БАЛКХАРА
Бòрис Балкх
§ 2 – ВОДИТЕ
Учените са установили, че в междузвездното пространство съществува общ космически фон от светлина, топлина и звук (микро физически системи), със стойности близки до абсолютната нула. Те са разсейки от дейността на многобройните и разнообразни небесни тела (макрофизически системи).
В непосредствена близост до тях (до макросистемите), наличието на светлина, топлина и звук е в голямо количество, с високи стойности. В отдалечените от небесните тела места, количеството и стойностите светлина, топлина и звук намаляват и се доближават до абсолютната нула.
От това следва, че ако няма физически системи, вселената ще остане без физически характеристики. Ще бъде тъмна, студена и тиха. Няма да има материя, пространство и време. Няма да има движение, защото няма да има на какво и към какво. Няма да има откъде и накъде. Ще е невъзможна някаква отлика, на нещо от друго нещо, защото всичко ще бъде Едно – Нищото – Небитието – Покоят – Горната Вода.
§ 2.1 – ГОРНАТА ВОДА – Е
Тя изпълва цялата Вселена и е космическият фон, в който се случват събитията и съществуват нещата. Тя, е Вселената.
Горната вода е недостижима, вечна, безкрайна, единна и непроменлива величина.
Мястото, където е установена, е междузвездният вакуум – ЕН.
http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/image/0803/M104b_peris2048.jpg
За съответствие на горната вода в съвременната наука, условно може да се приеме терминът "тъмна материя", а името на съвременното понятие "междузвезден вакуум", в древността, в езика Бхаджа е било АСТРАЛ.
§ 2.2 – ДОЛНАТА ВОДА – И
Но ако всичко е само Едно – горната вода, в това Едно или от това Едно не може да се породи нищо, защото не действа „Законът за единство и борба на противоположностите”. За да заработи той са необходими две противоположности. Затова от първата противоположност (от нея) се разграничава втората и от Едно се ражда Две. Едно е причина за единството, а Две за раздора и борбата между тях.
От горната вода – от астрала се отделя долната, свива се и се втича в черната дупка, за да образува физическо ядро. Пътят и от астрала до черната дупка, е разединението на двете води. В Библията това е описано буквално, точно и ясно:
„И Бог каза:
Да бъде простор посред водите,
който да раздели вода от вода.
И Бог направи простора;
и раздели водата, която беше под простора,
от водата, която беше над простора;
и стана така.”
Битие 1:6
Долната вода, е нагнетена и свита до безкрайност горна вода. Мястото, където е установена, е физическото ядро – ИН.
За да се затвори кръга, след пълното им разделяне, долната вода трябва да се върне отново в астрала. Пътят и от ядрото до астрала, е обединението на двете води, а кръгът, е пътят на пространството и времето.
Долната вода е множествена. Ражда се, разграничава се от горната (от нея), свива се, съществува временно, на ограничено място – в ядрото, връща се в горната, слива се отново с нея и престава да съществува, защото роденото умира.
Това е кръговратът на долната вода.
Множественост на долната вода означава, че всички физически ядра са еднакви по съдържание и различни по големина и качествена изява.
Битието започва с разграничаване на долната вода, от горната (от нея). Има ядро – има нещо, няма ядро – няма нищо.
Тогава се появяват и започват да си взаимодействат и двете тежнения на двете води.
§ 2.3 – ТЕЖНЕНИЯТА – ИЛ и ЕЛ
Всичко осезаемо във вселената започва и завършва с появата и края на физическото ядро. С появата му, Дуализмът се проявява и в Битието, като го поляризира на два полюса, чрез двете тежнения, на двете води.
Поляризацията насочва физическите ядра в една от двете посоки:
-
Свиване – ИЛ – към централното ядро.
-
Разширение – ЕЛ – към астрала.
Още в началото, при отделянето на долната вода от горната (от нея), превес има тежнението свиване. То поражда действието изсмукване, отлъчване от астрала (от него) на физически ядра, които започват да се притеглят взаимно и да се сливат. Когато едно от тях превиши останалите по големина, става централно за околните и те започват да се втичат в него. То става черна дупка.
Тежнението свиване – ИЛ, има за цел да свие всичко материално от Битието и да го върне в Небитието, като го влее в долната вода, във физическото ядро.
Мощта на тежнението свиване, е съразмерна на големината на ядрото.
Тежнението свиване, намалява от ядрото към астрала.
Тежнението свиване, намалява от астрала към ядрото, съразмерно с намаляване на ядрото.
Съответствие на тежнението свиване, във физиката днес са ядрените сили – силното взаимодействие, а в астрономията гравитацията. То е причината за синтеза – втичане на долна вода в ядрото.
Когато долната вода започне да се връща към горната и да се втича в нея, превес има тежнението разширение. То поражда действието изсмукване, отлъчване и отдалечаване от централното ядро (от него) на физически ядра, които започват да се оттеглят взаимно, да се приближават към астрала и да се втичат в него.
Тежнението разширение – ЕЛ, има за цел да разшири всичко материално от Битието и да го върне в Небитието, като го влее в горната вода, в астрала.
Мощта на тежнението разширение, е неограничена.
Съответствие на тежнението разширение във физиката днес е слабото взаимодействие, а в астрономията левитацията – тъмната енергия. То е причина за разпада – изтичането на долна вода от ядрото.
Взаимодействието между двете тежнения изгражда, поддържа и унищожава Битието.