БАЛКХАРА 

Животът от мен се отказа,

а смъртта не ме ще.

Сам, на кръстопът се оказах

в безкрайно поле

и стана излишен въпросът:

"А сега накъде?".

 

Но онзи порив, крилатият –

вечно малко дете,

като вятър дето все броди

по земя и небе,

скрит нейде в сърцето, в душата,

още пърха с криле.

 

За него съм вече тъмница,

смърт – небитие.

Останал без пристан, самотен,

прикован на нозе,

заточен във мен от където,

към простора зове.  

 

Да лети! Да лети!... Да лети

щом го желае,

че ново начало съдбата

там за него кове.

Поривът – тази чиста душа.

А може би две?