В края ня пътя

В КРАЯ НА ПЪТЯ

Как бързо отлитат годините – ято изплашени птици

от звън на камбана в зори.

Смях и сълзи – жалоните бяха на нашата младост,

а после изчезнаха някъде.

Смели мечти – звезди пътеводни, зовяха за подвиг

и бързо се скриваха в тъмното.

Може би ти, прагматико заклет, без порив и чувство,

идеал си на нашето време.

А ние пак в лабиринта познат тихо мъдруваме –

напред ли, назад ли, с кого, накъде?

Каква ли е тази цел и съдба – като сива скала,

в зори, все да чакаме изгрева?

Мечтите, смехът и сълзите ни – товар непосилен,

помете ги времето – съдникът.

Само гневът, като остър кинжал ни терзае без жал –

отдавна изсъхнали пънове.

Как бързо отлитат годините...