top of page

§ 4 – ФИЗИЧЕСКОТО ПОЛЕ – А

 

Единственото осезаемо във вселената, е физическото поле. Осъществява се само чрез и заради физическите ядра. Има ядро – има поле, няма ядро – няма нищо.

 

Физическото поле, е взаимодействието, борбата между двете тежнения, на двете води.

 

Възникването на физическото поле, в Библията е описано буквално, точно и ясно:

 

„И Бог каза:

Да бъде простор посред водите,

който да раздели вода от вода.

И Бог направи простора;

и раздели водата, която беше под простора,

от водата, която беше над простора;

и стана така.

И Бог нарече простора Небе”

Битие 1:6

 

Физическото поле има:

 

  • посока

  • напрегнатост

  • плътност 

  • мощ

 

Превесът, на едно от тежненията, определя посоката на полето.

 

  • През втория период от кръговрата, посоката на полето е свиване – ИЛ.

  • През четвъртия период от кръговрата, посоката на полето е разширение – ЕЛ.

 

Мощта на полето, е съразмерна на големината на ядрото му.

 

С появата на физическото поле, се появяват и пространството и времето. Колкото са ядрата във вселената, толкова са и полетата, и пространствата, и времената.

 

Съответствие на понятието физическо поле, днес във физиката и астрономията са полето, пространството и материята.

 

Понятието "материя", което се използва днес от науката, няма съответствие в действителността. То е измислено от будните умове на средновековието, като противовес на понятието Бог, което до тогава е фокусирало в една отправна точка както личното така и общественото съзнание. Материя е най-мощната идеологическа догма създавана някога, след догмата "Бог". Тя не само предостави на хората право на избор, но се оказа и по устойчивата величина. Боговете днес са много, а материята си остана единствена.

 

Мястото, където е установено физическото поле – пространството – АН, е между физическото ядро – ИН и астрала – ЕН.

 

Съответствие на мястото на полето, на неговия обем, на простора, в съвременната физика и астрономия е пространството – АН.  Пространството на земното поле включва: магмата, земната кора, водния океан, атмосферата и етера над нея.

 

В древността, с физическите системи и взаимодействието между тях, се е занимавала най-великата наука, науката за полето – АСТРА ВЕДА.

 

§ 4.1 – ФИЗИЧЕСКА СИСТЕМА – Г

 

Още с появата на физическо ядро се появява и неговото поле. Ядрото е причината, а полето следствието. Винаги са заедно. Не може да има ядро без поле и поле без ядро. Те, двете, са физическата система.

 

Следователно, физическата система се състои от ядро и поле или казано по друг начин, физическа система е тази, която има собствено физическо ядро. Такива са: елементарните частици, атомите, планетите, кометите, звездите, черните дупки, галактиките и т. н. Всички те, са равноправни светове пред Закона.

 

Формата на физическата система се определя от формата на ядрото, а тя е кълбо

 

Всички физически ядра са еднакви по съдържание и различни по големина и качествена изява, но всичко започва и завършва с най-малките възможни физически ядра във вселената – ГА. Те се появяват първи и биват унищожавани последни, защото са най-устойчивите на въздействието на двете тежнения физически системи. Заради своята многобройност, повсеместност и издържливост, те са началото и краят на физическото поле, началото и краят на всичко осезаемо във вселената. Те са физическото поле.

 

Най-малките физически системи са две породи.

 

  • Родени от астрала, когато тежнението свиване има превес. 

  • Родени от ядрото, когато тежнението разширение има превес.       

 

Те са единствените физически ядра във вселената, които нямат спътници, защото са (почти) еднакви, поради което взаимодействието между тях е много слабо и много бавно. Те са хаосът на древните, а хаос е когато още няма изявена черна дупка – централно ядро, което да постанови неравенство – космос – ред. Тогава те са еднакви и равноправни и няма космос – ред, а хаос – равенство.

 

От написаното до тук станаха известни три от основните понятия за строежа на физическата система: горната вода, долната вода и физическото поле. Станаха известни и местата им.

 

  • на горната вода Е – астрала ЕН    

  • на долната вода И – ядрото ИН     

  • на физическото поле А – пространството между тях АН 

 

Но между тези три места има две граници.

 

§ 4.1.1 – ГОРНАТА ГРАНИЦА НА ФИЗИЧЕСКАТА СИСТЕМА – О

 

Горната граница на физическата система, е между пространството и астрала.

 

През втория период от кръговрата, горната граница – О, пропуска през себе си най-малките физически ядра само в една посока – от астрала, към пространството. Тогава, в обратната посока, през нея, от пространството не може да излезе нищо, дори и най-малки физически ядра

 

В действителността, горната граница – О, през втория период са белите и червени гиганти.

 

През четвъртия период от кръговрата, горната граница – О, пропуска през себе си двупосочно. Тогава тя практически е недоловима. Може да се определи само теоретично, чрез математически изчисления.

 

§ 4.1.2 – ДОЛНАТА ГРАНИЦА НА ФИЗИЧЕСКАТА СИСТЕМА – У

 

Долната граница на физическата система, е между ядрото и пространството.

 

През втория период от кръговрата, долната граница – У, пропуска през себе си двупосочно.

 

През четвъртия период от кръговрата, долната граница – У, пропуска през себе си най-малките физически ядра само в една посока – от ядрото, към пространството. Тогава, в обратната посока, през нея, в ядрото не може да влезе нищо, дори и най-малки ядра.

В действителността, долната граница – У, в четвъртия период може да се види в най-долната част от слънчевата хелиосфера, над самото слънчево ядро, там където се образуват гранулите и тъмните петна.

http://umbra.nascom.nasa.gov/images/eit_19970914_0121_304.gif

http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/image/0511/sunspot_vtt_big.jpg

 

§ 4.2 ПЛЪТНОСТТА НА ФИЗИЧЕСКОТО ПОЛЕ – П

 

Плътността на полето, е пространството. То има четири плътности в отвесна посока – от астрала към ядрото. В съвременната наука, те са четирите агрегатни състояния на материята.

 

  • плазмено – етера

  • газово – въздуха

  • течно – водния океан

  • твърдо – земната кора

 

В четирите плътности на пространството могат да се осъществяват и съществуват, само възможности предназначени за всяка от тях.

 

§ 4.2.1 – ФИЗИЧЕСКАТА ПЛЪТНОСТ НА ПРОСТРАНСТВОТО – ГАНА

 

Първата плътност на полето в отвесна посока е етерът – пространството където са установени само физически системи – елементарни частици.

 

Понятието етер, е ползвано от науката в класическия и период и по-късно е отпаднало от употреба. Но практиката показа че това е било грешка и днес етера се завърна с друго име – плазма.

 

Плазмата е опасна за всичко намиращо се върху земната повърхност. Когато слънчевата активност се повиши и слънчевият вятър достигне Земята, предизвиква смущения в транспорта, електроснабдяването, съобщенията и в човешкото здраве.

 

Това се случва въпреки защитата от земното поле.

 

предишна     горе     следваща

​

bottom of page