top of page

НОВ  БЪЛГАРСКИ  КАЛЕНДАР

 

 

 

​

Новият Български календар, беше сътворен в края на 2016 година и публикуван с тази статия и статията Двоен календар. Но тогава в него беше направена отстъпка от Истината за истинското му начало. Известно е, че ако една работа не я свършиш веднъж както трябва, ще я вършиш много пъти, особено ако си отстъпил от Истината. Поради това, календарът беше преработен през април 2019, а статията обновена. През 2020 година, вече ще ползваме този – окончателния вариант на Новия Български календар.

​

​

ВЪВЕДЕНИЕ

 

 

Откакто съществува, човекът размишлява главно за три неща: Вселената, човека и обществото. Представата му за тях, трите, съставлява неговия мироглед, а общият мироглед е най-важният цивилизационен и обединителен компонент за всяко общество.

 

Днес, господарите на света са решили да наложат своя Нов световен ред на цялото човечество. И го налагат. Насилствено и брутално. И вероятно си мислят, че успехът им е "В кърпа вързан". Но както е казал мъдро народът: "Насила хубост не става!".

 

Какво всъщност се случва? Нищо особено. Просто растем. Бавно и трудно, както всяко израстване. Напредваме...но назад. Това не е шега. Който разчете правилно миналото на човечеството, стъпка по стъпка и стигне до момента на падението, ще разбере и ще знае кое, как, защо и накъде. Надявам се да разбере и най-важното – че не е необходимо да извървим отново дългия път, обратно до върха на Познанието. 

 

В древността хората са познавали и човека, и обществото, но най-висшето им достижение е била Истината за устройството на Вселената. Но нещо се случва с майката Земя и природата и се променя. Естествено, като следствие от това се променяме и ние. Подивяваме и оглупяваме, защото е най-естествено.

 

Познанието е за мъдрите, а оглупели, ние вече не можем да носим огромния му товар и поради това древните мъдреци, като за деца, ни изготвят символи – заместители на Познанието – Истината за Вселената.

 

Първото по-ниско равнище – негов заместител, днес се нарича Езотеризъм. Той пази и разпространява символите, заместители на Познанието по доброволен начин – чрез убеждението. От учител на ученик. Езотеризмът не е истина, а обратен път към Познанието, който отдавна вече е изгубен във времето и пространството, обрасъл с бурените на символиката. 

 

Следващото, още по-ниско равнище – заместител на Познанието, е религията. И там истините се превръщат в символи, така че да се запази  обратният път към Познанието. Но с течение на времето символите се превръщат в догми и се налагат съзнателно, целенасочено и задължително на народите чрез религиозните празници и ритуали, под строгия контрол на властващите и религиозната институция.

 

Всяка религия е родена от езотерично учение и е създадена от мъдри хора, за да водят чрез нея народите по пътя на еволюцията. "Магията" на религията, са трите мощни и неразрушими стълба върху които е изградена и които я поддържат жива в съзнанието на милиарди, в продължение на хилядолетия. Тайната на религията е скрита дълбоко, генетично заложена и заключена в съзнанието на всеки отделен човек. За да бъде отключена тази тайна има само един ключ, който е изгубен някога, някъде. Неговото име е Познание.

 

Единствената здрава, истинска връзка, която държи човека в религията, е вярата, че над него, над всичко, дори над небето има някаква необяснима висша сила, която налага своя порядък и чрез него определя: кое, кога, какво, как и защо. Вярата е първият, основният стълб на религията. Но тъй като тя е и незнание, моделът на родителската власт е приложен и при религиозната.

 

"Родителите" на религията, осъзнавайки че вярата е общочовешко явление, проявяващо се поколение след поколение, изграждат религиите на принципа на стадото и пастира. Така вярата се превърна от Зов от Вселенския Разум към човека и подтик за търсене на Истината, само в душевна утеха. За да следваме този зов, не ни трябва църква, джамия или синагога. Не ни трябва религията, защото на света съществуват само две неща – Аз и останалият свят!

 

Като изключим вярата, всичко останало в религията е принизено, като в детските приказки и предназначено единствено за сетивата и чувствата на вярващите, въздействайки им чрез изкуствата и призивите на пастира. Така и вярата бе окована и преобърната от криле за полет, в тежки окови.

 

Въображаемите представи на религиозните водачи, следствията от опитите им да бъдат обяснени и показани по някакъв разбираем, видим начин на вярващите пътя и целта на вярата, са изградили и наложили строен въображаем пантеон от богове, ангели, архангели, демони, дяволи, както и различни ритуали и обреди за богослужебните и житейски нужди на вярващите. Всичко това е същността на всяка религия – главното различие между тях и причината за противоборството им днес.

 

Вторият стълб на религията, е стадното чувство. Както казва поговорката: "Краставите магарета и през девет дола се надушват".  Хората не желаят да бъдат сами и инстинктивно и избирателно търсят, намират или създават своя общност, защото в нея се чувстват сигурни, защитени или намират поле за изява. Съществуването на отделния човек вън от някаква общност е трудно и неприемливо.

 

Третият стълб, е чувството за справедливост, което приложено в общността е изградило морала. Тъй като моралът е променлива величина, всяка религия си е изградила свой морал, за своите нужди. Различният морал, е втората причина за противопоставяне и противоборство между религиите.

 

Заради всичко това, всеки пастир си пази ревностно стадото и не позволява на заблудените овце да се отлъчват, да преминават в друго стадо или да "подивеят" отново и да заживеят свободни, на воля. Защото сами, в "мрака", може и да прозрат Истината.

 

Голямо и положително деяние на религията е, че уеднакви мисленето и действията на много хора и ги обедини под свое влияние и власт, като им наложи своя морал, своето разбиране за бита и еволюцията на хората и обществото.

 

Но религията има и друго лице и други деяния. Тъй като всяка обществена дейност е политика, то религията много дълго време е била най-големият политически играч. Не в преносния смисъл, а в най-прекия, най-бруталния, най-вулгарния и жесток смисъл. Обръщайки се назад към миналото ще видим, че никога в човешката история не е имало по-могъщи, по-богати, по-влиятелни и по многочислени човешки общности от религиозните.

 

Но понеже над тях е само Бог и понеже, Всяко обществено сдружение или дейност, оставени без надзор и контрол, рано или късно се обръщат против това, заради което са създадени, няма по-алчни, по-жестоки, по-човеконенавистни и кръвожадни общества от трите еднобогови религии. Едва в наши дни успяха да ги достигнат двете граждански идеологии, комунизмът и фашизмът. Справка за това, в историята.

 

Целта на трите еднобогови религии винаги е била експанзията, овладяване на нови територии и народи и в крайна сметка – световно господство. Този техен заразителен пример има много следовници. Жаждата за власт и богатство днес произвежда нови бизнес религии "на конвеир" или възстановява стари, с надеждата и те да пораснат и да отмъкнат своя пай от баницата.

 

Религиите днес, са отдавна отеснелите детски одежди на човечеството. Белите конци с които са съшити вече се виждат и всеки момент могат да се пръснат по шевовете. Как ли ще се чудят след време потомците на милиардната масова хипноза, която ни е държала в оковите си хиляди години? И вероятно ще си отговорят: "Ами защото всеки си е харесвал цветната приказка в която е участвал и не е искал да излезе от нея и да остане сам в скучната сива действителност".

 

Във всички времена същността на религията е била двойствена – като меда и жилото. След полезното и въздействие върху хората, следва мракобесието, което достига до налагането на единствен избор: "Или приемаш нашата вяра (религия) или си мъртъв!". Това се случва и днес.

 

Такова е противоборството между религиите. Мразят се и искат да се "преобърнат" от едни в други, за да останат единствените богоизбрани. Но следовниците на така неречените богове, най-много, мразят и неистово ненавиждат свободните хора. Защото свободните хора знаят, че няма добри или лоши богове, че няма добри или лоши религии, а има добри или лоши хора, които стоят начело на религиите, а боговете и хората им служат.

 

Единствената молитва към Бог, която ползват свободните хора – хората на Познанието е: "О, мой боже, правий боже! Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, боже – мен в сърцето и в душата...".

 

На следващото по-ниско равнище, в противовес на религиите, с по-голяма свобода и толерантност се зараждат и развиват митологиите. И там Познанието се облича в символи, а символите се издигат в култ и се превръщат в догми, но се приемат доброволно от народите, защото са участвали в тяхното създаване.

 

Още по-ниското равнище на въплъщение на Познанието е народното творчество: приказките, песните, митовете, легендите, тъканите, шевиците и др.

 

Общото, свързващото звено между изброените до тук равнища, са календарите. В тях има три части. Отражение на нещо от Познанието за Вселената, сезонните промени и празниците. А те – празниците са съобразени с някое или няколко от равнищата изброени по-горе. Но тъй като най-влиятелни са религиите, празниците в календарите обслужват предимно тях.

 

Друга, особена част от празниците в календара са политическите празници. Те обслужват определена гражданска идеология: капитализъм, консерватизъм, либерализъм, социализъм, комунизъм, фашизъм, нацоналсоциализъм, както и различни хибридни съчетания помежду им и между религия и гражданска идеология: социалдемократи, християндемократи и др.

 

А последният, стар-нов изъм, с който господарите на света покосяват народите и унищожават държавите по света днес, е неолиберализмът. С него те насаждат своя измислен рай на Земята, наречен "Демокрация".

 

За гражданските идеологии не е необходимо да се връщаме назад в далечното минало. Те са съвременни творения и ние малко или много ги познаваме от личен опит. За тях е валидно същото обобщение, описано по-горе за религиите.

 

Целта на всяка гражданска идеология винаги е била експанзията, овладяване на нови територии и народи и в крайна сметка – световно господство. Този техен заразителен пример има много следовници. Жаждата за власт и богатство днес произвежда нови бизнес идеологии "на конвеир" или възстановява стари, с надеждата и те да пораснат и да отмъкнат своя пай от баницата.

 

А баницата сме ние. Животът ни, децата ни, трудът ни, знанията ни, уменията ни, домът ни, земята ни, народът ни, свободата ни. Всичко това днес принадлежи на господарите на света. За да го завладеят и за да поддържат своето господство над завладяното, те използват могъщи армии – хора от нашите редици.

 

Обединяват ни в политически партии, движения, сдружения и неправителствени организации. Стягат нашите стройни редици, под фалшиви знамена и като в казармата ни командват "Напред. Ходом марш!". А понякога направо ни насъскват "Атакаааааа!". А ние сме добри войни. Превземаме за тях редут след редут. И сме все по-горди от това. Също като в "Приказка за стълбата".

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=50&WorkID=685&Level=1

 

Но вождовете на религиите, идеологиите и партиите са известни. И делата им са общоизвестни и въпреки това, не можем да се справим с "лошите" нито по законен, нито по "демократичен" начин. Така е, защото те често са "кукли на конци", а други, скрити-покрити хора им "дърпат конците" и "командват парада".

 

Почти всички сме чували за тайните сдружения, от най-различен характер. Всички те, чрез някой свой "осветил се" събрат ни убеждават, че са най-човеколюбивите и прогресивни организации, които неуморно работят "и в студ, и в пек" за "светлото бъдеще" на човешкия род. Вероятно има и такива. Но... понеже са тайни, единствената правдива оценка за тях може да даде общественият закон: Всяко обществено сдружение или дейност, оставени без надзор и контрол, рано или късно се обръщат против това, заради което са създадени.

 

Кой крив, кой прав, взе да се разбира вече, но крайният резултат днес е, че цивилизацията е сбъркана, а хората са разделени по всевъзможни действителни и недействителни признаци. А различията, каквито и да са те, когато и да е, където и да е, винаги са повод за разделение между хората. Но и различията са различни. Едните са естествени – лични, а другите изкуствени – групови.

 

Естествените, личните, могат да се градират в пирамидална структура.

 

  • Номер едно е фактът, че сме родени хора, човеци. Ние нямаме нито заслуга, нито вина за това, че сме хора.

  • Две и три, са мъжът и жената. Ние нямаме нито заслуга, нито вина за това, че се раждаме мъже или жени.

  • Четири, пет и шест са децата, зрелите хора и старците. Ние нямаме нито заслуга, нито вина за това, че за определено време сме на определена възраст.

I'

  • Седем, осем, девет и десет, са четирите човешките "раси", според цвета на кожата. Ние нямаме нито заслуга, нито вина за цвета на нашата кожа.

Ако използвам религиозната символика трябва да кажа, че до тук всичко е от Бога дадено, но от тук надолу по редовете на пирамидата всичко е от лукавия. Религии, идеологии, политически партии, народности, езици и т.н. и т.н.

 

Всичко това е ужасно! Но как да се защитим и какво можем да направим, когато "Умът не види, добро ли, зло ли насреща иде..."? Ами, какво? Това което казват онези, дето много-много не мислят, а плещят врели-некипели. Та те били казали "Е, па нема начин, да нема начин". А начинът е това което прави земеделецът. През няколко години извършва дълбока оран в своята нива. Чрез нея, горният изтощен, изпепелен и неплодороден слой на почвата бива заровен най-отдолу, а отгоре се разстила най-долният, отпочинал и плодороден слой от чернозема.

 

Земеделците на нашето време са свободните хора. Тези, които са освободили собственото си съзнание от предразсъдъците на всички по-долни равнища, в които е принизено Познанието. Както писах по-горе в текста, всички по-долни равнища са вплетени и се обслужват от календара.

 

На Новия световен ред, може да се противопостави успешно само нов световен Мироглед. За полагане на неговото начало и за извършване на дълбоката оран, трябва да започнем с нов календар, който да се превърне в "Календара на свободните хора". И не става въпрос само за смяна на елитите, а за смяна на цивилизацията.

 

Кои са свободните хора?

 

За да ги разпознаваме и да проверим дали и ние не сме от тях, трябва да разберем какво е свободата и за какво служи тя? За целта е необходимо да прочетем мнението на древните мъдреци за еволюцията: "Диханието става камък, камъкът – растение, растението – животно, животното – човек. човекът – дух, а духът – бог". Както се вижда, там сме и ние – хората.

 

Моля, обърнете внимание на следната последователност: животно – човек – дух. Това е нашата преходна същност днес. В нас битуват и трите. Превесът на една от тях ни определя като личности. А сборът от личности съставляват облика на обществото. В книгата Бхагавад гита, тази наша тройна същност е описана така: „Действията на брахмани и кшатрии, вайши и шудри,... са разделени според качествата на личната природа у всеки”.

 

Ако говорим за свобода на тялото – това е нелепица, защото тялото е затвор. Ако говорим за свобода на душата – и това е нелепица, защото душата е обвързана за тялото. Техните желания, извън рамките на естествените им нужди, се превръщат в зависимости, които някои използват ловко, за да ни контролират и насочват на там, на където те желаят.

 

Единствено умът винаги е бил, е и ще бъде свободен...ако е буден. Всяка човешка дейност, трябва да започва от ума и да завършва пак там. Основното предназначение на ума, е да твори. А в пътя  му към върха на Познанието, най-верните и единствени негови съюзници са образованието и науката.

 

 
СТРУКТУРА НА НОВИЯ БЪЛГАРСКИ КАЛЕНДАР
 

Същността и необходимостта от Нов Български календар, не е само неговата структура, а преди всичко неговата мирогледова част – празниците.

 

Всеки календар е някаква броилка. Григорианският календар прекрасно изпълнява тази своя задача и тя не е причината да бъде заменян. За негов недостатък може да се счита, че не е ориентиран астрономически към нито една от датите на слънцестоянията или равноденствията. Но така е с повечето известни календари.

 

В Уикипедия, за Григорианския календар е записано следното.

 

"Григорианският календар е слънчев календар, зависим от периода на завъртането на Земята около Слънцето, който е 365,2422 дни от 24 часа по 60 минути, всяка по 60 секунди. Средната тропическа година е 365 дни, 5 часа, 48 минути и 45.5 секунди. Тя варира слабо, с една до две минути, в зависимост от началната точка.

 

Точната стойност, изчислена на 1 януари 2000 година е 365,242 190 419 дни. Средната година при Григорианския календар е 365,2425 дни; за да може броят на годишните дни да е цяло число, през определени периоди, най-често 4 години, се добавя един допълнителен ден, 29 февруари, а годината се нарича „високосна“.

 

 

От тук следва разпределението на високосните години:

 

  • Всяка година, кратна на 4 е високосна;

  • Всяка година кратна на 100, но не и на 400, не е високосна;

  • Всяка година кратна на 400 е високосна (1600, 2000 и т. н.)."

Новият Български календар се основава на ползвания днес Григориански календар, който е вариант на Българския Зодиак. Това означава, че не е ползван наготово чужд продукт на мисълта, а наш – български.

 

За Българския Зодиак виж:  http://borisbalkh.wix.com/balkhara#!balgarskiyatzodiak/c1y04

 

Промените, новостите в Навия Български календар са само в рамките на годишния кръговрат. Дългосрочната формула на Григорианския календар се запазва и в Новия Български календар.

 

В него са променени:

 

  • Началата на седмицата, месеците, тримесечията, полугодията и годината.

  • Броят на дните в месеците, тримесечията и полугодията.

  • Мястото на уравнителния ден във високосна година.

 

Структурата на Новия Български календар се основава на природните дадености при взаимодействието между Слънцето и Земята и тяхното състоене и позициите на Земята, при нейните движения около Слънцето. Променят се наклонът на земната ос и разстоянието между Земята и Слънцето.

 

Природните дадености са:

 

  • Видими – астрономическите, формалните – следствените.

Видима природна даденост е наклонът на земната ос и като следствие от него слънцестоянията и равноденствията. Видими за хората са последствията от тях, върху земната повърхност.

 

 

  • Невидими – астрофизическите, полевите – причинните.

 

Една от невидимите небесни дадености е земната орбита. Понеже е невидима, е необходимо пояснение относно нейния овал. За овала, ката геометрична фигура се знае че има две оси, дълга – през средата по дължината му и къса – през средата по широчината му. Има и два фокуса, по дългата ос. Точно този овал не може да се прилага към орбитата на Земята, защото овалът на земната орбита не е геометричен, а полеви, каквато е и причината са самата земна орбита.

 

 

Късата ос на полевия орбитален овал преминава през единия му фокус, в случая Слънцето. Това означава, че земната орбита е разделена на две равни полеви половини от късата си ос – Слънцето, но линейно, метрично измерени двете полеви половини на земната орбита се различават и като разстояние и като време. Тази разлика е допринесла и за различната скорост на Земята по нейната орбита. Най-бърза е тя през първото тримесечие. Затова то е най-кратко, а Февруари най-къс. Виж: http://clubaurora.org/wp-content/uploads/2013/10/ellipse5.gif

 

 

Всичко в материалния свят е променливо. Затова, когато трябва да се изготви някакъв "постоянен" времеизмерителен инструмент свързан с годишния кръговрат, винаги се правят, по възможност най-малки отклонения от действителните дадености. Отнася се за слънцестоянията, равноденствията, перихелия и афелия. Те всички се случват в различни часове и дни всяка година, но е разпространено и възприето мнението, че сезоните започват винаги на двадесет и второ число.

 

Това мнение идва от структурата на Българския Зодиак. Там нашите деди са отстъпили от действителната истина и са отдали предпочитание на угледността и симетричността на Зодиака, като инструмент за ползване от много хора и затова са разпределили за есенно-зимното полугодие 181 дни, а за пролетно-лятното 184. Същото разпределение е и в Григорианския календар, защото той е точно копие на Българския Зодиак. Различна е само началната му дата.

 

В Новия Български календар, изброените по-горе променливи във времето астрономически събития са поставени на дати, съобразени или променени съгласно действителността и  битуващото мнение за началата на сезоните – на 22 число. Слънцестоянията са оставени на 22.12 и 22.06. Пролетното равноденствие е установено на 21.03, а есенното на 23.09. Тези четири точки определят важни празници в Новия Български календар, а годената започва на 29 декември.

​

В Новия Български календар също има отстъп от действителните дадености, защото:

 

  • Те не могат, поради своята променливост, да бъдат отразени точно в календар.

  • И в него има предпочитание към угледност и симетричност.

  • ​

Поради тези две причини, разпределението на триста шестдесет и петте дни в Новия Български календар е следното:

 

  • За есенно-зимното полугодие, между равноденствията – 179 дни. За пролетно-лятното – 186 дни. Разликата се увеличава от 5 на 7 дни.

  • За тримесечията: 89, 93, 93, 90 дни.

  • За месеците: 30, 29, 30, 31, 31, 31, 31, 31, 31, 30, 30, 30 дни.

  • ​

Би могло да има календар, който да се приближи и да отразява "най-точно" действителните дадености, но тогава първото тримесечие ще стане още по-късо, с един ден, а третото още по-дълго, с един ден. Тогава един-два от месеците в третото тримесечие всяка година могат да бъдат с по 32 дни.

 

Имената на месеците в Новия Български календар са следните:

 

  • Първият месец се нарича ЗИМЕН. Продължителност – 30 дни. Той и месецът преди него и след него се наричат зимни месеци, от името на сезона.

  • Вторият месец се нарича МАЛЪК. Продължителност – 29 дни.

  • Третият месец се нарича ВОДЕН. Продължителност – 30 дни.

 

  • Четвъртият месец се нарича ПРОЛЕТЕН. Продължителност – 31 дни. Той и месецът преди него и след него се наричат пролетни месеци, от името на сезона.

  • Петият месец се нарича БУДЕН. Продължителност – 31 дни.

  • Шестият месец се нарича ЦВЕТЕН. Продължителност – 31 дни.

  • Седмият месец се нарича ЛЕТЕН. Продължителност – 31 дни. Той и месецът преди него и след него се наричат летни месеци, от името на сезона. Във високосна година, между него и Цветен се добавя уравнителният ден.

 

  • Осмият месец се нарича ОГНЕН. Продължителност – 31 дни.

  • Деветият месец се нарича ДЕЕН. Продължителност – 31 дни.

  • Десетият месец се нарича ЕСЕНЕН. Продължителност – 30 дни. Той и месецът преди него и след него се наричат есенни месеци, от името на сезона.

  • Единадесетият месец се нарича ЗЕМЕН. Продължителност – 30 дни.

  • Дванадесетия месец се нарича СНЕЖЕН. Продължителност – 30 дни.

Последствията от полевите промени между съседните месеци са осезаеми. Понякога дори са видими. За разлика от последствията от междумесечните полеви промени, следствията от полевите промени между съседните дни са недоловими. Може да се каже дори, че няма такива. Поради това изписването на датите според Новия Български календар става, като се изписва първо годината, след това месецът и накрая денят. Така се изписват днес датите в САЩ (първо месеца, а после деня).

 

Това правило е валидно само за изписването или изговарянето на датите с числа. Когато се изписват или изговарят дати, като се използва име на месец, тогава се произнасят и изписват както досега – първо денят, а след това месецът. Пример: Годината в Новия Български календар, според горното правило завършва на 12. 30, но може да се каже или запише, тридесети (30) Снежен.  

 

Това правило е за утвърждаване на една природна истина, но вероятно ще се възприеме трудно, заради навика на хората за градация – от малко, към голямо. Но Истината винаги е с предимство.

 

От хиляди години,  месеците и седмиците "вървят" заедно в календара и ползват едни и същи мерни единици – дните. В месеца дните се редуват в числова последователност от 29, 30 или 31 дни. В седмицата всеки ден си има свое име и са ограничени до седем.

 

Изборът на числото седем не е случаен и произволен, а е взаимстван от действителността. За да обменя сведения с околното поле, човекът има седем прозореца към света. Само чрез тях ние се съобщаваме с действителността. По седем пътя достигат до нас седемте сведения, които тя ни изпраща.

 

В различно време и на различни места те са наричани различно: седемте прозореца, седемте заключени врати, седемте печата, седемте пътя и др. По възходящ, енволюционен ред, заедно с нашите телесни органи с които ги възприемаме, те са: вкусът – устата, мирисът – носът, топлината – кожата, звукът – ушите, светлината – очите, полето – душата, знанието – умът. Това е за нас светът. Друго няма.

 

Българската седмица в древността е започвала с Неделя. Самото име подсказва, че Неделята е неработен ден. Седмиците се повтарят една след друга и е без значение дали Неделята ще се счита за ден първи или последен от седмицата, както е в Григорианския календар. Днес Неделята е почивен ден след трудовата седмица, а в древността е била начален ден, ден за размисъл и планиране на дейността за предстоящата трудова седмица. С това нашите деди поставят разума преди труда, както за всяка дейност в своя живот.

 

В календара ползван в Съединените щати днес, седмицата започва с Неделя.

 

Защо дедите ни са именували дните от седмицата с ползваните и днес названия?

 

Денят Неделя, не е броен. Бройни имена са получили останалите дни от седмицата. Първият е Понеделник. Той не е с числово название, например Пръвник, защото така директно ще бъде посочен като начален ден на седмицата. Не е наречен и Вторник, защото Неделята не е броен ден. А е получил най-точното име Понеделник – След Неделник, като с това се утвърждава Неделята като начален ден на седмицата.

 

Думата по, се е употребявала в някои наши говори като равнозначна на след. Дори и днес в шоплука може да се чуе “оди по мене” – върви след мен.

 

Вторият броен ден, естествено е наречен Вторник.

 

Третият ден не е наречен с бройно име, а с името Сряда – среда. С това се указва, че Срядата е действителната среда на седмицата, което също уточнява, че Неделята е начален, неброен ден. Четвъртък и Петък, са наречени с естествени бройни имена.

 

Последният ден има лично, а не бройно име – Събота. То е променено и вече не показва първоначалния си смисъл – ден за обща, общополезна работа в последния ден от седмицата. Името му е било Съработа, но за да е име на деня и окончанието му да е същото, като в имената на  Четвъртъка и Петъка, ще се нарича Съработък.

 

Това наследство от нашите деди, е запазено и в Новия Български календар, с четири промени в имената и последователността на дните в седмицата: Неделник, Понеделник, Вторник, Среда, Четвъртък, Петък, Съработък.

 

Петте работни дни от седмицата се наричат делници, а двата почивни – неделници.

 

 
СЪПОСТАВИТЕЛНИ ТАБЛИЦИ МЕЖДУ НОВИЯ БЪЛГОРСКИ КАЛЕНДАР И
ГРИГОРИАНСКИЯ КАЛЕНДАР – ЗА ГОДИНА С 365 ДНИ
 
1. Зимен.png
2. Малък.png
3. Воден.png
4. Пролетен.png
5. Буден.png
6. Цветен.png
7. Летен.png
8. Огнен.png
9. Деен.png
10. Есенен.png
11. Земен.png
12. Снежен.png

 

 

СЪПОСТАВИТЕЛНИ ТАБЛИЦИ МЕЖДУ НОВИЯ БЪЛГОРСКИ КАЛЕНДАР И
ГРИГОРИАНСКИЯ КАЛЕНДАР – ЗА ГОДИНА С 366 ДНИ
 
3.2 Воден.png
4.2 Пролетен.png
5.2 Буден.png
6.2 Цветен.png
7.2 Летен.png

 

 

ПРАЗНИЦИТЕ В НОВИЯ БЪЛГАРСКИ КАЛЕНДАР
 

В древността нашите деди са прилагали вселенските закони и в обществото, като единствено правилни и проверени във Всемира. Но след падението и изгубване на Познанието, някои започнаха да прилагат в обществото не Истината, а нейните символи и то лъжовни и натъкмени по нечие желание и за нечии нужди. А хората, чрез вярата се доверяват единствено на небето. Чрез фалшивото небе излъгаха и нас. Човекът получи фалшива същност. След това естествено и обществото стана фалшиво – подредено по нечий вкус и желание.

 

На света съществуват само две неща – Аз и останалият свят! С тях трябва да са съобразени и нашите празници. С това, което е на небето – постоянно и непроменливо. Което никой не може да промени или да присвои и да заяви "То е наше" – на нашия богоизбран народ, на нашата най-праведна религия, на нашата най-човеколюбива идеология, на нашата най-справедлива политическа партия.

 

Така ще се освободим и ние – хората, защото, свободен е този, който не е оковал собствения си мироглед с чужди идеи. По този начин ще поставим преграда пред господарите на света, която да не им позволява толкова лесно да ровят в душите ни, в умовете ни. Да заробват телата ни. А после ще си подредим и обществото. Както е записано: "Последните ще станат първи!".

 

Но, Истината за това което е на небето, все още не е достояние дори и на съвременната наука. Затова тази част от календара ще заприлича малко на приказка. Но пък нали приказките са затова, до отварят нови прозорци към нови светове.

 

Името на Новия Български календар започва с думата нов. Че е нов, нов е, но не става въпрос само за календар, а и за нова цивилизация. Че какво и е на старата, ще попита някой? Разликата е малка. Сегашната е битово материалистична и нейната същност общо взето се заключава в изречението: "За каквото и да ти говорят, знай, че става въпрос за пари!". А новата, би трябвало да е по-идеалистична и изречението да звучи така: "За каквото и да говориш, говори само Истината!".

 

А Истината, както разбрахме е скрита-покрита с множество символи, които трябва да изчистим един по един. Можем да започнем с числото дванадесет. Защо то така упорито и повсеместно присъства в миналото на човечеството и то в едни от най-важните мисловни творения? Дванадесетте зодии; дванадесетте месеца; дванадесетте часа през деня и нощта; дванадесетичната мерна система; дванадесетте адитя в Хиндуизма; дванадесетте подвига на Херакъл; дванадесетте джудайски племена; дванадесетте апостола в Християнството и др.

 

За да научите моето мнение, моля прочетете това: http://borisbalkh.wix.com/balkhara#!kragovrata/c18bf и това: http://borisbalkh.wix.com/balkhara#!zodiaka/c1ad1 А пряката причина за разделянето на годината на дванадесет месеца е това: http://borisbalkh.wix.com/balkhara#!balgarskiyatzodiak/c1y04

 

Българският Зодиак, е единият – дванадесетичният времеизмерителен инструмент за годишния кръговрат, но има и друг – Астра Веда, който отчита полевите промени през годината. Там тя е разделена на осем части. За Астра Веда, можете да прочетете тук: http://borisbalkh.wix.com/balkhara#!astraveda/c21he

 

Всички дати от Българския Зодиак и Астра Веда, които преминават като празници и в Новия Български календар, трябва да бъдат приведени към неговите дати.

 

Двете пресечни точки, между дългата полева ос и земния орбитален овал – двете крайни полеви орбитални точки, са наречени перихелий и афелий. А пресечните точки между късата полева ос и земния орбитален овал си нямат имена. Налага се да ги именувам, тъй като са основания за някои празници в Новия Български календар. Най-естественото им название, според мен, е средни полеви орбитални точки – спот и съответно пролетен спот и есенен спот. Вече можем да продължим.

 

Земното поле не е кълбо като самата Земя, а диск, със широката си част навън от екватора. Можем да си го представим като широкопола шапка върху главата на човек. Всички знаем какво ще се случи със широкополата шапка, ако има силен насрещен вятър и човекът си повдигне главата нагоре – ще бъде издухана.

 

Вятърът, който духа от Слънцето към Земята, макар и променлив, е постоянен. Но в деня на зимното слънцестоене, дискът на земното поле се е завъртял почти челно, с най-голямата си площ спрямо слънчевия вятър. Затова и натискът върху земното поле, като следствие от наклона на земната ос, е най-силен. Поради това, този ден, 24 Снежен (22 декември), е един от двата най-неблагоприятни дни през годината.

 

Вторият най-неблагоприятен ден през годината е 7 Зимен (4 януари). Денят, когато Земята е най-близо до Слънцето – денят на перихелия. В пътя си към Слънцето, от афелия към перихелия, Земята се движи срещу слънчевия вятър. Естествено е в деня на перихелия, натискът на слънчевият вятър върху земното поле да е най-силен.

 

Тези два неблагоприятни дни от годината – 24 Снежен (22 декември) и 7 Зимен (4 януари), ограничават две седмици помежду си и определят дните на зимните празници в Новия Български календар, които нашият народ отколе нарича "Мръсните дни".

 

Това название е било толкова здраво вплетено в съзнанието на народа ни, че дори и след приемането на Християнството, когато един от най-големите му празници – Рождество Христово попада в Мръсните дни, българите, дори и вече християни, са продължили да ги отбелязват и спазват.

 

По време на Мръсните дни, Земята е "мачкана" и страда. Тя се бори с "несгодата" за да ни има и нас. Ние не можем да и помогнем, като участваме в тази борба, но поне символично можем да бъдем съпричастни и да съпреживеем случващото се с нея. Нали ние и Земята сме едно. Ако досега не сме приемали нещата така, трябва да го направим.

 

Много от празниците ни в миналото са носели странни, неясни и неразбираеми названия. Такива названия има и в Новия Български календар. Някои от тях са от езика Бхаджа – свещения език на древните българи, в който са закодирани недостигнати още от съвременната наука знания за Вселената.

 

Денят преди Мръсните дни и денят след тях, също са важна част от зимните празници. Денят преди тях, 23 Снежен (21 декември) се нарича Мардув ден, от името на Марду Кхан – МАР ДХУ КХАН. Названието Марду Кхан означава – владетелят на края на живота, предвестник на смъртта.

 

Мардув (ударението пада върху а), е първообразът на съвременната българска дума мъртъв. Думата мар, днес на много езици означава мъртво, смърт. От названието Марду Кхан разбираме, че древните българи не са употребявали думата и понятието Бог, а Кхан – владетел, което е по-близо до истината – природен закон.

 

Денят МАРДУ, е последният ден преди Мръсните дни, когато Земята символично умира през първата им седмица. На този ден се отдава почит на починалите близки хора. На Мардув ден се появяват страшните кукери, като предвестници на смъртта.

 

Земята, с нас и без нас си води своята борба през двете седмици на Мръсните дни. Не е зле и ние да се преборим със себе си. През първите, Мардуви седем дни, символично и ние ще умираме, като последователно, според инволюцията, ще ни се затварят седемте "прозореца" към света.

 

През първия ден – 24 Снежен (22 декември), ни се затваря умът.

През втория ден – 25 Снежен (23 декември), ни се затваря душата.

През третия ден – 26 Снежен (24 декември), ни се затварят очите.

През четвъртия ден – 27 Снежен (25 декември), ни се затварят ушите.

През петия ден –  28 Снежен (26 декември), ни се затваря кожата.

През шестия ден –  29 Снежен (27 декември), ни се затваря носът.

През седмия ден – 30 Снежен (28 декември), ни се затваря устата.

 

През първия ден, 24 Снежен (22 декември), страшните черни кукери трябва да построят снежна крепост, за Марду Кхан – черният, лошият и да я владеят седем дни. В полунощ, през нощта след седмия ден, кукерите трябва да проведат символична битка като защитници на крепостта на Марду Кхан и урсалиите, войните на Зурва, Сурва Кхан – белият, добрият – владетелят на началото на живота, предвестник на раждането.

 

Чрез своите светли войни, Зурва Кхан трябва да превземе крепостта и да я владее седем дни.  Това ще означава, че Земята е устояла и животът продължава. За този обичай повече прочете тук: http://www.protobulgarians.com/balgaro-kavkazki_vrazki.htm

​

На 30 Снежен (28 декември) е СЕТНИЯТ ДЕН – последният ден на годната и символично, последният ден на съществуването ни.

​

Нощта между 30 Снежен (28 декември) и 1 Зимен (29 декември), е Бъдни вечер. Названието Бъдни вечер, идва от глагола "съм" в бъдеще време. Той означава "съществувам", "живея". През Бъдни вечер се решава бъдещето на Земята, на хората и на всеки отделен човек. Затова тя е и Нощта на Надеждата – че животът ще продължи и през следващата година. Тази е нощта с най-отрицателна полярност – ИЛ ИН, Илина нощ.

 

След полунощ и след победата на Зурва, Сурва Кхан тръгват коледарите и пеят по домовете на хората до зазоряване. Пеят и възхваляват победата и появата на Зурва Кхан: "Че се роди Млада бога, млада бога, Бела бога". 

 

Истинска надежда съществува, само когато някой друг прави действителен избор от две възможности, от който зависим и ние. Само тогава имаме право да се надяваме изборът да е благоприятен за нас, защото е единият от възможните. Когато няма втора възможност, тогава няма място за надежда.

 

БЪДНИ ВЕЧЕР, е най-големият зимен празник. Тогава хората си разменят подаръци и пристига дядо Коледа. Тържествената вечеря е от седем ястия. В огнището трябва да гори дебело дърво – бъдник, който трябва да гори преди и след полунощ. Трапезата не бива да се разтребва за през нощта. По масата трябва да остане храна и за другия ден. Бъдникът и храната са символът "пълно – пълно". Благата и успехите от старата година да преминат и в новата.

 

На 1 Зимен ( 29 декември), е КОЛЕДА и НОВА ГОДИНА. Началото на колелото, на възхода в годината. Тогава започват седемте Зурови дни. Те са наречени така по името на Зурва (ударението пада върху у), Сурва Кхан – ЗУР ВА КХАН, владетелят на началото на живота, предвестник на раждането. През време на Зуровите дни, символично ще се раждаме, като последователно, според енволюцията, ще ни се отварят седемте "прозореца" към света.

 

През първия ден – 1 Зимен (29 декември), ни се отваря устата.

През втория ден – 2 Зимен (30 декември), ни се отваря носът.

През третия ден – 3 Зимен (31 декември), ни се отваря кожата.

През четвъртия ден – 4 Зимен (1 януари), ни се отварят ушите.

През петия ден – 5 Зимен (2 януари), ни се отварят очите.

През шестия ден – 6 Зимен (3 януари), ни се отваря душата.

През седмия ден – 7 Зимен (4 януари), ни се отваря умът.

​

На 8 Зимен (5 януари), е денят ЗУРВА, Сурва. Тогава, сутринта тръгват сурвакарчетата. Сутринта и децата, са символ за новото начало.

 

Седемте дни на Марду и седемте дни на Зурва, Сурва, са обединени в общ период от две седмици – Мръсните дни. Но и имената на двамата Кханове, Марду и Зурва, Сурва, са обединени и образуват общата дума – Марзуви дни; Марсуви дни; марсуване – мърсуване; Мръсни дни; Марз, Марс – богът на войната и смъртта; Името на мъртвата планета Марс; Мраз – студ – Дядо Мраз; мраз – мразя.

 

Онагледени с чертеж, тези две седмици изглеждат така.

 

 

1. Зимното слънцестоене – с най-голям наклон и площ. На 24 Снежен (22 декември).

2. Мардуви дни. От 24 Снежен, до 28 Снежен (от 22 до 28 декември).

3. Бъдни вечер, Нощта на надеждата. Между 30 Снежен и 1 Зимен (между 28 и 29 декември).

4. Зурови дни. От 1 Зимен, до 7 Зимен (от 29 декември, до 4 януари).

5. Перихелий – Земята е най-близо до Слънцето. На 7 Зимен (04 януари).

 

Съчетанието в рамките на две седмици, между двете природни дадености се придвижва през годината и в началото на всяко тримесечие, от деня на слънцестоянията или равноденствията, започва двуседмична група празници.

 

  1 – Зимно слънцестоене.

  2 – Бъдни вечер. Нощ на надеждата.

  3 – Перихелий.

  4 – Пролетно равноденствие.

  5 – Нощ на любовта.

  6 – Пролетен спот.

  7 – Лятно слънцестоене.

  8 – Ден на мъдростта.

  9 – Афелий.

  10 – Есенно равноденствие.

  11 – Нощ на доверието.

  12 – Есенен спот.

 

На 10 и 11 Малък (6 и 7 февруари), са два празнични дни, преместени тук от 9 и 10 Зимен (06 и 07.01). Тази двойка празници са съвременните християнски Йордановден и Ивановден, които днес се празнуват на точните дни но в грешен месец. Това ни показва, че църквата е присвоила старите български празници и ги прилага формално, без да знае техния смисъл и точно време през годината.

 

Някога, назад в годините, по неизвестни причини те са били преместени с две седмици назад от истинските си дати, към началото на годината. В наше време бяха преместени назад с още две седмици, когато Българската православна църква премина от Юлианския към Григорианския календар. Това си го спомням и аз. Така тази двойка празници беше върната с един месец назад.

 

Истинските им имена и дати са според Българския Зодиак. А той е символика за кръговрата на сътворението и развитието на Земята. Те и още три такива двойки празници, са установени на датите на последният и първия ден от две съседни зодиакални тримесечия.

 

Полеви ден, месец или тримесечие означава, че тогава е полевата причина в небето, която ще се изяви като видимо метеорологично следствие тук на Земята, след около 45 дни през есенно-зимното полугодие или след около 46 дни през пролетно-лятното. Тези дни са останали в паметта на народа ни като 40 дни, които трябва да се спазват след раждането или смъртта на човека. Тези периоди, общо за годината са осем и са от Астра Веда.

 

Днес в науката е възприето мнението, че: "Не може то, ей така, от нищото да се появи нещо!". А истината е тъкмо обратното на това твърдение. Цифрите, числата, математиката са езикът на природата, с който тя ни говори само истини, но ние все още не сме го научили. Знаем по някоя и друга дума от него, но още го сричаме. Учените вероятно ще си променят мнението, ако си отговорят на простичкия въпрос: На какво е символ цифрата, числото нула – на нещо или на нищо?

 

Онова безкрайно, тихо, тъмно и студено "нещо", в което плуват звездите нощем над главите ни, е Нищото. Онова, в което се случват събитията и съществуват нещата. То е Вселената. От него и в него се появява Нещото, преобразува се във Всичкото – в многообразието на форми и движения, преминава отново в Нещо и накрая се връща пак в Нищото. Това е кръговратът, Зодиакът. Древните наричат Нищото, Водите.

 

Името на Горната, Голямата Вода, е Е. А името на мястото и – междузвездния вакуум, е ЕН. Името на Долната, Малката Вода, е И. А името на мястото и – земното ядро, е ИН.

 

Горната Вода е вечна и безкрайна. От нея се поражда Долната. Двете заедно изграждат "материалните" светове. Всеки поотделно. Такъв е и нашият свят – Земята. Накрая Долната Вода се влива отново в Горната и светът престава да съществува.

 

Денят 10 Малък (6 февруари), в Азия се нарича ДЖАРДАН, ДЖАР ДАН, а покрай средиземноморието, Джордан. На гръцки, а чрез Библията и у нас, Йордан. Той символично е денят в който от нищото се появява нещото, в единственото си състояние, поле. На този ден, полево, завършва зимата.

 

Джардан означава, че се е появил нов свят – елементарни частици и се е осъществила поляризацията им чрез двете тежнения, гравитацията – ИЛ и левитацията – ЕЛ. Символ за тази двойственост на полето е кръстът. Но това е само състоянието хаос на полето, състоянието на зародиш. Нещо като будна кома. На този ден, в Българския Зодиак завършва зодия Козирог.

 

Затова, на Йордановден попът хвърля кръст във вода, от където някой смелчага да го извади. Същата символика е и при именуването, кръщаването на децата – с вода и кръст.

 

Следващият ден, 11 Малък (7 февруари), е ДЖАВАН, ДЖА ВАН, Джован, на гръцки Йован, Иван. Той е символ за това, че полето от хаос преминава в порядък, а елементарните частици се задвижват към подреждане, към изграждане на материята. Движението е времето, а движимото, елементарните частици – пространството. На този ден, в Българския Зодиак започва пролетта и зодия Водолей.

 

На 6 Воден (3 март), остава празникът на ОСВОБОЖДЕНИЕТО ни от турско робство.

 

За българите, думите власт и робство са равнозначни, но с малка разлика. Власт е когато българи властват над българи, а робство е когато чужденци властват над българи. Независимо дали чуждата власт е политическа, финансова, икономическа, военна, религиозна, идеологическа или някаква друга – тя винаги е робство. А какво е дереджето ни днес?

 

Нашето Християнство е внесено отвън и се управлява отвън. Ислямът ни е внесен отвън и се управлява отвън. Всички други малки религиозни общности у нас се управляват отвън. Русофилите, германофилите, американофилите и всички други фили се управляват отвън. Комунистическата ни партия винаги се е управлявала отвън. Днешните "демократични" партии се управляват отвън. Финансите ни се управляват отвън.

 

Икономиката ни, външната ни търговия се управляват отвън. Армията, тайните служби и науката, също. Дори и организираната ни престъпност се управлява отвън. Едва сега разбирам защо на старите сребърни монети от царско време пише: “Бог, да пази България”.

 

Празници, които имат и политическо съдържание се празнуват само, ако в тях преобладава държавотворчеството или държавоутвърждаването.

 

Есенно-зимното полугодие между равноденствията, се нарича Марта, МАР ДХА – Мъртво дихание. Периодът на изхода от Мъртвото дихание е от 10 Воден, до 10 Пролетен (от 07.03 до 06.04). Името му е Парамардха, ПАРА МАР ДХА – Баба Марта. Тогава българите се закичват с мартеници.

 

На 24 Воден (21 март)), започват двете седмици на пролетните празници, през които се устройват изяви на изкуствата и спортни състезания. Името им е Календи.

 

Първият ден, 24 Воден (21 март), е денят КАНДАР, КХАН ДАР – денят на пролетното равноденствие. Тази дума е първообразът на съвременната дума кантар. Кхан Дар (ударението пада върху второто а) е владетелят на урожая. След този ден започва раздаването на земните даровете. Кхан Дар, е брат близнак на Кхан Тур. Този празник е останал у нас като Сирница, а на изток се празнува като Персийската нова година – Наурус. Възприет е и от неарабските мохамедански народи.

 

Между 30 Воден и 1 Пролетен (27 и 28 март), е нощта МАДАР, МАД АР. През нея се отдава почит на Мадар Кхан (ударението пада върху второто а) – владетелят на безсмъртието – възкресението, чрез пола и възпроизводството. Тази нощ е нощта на любовта и влюбените; нощта на семейството; нощта на възкресението на живота в природата около нас; нощта на планетата Венера. Знакът на Мадаровата нощ, е Лила.

На 7 Пролетен (03 април)), е денят МЛАДЕЛЕН, Млад ЕЛ ЕН (ударението пада върху последното е); денят на бъдещето; денят на младостта, на децата и младежите; денят на пролетния спот. Този ден е останал у нас като Лазаров ден, от ЛА ЗАР. Младшият ден, е последният ден от Календите.

 

На 9 Буден (6 май), е денят ДЖАРДЖА, ДЖАР ДЖА, Джорджо, Йоргос, Георги. Той символично е денят, когато от земния воден океан се появява земната твърд. В Българския Зодиак, 9 и 10 Буден (6 и 7 май), са границата между зодиите Овен и Телец – символи за земната вода и земната твърд. На Гергьовден се колят агнета и овни, защото тогава завършва зодия Овен. На този ден завършва полевата пролет и зодия Овен.

 

Същият ден, 9 Буден (6 май), е и ден на ХРАБРОСТТА и доблестта на българските бойни. Ден на българската бойска.

 

На 10 Буден (7 май), е денят ДЖАТАР,  ДЖА ТАР. Той символично е денят на появата на земната твърд, чийто символ е и зодия Телец. На много езици Тера, Тара означава земя. Земята е последният от петте велики елемента, който се проявява. А те са: Етер, Въздух, Вода, Земя и Огън. С появата на земята, става възможен и Животът. От този ден започва полевото лято и зодия Телец.

 

На 27 Буден (24 май), е денят на БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК И ПИСМЕНОСТ – на българската азбука, култура и просвета.

 

На 25 Цветен (22 юни), е денят БАЛАР, БАЛ АР. С него започват двуседмичните летни празници. Първите седем са Баларови дни. Названието идва от името на Балар Кхан (ударението пада върху второто а),  – владетелят на Мъдростта и Познанието. Този е най-дългият ден през годината – денят на лятното слънцестоене.

 

Двата дни, 31 Цветен и 1 Летен (28 и 29 юни), са ЕЛЕНОВИ ДНИ – дните с най-положителна полярност – ЕЛ ЕН. Знакът им е двуглав ОР ЕЛ – символ за приемственост между миналото и бъдещето; Както е записано за това в древен Египет: „Аз съм вчера и познат ми е утрешния ден." Такива са и тези два дни – полеви годишен предел – дните на Слънцето.  Тези два дни, са и дни на Познанието. Тогава празнуват учените.

 

Във високосна година, между 31 Цветен и 1 Летен – между двата Еленови дни, се вмъква (на 28 юни) уравнителният, нулев, неброен ден. Той е ден на Разума, на Мъдростта, а тя е различна от Познанието.

 

Названието на този ден е КАРАНА, КХА РА НА, Корона – най-висшият празник на българите. Знакът му е двуглав ОР ЕЛ, увенчан с корона. В древността той е определял годината на Олимпийските игри, през време на които са спирали войните и крамолите.

 

Денят 1 Летен (29 юни), е първият от втората седмица от летните празници. Тези седем дни се наричат Рамадови дни. Названието идва от името на Рамад Кхан (ударението пада върху второто а) – владетелят на живота. Този ден е и вторият от двата Еленови дни.

 

Денят 7 Летен (05 юли), е денят РАМАД, РА МАД – ден на настоящето и на зрелостта. През този ден се отдава почит към зрелите, трудовите, деятелните хора. Този ден е денят на афелия. За Рамад Кхан в Индия е създаден епосът Рамаяна.

 

Седемте дни на Балар и седемте дни на Рамад, са обединени в общ период от две седмици. Но и имената на двамата Кханове, Балар и Рамад, са обединени и образуват общата дума – Баларамови дни.

 

Имената на полевите празници през първото полугодие са се запазили, заради положителното влияние, което оказва възходът тогава върху паметта на хората, а през второто са забравени поради обратната причина. Затова се налага да именувам някои от празниците през второто полугодие, чрез смислово сходство.

 

На 8 Огнен (06 август), е денят ДЖУМАН, ДЖУ МАН (ударението пада върху а). Този ден е краят на полевото лято. Народната памет твърди, че от този ден Слънцето се обръща и тръгва по обратния път.  На този ден завършва зодия Рак.

 

На 9 Огнен (07 юли), е денят ДЖУРИН, ДЖУР ИН (ударението пада върху и). На този ден започва полевата есен. Символично започва връщането на Нещото към Нищото. Започва зодия Лъв.

 

На 8 Деен (06 септември), е денят на СЪЕДИНЕНИЕТО.

 

От 9 Деен, до 7 Есенен (7 септември до 6 октомври), е периодът Прамардха, ПРА МАР ДХА – При Марта – началото, навлизането в мъртвото дихание.

 

На 24 Деен (22 септември), е денят на НЕЗАВИСИМОСТТА.

 

От 25 Деен (23 септември), започват есенните двуседмични празници. Името им е Калинди. През Калиндите, както и през Календите, отново се устройват изяви на изкуствата и спортни състезания.

 

Първият ден, 25 Деен (23 септември), е денят КАНТУР, КХАН ТУР – денят на есенното равноденствие. Тази дума е първообразът на съвременната дума катурвам. Кхан Тур (ударението пада върху у), е владетелят на неурожая. След този ден спира раздаването на земните дарове. Кхан Тур, е брат близнак на Кхан Дар.

 

Между  31 Деен и 1 Есенен (29 и 30 септември), е нощта ДАВЕР. Тази нощ е и нощ на Месеца. Знакът на тази нощ, е кръстът на Кръговрата. Названието на нощта идва от израза "Дал вера" – доверие. А доверието е различно от сляпата вяра.  

 

Вярата, е доверяване на други хора поради незнание и е присъща и препоръчителна за малките деца, които нямат житейски опит и за всичко трябва, и се доверяват на своите родители, учители и на възрастните хора. Възрастен човек може да се довери на любимия човек, на близките си, на приятелите си, на хора с които е рамо до рама в някакво начинание.

 

Религиозната вяра също е доверяване поради незнание, но на чужди, незнаещи хора, също като нас. Разликата между тях и нас е, че те са пастирите, а ние сме стадото. Така съвместното ни съществуване в религиозната общност се превръща в пирамидална далавера и е толкова унизително, че повече думи не са необходими.

 

Месецът свети с неистинска, с отразена светлина. Такива са и боговете в религиите – символи, отразяващи Истината. Религиозната вяра е отдадена на фалшива истина, затова и тя е фалшива. И пътят, по който религията води вярващите е фалшив – не води за никъде. От историята научаваме, че религията е масова тиха лудост, която понякога прераства в бяс. А целта на човешкия живот, е Истината – Познанието.

 

На 7 Есенен (06.10), е денят СТАРИЛИН, Стар ИЛ ИН (ударението пада върху последното и); денят на миналото; денят на старостта и на старците; денят на есенния спот. Старшият ден, е последният ден от Калиндите.

 

На 8 Земен (06 ноември), е денят КАЛИМАН, КХА ЛИ МАН. Този ден е краят на полевата есен и на зодия Скорпион.

 

На 9 Земен, (07 ноември), е денят КАЛИН, КХА ЛИ ИН. Този ден е началото на полевата зима. Символично, на този ден Нещото преминава в Нищо. Започва зодия Дева.

 

На 21 Снежен отново е Мардув ден.

 

Това са основните небесни и държавни празници в Новия Български календар. Съсловните и професионални празници да си намерят новите дати, а старите езически празници да се изчистят от религиозното съдържание. В Новия Български календар няма именни дни, защото са религиозни празници и защото имената са повече от дните в годината.

 

Денят Съработък, като последен ден от седмицата е ден за отдаване на почит към починалите близки. Неделникът, като начален ден от седмицата е подходящ за кръщенета, сватби и други начинания.

 

Паленето на свещи, може да се ползва за много празници. То е символ за следното. Нашият сват – Земята се състои от пет велики елемента: Етер, Въздух, Вода, Земя и Огън. Ние познаваме само трите гуни, между които съществуваме: въздуха, водата и земята. Етерът над въздуха и огънят под земята, не са познати на обикновения човек.

 

Чрез пламъка на свещта, ние отдаваме почит към огъня в земните недра. А чрез елементарните частици над пламъка, в които се превръща восъкът при горенето, отдаваме почит и към етера над атмосферата. Така светът ни и почитта ни са пълни – към петте елемента.

 

Преливането на вода и други ритуали с вода, са символ за преливането на двете Вселенски Води от една в друга и че всичко се случва в тях и чрез тях.

 

Не бива да забравяме, че всичко описано до тук за празниците е само символика, която има двояко предназначение. Първото е, да се знае и помни какво се случва на небето над нас, от което зависим и ние. Втората цел на всички празници и ритуали е да утвърждават и поддържат обредността. Думата "обред", об ред, означава поддържане на общ ред, за обединяване на цялата българска общност.

 

Ако някой не приема символиката и не иска да празнува тези празници, може да си изживее живота щастливо и без тях. Стига да е в равновесие със себе си, с околните и с природата. А странните имена на празниците? Свиква се. Както с чуждиците, които приемаме безрезервно, от раз.

 

Годишният кръговрат започва с началото на възхода, от Коледа. От названието Коледа, колело, произлиза названието на човека в древността, който е отговарял за обредността през годината – колобар (ударението пада върху а).

 

Старшите между колобрите са се наричали боколобар, нещо като съвременната сравнителна степен, по-колобар. От боколобар е съвременната дума бакалавър. Старшите между боколобрите са се наричали маг. От маг, е съвременната дума магистър. Старшите между маговете са се наричали бомаг, по-маг – пазители на книгите. Но над всички и единствен е бил БО ЕН, известен сред народа като Боян.

 

Днес господарите на света искат от нас – българите да уважаваме различията и различните повече от себе си. Но само това не им е достатъчно. Искат и ние да станем различни – всеки поотделно. Да свикнем с различието и различните дотолкова, че да станем безразлични към всичко българско. Но и това не им е достатъчно. Те искат, когато се погледнем в огледалото, да плюем с отвращение.

 

Е, щом толкова много искат да сме различни, тогава ВСИЧКИ БЪЛГАРИ ЗАЕДНО да станем различни... от всички. И да започнем да се уважаваме.

 

 
НЕБЕСНИТЕ И ДЪРЖАВНИ ПРАЗНИЦИ
В НОВИЯ БЪЛГАРСКИ КАЛEНДАР
В ГОДИНА С 365 ДНИ
 

  • •  БЪДНИ ВЕЧЕР. Нощта, между 30 Снежен и 1 Зимен (между 28 и 29 декември)

  • •  КОЛЕДА и НОВА ГОДИНА. 1 Зимен (29 декември).

  • •  ЗУРВА – Сурва. 8 Зимен (5 януари).

  • •  ДЖАРДАН. 10 Малък (6 февруари).    

  • •  ДЖАВАН. 11 Малък (7 февруари).       

  • •  ДЕН НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО. 6 Воден ( 3 март).

  • •  КАНДАР.  24 Воден (21 март).

  • •  МАДАР. Нощта, между 30 Воден и 1 Пролетен (нощта между 27 и 28 март).

  • •  МЛАДЕЛЕН.  7 Пролетен (3 април).

  • •  ДЖАРДЖА – ДЕН НА ХРАБРОСТТА. 9 Буден (6 май).  

  • •  ДЖАТАР. 10 Буден (7 май).                                                

  • •  ДЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК И ПИСМЕНОСТ. 27 Буден (24 май).

  • •  БАЛАР. 25 Цветен (22 юни).

  • •  ПЪРВИ ЕЛЕНОВ ДЕН. 31 Цветен (28 юни).

  • •  ВТОРИ ЕЛЕНОВ ДЕН. 1 Летен (29 юни).

  • •  РАМАД. 7 Летен (5 юли).

  • •  ДЖУМАН. 8 Огнен (6 август).              

  • •  ДЖУРИН. 9 Огнен (7 август).               

  • •  ДЕН НА СЪЕДИНЕНИЕТО. 8 Деен (6 септември).

  • •  ДЕН НА НЕЗАВИСИМОСТА. 24 Деен (22 септември).

  • •  КАНТУР. 25 Деен (23 септември).

  • •  ДАВЕР. Нощта, между 31 Деен и 1 Есенен (нощта между 29 и 30 септември).

  • •  СТАРИЛИН. 7 Есенен (6 октомври).

  • •  КАЛИМАН. 8 Земен (6 ноември).      

  • •  КАЛИН. 9 Земен (7 ноември).          

  • •  МАРДУВ. 23 Снежен (21 декември).

  • •  СЕТЕН ДЕН. 30 Снежен (28 декември.

​

​

​

НЕБЕСНИТЕ И ДЪРЖАВНИ ПРАЗНИЦИ

В НОВИЯ БЪЛГАРСКИ КАЛЕНДАР

В ГОДИНА С 366 ДНИ

 

​​

​​

  • •  БЪДНИ ВЕЧЕР. Нощта между 30 Снежен и 1 Зимен (между 28 и 29 декември)

  • •  КОЛЕДА и НОВА ГОДИНА. 1 Зимен (29 декември).

  • •  ЗУРВА – Сурва. 8 Зимен (5 януари).

  • •  ДЖАРДАН. 10 Малък (6 февруари).    

  • •  ДЖАВАН. 11 Малък (7 февруари).      

  • •  ДЕН НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО. 7 Воден ( 3 март).

  • •  КАНДАР.  24 Воден (20 март).

  • •  МАДАР. Нощта между 30 Воден и 1 Пролетен (нощта между 26 и 27 март).

  • •  МЛАДЕЛЕН. 7 Пролетен (2 април).

  • •  ДЖАРДЖА – ДЕН НА ХРАБРОСТТА. 10 Буден (6 май).  

  • •  ДЖАТАР. 11 Буден (7 май).                                                          

  • •  ДЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК И ПИСМЕНОСТ. 28 Буден (24 май).

  • •  БАЛАР. 25 Цветен (21 юни).

  • •  ПЪРВИ ЕЛЕНОВ ДЕН. 31 Цветен (27 юни).

  • •  КХАРАНА. Висшият празник. Нулев ден. Между двата Еленови дни, (на 28. 6).

  • •  ВТОРИ ЕЛЕНОВ ДЕН. 1 Летен (29 юни).

  • •  РАМАД. 7 Летен (5 юли).

  • •  ДЖУМАН. 8 Огнен (6 август).              

  • •  ДЖУРИН. 9 Огнен (7 август).                

  • •  ДЕН НА СЪЕДИНЕНИЕТО. 8 Деен (6 септември).

  • •  ДЕН НА НЕЗАВИСИМОСТА. 24 Деен (22 септември).

  • •  КАНТУР. 25 Деен (23 септември).

  • •  ДАВЕР. Нощта между 31 Деен и 1 Есенен (нощта между 29 и 30 септември).

  • •  СТАРИЛИН. 7 Есенен (6 октомври).

  • •  КАЛИМАН. 8 Земен (6 ноември).      

  • •  КАЛИН. 9 Земен (7 ноември).          

  • •  МАРДУВ. 23 Снежен (21 декември).

  • •  СЕТЕН ДЕН. 30 Снежен (28 декември).

 

предишна     горе     следваща

​

bottom of page