БАЛКХАРА
Бòрис Балкх
ОСЕЗАЕМИ, КРАТКОСРОЧНИ, МЕСТНИ, АСТРОФИЗИЧНИ И МЕТЕОРОЛОГИЧНИ СЪБИТИЯ НА ЗЕМЯТА
1. ПРИЛИВИТЕ И ОТЛИВИТЕ
Единственото осезаемо във вселената, е физическото поле.
Как влияе и се влияе химическата материя около ядрата на две физически системи, при тяхното взаимодействие?
Мощта на тежнението свиване – гравитацията на централното ядро, се усилва от тежненията свиване на физическите и химическите системи в полето му, към него и помежду тях.
Когато си взаимодействат две централни ядра, Земя – Луна, ядрата на физическите и химическите системи от техните полета, също се привличат с другото централно ядро. Така те намаляват мощта на тежнението свиване – гравитацията на собственото си централно ядро, повишават напрегнатостта на полето му и се отдалечават от него (от ядрото). Така се образуват големите морски и океански приливи, предизвиквани от Месеца и следващи неговото движение.
2. ХОРИЗОНТАЛТИТЕ ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ
Всяко ядро, биващо в четвъртия период от кръговрата на своето развитие, постоянно "излъчва" най-малки физически ядра. Поради това, количеството долна вода в него закономерно намалява. Като следствие от това, съответно намалява и размера на ядрото. По тази причина, опората под земната кора – магмата, постоянно се свива и отстъпва към центъра, към ядрото. Земната твърд над нея увисва и се превръща във висяща сфера, която заради огромната си тежест се напуква на отделни плочи, които постоянно се подпъхват една под друга, запълвайки по този начин празнотата под себе си, намалявайки общият си сферичен размер. Така земната кора потъва надолу, следвайки потъването на поддържащата я магма, а тя пък следва свиването на ядрото. Подпъхването на плочите, е причина за хоризонталните земетресения, на различни места по Земята.
3. ВЕРТИКАЛНИТЕ ЗЕМЕТРЕСНЯ И ЦУНАМИТАТА
Всеки, който се интересува от астрономия и конкретно от Слънцето, знае за тъмните петна които се образуват върху неговата повърхност. Вероятно знае също, че напрегнатостта над тях е различна от тази на останалата част на слънчевата повърхност.
От заснетите наблюдения на Слънцето от астрономите и споделени с нас, ние сме виждали огромните протуберанси, които се вихрят над слънчевите петна. Знаем и за последствията от тях тук, когато слънчевият вятър след такива изригвания достигне Земята.
Върху земното ядро също се образуват петна.
Непрекъснато "излъчваните" от него най-малки физически ядра, се нагнетяват под магмата и я допълват. Така те създават и поддържат постоянно налягане навън – нагоре. Магмата над ядрото, поради тясното ограничено пространство което заема – между ядрото и земната кора и своята тежест, създава обратно налягане, навътре – надолу. Тези две противодействащи си налягания са установили устойчиво неравновесие помежду си, което поддържа стабилно и непроменливо състоянието и взаимодействието между ядрото и физическите системи в полето му. Но както знаем, винаги има изключения.
Понякога, на ограничена повърхност върху ядрото, налягането нагоре взема превес и на това място се образува мехур, който бавно започва да се издува. Вертикално, като стълб над него, напрегнатостта се променя към разширение и повдига, разширявайки материята над петното.
Ако това се случваше на Слънцето, след време мехурът щеше да се пръсне навън и над петното да избухне протуберанс. Но около земното ядро, когато мехурът достигне размер, примерно на полусфера, съотношението между двете налягания се променя и тежестта на магмата взема превес. Мехурът рязко се свива и магмата се сгромолясва с цялата си тежест върху ядрото. Напрегнатостта над него също се променя рязко към свиване, като се връща към първоначалната си стойност.
Този модел, с последствието от сгромолясването, сме ги виждали много пъти през своя живот. Когато камък цопне в тиха вода, следствието са кръгово отдалечаващи се вълни по водната повърхност, навън от мястото където е паднал камъкът.
Цопването на камъка – сгромолясването на магмата, предизвиква вертикалния трус, а кръговото движение на вълни върху земното ядро, под магмата, предизвиква отвесно над себе си промяна към разширение на напрегнатостта на полето. Това разширява материята над вълната и като следствие от това, върху земната или водна – океанска повърхност се движи друга, видима вълна от повишена напрегнатост, следвайки вълната отдолу – върху земното ядро. Така се образуват гигантските вълни цунами.
4. АТМОСФЕРНОТО НАЛЯГАНЕ И НЕГОВИТЕ ПРОМЕНИ
Съвременното научно понятие, атмосферно налягане, не е явление, следствие от тежестта на въздушния стълб, а мярка за стойността и промяната на напрегнатостта на земното поле, в отвесна посока. Същото се отнася и за водното налягане в земния океан.
С право, земната атмосфера е наричана понякога въздушен океан. В нея има разграничителни пластове, които постоянно се вълнуват като водния океан и имат своите приливи и отливи, като него. Наличието на такива пластове се потвърждава от радиосферата, която отразява радиовълните. Известно е, че денем, под влияние на Слънцето тя слиза по-ниско, а през нощта се вдига високо. Затова радиовълните излъчвани на ниски честоти се приемат добре през нощта, а през деня "заглъхват".
Газовете имат определено разстояние в отвесна посока в атмосферата, до което могат да се издигнат и където напрегнатостта на околното поле им позволява да останат и да съществуват, да не се разрушат и преобразуват. Това се отнася и за водните пари. При вълнението на въздушния океан и поради влиянието на Слънцето, границите и разстоянията в атмосферата постоянно се променят.
5. КРЪГОВРАТ НА ВОДАТА В ПРИРОДАТА
Преди обед, през горещите летни дни, в атмосферата се натрупват големи количества водни пари и тяхната атмосферна граница се вдига високо. Достигайки до нея, те спират и образуват облаци. Към обед, когато слънцето е най-високо и излъчването му най-силно, слънчевият вятър притиска и смачква земната магнитосфера. Критичната за водните пари напрегнатост слиза много под първоначалната сутрешна граница, оставяйки над себе си голямо количество водни пари, които, попаднали в нова напрегнатост – критична зона, трябва да се преобразуват.
Ако се приеме условието, че водата изпарявайки се, се разпада, раздробява на отделни молекули, които повишават напрегнатостта на своите полета, отделят светлина, топлина и звук, увеличават обема си и се издигат до крайната граница в атмосферата позволяваща тяхното съществуване, това означава, че молекулите изминават не само път-разстояние, а преди всичко път-състояние.
Попадайки в критична зона, те ще са под въздействието на нова, различна напрегнатост на околното поле. Неможейки да я променят, водните молекули ще трябва да променят и пригодят собствената си напрегнатост към нея, като се подчинят на въздействието на околното поле. Ще изминат път-състояние, т.е. ще започне обратният процес на изпаряването – втечняване, вледеняване, т.е. свиване, синтез.
Интензивността на синтеза ще зависи от разликата между двете напрегнатости – околната и на водните пари.
Какво се случва всъщност при синтеза на водните пари?
Границата на напрегнатостта в атмосферата, до която достигат водните пари, е равновесното им положение спрямо Земята. Когато то, в следствие от вълнението на въздушния океан слезе надолу и водните молекули се окажат в критична зона – отвъд, над него, това ще ги принуди да се променят. Ще се усили тежнението свиване на молекулите. Те ще започнат да приемат светлина, топлина и звук, ще се свиват и ще се групират, увеличавайки общия си обем. Затова в околностите на случващото се е “Тихо, като пред буря”. Градоносните облаци са оловносиви, тъмни, а в близост до облака е студено. Това са следствия от синтеза.
6. ВИДОВЕ ВАЛЕЖИ
Има значение на каква географска ширина ще се случи явлението, тъй като пластовете разграничаващи напрегнатостта при екватора са най-раздалечени един от друг, а при полюсите най-приближени. Ако се случи в област с голяма географска ширина, на север или юг, разминаването на първоначалната граница и критичното равнище ще е малко като разстояние, но голямо като стойност на напрегнатост. Синтезът там ще е много бърз и водата ще кристализира, ще вали сняг.
Ако събитието се случи в умерените ширини и разминаването е малко, ще вали слаб дъжд. Ако разминаването е голямо, ще вали проливен дъжд, а ако е особено голямо, ще вали град. Силно изразено такова явление обикновено се случва през продължителните летни жеги и на тропиците през мусонния период.
7. ОБРАЗУВАНЕ НА ЦИКЛОНИТЕ И СМЕРЧОВЕТЕ
Понякога, слизането на равновесното положение, освен че е много голямо, става и на много голяма площ. Свиването – синтезът започнал първо в критичната зона, не може да бъде удовлетворен само в нея и ще започне да всмуква водни пари в страни от нея, водоравно, което ще образува въртеливо втичане за задоволяване на синтеза. Това е циклон. Той е с понижена напрегнатост и въздейства върху земната и водна повърхност, така както и въздейства Месецът. Ще я притегля към себе си, но ще осъществява и въртеливото движение.
http://ts1.mm.bing.net/th?&id=HN.607987045278157234&w=300&h=300&c=0&pid=1.9&rs=0&p=0
Когато площта на явлението е малка, но слизането на равновесното положение е голямо, синтезът ще се случва ниско над земната повърхност и когато възможността за задоволяването му във водоравна посока се изчерпи и вече не може да удовлетвори свиването, ще се осъществи фуниеобразен пробив надолу, към повърхността на Земята и свиването – синтезът, ще всмуква от там всичко по пътя си. Ще се образува смерч.
Силата на всмукване на критичната зона ще е такава, че горе ще стане долу, а долу – горе. Така както на земята се образува водовъртеж над дупка и водата, въртейки се потъва надолу, така в случая със смерча всичко се върти и "потъва" нагоре.
8. МЪЛНИЯТА – ДАНГРА
При синтеза, критичната зона е с понижена напрегнатост и като следствие от нея и с понижено налягане и температура. Ако обикновено Земята е минус, а атмосферата плюс, сега облакът се обособява като минус спрямо земната повърхност и околната среда и притегляйки се със Земята, слиза ниско над повърхността и. Така се създават условия за мълнии, като начин за уравновесяване между напрегнатостта на полето на облака и околното поле. Мълнията, е осъществяване на мигновено целенасочено разширение – изтичане на най-малки физически ядра от облака, при което се отделят светлина, топлина и звук. Посоката на разширението, изтичането е от минус към плюс.
Понякога, при силна буря и много мълнии на ограничена площ става така, че една мълния, започнала с няколко разклонения, към обекти с различна напрегнатост, едно от тях се уравновесява чрез другите преди да достигне целта си и се обособява в кълбовидна мълния – ядро. Тъй като то е с висока напрегнатост и е неустойчиво към околната среда, при допир се унищожава, чрез взрив.