИ ж.р., също е име на Земята.

 

В историята на Европа думата бурджан е оставила следи на различни места. Поради граматическите различия в европейските езици, който ползват латинската азбука, буквата G се чете в някои от тях като Г, а в други ДЖ. Затова има и звукови различия в някои от наименованията производни от бурджан. Такива са: областта Бургундия, известните фамилии Борджия в Италия,  Хабсбурги и Кобурги в Австрия и Гемания, думата бург – крепост, град – Хамбург, Магдебург, Петербург, замъка Вартбург и др.

 

Но тъй като езикът Санскрит, латинският и семитските езици произлизат от езика БХАДЖА, следи от БХУРДЖАН има и в арабския език. От скоро придоби световна известност арабската дума бурдж – кула. Тя се съдържа в името на седемзвездния хотел  Бурдж Дубай.

 

Бург и бурдж, означават крепост, град, кула, все думи свързани с градеж, строителство, зидария, извършвани от строители, зидари, а зидари са и масоните, а те са наследници на тамплиерите, а те са наследници на катарите, а те пък са наследници на богомилите – българите разнесли дуалистичното си учение в Западна Европа, прогонени от българските земи от Източното провославие. Тяхното учение и „тайната книга” стават причина за ренесанса и реформизма в Западна Европа, а от там и на цялата съвременна цивилизация.

-----------------------------------

 

4. ЕТИОПИ  

 

В един средновековен български апокриф, от XI век, в който се описва заселването на Карвунската земя от Испор цар и неговия народ, е написано следното: “И тогава, след него (цар Слав) се намери друг цар в българската земя – детище, носено в кошница три години, на което се даде име Испор цар, който прие българското царство. И този цар създаде велики градове: на Дунава – Дръстър град; създаде и велик презид от Дунав до морето; той създаде и Плюска град. И този цар погуби множество измаилтяни. И този цар насели цялата Карвунска земя. И оубо (впрочем) бяха преди това етиопи (ЕQIОПI)”. Виж: http://protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Ethiopi%20i%20gimnosofisti-novo.htm

 

Защо етиопи? Звучи странно. За да разберем защо, трябва да погледнем древните имена на три от южнобългарските планини.

 

Първата е Родопа. Тя е запазила името си непроменено от древността. Думата Родопа се състои от две части: род и опа. Род, означава родитба, раждане, урожай, изобилие от блага. Родопа наистина е благодатна планина. Опа, означава в най-общ смисъл вертикална посока, а в частност и планина.

 

Тази дума се ползва и днес в съвременния български език. Когато някое малко дете падне, баба му обикновено казва „Опай баби, опай”, което означава „Стани бабиното, изправи се”.

     

Името на втората планина е Маропа – Сакар. Опа, означава планина, а Маропа – мъртва планина. Тя наистина е известна с голите си хълмове.

 

Мар, на много езици означава мъртво, смърт. В съвременния български език съществува изразът „Да омеретейш дано”, от рода на „Да пукнеш дано” и „Чумата да те тръшне”, както и думата „мерешки”. Един от седемте принципа в Хептат от Зороастризма е Амеретет – безсмъртие. Коренът на думата е мер – смърт.

 

Третата планина, е Европа – Странджа. Евр, означава изток, а  Европа – Източна планина. Странджа наистина е най-източната планина на Балканския полуостров.

 

Потвърждение, че Странджа е Европа ни дава и част от древен мит от Елада. „Царят на богатия финикийски град Сидон – Агенор, имал трима синове и дъщеря, хубава като безсмъртна богиня. Тази млада хубавица се наричала Европа. Веднъж Агеноровата дъщеря сънувала сън. Тя видяла как Азия и материкът, който е отделен от Азия с море, превърнати в жени се борели за нея. Всяка от тях искала да притежава Европа. Победена била Азия, която макар и да била възпитала и отгледала Европа, трябвало да я отстъпи на другата.”

 

Такова е името и на източният вятър в елинската митология – Евър.

     

За местните жители на източния бряг на Средиземно море, новодошлите с библейския Абрахам – Аврам, са евреи – хора от изток.

 

По същият начин, както са образувани имената Родопа, Маропа и Европа, е образувано и името на планината Етиопа – Хиндокуш.

 

Какво означава Ети? То е името на Снежния човек, за когото се носят легенди от векове, а самата легенда е достигнала до всички краища на света. В случая не е важно дали наистина е съществувал Снежен човек, мечка, маймуна или каквото и да е. Важно е, че съществува легендата, а тя е красива и желана и затова е безсмъртна и е била достатъчно основание планината да се нарече Етиопа; Хората които живеят там – етиопи, а държавата на някой от народите живеещи там – Етиопия.

 

Каква е връзката на българите с Етиопа? Ние сме дошли от Хиндокуш, от Етиопа. За това се споменава в апокрифа от единадесети век, цитиран по-горе. Но има и други сведения за това.

 

В книгата Веда Словена, са записани устни предания и песни от помашкото население в Източна Македония. В тях  се съдържат сведения за времето когато сме живели в Етиопа. За събития станали в съседни тогава с нас царства. Ето няколко цитата:

 

„Още рече Камяна не отрече,

хабер си кралю дойде,

чи е навървил Читайска краля

през тоя земя Харапска,

през това моря гуляму;

лю утде си дзамине,

сита земя пупленява.

Робинки си църни ръки кършет,

църни ръки кършет солзи ронет,

чи си тяхна земя уставет,

ут майка си са дялба раздилат.”

----------------------------------------

„Бог да бие царна Харапине,

царна Харапине Харапската крале.”

----------------------------------------

 „Разеди са Харапската крале,

разеди са налюти са,

та си прати царна Харапине

да ми сече малки деца.”

 

Тези песни са записани през втората половина на деветнадесети век, когато още не бе известен древният град Харапа, който беше открит от археолозите в началото на двадесети век в северния индийски щат Пенджаб, сега част от Пакистан. Харапа, Мохенджо Даро и други селища от долината на река Инд разкриха на учените от двадесети век неизвестна до тогава високоразвита древна цивилизация, която нарекоха културата Харапа.

 

А сега да надзърнем в книгата на Петър Добрев “Българските огнища на цивилизацията в картата на Евразия”. Там г-н Добрев ни запознава със старинен текст от 354та година, известен като “Анонимен Хронограф”. В него са описани вече известни, значими и уважавани народи и държави, живели и съществували някога в Азия. Последни в списъка са поставени и българите. Г-н Добрев посочва точно местата, където са живели споменатите народи и къде са били техните държави. Ето коментарът му за българите.

 

“И най-после стрелката на маршрута отскача рязко на изток, споменавайки добре известните гимнасофисти или нагомъдреци - средновековно название на съседните с Персия северни индийци и по-специално на индийските брахмани. До тези именно гимнасофисти във втория списък на Хронографа е поставено като завършек на текста и името на древните българи.”

 

Оставям на читателя сам да провери в историческите карти, колко е разстоянието между Харапа и посоченото от г-н Добрев място, според Хронографа. Виж: http://www.harappa.com/

 

Споменът за народа Харапа, е жив и днес в народното ни творчество. В съзнанието на българите, арапин означава черен човек. Така се пее в народната песен: „Чер арапин бял кон язди”. Днес обикновено се приема, че между арапин и арабин няма разлика, че става въпрос за един и същ народ. Така е, но не съвсем.

 

В неизвестно за мен историческо време, народът Харапа от долината на река Инд или част от него или два народа се преселват в южната част на Арабския полуостров и остават там с името си харапи – араби. От тях е и името на целия полуостров. Една част от този народ или вторият народ е прекосил Червено море и се е заселил в Африка. Този народ е запазил другото си название – етиопи и е създал царство със същото име – Етиопа. Тази африканска Етиопия полага началото на Египетската цивилизация в Горен Египет. В най-ранните фрески от древен Египет хората са рисувани с тъмна кожа. Същите тези етиопи са преносители на Юдаизма от Азиатска Етиопия, достигнал по-късно до Палестина.

 

Ако някой реши, че не е сериозно да се извежда името на планина, народ и страна, позовавайки се на името на легендарния снежен човек, може и да се окаже прав. Няма да правя езикови препратки и обяснения, но щи отбележа, че ние сега го наричаме и пишем Ети, но всъщтност трябва да е Йети. В подкрепа на това са имената на трите държави, от местата, където са се заселили древните преселници от Централна Азия – Йемен, Йетиопия и новосъздадената Йеритрея.

 

И ние някога сме живели в планината Хиндокуш, на територията БАЛКХАРА – от Иран до Западна Хималая и от Тарим до Индийския океан. Преселваме се първо около Кавказ, а по-късно тук, с общностното си име балкхари – българи. Именували сме най-голямата планина в земите си БАЛКХАН – Балкан, а от там е и името на целия полуостров.

 

Сега сме балканджии, а в древността сме били етиопи.

-----------------------------------

 

5. УРИ 

 

Това народово име на българите, произлиза от понятието от БАЛКХАРА и БХАДЖА – УР, чийто знак е Y.

 

Долната отвесна черта от знака, е символ за физическото ядро – за това, че в него има само едно нещо и то е долната вода. Тази отвесна черта, е станала знак за цифрата едно и звука И, в латинската азбука.

     

Горната разклонена част от знака, е символ за полето, което се състои от двете тежнения – гравитация и левитация.

 

Точката, където се съединяват трите черти, е символ за долната граница – между ядрото и полето (материята). Звукът за долната граница – между ядрото и полето в езика БХАДЖА, е У. Затова V – горната разклонена част от знака, в латинския език се чете У. Най-известният пример за това днес е името на световноизвестната компания за бижута и козметика BVLGARI.

 

А целият знак УР – Y, е станал буква за звука У в българската писменост. Той се изписва триходово, но практиката не търпи разхищение на време и движения и днес неговото изписване е станало двуходово – У. Какво символизира знакът УР?

 

Той е символ за това, че долната граница – У, между ядрото и полето вече е отворена навън и ядрото излъчва. В действителността, УР, е това което наблюдават астрономите върху слънчевата повърхност, в най-долния слой на слънчевата хелиосфера, над самото ядро. Там, където се образуват гранулите.

Виж: http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/image/0511/sunspot_vtt_big.jpg

 

В древността УР, е символизиран със змия, дракон или огнедишащ змей, който е обвил ядрото.

Виж: http://photojournal.jpl.nasa.gov/jpegMod/PIA03149_modest.jpg

 

В Индия, УР – „Васуки или Шеша, е цар на морските дракони или наги. Владетел на долната земя Патала. Обитава водите на първичния океан. Когато една от хилядата уста на Шеша се прозява, някъде по света става земетресение. В края на нашата епоха, когато боговете решат, че Земята вече трябва да бъде унищожена, от устата на Шеша ще се излее горяща отрова, която ще превърне в пепел всичко сътворено на света.”

 

И понеже цялото материално многообразие на Земята е изтекло през УР, змиите се считат за най-мъдрите същества, а кобрата е свещено животно, както в Индия, така и в древен Египет. Можем често да я видим над главата на фараона от древните стенописи. Там, тя е наричана Урей, Уреус.

Виж: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/38/Tutanchamun_Maske.jpg

Ето от къде е взет знакът Y, символ за долната граница УР.

 

Понятието УР, е едно от най-значимите в мирогледа Балкхара. Затова го срещаме на много места в историческите карти на Евразия. На първо място е УР, столицата на древната държава Самар (Шумер). Държавата Урарту. Там е роден и от там е излязъл библейският Абрахам (Аврам) – от УР Халдейски. Абрахам, е символ за непроявения Брахма. За да се прояви и изяви, той трябва да напусне УР . Така е и според Библията.

 

Следват: Урук – друг шумерски град, името на шумерския владетел Хамурапи, езерото Урмия, планината и реката Урал, Усурийската тайга, небето УРАН от митологията, областта ТУРАН, езикът Урду, титлата Гуру.

 

До наше време, в съвременна България са достигнали: старото име на странджанското село Българи – Ургури, бойният вик на българските войни – УРА, сватбеното знаме – Уруглица. Думите УРНА, уруки, УРАГАН. Но най-важното достигнало до нас от УР, е нашето народово име, УРИ.

 

От историята са ни известни следните български клонове: хайландури, ванандури, котрагури, утигури, оногондури и др.

 

От УР, са имената и на други народи. Такива са: могъщите древни хурити, а един от клоновете им е наречен, балхарис. Най-мощната хуритска държава е Митани, със столица Вашукани (Васукани). Васуки, в индииската митология е цар на всички змии.

 

От УР, са римските авгури и гурията, народите: сури – сирийци, асури – асирийци, тури – турани, курди – кюрди, урси – руси, а в западен Китай и днес живее народът уйгури, с главен град  Урумчи.

 

Вероятно, от написаното по-горе се досещате, че Ури, означава и змии, а змиите както казват са най-мъдри. Още от древността, до наши дни в Индия змиите са наричани наги. И днес, в източна Индия съществува щат с името Нагаланд. А от древността е известно названието нагомъдреци. За да разберем, кои са нагомъдреците, ще цитирам отново текста от книгата на Петър Добрев. „И най-после стрелката на маршрута отскача рязко на изток, споменавайки добре известните гимнасофисти или нагомъдреци – средновековно название на съседните с Персия северни индийци и по специално на индийските брахмани. До тези именно гимнасофисти във втория списък на Хронографа е поставено като завършек на текста и името на древните българи”.

 

Дали пък няма връзка между урите и нагомъдреците? Има и то каква. УР ГУРИ, е първообразът на индийското нага мадра – нагомъдрец. УР, означава змия, а ГУР, е съвременното индийско гуру – учител, мъдрец. Нага, в Индия означава змия, а МАДРА – мъдрец, от името на държавата МАДРА. УР ГУРУ достига до България със жителите на средновековната българска крепост в Странджа – УР Гури, близо до съвременното село Българи. А на изток, УР ГУРИ се променя в уйгури.

-----------------------------------

 

6. КХАУРИ  (Гяури)  

 

 

Тази дума се използва и до днес на изток, в Централна Азия. Там, както и тук се превежда неверници. Но тя се среща не сама далече в пространството, но далече и във времето, в древноиндийския епос Махабхарата. Той е една световна съкровищница в чието начало е написано „Това, което тук го пише и другаде го пише. Тава, което тук го няма, никъде го няма”.  

 

КХАУРи, се състои от две части КХА и УРи. Както писах по-горе УРи е наше народово име, а звукосъчетанието КХ означава властта и правилата за изграждане, поддържане и разграждане на материята.

 

Ето и няколко примера с думи от БХАДЖА, съдържащи звукосъчетанието КХ и техният смисъл в човешки, обществен план.

 

КХАН – върховната владетелска титла на древните българи – Цар.

     

КХАНДА –  царско владение – столица.

 

  • МараКХАНДА (Мараканда) – старото име на град Самарканд в Узбекистан.

  • КхараКХАНДА (Караганда) – град в Казахстан.

  • КХАНДАкхар (Кандахар) – град в Афганистан.

  • КХАНДАгири (Кандагири), в Индия.

 

КХСАДРА (кшатра) ед.ч., м.р. – представител на втората от четирите варни на които е било разделено древното българско общество – аристократ. Думата аристократ е образувана под влияние на думата КХСАДРА. Аристократ означава властник, военачалник – служител на бога на войната Арес.

     

Но да се върнем към името КХАУРи и Махабхарата.

 

Главната идея в епоса е борбата за власт между два рода – Пандави и Каурави. Според повествованието те са първи братовчеди, а целият епос се възприема само като красиво литературно произведение, с висока художествена стойност и безспорни исторически, етнографски и други сведения, за период от няколко хиляди години. Но същността на написаното в Махабхарата е друга. Там има два основни пласта. Първият е описание на физическите промени в полето около земното ядро. Той е водещият – идейната същност на епоса. Вторият е исторически, документален – за истински герои и събития.

 

Смесването на тези два пласта чрез символиката, посредством различни художествени похвати, се извършва от неизвестни автори в продължение на хилядолетия. Автори с различни творчески възможности, реални познания и мироглед, които са полагали идеалните небесни явления върху реалните земни човешки деяния. Затова отделните части се различават по своята художествена стойност. Едни са  добри, други талантливи, а някои – гениални. Накрая целият епос е събран от един човек в едно цяло произведение.

 

Родът на Пандавите се състои от петима братя, юридически синове на Панду, биологически – на петима богове. Те са символи за петте фини неща в природата, наричани в Индия татви. Петте татви се възприемат от петте човешки сетива.

 

  • Първият брат е Юдхищхира, съответствие на татва акаша – звука.

  • Вторият е Бхимасена, съответствие на татва ваю – топлината.

  • Третият е Арджуна, съответствие на татва теджас – светлината.

 

Тези трима братя са родени от първата съпруга на Панду – Кунти и са символи за физически величини.

 

  • Четвъртият брат е Накула, съответствие на татва притхви – мирис. 

  • Петият е Сахадева, близнак с Накула, съответствие на татва апас – вкуса.

     

Тези двама братя са родени от втората съпруга на Панду – Мадри и са символи за химически величини.

 

Истинското име на рода е Пан Деви – общоматериални богове. Те са правилата от Единния природен Закон, които управляват (изграждат, поддържат и разграждат) звука, топлината, светлината, вкуса и мириса – ефирната материя – елементарните частици от които се изграждат химическите елементи – твърдата материя.

 

Родът на Кауравите се състои от сто братя, първи братовчеди на Пандавите. Те са символи за твърдата материя – химическите елементи. Числото сто, тук е само символ за множество, а точният брой на химическите елементи е записан в Евангелие от Йоан: „Затова Симон Петър се качи на ладията та извлече мрежата на сушата, пълна с едри риби на брой сто петдесет и три; и все, че бяха толкова, мрежата не се скъса”.

 

Истинското име на рода е КХАУРИ, изменено според правилата в индийския език на Каурави.

 

Споровете и враждата между двата рода накрая довеждат до неизбежна война между тях. На страната на едните или другите във войната вземат участие почти всички царе в Индия. Като съюзници на Кауравите, в Махабхарата много пъти се споменават и нашите деди, а името им стои винаги най-отпред в списъка с изброяваните съюзници. Индийското название на БАЛКХ е Балх, на БАЛКХАРА – Балхика, а на балкхарите – балхики.

 

Но както във всяко литературно произведение и в този епос има добри и лоши. Пандавите са добрите, а Кауравите – лошите. А най-големият злодей в епоса е най-големият от братята Каурави – Дурьодхана. Той е символ за първия химически елемент – водорода. Затова е сприхав и избухлив по характер и общо взето той е причината и двигателя за войната между двата рода.

 

Името му е съставено от две части, Дурьо и ДХАНА. ДХАНА, е дума от БХАДЖА и означава спиране на диханието, на дъха. Дурьо, идва от дуро, дуро идва от дхуро, дхуро идва от ДХУРА, преминало в тура, от Ези – Тура, Небе – Земя. ДХУРАДХАНА означава мястото, границата между ефирната и твърдата материя.

 

Както знаем от историята, някои племена и народи приемат имената на родоначалниците си. Тъй като Дурьодхана е родоначалникът на КХАУРите, кауравите, не е изключено ДХУРА, във варианта Дуро, да е първообразът на името на нашият владетелски род Дуло

 

Що се отнася до това, че ние сме лошите в епоса, а нашият водач е главният лош, ще кажа, че в човешките взаимоотношения категориите добър – лош са относителни и се определят винаги от позицията на говорещия или пишещия, а той се ръководи от общоприетите морални норми на своето време, наложени от определено философско течение или религия. Така е и днес.

 

Като ехо от ония времена религиите са постановили, че раят е горе, а адът долу и който се стреми и служи всеотдайно и предано Богу (разбирай на църквата, разбирай на църковниците) ще отиде в рая, а който се съмнява и не го прави ще се пържи в ада. Но ако отделим небесното от земното, забравим за човешките пристрастия и се обърнем към правилата във вселената ще „видим” че, „Във Всемира няма морал, етика, състрадание и милост! Там има Закон и правила и се случва винаги това, което е предвидено в Закона и правилата! Безусловно! Каквото трябва да се роди – се ражда! Каквото трябва да съществува – съществува! Каквото трябва да умре – умира!"

 

Затова в епоса, когато войнът Арджуна се колебае – дали да воюва срещу своите роднини и приятели, бог Кришна му казва „Убий ги, защото аз вече съм ги убил”.

 

В идеалните небесни условия борбата се води между елементарните частици и химическите елементи. В началото са били елементарните частици – ефирната материя, а по-късно от тях се изграждат химическите елементи – твърдата материя. Още по-късно химическите елементи отново ще се разградят на елементарни частици, а твърдата материя ще стане отново ефирна.

 

В същия порядък се предава и властта между Пандави и Каурави в епоса. Първо на власт са Пандавите. След това Кауравите чрез машинации получават власт над половината царство. По-късно, чрез измама – игра на зарове, успяват да си присвоят властта над цялото царство за срок от дванадесет плюс една години (времето на Зодиака).

 

Казано по друг начин, води се борба между ефирното агрегатно състояние на материята и останалите две – течно и твърдо. Потвърждение за това е следният текст от книгата Джан, послужила на Елена Блаватска за написване на Тайната доктрина.     

 

„През време на Четвъртата Вечност Синовете получават заповед да създават своите Образи. Една трета отказва, двете други приемат.

     

Проклятието е произнесено. Те ще се родят в Четвъртата, ще страдат и ще причиняват страдание. Това е Първата Война.

 

По-древните Колела се въртят надолу и нагоре… Искрата на Майката изпълни всичко. Имаше война между Творците и Разрушителите. Водеше се битка за Пространство. Семето се появяваше отново и отново.”    

 

Една трета, е ефирът – елементарните частици. В него няма образи и форми, защото те отказват да създават своите образи и форми. Те са Разрушителите. Двете други са течното и твърдото агрегатни състояния на материята. Те приемат да създават своите образи и форми. Те са Творците. Но за съществуването и на едните и другите е необходимо пространство. Затова се водеше битка за пространство. Това е първата война.

-----------------------------------

 

7. ЕЗИЧНИЦИ 

 

Това анатомично название звучи странно. Защо езичници, а не ушници, очници, ръчници или крачници, а точно езичници? От употребата на това название в онези времена е ясно, че той се използва само във връзка с религиозността на нашия народ, т.е., че ние в онова време, преди насилственото налагане на християнството не сме били религиозни.

 

Това, че не сме били религиозни тогава е вярно и е гордост че сме успели няколко хилядолетия, въпреки превратностите, да се опазим от падението наречено религия. Да останем свободни от хомота на някое измислено божество и алчността и егоизма на неговите служители тук на земята. Че не сме отстъпили от разума и сме се ръководили не от свещени книги или заповедите на богове и пророци, а от истината – БАЛКХАРА, вложена в ЕЗИКА на древните българи БХАДЖА, от където идва и названието ЕЗИЧНИЦИ. Но определението езичници е на български език, а синонимът му на беласкийски – тракийски, е словени. Език и слово – "В началото бе словото".

-----------------------------------

 

Времето тече неумолимо и върши своето. Както е казал Левски „Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме” . Още от онези времена, светът е бил в нас и ние сме били в него. Той нас е обръщал и ние него сме обръщали, защото животът е борба.

 

Съдбата на всеки народ е в ръцете на неговия елит, който въз основа на собствения си мироглед задава историческата посока на развитие на целия народ – към възход или падение.       

 

Когато елитът овладее властта и я затвърди, ако добре е ръководил, ще придобие мощ и самочувствие и народът му ще е добре. Но ако не „уцели ваксата”, тежко на народа, тежко и на елита. Така пише и в Евангелие на Лука. „Горко на вас, законници! Защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте, и на влизащите попречихте”.

 

предишна     горе     следваща

​

bottom of page