БАЛКХАРА
Бòрис Балкх
§ 4 – ФИЗИЧЕСКОТО ПОЛЕ – А
Единственото осезаемо във вселената, е физическото поле. Осъществява се само чрез и заради физическите ядра. Има ядро – има поле, няма ядро – няма нищо.
Физическото поле, е взаимодействието, борбата между двете тежнения, на двете води.
Възникването на физическото поле, в Библията е описано буквално, точно и ясно:
„И Бог каза:
Да бъде простор посред водите,
който да раздели вода от вода.
И Бог направи простора;
и раздели водата, която беше под простора,
от водата, която беше над простора;
и стана така.
И Бог нарече простора Небе”
Битие 1:6
Физическото поле има:
-
посока
-
напрегнатост
-
плътност
-
мощ
Превесът, на едно от тежненията, определя посоката на полето.
-
През втория период от кръговрата, посоката на полето е свиване – ИЛ.
-
През четвъртия период от кръговрата, посоката на полето е разширение – ЕЛ.
Мощта на полето, е съразмерна на големината на ядрото му.
С появата на физическото поле, се появяват и пространството и времето. Колкото са ядрата във вселената, толкова са и полетата, и пространствата, и времената.
Съответствие на понятието физическо поле, днес във физиката и астрономията са полето, пространството и материята.
Понятието "материя", което се използва днес от науката, няма съответствие в действителността. То е измислено от будните умове на средновековието, като противовес на понятието Бог, което до тогава е фокусирало в една отправна точка както личното така и общественото съзнание. Материя е най-мощната идеологическа догма създавана някога, след догмата "Бог". Тя не само предостави на хората право на избор, но се оказа и по устойчивата величина. Боговете днес са много, а материята си остана единствена.
Мястото, където е установено физическото поле – пространството – АН, е между физическото ядро – ИН и астрала – ЕН.
Съответствие на мястото на полето, на неговия обем, на простора, в съвременната физика и астрономия е пространството – АН. Пространството на земното поле включва: магмата, земната кора, водния океан, атмосферата и етера над нея.
В древността, с физическите системи и взаимодействието между тях, се е занимавала най-великата наука, науката за полето – АСТРА ВЕДА.
§ 4.1 – ФИЗИЧЕСКА СИСТЕМА – Г
Още с появата на физическо ядро се появява и неговото поле. Ядрото е причината, а полето следствието. Винаги са заедно. Не може да има ядро без поле и поле без ядро. Те, двете, са физическата система.
Следователно, физическата система се състои от ядро и поле или казано по друг начин, физическа система е тази, която има собствено физическо ядро. Такива са: елементарните частици, атомите, планетите, кометите, звездите, черните дупки, галактиките и т. н. Всички те, са равноправни светове пред Закона.
Формата на физическата система се определя от формата на ядрото, а тя е кълбо
Всички физически ядра са еднакви по съдържание и различни по големина и качествена изява, но всичко започва и завършва с най-малките възможни физически ядра във вселената – ГА. Те се появяват първи и биват унищожавани последни, защото са най-устойчивите на въздействието на двете тежнения физически системи. Заради своята многобройност, повсеместност и издържливост, те са началото и краят на физическото поле, началото и краят на всичко осезаемо във вселената. Те са физическото поле.
Най-малките физически системи са две породи.
-
Родени от астрала, когато тежнението свиване има превес.
-
Родени от ядрото, когато тежнението разширение има превес.
Те са единствените физически ядра във вселената, които нямат спътници, защото са (почти) еднакви, поради което взаимодействието между тях е много слабо и много бавно. Те са хаосът на древните, а хаос е когато още няма изявена черна дупка – централно ядро, което да постанови неравенство – космос – ред. Тогава те са еднакви и равноправни и няма космос – ред, а хаос – равенство.
От написаното до тук станаха известни три от основните понятия за строежа на физическата система: горната вода, долната вода и физическото поле. Станаха известни и местата им.
-
на горната вода Е – астрала ЕН
-
на долната вода И – ядрото ИН
-
на физическото поле А – пространството между тях АН
Но между тези три места има две граници.
§ 4.1.1 – ГОРНАТА ГРАНИЦА НА ФИЗИЧЕСКАТА СИСТЕМА – О
Горната граница на физическата система, е между пространството и астрала.
През втория период от кръговрата, горната граница – О, пропуска през себе си най-малките физически ядра само в една посока – от астрала, към пространството. Тогава, в обратната посока, през нея, от пространството не може да излезе нищо, дори и най-малки физически ядра
В действителността, горната граница – О, през втория период са белите и червени гиганти.
През четвъртия период от кръговрата, горната граница – О, пропуска през себе си двупосочно. Тогава тя практически е недоловима. Може да се определи само теоретично, чрез математически изчисления.
§ 4.1.2 – ДОЛНАТА ГРАНИЦА НА ФИЗИЧЕСКАТА СИСТЕМА – У
Долната граница на физическата система, е между ядрото и пространството.
През втория период от кръговрата, долната граница – У, пропуска през себе си двупосочно.
През четвъртия период от кръговрата, долната граница – У, пропуска през себе си най-малките физически ядра само в една посока – от ядрото, към пространството. Тогава, в обратната посока, през нея, в ядрото не може да влезе нищо, дори и най-малки ядра.
В действителността, долната граница – У, в четвъртия период може да се види в най-долната част от слънчевата хелиосфера, над самото слънчево ядро, там където се образуват гранулите и тъмните петна.
http://umbra.nascom.nasa.gov/images/eit_19970914_0121_304.gif
http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/image/0511/sunspot_vtt_big.jpg
§ 4.2 ПЛЪТНОСТТА НА ФИЗИЧЕСКОТО ПОЛЕ – П
Плътността на полето, е пространството. То има четири плътности в отвесна посока – от астрала към ядрото. В съвременната наука, те са четирите агрегатни състояния на материята.
-
плазмено – етера
-
газово – въздуха
-
течно – водния океан
-
твърдо – земната кора
В четирите плътности на пространството могат да се осъществяват и съществуват, само възможности предназначени за всяка от тях.
§ 4.2.1 – ФИЗИЧЕСКАТА ПЛЪТНОСТ НА ПРОСТРАНСТВОТО – ГАНА
Първата плътност на полето в отвесна посока е етерът – пространството където са установени само физически системи – елементарни частици.
Понятието етер, е ползвано от науката в класическия и период и по-късно е отпаднало от употреба. Но практиката показа че това е било грешка и днес етера се завърна с друго име – плазма.
Плазмата е опасна за всичко намиращо се върху земната повърхност. Когато слънчевата активност се повиши и слънчевият вятър достигне Земята, предизвиква смущения в транспорта, електроснабдяването, съобщенията и в човешкото здраве.
Това се случва въпреки защитата от земното поле.